fbpx
За родители

Поведението на детето като начин за общуване – Какво ни казват децата?

Поведението на децата

Понякога децата се държат необичайно – бутат се, вдигат шум, превъзбудени са или изведнъж стават подозрително тихи. Във всеки случай поведението им е знак, че все още нямат уменията да ни обяснят от какво точно се нуждаят, или и те самите не са сигурни. 

Поведението на децата е важна форма на комуникация, но какво се опитват да ни кажат с него? Как да разберем какви са нуждите им и как да реагираме? 

Нищо лично!

Върху нас като възрастни, отговорни за здравето, развитието, възпитанието и образованието на малките хора, пада огромно натоварване и е съвсем нормално понякога да се чувстваме стресирани или по-емоционални. Нашите собствени чувства и нужди в дадения момент ни карат да приемаме поведението на децата лично, да се притесняваме, че губим контрол или дори да си задаваме въпроса ставаме ли изобщо за родители.

Това със сигурност няма да ни помогне да се справим със ситуацията ефективно, вероятно ще измести вниманието ни от причината, която стои зад проблемното поведение и може да ни попречи да изградим силни връзки с детето си.

Затова колкото и да е трудно, не приемайте поведението на детето лично! Поемете си дълбоко дъх и приложете някоя ефективна при вас техника за самоконтрол. Опитайте се да вземете предвид неговия по-малък житейски опит и да се поставите на негово място.

Какво ни казва поведението на детето

Да разберем защо детето се държи по даден начин е от решаващо значение за това да намерим подходящ отговор или подкрепа. Ако сме наясно с причините, ще може не просто да реагираме на момента, а да набележим различни начини за предотвратяване на бъдещи проблеми.

Организацията Teaching Tolerance, която предоставя ресурси за създаване на приобщаващи граждански и училищни общности, обобщава някои проявления на проблемно поведение и посочва причините, на които то вероятно се дължи. Разбира се, зад даденото поведение може да стои и друга причина, така че анализирайте конкретния случай:

  • Бягство:

Някои деца всячески се опитват да избегнат задача, ситуация или дори човек, които са им неприятни. Детето може да изпитва спешна нужда да отиде до тоалетната, винаги когато родителите му зададат въпрос, свързан с училище. Или пък точно тогава започва да се държи толкова неприемливо, че си проси наказанието да бъде изгонено в съседната стая. Това поведение съобщава, че детето по-скоро е готово да си създаде проблеми, отколкото да направи нещо предизвикателно и трудно за него. То явно не се чувства достатъчно подкрепено от наша страна и това е нещо, върху което трябва да поработим.

  • Внимание:

Щом стане въпрос за подобна ситуация, повечето родители веднага си представят сцена с тръшкащо се хлапе, но търсенето на внимание може да се прояви и в положително поведение. Например в ситуацията, наречена от нас прилепчив малчуган: първокласникът наистина е положил усилия и иска да покаже на мама колко много е работил над домашното си по математиката. Той нетърпеливо я вика отново и отново, въпреки, че тя се опитва да му обясни, че ще дойде след минутка. С това поведение малчуганът се опитва да каже, че не е сигурен в силните си страни и се нуждае от одобрението на значим възрастен.

  • Искам всичко тук и сега:

Подобно поведение е опит от страна на децата да получат това, което искат, веднага. То е често срещано при импулсивните деца и обикновено се изразява в това, което родителите описват като “отговаря ми и не ме изслушва”, а когато му се каже да спре, детето се превъзбужда или се държи арогантно. Всъщност това поведение ни съобщава, че детето е неуверено в комуникацията и се нуждае от изрична помощ, за да се научи да реагира по подходящ начин. Може да използвате ситуацията, за да поговорите за това, как общуваме с околните и заявявамв исканията си. Насочете вниманието към лични качества като целеустременост, постоянство и търпение. Обсъдете различни причини, поради които не винаги получаваме веднага всичко, което искаме, и че това всъщност може да е полезно за развитието ни.

  • Сензорни нужди:

Мозъкът ни непрекъснато приема информация от всички сетива, но за някои от нас обработката на този огромен поток от входни данни може е проблемна. „Сензорно търсещите деца“ обикновено реагират слабо на сензорните входни данни и имат нужда от повече такива, но за сметка на това „сензорно избягващите деца“ може да реагират наистина остро. На една детска площадка може да наблюдаваме както деца, които обичат да играят с другарчетата си, да ги докосват или прегръщат, така и деца, които предпочитат тихо и спокойно да се занимават сами. Ако детето обича да е поне на една ръка разстояние от другите, то може да се държи агресивно към останалите деца, бутайки ги далеч от себе си. С това поведение детето всъщност се опитва да ви каже, че има нужда от повече лично пространство.

Реагирайте на детето, не на поведението 

След като сте наясно с причината, поради която детето се държи по определен начин, вече може да предприемете съответните действия. За съжаление, не можем да ви посъветваме какво точно да направите или да кажете, но можем да ви посъветваме как да го кажете – спокойно, уважително, ясно.

Добре е детето да разбере, че когато му отказваме нещо, то не е защото не го обичаме – за решението ни има определена причина и тя е с мисъл за неговото добро. Трябва да (по)кажем на детето, че дори в момента да не можем да му обърнем внимание, то е все така важно за нас. Че вярваме в неговите възможности и затова му даваме пространство да преодолява трудностите само (но винаги ще бъдем до него, когато наистина е необходимо). Детето трябва да усети, че разбираме неговите нужди, дори когато не ги е показало по най-приемливия начин или когато не ги осъзнава напълно. Важно е да сме готови да му предложим различни варианти за поведение, което да използва следващия път.

От помощ тук със сигурност би била стратегията Смяна на фокуса.

За учители: използвайте силата на сътрудничеството

Ако не познавате добре дадения ученик и неговата лична история, за вас като учители може да се окаже трудно да разберете функцията на поведението му. Но въпреки това е важно не просто да коригирате самото му поведение, а да реагирате на причините за него. Използвайте това, че не работите сами с детето, а заедно с екип от други учители и вероятно специалисти като училищен психолог или съветник. Говорете с колегите си и преценете дали е необходимо да съберете още данни за поведението на ученика – допълнителната информация ще даде по-задълбочен поглед върху причините за това поведение. Обсъдете и с родителите – те могат да бъдат наши незаменими партньори!

И за родителите, и за учителите поведението на децата понякога е наистина предизвикателно, но това е просто незрял начин за общуване от тяхна страна. Нека се опитаме да чуем какво точно ни казват с него… И да им отговорим!

 

 

__________________________

Адаптирано от: Understanding Behavior as Communication: A Teacher’s Guide | Understood – For learning and thinking differences

 

От учители за учители

Абонирай се, за да получаваш безплатни статии и ресурси.