В днешно време децата стават част от дигитално-медийния свят в много по-ранна възраст в сравнение с предишни поколения. Според статистиките над 92% от учениците имат личен смартфон, а над 80% от тях постоянен достъп до интернет. Тези цифри обаче по никакъв начин не гарантират, че те са готови да се справят ефективно в онлайн среда. Изследване за медийна грамотност сред гражданите на Европейския съюз от миналата година показва обратната тенденция – почти половината – 48% от младежите в страната ни нямат никакви дигитални умения. А както се досещате, засилващата се роля на технологиите в живота на всеки от нас само увеличава значението на този факт и най-вече – на нуждата от промяна на статистиката.

Какво е медийна грамотност?

Понятието медийна грамотност означава набор от умения, свързани със способността на всеки от нас да комуникира ефективно в онлайн среда – да се изразява, да си сътрудничи с останалите и да се информира. Докато първите две умения излязоха на преден план и интересът на учителите към тях в известен смисъл отшумя с края на дистанционното обучение, то последното – информирането – продължава да е нзачима част от ежедневното ни взаимодействие с учениците.

Цифрите и тук ясно илюстрират необходимостта от регулярна работа по темата. Последният европейски Барометър показа, че българите като цяло са изложени на по-голям риск от разпространението на фалшиви новини, като тенденцията при младежите е още по-голяма – те се информират предимно от социални мрежи и споделяния на приятели. Умението да оценяваш достоверността на информацията и да правиш преценка до каква степен можеш да се довериш на това, което четеш или чуваш, е и умение да мислиш критично.

Безспорно критичното мислене е в основата на медийната грамотност – то ни позволява да отсяваме информацията, да различаваме факт от мнение и да развием навика да проверяваме информацията, която стига до нас. Важно е да възпитаваме тези умения и навици в класната стая, независимо от възрастта на учениците, с които работим, и предмета, който преподаваме. 

Защо е важно да развиваме медийната грамотност на учениците? 

Сигурни сме, че като учители припознавате нуждата от развиване на медийна грамотност у учениците и вероятно вече сте опитвали различни стратегии, с които да я превърнете в част от преподаването си. Добрата новина е, че в онлайн пространството са налични редица наръчници и са споделени множество практики, които лесно могат да се интегрират в работата на учителя. Тук обаче е важно да обърнем внимание на факта, че всъщност не е необходимо това да бъде само наша задача. Напротив – колкото по-осъзнато включим в процеса учениците, толкова по-голям шанс имаме шанс да ги превърнем в наши партньори в начинанието и в посланици на темата. 

Как лесно да развиваме медийна грамотност в часовете си? 

Един от начините да превърнем тази идея в реалност, е като поставим на учениците си задача да подготвят съвети за техните връстници за това как да потребяват по-осъзнато медийната информация и как да се предпазват от фалшиви новини.

Може да ангажирате класа, като използвате редица примери от сайтове като factcheck.bg. Насърчете децата да синтезират по оригинален и ангажиращ начин основната информация и да я разпространяват в социалните мрежи и платформи. Така ще поставите в активна и водеща роля собствените си ученици, а с тяхна помощ ще увеличите значително шансовете подобно съдържание да достигне до повече младежи. Пък и вероятно част от децата имат по-развити дигитални умения от нас самите. 

Примерни стъпки за приложение на задачата за медийна грамотност в час

  1. Запознайте учениците с някое от разследванията на екипа на factcheck.bg. Изберете тема, която е актуална или вълнуваща за тях.
  2. Обсъдете статията и разследването, като обърнете внимание на механизмите, по които фалшивата новина се е разпространила, както и на стъпките, които специалистите са предприели за проверка на достоверността на информацията.
  3. Разделете учениците на групи. 
  4. Нека всяка група помисли за tik-tok/instragram пост, в който да представи основните изводи и разкрития от разследването, така че да стигне до максимален брой хора.
  5. След седмица проведете дискусия за реакциите и коментарите, които учениците са събрали.

Разбира се, това не изчерпва темата за медийната грамотност и начините, по които да я развием.Изгледайте уебинара по темата, за да научите от експерти повече възможности за имплементирането ѝ в работата с учениците.

 

Ето и още допълнителни материали по темата

 

Успех!

 

Източници:

 

Още полезни статии:

Проектно базирано обучение

Как да сложим край на глада?

През 2015 г. ООН си поставя 17 цели за устойчиво развитие. “Да преобразим нашия свят: Програма за устойчиво развитие до 2030” ни дава контекст за

Социално-емоционално учене

Дроби за сплотяване

Учениците отговарят на въпрос, който е свързан с групата и работят с дроби. Социална осъзнатост: учениците осъзнават принадлежността си към  групата според различни признаци. 5 

Получите достъп до още повече ресурси и практични материали

Изплозвайте всички функционалности!

Създавайки личен профил ще персонализираме ресурсите, които виждате, ще запазвате ресурси в любими, ще имате достъп до групи с други потребители и още много функционалности.  

Регистрирайте се безплатно. Отнема само 30 секунди.