Има хиляди начини, по които децата ни показват, че нещо не е наред. Те не могат да комуникират директно с възрастните просто защото все още мозъкът им обработва информацията и емоциите по съвсем различен начин от този на възрастните. Възможно е да са се опитвали да разговарят с хората, на които имат доверие, но те не са ги накарали да се почувстват чути, разбрани и защитени. За съжаление, тези горчиви и неуспешни опити на детето за комуникация с нас възрастните могат да намерят израз чрез предизвикателно поведение. Чрез него детето ни казва: “Чуй ме! Обърни ми внимание! Не се чувствам добре”.
След като написах статията “7 грешки, които да не допускаме при адресиране на предизвикателното поведение”, ми се искаше да поговорим за още няколко неща, които са важни както за родителите, така и за учителите. Понякога има фактори, които ни пречат да асимилираме предизвикателното поведение и да намерим най-добрите начини да се справим с него.
Не съществува готова формула, защото децата са различни
Все пак се опитайте да се вгледате и в себе си, за да сте сигурни, че не блокирате успешното справяне с предизвикателното поведение поради някои от следните фактори:
1. Държите се либерално или авторитарно
Може би не осъзнавате, че вие сте най-либералният родител, който разрешава всичко на децата си, и се надявате, че това ще донесе мир и хармония у дома. Или пък сте либерални учители, които нямат сили да въвеждат дисциплина, защото дълбоко се съмнявате, че някой ще я спазва. За съжаление, либералният подход има няколко неприятни последици за възпитанието на децата или поведението им в клас:
- липсват ясни граници, които ще помогнат на детето да се ориентира и ще го научат да се съобразява с вас и различните правила;
- с времето децата губят представа кое е приемливо и кое не и се чувстват объркани;
- децата не успяват да изградят устойчив социален модел и да придобият адекватни социални умения;
- често децата си мислят, че възрастните не се интересуват от тях и не ги е грижа.
Още по-трудно ще бъде и ако се намирате в другата крайност. Като родител или учител вие имате власт над децата, което на моменти освен отговорност може да ви даде поводи да се държите авторитарно. Може да прокарвате неумолими закони, които държите да се спазват на всяка цена, а отклоненията се регистрират своевременно и съответно се наказват. Съгласна съм, че по този начин дисциплината от страна на децата ви е гарантирана, но отново последствията няма да ви харесат:
- децата се страхуват от вас и поради тази причина не биха ви споделили своите проблеми, не биха ви се доверили, защото няма да очакват закрила от вас;
- ако дълго им се налага да капсулират негативните си емоции извън дома или класната си стая, те може да се държат предизвикателно, защото се чувстват потиснати и угнетени;
- също така е твърде вероятно пред вас да показват безукорно поведение, а когато не сте наоколо, да преминават в крайности. По този начин те се опитват да балансират собствените си емоции, но тези крайности с нищо не им помагат, а дори напротив – пораждат се куп вътрешни противоречия, конфликти и обърканост.
Както винаги истината е някъде по средата. Вземете най-доброто и от двата подхода и се опитайте да бъдете авторитетни, вместо авторитарни или либерални. Въведете ясни правила и дисциплина, обяснявайте защо това е важно за всички, но в същото време покажете, че се интересувате от децата си, че ще ги напътствате и закриляте винаги, когато имат нужда. Не се колебайте да им разказвате истории от живота, да ги изслушвате с търпение и винаги бъдете честни, когато не знаете верните отговори, защото така ще може да ги потърсите заедно, което ще ви направи съюзници по пътя на живота.
2. Не осъзнавате, че във вас се крият блокажи от собственото ви детство
Когато имате дете с предизвикателно поведение в клас или вкъщи, ще са много моментите, в които ще усещате, че искате да превключите вниманието си на нещо друго, защото ви се налага да се справяте с поведение, което не искате и не можете да разберете. В такива ситуации се запитайте дали във вашето собствено детство не се крият забравени събития, които са ви карали да се страхувате, да се чувствате безсилни или по някакъв начин са оставили белег във вас. Много често, пораствайки децата “погребват” подобни събития заедно с непреработените емоции дълбоко в себе си, защото не могат да се справят с тях. Но след време, срещайки дете с предизвикателно поведение, това може да отключи както спомените, така и самите емоции, но отново толкова дълбоко, че за известно време няма да сте наясно какво точно се случва.
Много често децата са и наши учители. Приемете, че срещата ви с дете с предизвикателно поведение не е никак случайна и в опитите си да намерите най-правилните стратегии за справяне, вие ще познаете по-добре и себе си, за да се освободите от старите рани и блокажи. Вървейки заедно по този път, и двамата ще спечелите и ще научите много.
3. Страхувате се, че не сте достатъчно добри учители или родители
Никой родител не се е родил научен как да се грижи или да възпитава децата си. Това не се учи нито в училище, нито в университета, а и най-добрите учители ще ви кажат, че те не са станали такива само благодарение на дипломите си. Всеки един от нас, независимо с какво се занимава, изпитва моменти на неувереност. Още повече това важи за нас – хората, които съзнателно сме поели отговорност за обучението и възпитанието на децата. Но в такива моменти ви предлагам да сменим гледната точка и да приемем, че всеки момент на неувереност е и момент на израстване. Или момент за сближаване. Или пък начин да усвоим нови умения.
Много често тази неувереност в себе си се дължи на трудно детство, буйна младост или минали грешни решения, които ви карат да си мислите, че едва ли сте най-светлият пример. Но и в тази ситуация приемете друга гледна точка – детето с предизвикателно поведение има най-големия късмет с вас, именно защото много по-добре от другите възрастни можете да разберете с какво се сблъсква и с какво се бори то. Ще имате сърцето и куража да разберете неговите емоции, неговата собствена неувереност и търсене на сигурност в този така нелогичен за него свят.
Човек става много по-уверен с опита, но за него трябват търпение и време. Докато натрупвате опит, трансформирайте тези части от собственото си Аз и ги използвайте, защото миналите грешки не са пречка, а част от вас, която е много важна за другите и може да е от голяма помощ.
4. Неосъзнатите предразсъдъци
Възпитанието, както социалната и културната ни среда оказват съществено въздействие за оформяне на нашия мироглед, ценностите ни и нашите вярвания. За съжаление, дори и да сте космополитни и интелигентни личности, във вас ще се крият различни предразсъдъци, които няма да осъзнаете докрай, докато животът не ви предостави подходящ повод.
Работата с дете с предизвикателно поведение може да е причината да осъзнаете, че сте изградили някои от разбиранията си по един автоматичен начин, някак по инерция, може би под въздействието на даден авторитет или на медиите. Когато обаче събитията и работата ви провокират, ще се наложи да ревизирате тези автоматизирани разбирания и да ги промените. Може да се наложи директно да ги изхвърлите на боклука. Понякога не е никак лесно, но някои от разбиранията ни са откровено остарели и ако имате късмет, ще откриете, че те ви блокират, че не ви позволяват да се свържете на едно качествено ниво с детето с предизвикателно поведение.
Вярвате ли например, че децата на разведени родители винаги тръгват по лош път? Запитайте се защо го вярвате? Със сигурност ще имате готов отговор, но продължете да си задавате въпроса защо, докато не усетите, че наистина сте открили първопричината, на която сте построили това свое убеждение. В същото време наблюдавайте и своите емоции. Ако се натъжавате или ядосвате, това е сигурен знак, че току що сте се натъкнали на автоматизирано убеждение, което трябва да осмислите на базата на новия си опит.
Изглежда супер трудно, но всъщност това упражнение има и много полезни странични ефекти, които ще ви позволят да гледате по-трезво и спокойно на нещата от живота. След като се разделите с остарелите или неадекватни вярвания, ще сте много по-уверени и за много други неща, защото ще почувствате как всичко вътре във вас се свързва по нов и наистина градивен начин.
Да си родител или учител на дете с предизвикателно поведение е задача с повишена трудност, която ще ни изправи пред безброй преломни моменти, откровения и търсене на стратегии, с които да достигнем и насочим детето по най-любящия, спокоен и правилен начин. Ако установим, че нещо ни блокира по пътя към постигане на напредък, ще е нужно да се вгледаме в себе си и да опитаме да установим какво вътре в нас може да ни пречи. Опитайте някои от предложените в статията фокуси за вътрешно внимание и ни разкажете дали сте успели да преодолеете трудностите.
Използвана литература и ресурси:
- Янакиев, Ю., 2014, Социална психология на комуникацията;
- Goldie Hawn Foundation Mindup, Mindup for educators: The science and practice of self care and Mindful teaching.
