fbpx
Емоционална интелигентност Стратегии

Как да разчитаме “скритите кодове” на  предизвикателното поведение на учениците?

Как да разчитаме “скритите кодове” на  предизвикателното поведение на учениците?

Замисляли ли сте се някога дали чрез лошата дисциплина учениците не се опиват да ни кажат нещо? Изследването на тази възможност може да ни научи да разбираме и декодираме тези съобщения. Ако решим задачата, можем да откликнем адекватно на поведението на децата и да променим поведението им като изберем друг начин на действие или на изразяване, без да използваме някакъв вид сила.

Списък на възможните “кодирани” съобщения на учениците:

  • “Забележете ме”, “Накарайте ме да се чувствам част от общността”;
  • “Искам да помогна”, “Дайте ми право на избор”;
  • “Помогнете ми”, “Чувствам се обиден”, “Зачитайте чувствата ми”;
  • “Помогнете ми стъпка по стъпка да постигна успех”, “Радвайте се на напредъка ми”.

Много често учениците, които се държат неприемливо, провокативно или не следват указанията на учителя, са обезкуражени и търсят начин да получат това, от което се нуждаят, като си поставят грешни цели. Те от своя страна са свързани с горепосочените кодирани съобщения.

  1. Привличане на внимание. В този случай ученикът вярва, че е част от общността само когато привлича вниманието на другите и когато получава специално отношение.
  2. Налагане на сила. В този случай ученикът се чувства като част от екипа само когато е “шефът” и контролира ситуацията. Поведението му все едно ни казва “Не можете да ме надминете”. Опитва се да изземе контрола от учителя.
  3. Отмъщение. Посланието тук е, че ученикът така или иначе не се усеща като част от цялото затова “Нека и другите ги боли. Те никога няма да ме харесат или обикнат”.
  4. Примиряване и отпускане. Ученикът вярва, че не може да се справи и иска да убеди останалите да не очакват нищо от него. Чувства се безпомощен и неспособен. Няма смисъл да полага усилия, защото смята, че няма да се получи.

Как да открием погрешно поставените цели зад дадено неприемливо поведение?

За да се ориентираме относно корена на неприемливото поведение, можем да анализираме начина, по който се чувстваме и нашата реакция, която е следствие на това.

  • Изпитваме вина, раздразнение или притеснение. Налага ни се да напомняме, убеждаваме или вършим нещо вместо ученика. Ученикът за известно време подобрява поведението си, но после пак се връща към старите навици.

В този случай става въпрос за грешна цел №1 – привличане на внимание.

Как да действаме?

Дайте на ученика задача, която да осигури нужното внимание. Покажете, че забелязвате усилията му. Прекарайте известно време с него и поговорете. Използвайте невербални сигнали по време на час, за да управлявате поведението му.

  • Ядосани сме. Държим се заплашително или предизвикателно. Разгромени сме. Възприемаме поведението като провокация. Ние се противопоставяме на учениците и си казваме, че ще им дадем да разберат или пък отстъпваме. Проявите на лошо повенеие зачестяват. Предизвикват ни или се опитват да ни се наложат индиректно. 

В този случай става въпрос за грешна цел №2 – налагане на сила.

Как да действаме?

Окуражете ученика. Поставете му допълнителни, смислени за него задачи.

Пренасочете поведението му като го поканите да помогне с нещо. Давайте възможност на ученика да избира от повече възможности. Не отстъпвайте, но бъдете любезни. Не говорете много, а действайте. Развиите взаимно уважение. Въведете разумни ограничения. 

  • Ние сме обидени, разочаровани или възмутени. Изпитваме недоверие. Чудим се как могат да ни причиняват това. Отмъщаваме на учениците като в отговор получаваме още от същото. 

В този случай става въпрос за грешна цел №3 – отмъщение.

Как да действаме?

Коригирайте поведението си. Покажете на ученика, че се интересувате от него. Взаимно се изслушвайте. Споделете как се чувствате и зачетете неговите чувства. Спечелете доверието на ученика. Окуражете го. Не взимайте ничия страна.

  • Чувстваме се безпомощни, безсилни, неадекватни или отчаяни. Постоянно правим всичко вместо учениците и налагаме помощта си. Ученикът се затваря, пасивен е и не отбелязва напредък. Не реагира на нашите действия.

Това е случаят на грешна цел №4 – примиряване и отпускане.

Как да действаме?

Разбийте поставените задачи на малки стъпки. Не критикувайте ученика, а окуражавайте стремежите и усилията му. Покажете вяра в способностите му. Фокусирайте се върху силните му страни. Не се отказвайте, а създавайте предпоставки за успех. Помагайте със съвети, но не правете всичко вместо ученика.

Работя добре, когато се чувствам добре

Като учители бихме могли много по-добре да се справяме с дисциплината и предизвикателствата на учениците, когато се научим да разбираме причините за поведението им. Колкото по-бързо осъзнаем, че зад лошата дисциплина се крие конкретна причина, а не лошият нрав на учениците, толкова по-лесно ще ни бъде да реагираме своевременно и да разрешим ситуацията.

Можем също така  да обсъдим с всички ученици тези четири грешни цели на среща на класа и да ги призовем взаимно да си помагаме и насърчаваме. Да не забравяме, че хората работят по-добре, когато се чувстват добре.

 

Източници:

Lasala T., Mcvittie J.,Smitha S. (2013) Positive discipline in the school and classroom. Teachers’ guide activities for students. USA: The Positive Discipline Association

За автора

Емилия Алексиева

Емилия е директор на основно училище, педагог и психолог. Има специално отношение към развитието на социалната и емоционалната компетентност на учениците. Сертифирциран обучител на родители по позитивна дисциплина.

От учители за учители

Абонирай се, за да получаваш безплатни статии и ресурси.