Когато помагаме на учениците да проявят смелост, да изграждат устойчив характер и самостоятелност, да поемат пресметнати рискове, ние всъщност правим точно тава – окуражаваме. Учениците се чувстват способни, справят се с трудностите, радват се на постиженията, празнуват победите си.
Какво рискуваме, когато хвалим ученицитe?
Децата обичат да бъдат хвалени. Приятно е, когато получиш потвърждение за успехите си. Но точно както и твърде много бонбони не са добре за здравето, така и твърде много похвали могат да се окажат нездравословни. Капаните са развитие на зависимост от външната оценка и липса на критерии за самооценяване.
Това може да звучи по следния начин „Чувствам се добре и значим/а, ако харесваш това, което правя. Чувствам се зле или недостатъчно добър/добра, ако не харесваш това, което правя.“ Представете си, че сме поставили детето в светлината на прожектора и когато си тръгнем, вземаме този прожектор със себе си.
Доказано е, че твърде много похвали водят до тенденцията в бъдеще да се избягват нови предизвикателства. Избират се по-лесни задачи. Засилва се страхът от провал. Окуражителните думи на учителя имат по-дълбок смисъл и допринасят за изграждане на вътрешна мотивация, която има много по-дългосрочен ефект.
Добър начин да окуражим даден ученик е, когато се фокусираме върху поведението вместо върху личността. Вместо “Добро момиче!” или “Гордея се, че получи отлична оценка.”, можем да кажем “Добре свършена работа!” или “Тази оценка е отражение на положения от теб труд”. По този начин отправяме признание към усилията и напредъка на ученика, подхождаме с уважение без да покровителстваме. Оценяваме положеното усилие и напредъка, като насърчаваме учениците да влагат още сили и да продължат с надграждане на вече постигнатия успех.
Друг риск, когато сипем похвали, е да провокираме конкуренция между учениците и да създадем причина за съревнование и сравнение, вместо да изградим конструктивно сътрудничество, взаимна подкрепа и допълване, приемане на различията.
Тайната е в комуникацията
Начинът, по който поощряваме учениците е важен и тайните са скрити в някои детайли. Когато окуражаваме, извеждаме на преден план процеса и усилието на учениците или радостта от изпълнената задача, а не нашето одобрение. Добре е да знаем, че има значение следното:
- Как формулираме похвалата – към личността на ученика или към положения труд.
- Даваме нашите аплодисменти само при перфектен резултат или показваме, че силно оценяваме напредъка и усилията, независимо от крайния резултат.
- Държим се покровителствено – “Ти си толкова добро момиче!” или проявяваме уважение – “Благодаря за помощта!”
- Поощряваме учениците да се променят заради другите или ги насърчаваме да се променят заради себе си.
- Позволяваме на учениците да търсят причините за успехите и провалите в другите или ги насочваме да търсят тези причини в себе си.
- Какво очакваме от учениците – да бъдат конформисти или да се стремят да разбират правилата, ситуациите и себе си.
- На какво учим децата – да се чувстват значими само когато са харесвани от другите или да се чувстват ценни и без чуждото одобрение.
- Какво е дългосрочната ни цел – учениците да са зависими от другите или да изграждат самоувереност и да разчитат на собствените си сили.
Ето още един начин похвалата да се превърне в окуражаване. Когато коментирате прогреса на даден ученик опитайте да замените „Харесва ми, че ..“ с „Виждам, че…“. Можете да поработите върху изграждането на умения за самооценяване с думите „Бих искал/а първо да чуя твоята оценка за работата ти.“
Примери, които можем да чуем от окуражителни учители:
- Можеш сам да решиш как да постъпиш в тази ситуация.
- Вече се справяш по-добре с този вид задачи. Миналата седмица ти беше по-трудно.
- Това е твоя заслуга.
- Кажи ми как успя да се справиш.
- Виждам, че полагаш усилия.
- Това е трудно за теб, но продължавай да опитваш.
- Разсъждава доста и ето че имаш нещо оригинално.
Финална идея:
Поставете си цел да наблюдавате работата си през следващата седмица като отчитате колко често използвате похвали. Можете ли да ги превърнете в окуражителни послания? Вашият принос за формирането на уверени, самостоятелни и мотивирани млади хора е огромен.
Източници:
