fbpx
Гражданска активност Дигитална грамотност За родители

Внимание: фалшиви новини! За какво да предупредим учениците

Внимание: фалшиви новини! За какво да предупредим учениците

Преподавателите в гимназиален етап вероятно ще потвърдят, че учениците всъщност имат идея за това кои са основните теми в обществения дневен ред. Но за разлика от нас, тийнейджърите рядко си правят труда да проверяват достоверността на източниците и просто се носят по течението на информационния поток.

През погледа им минава заглавието на статия, видео в TikTok или пък снимка в Instagram привлича вниманието им, подочуват оттук-оттам нещичко за нашумелите политически имена и скандали, следят с едно ухо разговорите на възрастните или новинарските емисии, които звучат на заден фон в много български домове по време на семейната вечеря.

Всичко изброено, както може сами да предположите, изобщо не означава, че младите хора имат уменията и знанията да използват медиите ефективно и безопасно или с други думи – че притежават добре развита медийна грамотност. За да могат да прилагат наученото ефективно и да се позовават на реални факти, когато съставят мнението си и взимат решения, учениците трябва да изградят критично отношение към сякаш безкрайните информационни източници. А това е дълъг и не особено лек процес!

Тежестта по неговото осъществяване е поделена между училището и семейството, но в много случаи самите възрастни се чувстват объркани в съвременната инфо(пан)демична обстановка. Затова решихме да поговорим по въпроса за дезинформацията и за това какво е важно да вземем под внимание, когато преценяваме достоверността на дадена информация. Медийната грамотност може (и трябва!) да се развива във всички учебни дисциплини, но ако сте класен ръководител или преподавате гражданско образование, то със сигурност ще говорите с учениците си за фалшивите новини – тази тема директно влиза в учебното съдържание.

Вярваме, че при всички положения настоящата статия ще ви бъде много полезна!

Да се доверим на експертите

През март 2022 г. колегите от фондация “Софийска платформа” и Сдружението на преподавателите по история в България инициираха серия от онлайн срещи с експерти, които да предложат контекст и стратегии за разговор с учениците за войната в Украйна. Тема на втория разговор от поредицата беше дезинформацията като част от хибридната война, а покрай всичко друго лекторът доц. Ралица Ковачева даде полезни насоки как да разпознаваме фалшивите новини и подозрителните източници, на които не трябва да се доверяваме и за които да предупредим учениците.

Обобщаваме за вас най-важното, което доц. Ковачева сподели за фалшивите новини.

Внимание: фалшиви новини! За какво да предупредим ученицитеРалица Ковачева е доктор по журналистика и преподавател по международна журналистика във Факултета по журналистика на и масова комуникация на СУ “Св. Климент Охридски”. Автор е на три публикувани книги и на множество научни статии. Изследователските ѝ интереси са насочени към Европейския съюз, международната политика и дезинформацията. Журналист с дългогодишна практика и редактор на независимата платформа за проверка на фактите Factcheck.bg, проект на Асоциацията на европейските журналисти – България.

Защо е опасно да се информираме основно от социалните мрежи

Множество международни проучвания показват, че все по-голяма част от хората по света се информират за актуалните събития от онлайн-източници. България не прави изключение – нещо напълно очаквано в съвременната дигитална епоха.

Внимание: фалшиви новини! За какво да предупредим ученицитеИзточник: ДОКЛАД ЗА ЦИФРОВИТЕ НОВИНИ 2018, Reuters Institute.

Тук трябва обаче да обърнем внимание на това, че в сравнение с другите европейски държави, у нас процентът на хората, които ползват като източник за новини различните социални медии, е значително по-голям. Този факт е свързан с редица рискове за дезинформация, още повече, че сред най-активните потребители на социалните мрежи са и нашите ученици. 

На първо място опасността е свързана с липсата на класификация по достоверност на източниците в социалните мрежи. Когато “скролваме” във Фейсбук, пред погледа ни попадат статус на приятел, снимка на съученик от началното училище, линк от медия, картинка на сладурско кученце, видео с готварска рецепта и прочее. В нашето съзнание всички тези неща са с еднакъв статут, независимо дали са публикувани от физически лица, от организации или от държавни институции, дали са мнения на познати или непознати, дали са верни или неверни – те са източник на информация. Когато прибавим факта, че обикновено вниманието ни се привлича от емоционално въздействащи публикации, които притъпяват нашето критическо мислене, условията за дезинформация са налице.

При това често споделянето на постове от редови потребители е многократно по-голямо от това на постовете от утвърдените медии. Тук вероятно в клас учениците веднага ще се включат с изказване за влиянието на т.нар. инфлуенсъри – известни имена от социалните мрежи, шоубизнеса, културата или политиката, които имат хиляди последователи. Но големият проблем всъщност е споделянето от човек на човек на принципа на клюката, за която никой не знае от къде “тръгва” и доколко е вярна. По този начин се създават условия за бързо и лавинообразно разпространяване на информация, която най-често не е проверена. При това на тази информацията се гледа с известно доверие – когато виждаме, че нещо е споделено от наш близък, приятел или познат, когото харесваме или уважаваме, ние сме по-склонни да му “повярваме”.

Третият много голям фактор за дезинформация в социалните мрежи са алгоритмите, които те използват. Когато се интересуваме от дадена тема, обикновено платформата ни “препоръчва” материали, към които много хора проявяват интерес – които са видяни най-много пъти, най-споделяни, коментирани и т.н. Предлага ни неща, идентични или подобни на тези, които самите ние вече сме прегледали и на които сме реагирали. Разбира се, това съдържание не е непременно лошо или невярно, но и ние, и учениците трябва да имаме едно наум с него.

За какво да внимават учениците, когато търсят информация онлайн

1. Статии със сензационни заглавия и множество езикови грешки

Може би първото, което ни идва наум, когато мислим за фалшиви новини, са неща като “Шок!”, “Бомба!”, “Ужас!”, “Не е истина!” и прочее. Подобни сензационни или емоционално въздействащи заглавия най-често водят към статии с тромав и объркан стил, с много повторения, правописни и пунктуационни грешки, придружени със снимки, които могат дори с просто око да бъдат определени като манипулирани. Всичко това са класически признаци на долнопробната журналистика, на която не може да се доверим. 

2. Уебсайтове без отличителни белези на медия

Не толкова явно сензационна, но далеч не по-достоверна информация се разпространява и от сайтове без отличителните за една истинска медия белези – заглавие, редакционен екип, контакти. Обърнете внимание на учениците си за това! Често тези уебсайтове се отличават с име от типа “novinkata”, “istinskite nowini”, или със странен домейн от типа “.com.co”. Те всъщност са източници на линкове, които да бъдат разпространявани в социалните мрежи. Целта им дори не е потребителите да отворят и да прочетат самата статия, а просто да споделят “кликаемия” линк. Ако все пак решим да отворим връзката, рядко ще видим нещо повече от заглавието и голямата снимка, придружени от два-три реда текст чисти измислици или силно преиначени новини. 

3. Групи и страници, които съдържат в заглавието си името “България”

Активността в групи и страници, в които се съдържа името “България”, е много голяма и това е съвсем разбираемо. Всички обичаме родината си, възхищаваме се на нейните красиви пейзажи, гордеем се със славните моменти в историята си, с идеите и делата на големите българи, с постиженията на нашите учени, спортисти, изпълнители и т.н. Пропагандата обаче разчита точно на тази емоционална връзка с България и затова често подобни групи и страници с голяма потребителска маса се използват за публикуване на фалшиви новини. Нека учениците да са внимателни!

4. Групи и страници, посветени на забава, знание, духовно усъвършенстване или лечение

Случвало ли ви се е група, в която членувате, постепенно или изведнъж да се отдалечи от първоначалната си идея и да започне да публикува друго съдържание? Групите и страниците във фейсбук се продават, при това сменят собствеността си по начин, който съвсем не е прозрачен за множеството им потребители. Най-добре е да не се информираме за политически новини и актуални събития от места, чието наименование претендира за приятно и интересно прекарване на времето – вицове и шеги, любопитни факти, народна медицина, източни духовни практики и т.н. Предупредете учениците да бъдат изключително внимателни, защото такива групи, страници и сайтове може да се използват за други цели, а именно за облъчване с фалшива информация. 

5. “Цензурирани” журналисти

Много често дезинформацията си преправя път чрез съдържание, споделено от “цензуриран” журналист. Това е много добър, направо изключителен професионалист, който по някаква причина е… цензуриран – например защото съществува световен заговор и медиите не искат ние да знаем истината. Предупредете учениците си да внимават за такива журналисти – когато някой не е успял да се реализира успешно в утвърдена и уважаваща себе си медия, може би има причина! 

И един последен съвет 

Преди да се доверим на даден източник или да споделим новина в социалните мрежи, е важно да поставим собствените си пристрастия под съмнение. Обикновено всички хора чисто интуитивно се “съгласяваме” с информация, която потвърждава нашите вече изградени лични убеждения и нагласи, без да сме направили какъвто и да е рационален анализ. При това тъй като сме образовани, ние учителите сме много по-способни да намерим аргументи в подкрепа на собствената си теза и цял куп аргументи “против”. Ето защо е важно преди да приемем за истина дадена новина, първо да си зададем въпросите:

  • кой го твърди;
  • какви доказателства прилага;
  • посочва ли проверими факти;
  • къде бихме могли да ги проверим;
  • разчита ли на рационални аргументи, или по-скоро на емоционално въздействие;
  • ако ми въздейства емоционално – защо е така.

Независимо какъв предмет преподаваме, нека не пренебрегваме тази така важна тема и да не подценяваме младежите! Да споделим с тях знанията и уменията си за обработване на информация и стратегиите си за разпознаване на фалшиви новини… за да им помогнем да изградят собствени такива. Медийната грамотност е ключово умение на XXI век, а днешните ученици в класната ни стая са утрешните активни граждани, на които обществото и светът разчитат.

За автора

Елица Тодорова

Юрист по образование, учител по професия и майка понастоящем - запознайте се с Елица Тодорова! Елица преподава немски език и гражданско образование в училище, а от шест години участва в организацията на лятна академия за деца с обучителни трудности, за част от които българският не е майчин език.

От учители за учители

Абонирай се, за да получаваш безплатни статии и ресурси.