Да научим децата защо и как да се извиняват – СЕУ активности за класната стая

Когато някой наруши правилата или нарани чувствата на другите, искаме от него да се извини. Случва се обаче да чуем „извинявай“ и въпреки това да останем с усещането, че изричащият тези думи не осъзнава грешката си или не изпитва разкаяние за стореното. Понякога пък детето изобщо не иска да каже, че съжалява. В тази статия ще поговорим за това как да помогнем на учениците да поднасят искрени извинения.  

Кога трябва да се извиним и защо това е важно?

Нужно е да съдействаме на децата за разграничаването на преднамерени от непреднамерени грешки и за разбирането на същността и дълбочината на техните постъпки. Добре е да им обясним, че не е необходимо да се извиняват за всяка неволна грешка. Но в същото време, дори да са действали “без да искат”, те трябва да умеят да се поставят на мястото на човека, когото са наранили или обидили, за да оценят по-обективно ситуацията.

Поднасянето на искрено извинение помага на децата да развиват важни социални и емоционални умения:

• Емпатия и разбиране – извинението изисква от децата да се замислят и да вземат предвид чувствата и емоциите на другите. Така те усвояват умения за социална осъзнатост – да уважават другите, да се поставят на мястото им и да проявяват емпатия; 
• Уважение и отговорност – извинението учи децата, че е важно да поемат отговорност за постъпките си и че действията им имат последствия; 
• Разрешаване на конфликти – да се извиниш е част от разрешаването на конфликта. Децата научават, че когато правят грешки или нараняват другите, извинението е една от първите стъпки за сдобряване;
• Саморефлексия и личностно развитие – извинението насърчава саморефлексията и стимулира децата да разпознават собствените емоции и по-често да се замислят за въздействието, което имат върху другите; 
• Изграждане на доверие – способността да се извиняват искрено показва, че децата ценят честността и почтеността. Това от своя страна им помага да изградят отношения на доверие със своите близки и приятели; 
• Нагласа за растеж – грешките са естествена част от живота на всеки. Важно е децата да разберат, че грешките ни помагат да учим и да растем;

Как да помогнем на децата да се извинят искрено?

При възникнал конфликт или ситуация, в която детето е допуснало грешка, преди изобщо да пристъпи към извинение, то трябва да обмисли случилото се. За целта може да запознаете ученика с този работен лист или пък да визуализирате тези насоки за извинение и да ги поставете на видно място в класната стая, така че всички да ги виждат.

Следвайте следните стъпки:

1. Съдействайте на детето да разбере какво точно се е случило – то трябва да е наясно с вредата, която е нанесло. Задайте отворени въпроси, за да му помогнете да анализира ситуацията:

• Какво се случи току-що според теб?
• Как постъпи ти?
• Как твоите действия повлияха на другия?
• Как се чувства според теб той/тя в момента? 

2. Помогнете на детето да поеме отговорност за случилото се – насърчете го да говори за чувствата си и да обясни действията си:

• Защо реагира по този начин?
• Какво доведе до случилото се?
• Смяташ ли, че си отговорен за случилото се? Защо?
• Как се чувстваш след случилото се?

3. Помогнете на детето да разсъждава и да помисли какво би направило различно следващия път, когато емоциите отново надделеят:

• Какво би направил различно следващия път?
• Има ли по-разумни начини, по които да реагираш, когато се чувстваш притеснен/ядосан/уплашен/раздразнен/ентусиазиран? Как например?

4. Нека помисли какво може да направи, за да поправи щетите:

• Как можеш да направиш тази ситуация по-добра? 
• Как да поправим щетите? 

5. Насърчете детето да прояви разбиране и търпение – трябва да обясним, че прошката отнема време и че човекът отсреща може да е твърде разстроен и наранен, за да прости веднага. Важно е обаче да не бъдем злопаметни и да приемем поднесеното извинение, когато сме готови за това.

Възможно е да приложите стратегията при реални ситуации или да я упражните в хипотетични казуси.

Как да развиваме това умение?

Планирайте дейности, които ще помогнат на учениците да се упражнят в поднасянето на искрени извинения. По-долу предлагаме на вниманието ви две конкретни практики:

“Какво означава да се извиниш?” 

Подходяща за: всички възрасти

Продължителност: 20-30 минути

Необходими материали: материали за рисуване на дъска или лист и химикал

Цели: 

• учениците да познават и прилагат структурата на искреното извинение;
• учениците  рефлектират върху собствените чувства и емоции;
• учениците поемат отговорност, когато това е необходимо;

1. Предоставете ситуация за обсъждане: поканете някой от учениците да излезе на дъската и да започне да рисува с вас (предупредете тихо доброволеца, че ще надраскате рисунката му). Помолете го да нарисува нещо по негов избор и след като е готов изкрещете „Не! Не така!”. Изтрийте или надраскайте творбата му.

2. Започнете дискусия: попитайте децата какво трябва да кажете на техния съученик, след като така грубо наранихте чувствата му и съсипахте рисунката му. Учениците най-вероятно ще ви кажат да се извините. Попитайте ги какво означава това и ги помолете да дадат определение за “извинение”. 

Обяснете, че за едно искрено извинение най-напред трябва да признаете пред себе си, че сте направили нещо нередно, след което да поемете отговорност за стореното. Например да осъзнаете: “Аз нараних чувствата на моя приятел и съсипах неговата рисунка”. Едва следващата стъпка вече е да се извините. Обяснете на класа, че думата „съжалявам“ не означава нищо, ако не сте поели отговорност за случилото се. 

3. Помолете учениците да подберат най-подходящите думи, които ще използват, за да се извинят. Насочете ги да подготвят извинение, в което казват за какво съжаляват и поемат отговорност за случилото се, например: „Съжалявам, че ти се развиках и изтрих рисунката ти. Не беше редно да викам. Следващият път просто ще ти обясня защо исках да го нарисуваш по различен начин. Искаш ли да ти помогна да нарисуваш нова?”. 

4. Изберете няколко ученици, които да споделят идеите си, и разсъждавайте върху тях. Задайте помощни въпроси, например: 

• Какви компоненти съдържа извинението, което току-що чухте? (описание на ситуацията, поемане на отговорност за случилото се, вариант за поправка на нанесените щети). 
• Има ли нещо, което липсва? Какво е то?
• Бихте ли добавили/променили нещо? Какво например?
• Бихте ли простили на мястото на ощетения? Ако да/не – защо? 

5. За финал задайте няколко въпроса за рефлексия:

• Били ли сте в подобна ситуация? Какво се случи тогава?
• Как се чувствате, когато трябва да се извините?
• Смятате ли, че е трудно да поемеш отговорност, когато си сторил нещо нередно? Защо това е така?
• Как се чувствате след като се извините?

Съвети и адаптации: 

• използвайте за пример реални ситуации – такива, на които учениците са били свидетели или потърпевши;
• помолете учениците да влязат в роля и да “изиграят” извиненията, които са създали.

“Да обвържем емоциите с действията”

Подходяща за: всички възрасти

Продължителност: 10-20 минути

Необходими материали: лист и химикал, принтирани сценарии

Цели:

• учениците разпознават и назовават собствените чувства и емоции;
• учениците разпознават чувствата и емоциите на другите;

Подготовка: разпишете или принтирайте на лист хартия няколко хипотетични ситуации, които ще дискутирате заедно с учениците. Примерни сценарии:

• Взел си книга на приятел, но си я изгубил;
• Майка ти е забравила да купи любимите ти бисквити, след като специално си я помолил. Ти й повишаваш тон;
• Твой приятел справедливо е спечелил играта, но ти го обвиняваш, че е измамил;
• Забравил си да честитиш рождения ден на твой близък приятел;
• Закъснял си за важна среща, която си уговорил отдавна.

1. Обсъдете един от сценариите заедно – задавайте въпроси за това как се чувстват участниците в конфликтната ситуация. Например: “Взели сте назаем ризата на приятел, но без да искате разливате червен сок върху нея” – как според вас се чувства човекът, който е изцапал ризата? Как се чувства приятелят му?. Ако отговорите, които децата дават, са неясни (например „Ще се почувства зле.“), насочете ги да разпознаят чувства като вина или безпокойство, разочарование или гняв.

Напомнете, че е важно да умеем да приемаме поднесеното искрено извинение. Помолете учениците да се поставят на мястото на ощетения приятел и да помислят за отговор от негова страна, например: „Наистина съм ядосан, че ми съсипа ризата. Приемам извинението ти, но те моля да внимаваш повече, когато ти давам нещо мое назаем”.

2. Представете на учениците друг от примерните сценарии – нека работят по двойки или в групи по 3-4 души. Помолете ги да обозначат емоциите, които според тях изпитват участниците.

3. Обсъдете отговорите на учениците:

• Беше ли ви трудно да се поставите на мястото на участниците? Защо?
• Какви чувства изпитват участниците в сценариите, които разгледахте?
• Изпадали ли сте в подобна ситуация? Какво се случи тогава? Как се чувствахте вие? Как бихте реагирали, ако се случи отново? Бихте ли реагирали различно?

Съвети и адаптации: 

• използвайте за пример реални ситуации – такива, на които учениците са били свидетели или пък потърпевши;
• за най-малките ученици използвайте сценарии от изучаваните произведения; 
• направете списък с емоции, за да помогнете на учениците да ги разпознават, например: чувствам се гневен/ядосан/раздразнен/тъжен/възмутен/щастлив и т.н. Може да направите кръг на емоциите в началото на часа, за да помогнете на учениците да разпознават собствените си чувства; 

Редовното прилагане на изброените дейности и стратегии помага на децата да идентифицират емоциите си и да мислят по-задълбочено за въздействието, което действията им имат върху останалите. Чрез насърчаването на тези умения децата израстват като емоционално интелигентни и социално узрели личности, които допринасят за своята общност.