За да откриете кога се чувства обичано детето, е важно да наблюдавате как самото дете изразява любовта си към родителите, учителите, своите приятели или други близки до сърцето му хора. Например първокласникът може да иска да занесе подарък на учителя си в знак на обич или пък да изкаже благодарност на татко си за съдействието по математика. Друга възможност да разберете езикът на любовта на детето е като слушате за какво най-често отправя молби или от какво се оплаква. Следите не за моментно оплакване или молба, а за такива, които продължават във времето или чувате все по-често. Ако след това „разследване“ в търсене на основния език на любовта се чувствате все така объркани, започнете да предлагате на детето да избира между няколко възможности. Как би изглеждало това? Например можете да попитате сина си какво предпочита – да излезете по-рано от работа и да отидете в парка или да му помогнете да си избере нова баскетболна топка. Или да кажете на дъщеря си: „Имам повече свободно време. Какво би искала – да се разходим след вечеря или да изгладя роклята, която ще обличаш на партито?“
Разбира се, предложенията е добре да бъдат съобразени с възрастта и интересите на детето. Така най-лесно ще се ориентирате чрез какви прояви то би се чувствало истински обичано.
А ето и подробна характеристика на всеки от петте езика на любовта при децата:
ФИЗИЧЕСКИ ДОПИР
Много често, особено с порастването на детето, родителите забравят колко важни са ласките за нормалното му развитие. Стараят се да задоволят физическите нужди на децата, но все по-често пропускат топлите прегръдки, ласките преди сън или нежните целувки. Понякога пък се случва така, че възрастните се чувстват по-комфортно да „говорят“ този език на любовта повече на момичетата, отколкото на момчетата. Но всъщност, независимо от възрастта или пола, всяко дете има нужда от физически контакт. Когато децата са още много малки, родителите инстинктивно задоволяват нуждата на детето си от допир. Момичетата по-скоро предпочитат нежните ласки: мама прегръща дъщеря си докато ѝ чете в леглото, баба подава ръка на внучката си, когато я прибира от училище или татко гали косата ѝ, когато иска да ѝ покаже колко я обича. Момчетата пък са любители на по-грубоватите начини на физически допир като боричкане по пода, бой с възглавници, яздене на конче, пляскане с ръце и др.
При подрастващите родителите започват да се въздържат от такава проява на обич, но е добре просто да преценят кога е приемливо да изразяват така чувствата си и кога не е. Разбира се, при по-големите деца можете да се съобразите с това, че на тях едва ли ще им бъде приятно да бъдат целувани или прегръщани пред връстниците им. Най-добре е направо да попитате децата кога е подходящият момент за проява на ласки от ваша страна. Нежната прегръдка казва на всички деца, че са обичани, но на тези деца, чийто език на любовта е физическият допир, тя направо крещи за любов към тях. И обратното, ако родителите използват физическият допир като израз на гняв или враждебност към тези деца, те страдат много дълбоко. Шамарът през лицето влияе зле на всички деца, но направо съсипва децата с този език на любовта.
КАКВО КАЗВАТ ДЕЦАТА:
А. на 7 години:
„Знам, че мама ме обича, защото ме гушка.“
М. на 11 години:
„Мама и татко ми казват, че ме обичат, но повече ми го показват. Татко винаги ме закача, когато минава покрай мен, и често се боричкаме. С него е много забавно. А мама винаги ме прегръща и целува, въпреки че вече не го прави пред приятелите ми.“
Д. на 12 години:
„Когато отида да видя татко, той ме прегръща и ме целува и казва колко се радва да ме види. Когато си тръгвам, той ме прегръща продължително и ми казва, че вече му липсвам. Знам, че мама също ме обича, но ми се иска по-често да ме прегръща като татко.“
УТВЪРДИТЕЛНИ ДУМИ
Думите са мощно средство за изразяване на любов. Могат да бъдат нежни, похвални или напътстващи и всички те подхранват вътрешното чувство на детето за собствената му значимост и сигурност. И обратното, режещите думи, изречени в изблик на моментно разочарование, могат да разрушат самоуважението на детето и да внушат съмнения относно способностите му. Вторият език на любовта са утвърдителните думи. Още преди да разбират смисъла на всички думи, децата усещат посланието на думите по тона на гласа и изражението на лицето. При порастването си, децата вече обогатяват речниковия си запас и успяват да асоциират значенията на думите с определени действия, например: мама ме прегръща и казва „обичам те“, значи прегръдката е обич.
Когато родителите използват похвални думи, то е важно да се знае, че те следва да са отнесени до нещо, което детето е направило, тоест похвалите са свързани с детските постижения, поведение или съзнателно възприето отношение. В този смисъл похвалите са отправени към неща, които донякъде зависят от детето. Напътстващите думи са най-ефективни, ако бъдат изречени с внимателен тон. Не забравяйте, че добрият съвет, изказан по лош начин, жъне лоши резултати. Не може родителите да дават напътствия за неща, които самите те правят. Например да забраняват на детето си да вика, а те да правят същото. Грубите коментари или осъдителните думи само ще накарат детето с този език на любовта да се отчужди от родителите си и да ограничи разговорите си с тях.
Ако родителите искат да предупредят децата си за опасностите от използването на наркотици, могат да потърсят заедно с децата си информация по темата, да ги прочетат заедно, да обсъдят някои въпроси, а не да повишават глас и със заплашителен тон да изискват: „Не взимай наркотици!“, „Внимавай какво правиш с приятелите си.“ и т.н. Ако основният език на любовта на детето са утвърдителните думи, то започнете да си водите дневник на тези думи. Записвайте там всички хубави неща, които чувате да казват други родители на децата си; записвайте си мъдри и вдъхновяващи цитати, които да споделяте в разговор с детето. И когато искате да поговорите за нещо важно с него, подгответе се предварително, така че да не избързате да кажете нещо, което трудно би се възприело от дете или нещо, което би могло да го нарани.
КАКВО КАЗВАТ ДЕЦАТА:
М. на 8 години:
„Обичам мама, защото тя ме обича. Тя всеки ден ми казва, че ме обича. Мисля, че и татко ме обича, но никога не ми го казва.“
Л. на 12 години, която си е счупила ръката тази година:
„Знам, че родителите ми ме обичат, защото когато ми беше много трудно да наваксам в училище, те ме насърчаваха. Когато не се чувствах добре, те не ме караха насила да пиша домашни, а винаги ми казваха, че мога да продължа по-късно. Казваха ми, че се гордеят с мен за това, че полагам толкова усилия и че знаят, че ще успея да наваксам.“
Д. на 10 години, живее с приемни родители:
„Знам, че ме обичат, понеже не ми викат и не ми крещят. Предишните ми крещяха непрекъснато за какво ли не и ми говореха грубо и унизително.“
КАЧЕСТВЕНО ВРЕМЕ
Дори ако основният език на любовта на детето не е качественото време, много деца жадуват за неразделеното внимание на родителите си. Всъщност повечето детски пакости представляват опити от страна на детето да се добере до повече време с мама и татко. През последните години слушаме много за нуждата от качествено време с децата, особено при нарастващия брой на работещите майки, както и на самотните родители. Качественото време представлява целенасочено внимание. Повечето бебета получават изобилно качествено време – само храненето и преобличането им осигуряват часове лично внимание. С порастването на детето става все по-трудно да се отделя целенасочено внимание, тъй като това обикновено означава родителите да пожертват нещо друго важно от списъка си със задачи. Когато децата наближат периода на юношеството, често става така, че искат вниманието на родителите си точно когато те са уморени, бързат или са разстроени.
Качественото време е подарък, който родителят прави на детето си, давайки му своето присъствие. Когато родителите прекарват качествено време с децата си, следва да се съобразят с тяхното физическо и емоционално ниво на развитие. Например когато децата се учат да пълзят, можете да сядате на пода заедно с тях. Когато правят първите си стъпки, тогава е добре да сте наблизо и да ги насърчавате. Когато дойде време да играят с пясък или да ритат топка, то правете тези неща заедно с тях. Най-важният фактор, определящ времето като качествено, не е какво точно правите, а фактът, че го правите заедно.
Ако имате повече от едно дете, от особена важност е да оставате с всяко едно от тях насаме. Качественото време не включва само съвместни занимания, а и опознаване и споделяне между родители и деца. Родителите могат да споделят трудности или вълнуващи моменти от възрастта, на която са техните деца, като по този начин предразполагат и децата да споделят своите притеснения или радостни изживявания. Чрез подобни разговори, децата се учат да се доверяват, да изслушват, да се интересуват от другите, да изразяват собствените си мисли и то да ги изразяват уместно и внимателно, уважавайки и чуждото мнение по темата.
Можете също така да четете истории на децата си. Полезно е да прекъсвате четенето, за да си поговорите за героите, за нещата, които се случват с тях, какви емоции ги съпътстват, какви съвети бихте им дали, били ли сте самите вие в подобна ситуация и хиляди други посоки на разговор биха могли да се оформят около една история. За да не пропуснете да прекарате качествено време с децата си в забързаното ежедневие, можете да планирате това време. Например може да направите семейна традиция вечерята в 7 часа и да се събирате всички на масата. Или да посещавате веднъж в месеца някоя забележителност, заедно с детето. Или всяка вечер след вечеря да си направите кратка разходка. Избирате вие. Важното е да можете да отдадете целенасочено вниманието си.
КАКВО КАЗВАТ ДЕЦАТА:
Б. на 8 години:
„Знам, че родителите ми ме обичат, защото правим много неща заедно. Понякога сме всички заедно, дори с малкия ми брат, но и двамата правят неща само с мен. Например, миналата седмица татко ме заведе да ловим риба. Не съм сигурна, че ми хареса да ловя риба, но ми харесва да бъда с татко.“
Д. на 12 години:
„Знам, че татко ме обича, защото отделя време да бъде с мен. Правим много неща заедно. Той има билети за футболни мачове на любимия ми отбор и никога не пропускаме мач. Знам, че и мама ме обича, но не прекарваме много време заедно, защото тя често не се чувства добре.“
Ф. на 10 години:
„Моята майка ме обича. Тя идва на футболните ми мачове и след това ходим да ядем заедно. Не знам дали татко ме обича. Той каза, че ме обича, но после ни напусна. Вече не го виждам.”
М. на 16 години:
„По какво разбирам, че родителите ми ме обичат ли? Главно по това, че винаги са на разположение за мен. Мога да говоря с тях за всичко. Знам, че ще проявят разбиране и ще се опитат да ми помогнат да взема разумно решение.“
ПОДАРЪЦИ
Даването и получаването на подаръци може да бъде красноречив израз на любов както в момента на получаването им, така и години след това. Ето защо подаръците, които изразяват любов, са елемент на един от езиците на любовта. Много е важно родителите да внимават с даването на подаръци. Когато предложат на детето подарък, за да си почисти стаята, това не е истински подарък, а възнаграждение за извършената услуга. Когато му обещаят сладолед, ако през следващия половин час не гледа телевизия, сладоледът не е подарък, а подкуп, чиято цел е да манипулира поведението на детето. Въпреки че детето може да не знае думите „възнаграждение“ и „подкуп“, то добре разбира концепцията зад тях. Подаръците нямат нищо общо с размера и цената им.
В света, в който живеем днес, децата са свикнали да не възприемат необходимите им вещи като подарък. Затова, ето какво можете да направите: опаковайте новите дрехи за училище и ги подарете на детето, когато цялото семейство се е събрало на масата за вечеря. Разопаковането на всеки подарък, независимо дали е нещо от първа необходимост или е нещо по-специално, е изражение на любовта ви. Освен това подобно ознаменуване на всички подаръци, създава у детето умението да цени и да се чувства благодарно за всичко, което има.
Когато става дума за по-малки деца, преди да купите дадена играчка помислете какъв ще е преобладаващият ефект от нея върху детето – положителен или отрицателен; колко устойчива е играчката; интересът на детето мимолетен ли ще е или ще може да играе с нея отново и отново. Също така, внимавайте да не използвате подаръците като заместител на присъствието ви около детето. Подаръците няма как да заместят близостта и топлината между родители и деца, те са само допълнение към нея.
КАКВО КАЗВАТ ДЕЦАТА:
Ф. на 5 години се обръща към баба си:
„Бабо, учителката ме обича. Виж какво ми даде – линийка с големи сини числа.“
Л. на 6 години:
„Познавате ли раздавача на любов? Ето го там – каза тя, посочвайки към един по-възрастен господин. – Той раздава дъвки на всички деца.“
М. на 15 години:
„Родителите ми подариха тази прекрасна блуза. Изобщо всичко, което имам ми е от тях. За мен това е любов. Те ми дават не само нещата, от които се нуждая, но и много повече.“
К. на 18 години:
„Виждате ли тази кола? Подарък е от майка ми и баща ми. Аз не успях да си я заслужа, защото не се справих по най-добрия начин в училище, но те ми казаха, че искат да знам, че се гордеят с мен. Мама и татко винаги са били такива. Всичкото ми спортно оборудване е от тях, всичките ми дрехи, всичко. Те са най-щедрите хора, които познавам.“
ПОМАГАНЕ
Петият език на любовта е този на помагането. Вие като родители със сигурност сте наясно с този език на любовта. Още с раждането на детето, вие сте знаели, че сте длъжни да се грижите за него, да му служите. Целта не е да задоволявате всяко желание на детето си, а преди всичко да правите това, което мислите, че е най-добре за него. Все пак и с този език на любовта е редно да се внимава. Ако непрекъснато и за какво ли не помагате на детето си, то никога няма да стане самостоятелно и няма да успее да усвои важни житейски умения. Затова помощта, която предлагате, следва да е съобразена с възрастта на детето. Тоест, да помагате на детето да направи това, което то самото не може да направи за себе си. Очевидно не бива да слагате храната в устата на детето си, когато вече е на 6 години. Оправянето на леглото на 4-годишното дете е грижовен жест на помощ, но осемгодишното дете може да се справи и само.
В този смисъл помагането има междинни стъпки. В началото ние се грижим за децата си, но когато те пораснат достатъчно, започваме да ги учим как да се обслужват сами, а след това и как да помагат на другите. Този език на любовта учи децата как да служат с любов на другите. Грижовното подпомагане не е робуване, както се опасяват много родители. Робуване е когато някой друг ни налага да правим нещо, което ние лично не желаем. Грижовното подпомагане е вдъхновено от вътрешното ни желание да отделяме време и усилия за някого. То е подарък от наша страна, а не задължение и се упражнява жертвоготовно, а не по принуда. Когато родителите служат на децата си с недоволство и огорчение, те може и да посрещат физическите им нужди, но силно нарушават емоционалното им развитие. Усилията ни да помагаме на децата са подчинени на крайната цел те да израснат като зрели възрастни, които са способни да обичат другите и да изразяват любовта си като им служат. Това означава да могат да помогнат не само на хората, които са им близки, но и на тези, които няма да могат да върнат грижата, нито да им се отплатят за добротата.
КАКВО КАЗВАТ ДЕЦАТА:
К. на 7 години:
„Знам, че мама ме обича, защото когато имам нужда от помощ с домашните, тя ми помага. Когато се налага да отида на лекар, тя излиза от работа и ме води. Когато се чувствам наистина зле, тя ми готви любимата супа.”
Б. на 12 години:
„Знам, че мама ме обича, защото тя ми пришива копчетата на ризата, когато се скъсат, и също така ми помага с домашните. Мисля, че татко също ме обича, но той не ми помага много.“
Д. на 14 години (има умствени затруднения и учи в клас със специални образователни нужди):
„Знам, че мама ме обича, защото ми помага да си оправям леглото и ми пере дрехите. Вечер ми помага с домашните, особено с рисуването.“
М. на 14 години:
„Сигурна съм, че мама ме обича, защото тя ми уши костюма за училищната сценка. Всъщност, тя уши костюмите и на още две деца. Тогава много се гордеех, че имам такава майка. Татко пък винаги ми помага с домашните и тази година отдели наистина много време, за да ми обяснява алгебрата.“
Независимо кой е основният език, на който говори детето, за да са напълно задоволени емоционалните му нужди, е важно вие да използвате всичките пет езика на любовта. Само тогава ще научите децата си да бъдат чувствителни към нуждите на другите. Тази способност ще ги направи по-уравновесени хора, функциониращи добре в обществото, в което живеят. И само така ще научат другите кой е правилният начин, по който те да им отвръщат със същото.
* Използвана литература: 5-те езика на любовта при децата, автори: Гари Чапмън и Рос Кембъл, изд. Нов човек, 2005 г.
