fbpx
Добри практики Емоционална интелигентност Класната стая Комуникативни компетентности Социално-емоционално учене

5 начина да изградим устойчивост у учениците

5 начина да изградим устойчивост у учениците

За много деца изминалата година донесе смущаващи моменти, свързани най-вече с пандемичната обстановка, която засегна всяка част от ежедневието им. 

Въпреки силното си желание, родителите и учителите нямат възможност да предпазят децата от всичко неприятно, но могат да им предоставят трайно решение – инструменти, чрез които да се справят с трудностите и нещастията, които срещат по пътя си. Учителите могат да помогнат да учениците си да изградят подход към живота, разглеждайки изпитанията като част от успеха. 

Според специалисти, устойчивостта не е генетична черта. Тя произлиза от начините, по които децата мислят и действат, когато са изправени пред различни предизвикателства. Когато загрижените за децата възрастни им помагат да изградят психична устойчивост, младите хора излизат от трудните ситуации с положителна представа за себе си и своето бъдеще.

Като всяко друго умение и устойчивостта изисква практика. Устойчивостта работи като мускул, който можем да тренираме чрез усилия и повторения. Но трябва да намерим и начини за нейното подхранване и запазване, за да можем винаги да намираме правилния изход от проблемната ситуация. В основата си устойчивостта представлява вярата, че дори и да не можем да контролираме ситуацията, имаме силата да изберем какво да бъде нашето отношение към нея. 

В следващите редове ви представяме няколко стратегии за успешно изграждане на устойчивост в учениците.

1. Да си поставим смели цели

Голяма част от устойчивостта включва способността за идентифициране на личните цели и толериране на дискомфорта, който създава съпротива към тези цели. Много преподаватели използват SMART рамка, за да помогнат на учениците си да определят своите лични цели. Според SMART рамката целите следва да бъдат специфични, измерими, постижими и навременни.

Неясна цел:

“Ще се справя по-добре при следващото изпитване.”

Продуктивна цел, която включва амбициозни и постижими резултати:

“Започвам да внимавам и да си водя бележки, за да мога да задам въпроси на учителя, ако не разбирам нещо. Ще ги прегледам два дни преди теста.”

Ще направя домашното по математика преди да отида на разходка с приятелите си и ще попитам учителя за всичко, в което не съм сигурен.”

“Когато сбъркам някъде, ще се погрижа да попитам учителя или някой от съучениците си как са намерили правилния отговор.”

След като детето е реализирало своята цел, е важно да го поздравим за това и дори да измислим начин как да отпразнуваме успеха му.

2. Да се учим от грешките си

Друг начин за изграждане на устойчивост е да насърчаваме децата да приемат спокойно провала и да се учат от грешките си. Учителите могат да помогнат в тази посока като създадат класна стая, в която разочарованията са очаквана и най-вече уважавана част от процеса на учене. Учениците могат да бъдат похвалени за тяхната упорита работа, постоянство и твърдост, а не само за отличните оценки или бързи успехи. По този начин учениците остават с усещане за лична отговорност и вътрешна удовлетвореност. 

Идея: Създайте в класната стая табло на грешките. Нека там учениците да се хвалят с най-големите си грешки, но и да отбелязват какво са научили от тях. Споделете с класа си какви грешки сте правили вие (особено ако са смешни) и каква е поуката от тях.

Дайте възможност на учениците свободно да обсъждат грешките си и възможността сами да ги поправят. Вашата задача е да подпомагате този процес и да забелязвате старанието, което учениците полагат, за да се подобрят.

3. “Да” на разумните рискове

Когато учениците преживяват стрес, те изпитват натиск, от който е важно да се освободят навреме. Предлагайки им различни начини за справяне с трудностите, вярваме, че тези стратегии ще облекчат разочарованието им и ще им помогнат да се върнат към оптималния и продуктивен фокус на учене. Друг начин за насърчаване на устойчивостта като качество е да правим комплименти на учениците, когато поемат разумни рискове и предизвикват себе си. Дори и понякога да не реализират желаните резултати, това, че са показали смелост и готовност да се борят с различни фактори, заслужава поздравления. Ако ученикът даде неправилен отговор на ваш въпрос или се обърка, когато говори по дадена тема, не го засрамвайте, а внимателно го насовете в правилната посока. В подобни ситуации на разбиране и подкрепа ученикът ще изгражда все по-силна увереност и все по-голяма емпатия.

4. Коя е емоцията, която изпитваш?

Да научим учениците как да разпознават и назовават правилно своите емоции може да им помогне да ги осъзнават по-добре и така да успеят да ги управляват. След като учениците се научат да идентифицират и етикират емоциите си, те ще са способни да взимат по-рационални решения и да въздействат върху дезориентиращи или разрушителни обстоятелства, с които се сблъскват.

Идея: Бързи ежедневни емоционални проверки. Може да започнете като представите в началото на учебната година т.нар. Колело на емоциите на Плутчик. С помощта на този метод децата се учат кои  думи могат да използват, за да опишат емоциите си (думите са с различна степен на сложност в зависимост от нивото на класа). След време, учениците осъзнават, че съществуват 8 базови емоции и всички други са смесица на някои от тях. Това е много мощно осъзнаване, тъй като помага на децата да задълбочат разбирането си за емоциите и да погледнат отвъд повърхността на първичната емоция, която някой изразява.

5 начина да изградим устойчивост у учениците

Източник: Positive Psychology

5. Да пишем и говорим открито за неуспехите и човешката устойчивост

Може да организирате специално време, през което децата да си спомнят за примери, илюстриращи човешката устойчивост. Това упражнение предполага фокусиране върху “източници на лична сила”. С други думи, това означава да насърчаваме учениците да пишат или говорят за хора, които са ги подкрепяли в травмиращо за тях време и са облекчавали стреса, който изпитват. По време на задачата, учениците имат за цел да си отговорят на въпросите: “Как тези хора ми помогнаха да преодолея тази трудност?” и “Какво научих за себе си от тази история?”. Също така може да помолите учениците да пишат за момент от живота си, в който са се справили сами с трудна ситуация. Нека помислят какво им е помогнало и какво им е попречило да се справят с нея.

Още една идея: Би било най-полезно ако темата за устойчивостта присъства често в учебната програма под различни форми. Възможностите изобилстват за свързване на устойчивостта с личния успех и положителна социална промяна. Дискусиите могат да бъдат разширени като поканите политически лидери, учени, литературни дейци и иноватори – хора, преодолели трудности и осъществили мечтите си. По този начин ще помогнете на учениците да виждат себе си и своите положителни страни чрез тези истории за успех. 

 

Източници: Sarah Gonser, 5 Ways to Build Resilience in Students, edutopia.org

Други полезни статии:

  1. 4 съвета как да говорим с децата за военни конфликти
  2. Как да говорим с детето си за войната

За автора

Ренета Христова

От учители за учители

Абонирай се, за да получаваш безплатни статии и ресурси.