fbpx
Работа в екип

Дискусии в класната стая – 4 съвета как да участват повече ученици?

Как да накараме повече деца да се включат в дискусии

Всички учители искаме учениците ни да се чувстват ценени в класната стая. Често пъти тази възможност идва по време на дискусии или дебати в клас – учениците имат различни мнения и трябва да имат възможност да ги споделят с класа. С някои класове дискусиите в час са динамични, а учениците продуктивни и равнопоставени. С други обаче няколко ученици доминират разговора, докато останалите тихичко наблюдават. Отговорността дискусиите в клас да включват всички ученици пада върху учителя, който често не знае как да подходи, така че да осигури равнопоставено участие на всички. Представяме ви няколко стратегии, които да ви помогнат по време на дискусии и дебати в час. 

  1. Близост и разстояние

Позицията на учителя в класната стая е от голямо значение. Със сигурност знаете за тактиката, при която учителят се приближава до ученик с цел той да е по-внимателен, по-активен, да не се разсейва или да се държи по-добре. Без устна забележка и без риск от конфликт, учителят в повечето случаи успява да управлява класната си стая само чрез позицията си в нея. 

Обикновено по време на разговор ние се приближаваме към събеседника ни. В клас, когато ученик говори, неволно или не, леко се приближаваме към него. Това е невербален сигнал към останалите ученици, че разговорът е само между учителя и ученика. Класът бързо губи интерес. 

Вместо това, по-добре е да се отдръпнем назад. Докато ученик отговаря на въпрос, отидете в далечния ъгъл на стаята. Сега разговорът включва и всички ученици между говорещия и учителя. Шансът повече ученици да слушат активно и да участват в дискусията се увеличава, когато са физически включени в пространството на разговора.

2. Езика на тялото

Естественият ни инстинкт е да променим езика на тялото си, за да покажем, че слушаме. Насочваме тялото си към говорещия и го гледаме в очите. Точно както и при приближаването, това дава сигнал на останалите ученици, че разговорът е между учителя и точно този ученик. Това е личен разговор и те губят интерес.

Вместо това съзнателно контролирайте тялото си. Издърпайте рамената си назад, за да отворите тялото си и то да сочи към целия клас. Дръжте главата си изправена все едно гледате към отсрещната стена на стаята. Обходете цялата стая с поглед – това праща сигнал на учениците, че очаквате всички да се включат в дискусията.

3. Възможност за анонимност

При традиционния формат на дискусията в час отделни ученици се обръщат към целия клас. За някои ученици този модел е неудачен, дори плашещ. За интровертите и учениците, които по-трудно се отпускат да споделят гледната си точка, отворената дискусия е непривлекателна. Но не е задължително дискусиите да са такива!

Създайте възможност за анонимност. Учениците ще чувстват мнението си представено без притеснение, че ще бъдат разпознати. Те лично ще знаят, че са чути и че са допринесли към колективното учене на класа. 

Има няколко онлайн ресурса, които позволяват анонимност при отговор на въпрос. Добър пример е Nearpod, който позволява разнообразни въпроси – отворени и затворени, анкети или въпрос с отговор чрез рисунка. Преди да покажете отговорите на учениците, просто скрийте имената им чрез вградената функция.

4. Практики и упражнения

Установете няколко метода за подготовка за дискусии. Ако учениците се подготовят в по-малки групи предварително, биха били по-активни, когато дискусията обхване всички. Ето ви няколко идеи:

 

  • Мислѝ, по двойки, сподели! – За тази практика учениците се запознават с темата (чрез текст, видео или друго) и в първите минути мислят самостоятелно за това, което знаят и са научили. След това се комбинират по двойки и споделят гледната си точка. Накрая задачата на учителя е да комбинира отделните разговори по двойки в обща дискусия на целия клас.
  • Дискусионен пъзел – Разпределете класа на групи от по 5-6 ученици. Разделете урока (или темата за дискутиране) на 5-6 части, подтеми или други смислови единици. Във групите дайте на всеки ученик различен сегмент. Това може да е текст, видео, презентация или друго. Предоставете достатъчно време да се запознаят с материала, след което да сформират “експертни” групи, в които влизат само учениците с еднакъв сегмент. Ще има толкова експертни групи, колкото и части има темата. В тези експертни групи учениците дискутират ключовите точки и подготвят какво да споделят с останалите. Накрая учениците се връщат в първоначалните си групи и всеки представя неговата част от урока или темата. Задачата на учителя е да обикаля групите, да наблюдава дискусиите и да помага при нужда. Нарича се “дискусионен пъзел”, защото учениците “съединяват” отделните части на темата, точно като парченца от пъзел.
  • Колизеум за дискусии – Разделете класа на групи по трима, в които учениците се подготвят за дебат с останалите групи. Подредете класната стая така, че една трета от столовете да образуват кръг (колизеума ви), а зад всеки стол да има два други. Всяка тройка ученици сяда заедно, като ученикът стоящ на първа линия е активният участник в дискусията. Партньорите му в група могат да му помагат с бележки по всяко време, както и да го сменят в “битката” (това може да стане чрез докосване по рамото и бърза смяна на местата). Това позволява на учениците да преценят кога искат да са активни участници в дискусията и кога да са в подкрепяща роля. Задачата на учителя е да поддържа дискусията с насочващи въпроси.

 

Дискусиите в класната стая са възможност учениците да се запознаят с различни гледни точки и да развият по-задълбочено разбиране за изучавания материал. Затова е важно всички ученици да участват в тях. Учителят носи отговорността да организира дискусиите така, че да насърчи целия клас да вземе участие. С изброените в тази статия стратегии във вашата класна стая вие ще постигнете точно това.

 

 

Статията е адаптирана от Edutopia.

От учители за учители

Абонирай се, за да получаваш безплатни статии и ресурси.