3 стратегии, подходящи за изграждане на реципрочни взаимоотношения между ученик и учител

Реципрочните взаимоотношения в класната стая са добра основа за постигане на сътрудничество, комуникация и уважение между учителя и учениците. Този тип връзка се основава на идеята, че всеки човек (в класната стая или извън нея) има какво да даде и получи от останалите, както и че обучението води до по-високи резултати, когато всички споделяме своите различни гледни точки, опит и ресурси. 

Този подход в обучението води до развитието на комуникационните и социално-емоционалните умения на учениците. Ние, учителите, също развиваме редица умения като активно слушане, комуникация, емпатия, а разговорите биха ни донесли ценна информация, която ще подпомогне свързването ни с учениците.

Ще разгледаме три стратегии, които следват идеята и постигат целите на реципрочните взаимоотношения:

  • “Време за нас” е подходяща за по-малки ученици в предучилищен и начален етап
  • “Време за разговори” – за по-големите ученици в прогимназиален и гимназиален етап
  • “2х10” – за ученици, които имат предизвикателно поведение, независимо от възрастта

Време за нас

Ресурси: Пръчка, топка или друг предмет за говорене; въпроси, които да обсъждате

Продължителност: Между 3 и 5 минути

Описание: По същество стратегията “Време за нас” представлява рефлективна интерактивна игра между учител и ученици, в която всеки споделя своите лични истории, чувства, интереси и цели. Прилагайки я редовно в клас, ние изграждаме усещане за общност и чувство за принадлежност у учениците.

Дейността е подходяща и за началото на учебния час, и за края на деня или седмицата, като това е индивидуално спрямо графика на преподавателя. “Време за нас” постига най-високи резултати, когато се прилага само с един ученик, но е напълно приложима както с малка група деца, така и с целия клас.

Как да приложим:

Стъпка 1: Изберете подходящ формат за споделяне: седнали в кръг заедно с целия клас, дискусия в малки групи, индивидуален разговор.

Стъпка 2: Изберете тема или игра, която е интересна и подходяща за учениците ви – животни, пъзели, кукли и други.

Стъпка 3: По време на разговора използвайте пръчка или топка за говорене, за да подчертаете ролите: този, който държи предмета за говорене, споделя, а останалите изслушват с уважение.

Стъпка 4: За да насочите споделянето, използвайте отворени въпроси, като: 

  • “Кое е нещото, с което се гордеете?”
  • “Кое е нещото, което очаквате с нетърпение?”
  • “Какво ново научихте днес?”

Стъпка 5: За да признаете приноса на всяко споделило дете, използвайте положителна обратна връзка и утвърждения.

Съвети за по-ефективно приложение:

  • Споделяйте общ фокус с детето – вглеждайте се в очите му, посочвайте и коментирайте обектите, с които си взаимодейства. Например, ако детето гледа книжка с животни, се включете с: “Виж колко хубаво куче! Каква порода е? Ти имаш ли куче? Аз имам/искам да имам куче.”
  • Приложете “огледално поведение” като имитирате звуците, думите и движенията на ученика. По този начин ще покажете, че слушате и разбирате. Например, ако тя/той взема книжката с животни, вие може да кажете: “Ти избра книжката с животни! Тя е интересна.”
  • Подкрепяйте и окуражавайте учениците с автентични възклицания, усмивки, погледи и жестове. Например, ако дете ви донесе книжката с животни, вие отвърнете на жеста с думи като: “Благодаря ти! Ти си чудесен/чудесна!”; ако детето се опитва да направи нещо трудно или ново, го насърчете с думи, като: “Точно така! Справяш се много добре!”
  • Назовавайте какво вижда, мисли или чувства ученикът, като използвате кратки и ясни думи и изрази. Например, ако виждате, че книжката с животни носи щастие и вълнение, може да кажете: “Ти си щастлив/а! Тази книжка определено ти харесва!”
  • Редувайте се по време на определена дейност. По този начин ще научите децата да споделят и да чакат своя ред. Например, ако четете книжката с животни, казвате: “Сега аз ще прочета един ред, после ти ще прочетеш следващия. Това е редуване.”
  • Проявявайте ентусиазъм и подкрепяйте изследователския дух на учениците, като им позволите да избират и експериментират с различни игри, книжки и материали. Например, ако някое дете иска да играе с пластилин, вие казвате: “Да, това е пластилинът! Можеш да правиш различни предмети, животни и растения с него. Искаш ли да направим охлюв или топка?”

Време за разговори

Ресурси: Въпроси и теми, които да обсъждате

Продължителност: Между 5 и 8 минути

Описание: Името на стратегията “Време за разговори” говори за същността ѝ – разговори с различни ученици, които системно са рефлективни и интерактивни. Редовната комуникация с тийнейджърите ще ви помогне да ги опознаете, ще задълбочи взаимоотношенията ви и ще ги подкрепите в изграждането на комуникационните им умения.

Най-подходящото време за приложение е в извънучебно време – в междучасията, по време на обяд, свободен час или след училище. “Време за разговори” има най-добър ефект, когато се прилага индивидуално с определен ученик или с малка група.

Как да приложим: 

Стъпка 1: Предварително се подгответе като изберете ученик или малка група от ученици, с които да разговаряте в определено от вас време – междучасие, по време на свободен час, обяд или след края на учебния ден.

Стъпка 2: Планирайте отворени въпроси, които ще насърчат учениците да споделят своите мисли, чувства, интереси и цели. 

Примерни въпроси:

  • “Какво очаквате с нетърпение днес?”
  • “Как се чувстваш в момента?”
  • “Какво вълнуващо се случва с теб/вас напоследък?”
  • “Какви са мечтите ти/ви за бъдещето?”
  • Ако ученик каже, че обича да рисува, можете да попитате: “Какво обичаш да рисуваш?” или “Как си се научил/научила да рисуваш?”

Стъпка 3: Проведете разговор в планираното време. Оставете пространство на учениците да споделят колкото пожелаят, без натиск от ваша страна. 

Съвети за по-ефективно приложение: 

  • Използвайте своите умения за активно слушане. По този начин ще покажете интерес и уважение към споделеното от учениците.
  • Давайте положителна обратна връзка и похвали, за да признаете приноса на всеки ученик. След като децата споделят нещо лично, поощрете ги с изрази като: “Благодаря, че сподели това с мен!, “Вярвам в таланта ти!”, “Радвам се, че си в моя клас!”, “Имаш голям потенциал, продължавай все така!” 
  • Бъдете любопитни към живота на учениците, за да ги опознаете във възможно най-много детайли.

4 любопитни теми:

  1. Историята на учениците – произход, образование до тук и други
  2. Средата, в която живеят – семейство, приятели, жилище и други
  3. Хобита – нещата, които ги “палят”
  4. Силни страни – нещата, в които учениците вярват, че са добри
  • Не бъдете просто слушател, а провокирайте диалог чрез паралелно разказване. Спокойно и автентично споделяйте вашите мнение, чувства, интереси и цели.
  • За да изразите интерес и за да получите повече информация, задавайте уточняващи въпроси. Те ще са полезни и за учениците, тъй като ще им предоставят златна възможност да развият и обосноват своите отговори.

2×10 Изграждане на взаимоотношения

Ресурси: Проучване на интересит над учениците с предизвикателно поведение; примерни теми и въпроси за разговор.

Продължителност: Десет учебни дни по 2 минути от всеки ден

Описание: Дейността “2х10” – Две минути в продължение на десет дни – е подходяща за ученици, които имат предизвикателно поведение – трудно поддържат положителни взаимоотношения в класната стая, проявяват деструктивно поведение или се нуждаят от допълнителна емоционална подкрепа. Тя осигурява на учениците безопасен изход, за да споделят своите чувства, емоции и нужди на доверен възрастен. Двуминутните разговори са приложими във всички класове – от 1. до 12. клас.

Стратегията е ценен учителски инструмент, който ни помага в подкрепата на учениците и е форма на допълнителна социално-емоционална опора. Тези разговори са подходящи и за началото, и в за края на учебните часове.

Как да приложим:

Стъпка 1: Изберете един ученик, с когото бихте искали да укрепите взаимоотношенията си и преценете кой е най-подходящият момент, в който да се обърнете към него – например в началото на учебния час.

Стъпка 2: Поканете ученика настрана и започнете разговор с него. За да изградим продуктивни взаимоотношения с дете, обикновено трябва ние, възрастните, да инициираме връзката. Придържайте се към златните правила:

  • Кратко. Тези разговори трябва да продължат две минути или по-малко.
  • Гласът на ученика. Поканете детето да сподели с вас нещо извън училищния живот и предметното знание; нещо за своя ден или живот.
  • Честност. Моделирайте прозрачност и автентичност, като вие също споделите нещо лично и неакадемично с ученика.

Съвети за по-ефективно приложение: 

  • Фокусирайте двуминутния разговор главно върху личните интереси на детето, а не върху училищната му работа или поведение. Особено в началото използвайте контекстуални подсказки (например какво си носи за хапване ученикът или за какво обича да говори в клас), за да подпомогнете провеждането на разговорите. Целта ви е да разберете коя е любимата му храна или какви са хобитата му, за да го опознаете по възможно най-естествен начин.
  • Бъдете последователни, дори разговорите да са по-кратки от две минути, ги провеждайте всеки ден в продължение на минимум десет дни, а ако виждате положителни резултати – превърнете го в традиция.
  • Задавайте отворени въпроси и се стремете да са задълбочаващи, особено ако учениците са предразположени и споделят.
  • Бъдете положителен модел на поведение – отнасяйте се с уважение към споделеното, споделяйте на свой ред и бъдете естествени.

Още полезни статии:

Получите достъп до още повече ресурси и практични материали

Изплозвайте всички функционалности!

Създавайки личен профил ще персонализираме ресурсите, които виждате, ще запазвате ресурси в любими, ще имате достъп до групи с други потребители и още много функционалности.  

Регистрирайте се безплатно. Отнема само 30 секунди.