fbpx
За родители

4 типа родители и как да общуваме по-ефективно с тях

Типове родители и общуването с тях

За никой учител не е тайна, че ползотворното общуване с родителите е ключово за постигане на успех в класната стая. Когато децата получават грижа, подкрепа и еднакви послания в училище и у дома, растат по-спокойни и уверени в себе си. За съжаление, комуникацията с родителите не винаги протича гладко и безпроблемно. Едно много интересно изследване на Асоциация “Родители”1, възложено от МОН, проучва характеристиките на взаимодействието “родители-училище” и факторите, които оказват влияние върху него. Без да претендира да е представително и мащабно, изследването успява да достигне до десетки родители и образователни специалисти (учители, заместник-директори, директори, логопеди) в различни по големина населени места из цялата страна.

В резултат на изследването родителите могат условно да бъдат разделени в четири категории. В настоящата статия ще ви дадем полезни съвети за ефективно общуване с всяка една от тях.

Разбира се, във всяка класна стая взаимодействието между учителя и родителите е различно, динамично и многопластово. Но сме убедени, че ще разпознаете персонажите от изброените по-долу категории:

Изискващият родител

Изискваща майка

Първата категория, която извеждат респондентите в изследването, е тази на относително рядко срещащия се, но обсебващ почти цялото внимание и ресурс на образователните професионалисти –  изискващият родител.

Изискващите родители са от този тип хора, които не умеят да общуват ефективно с другите, да изслушват, да разбират чуждата гледна точка и да се съобразяват с общоприетите норми. Мнозина от учителите посвещават голяма част от времето и усилията си точно на такъв тип родители. Все пак изискващият родител е по-скоро изключение

„Искам само да спомена, че проблемът в нашия клас е нагнетяването на това, че 23-ма души полагат неимоверни усилия да правят децата възпитани, с някаква рамка на поведение в училище /…/. Разговаряхме да не се носят пари в училище, за да няма проблеми. Първи клас нямат нужда от лавка. Те имат купон, те имат безплатна закуска, те имат това, те имат онова. Постигнахме консенсус от 23-ма души, че пари няма да се носят. Влезе една майка със закъснение, извинявайте, че трябва да я опиша, с татуировки, с изрусена коса и с дреха, подходяща за клуб, и каза: „Не, аз ще му давам по 20 лв. на ден, за да може той да свикне да има отношение към парите”. И нашият консенсус …

Отг.: По 20 лв. на ден?

Отг.: Да.

Отг.: Това е впечатляващо.

Отг.: Искам да ми е майка [весело оживление]

Отг.: И аз!

Отг.: Ето това беше източник на напрежение, много сериозен. Защото моят син казва:

„Аз по-лош ли съм от еди-кого си, че не ми даваш пари?”

Отг.: Да, да“ (родители, голям град)

Как да подходим към изискващия родител

Изискващи родители има навсякъде, където има училища и те вероятно ще продължат да присъстват във всяка една образователна система. За съжаление, тяхното наличие често се превръща в извинение за неглижирането на другите родители както на ниво конкретен клас/училище, така и на ниво образователна система. Важно е позицията на изискващия родител да бъде отчетена, но не и да взима превес.

Проявете внимание и търпение към изискващия родител, но поставете ясно границата. Обяснете, че дори да не ни харесва понякога, положението е такова и ние сме длъжни да се придържаме към правилата. За да не приеме нещата лично, позовете се на нормативен източник – ЗПУО или Правилника на училището. Не водете битката сами – използвайте като свой аргумент и това, че мнозинството родители/колеги ви подкрепят! Дръжте в течение училищния екип и споделяйте с учителите, които работят с класа, с училищния психолог, с директора. И нещо много важно – не прехвърляйте раздразнението, което може да изпитвате към изискващия родител, върху неговото дете!

Отсъстващият родител

Докато изискващите родители се срещат по-често в големите градове, в по-малките градчета и особено в селата присъства една особена категория от отсъстващи родители. Според изследване, публикувано от УНИЦЕФ през 2014 г.2 , близо една четвърт от децата на възраст между 10 и 18 години имат поне един родител, пребиваващ зад граница. Голяма част от респондентите в изследването на Асоциация “Родители” също реферират към тези родители:

„Сега, колкото и да не искаме да го признаваме, фактите говорят друго. Родителите отиват да работят някъде. Колко са родителите, които седят у тях? Аз не мога да ги преброя. Те отсъстват от тук. Или единият родител в най-добрия случай, и той пак е загрижен къде да отиде някъде да работи, да подсигури някакви финансови средства за оцеляване на семейството.“ (професионалист, малко населено място)

Как да подходим към отсъстващия родител

Със сигурност фигурата на отсъстващия родител е феномен, играещ сериозна роля в българското образование.

Заявете разбиране към отсъстващите родители, защото в някои случаи отсъствието им е въпрос не толкова на личен избор, колкото на оцеляване на семейството. Затова положете необходимите усилия да достигнете до отсъстващия родител: глобализацията и интернет ни дават много нови възможности за общуване, дори когато не се намираме в един град или една държава. Поддържайте контакт с близките, които са поели грижата за детето и първоначално чрез тях обсъдете с родителя възможни канали за връзка – имейл, социални мрежи или други платформи. 

Незаинтересованият родител

Незаинтересования родител

Незаинтересованият родител е познат типаж, както в по-малките, така и в големите населени места. Тъжно е, но най-често срещаната констатация от всички респонденти в изследването на Асоциация “Родители” е, че много родители не искат или не могат да участват във възпитанието на децата си, а очакват тази функция да бъде поета от училището: 

Родителите, пристигайки от работа вкъщи, не се занимават с децата. И това си личи. По лоши успехи, по лоша успеваемост, по лошо поведение. Връзката между родител и дете леко се разпада…“ (професионалист, голямо населено  място)

Не че не се грижат за тях, но се губи връзката между дете и родител по отношение на времето, да се изслуша детето, да се разговаря с него спокойно, тъй като идвайки тук в  училище, децата са напрегнати. /…/ Усеща се една напрегнатост, усеща се една неудовлетвореност от липсата на тази взаимовръзка, която някъде се къса, между родител и дете“ (професионалист, малко населено място)

Как да подходим към незаинтересования родител

Общуването с незаинтересованите родители понякога може да е безрезултатно и наистина обезсърчаващо. Въпреки това, направете усилия да достигнете до тях и бъдете постоянни. Ако е необходимо, отидете на място до дома им, като поканите за подкрепление друг колега, който работи с детето, или училищния психолог. Имайте предвид, че при някои незаинтересовани родители истинският проблем се корени най-вече в неумението им да предприемат възпитателни действия. Предложете им конкретен план за действие и ги помолете да поемат ангажимент с малки, но всекидневни стъпки за постигането на общата цел! 

Типичният родител

И на последно място, но не и по важност, нареждаме фигурата на типичния родител. Тези родители не създават проблеми на учителя и не неглижират децата си. Това са родителите, които винаги се отзоват с готовност, когато бъдат поканени, макар да са търсени само при възникнал проблем. Типичните родители са безспорно най-многобройната група, с потенциално най-добронамерената и най-подкрепящата учителя позиция, чиято роля обаче често е сведена до мълчаливо мнозинство. В същото време те са онези, които са склони да проявят разбиране и да подкрепят учителите:

„Искам аз да кажа нещо. Една госпожа на 30 деца, която трябва да си предаде урока, трябва да напишат нещо, което да е за училището, това й е работата на една госпожа. И тя за тези 30 човека да е отговорна да ги възпита. Ние не би трябвало да гледаме само от наша гледна точка. Би трябвало да гледаме от другата гледна точка. … Моето дете имаше рожден ден, преди един месец. Моите госпожи ми разрешиха в училището да бъде, в смисъл да се почерпи. Искам да ви кажа, че аз бях един час само с децата и ми стана главата на ужас. Да, аз не съм учила за учителка, но все пак, ние трябва да имаме някакво виждане, че отговорността не е само тяхна“ (родител, голям град)

Как да подходим към типичния родител

Често се получава така, че мнозинството от родителите не получават полагащото им се време за смислено общуване заради пре-експозицията на учителите към гореописаните изискващи, отсъстващи или незаинтересовани родители.

Не пренебрегвайте типичния родител! Подходете към него с необходимото лично отношение и най-вече с доверие и откритост. Давайте им регулярно обратна връзка за работата на децата, дори още повече в случаите, в които всичко е наред. Не забравяйте, че тези родители са сред вашите най-добри партньори!

 

Разбира се, наясно сме, че разнородността на родителите отива далеч отвъд описаните по-горе четири типа! За нас като учители е важно да намерим правилния подход в конкретната ситуация и да можем да общуваме ефективно с родителите, независимо колко предизвикателно е това понякога. Ако достигнем до семействата, със сигурност успехът с учениците ще бъде една идея по-близо!

 

Ако темата за общуването с родители е важна за вас, прочетете още по темата.

 

_______

Източник: 1 Йосифов, Й., Михайлов, Н., Лазаров, С., Петров, Д., “Първоначално картографиране на социалната среда в училище и на взаимоотношенията между училище и родители (Доклад в резултат на изследователско задание по договор No Д01-188/26.10.2018 между Министерството на Образованието и Науката и Асоциация Родители”, София, май 2019

_______

2 Кабакчиева, П., Харалампиев, К., Стамболова, А., Стойкова, А., Томова, Т., Попов, С., Гарнизов, В.,

Ангелов, Г., Смедовска, Р. (2014), “Ефекти върху децата, оставени от родители, които работят и живеят в чужбина. София: Детски фонд на ООН (УНИЦЕФ). Публикацията е налична дигитално:

https://www.unicef.org/bulgaria/media/2896/file

От учители за учители

Абонирай се, за да получаваш безплатни статии и ресурси.