С други думи, да развиваме математическа грамотност в часовете си не означава към основния предмет, който преподаваме, да добавим конкретно съдържание по математика, а да предоставим на учениците си много силен инструментариум, който да им помага да се справят ефективно с предизвикателства в нашата предметна област. В този смисъл развиването на математическа грамотност в часове, различни от математика, не пречи на развиването на знания и умения по конкретния предмет, а напротив – помага на учениците да се задълбочат разбирането си за изучавания материал и да станат активната страна в учебния процес. Това е така, защото чрез развиването на математическа грамотност учим учениците си как да подхождат към непознати проблеми, как да превеждат сложни реални ситуация на формален език (или да направят техен модел), така че върху тях да могат да прилагат познати математически инструменти, за да намират решение на проблемите и отговори на въпросите си.
Защо е важно да развиваме математическа грамотност?
Резултатите от стандартизираните тестове PISA показват, че българските ученици сериозно изостават по отношение на математическата и четивната си грамотност в сравнение с връстниците си от други европейски държави. Какво обаче означава това в съвременния глобален свят?
Хората с ниска четивна и математическа грамотност трудно развиват професионални умения и получават предимно ниско платена работа. (EU Skills Panorama (2014) Literacy and numeracy Analytical Highlight, prepared by ICF and Cedefop for the European Commission)
Двата вида грамотност са пряко свързани с усвояването на материала и успеха на учениците по останалите предмети. (Пак там.)
Децата на родители с ниска грамотност в над 80% от случаите страдат от същия проблем, феноменът се нарича цикъл на неграмотността (cycle of illiteracy). Последният е пряко свързан с цикъла на бедността (cycle of poverty). Още повече проучвания показват, че за ученици с ниска грамотност съществува много по-голяма вероятност да извършат престъпление в сравнение с техните връстници.
Хората с висока четивна и математическа грамотност има по голяма вероятност да са умствено и физически здрави, да живеят по-дълго, да бъдат по-продуктивни и удовлетворени на работа; както има по-малка вероятност да изпаднат в състояние на трайна безработица и бедност.
Защо трябва да се полагат целенасочени усилия за тази цел?
Съществуват множество изследвания, чиито изводи потвърждават тази нужда:
– математиката, която хората използват в контекст, е по-лесно разбрана в сравнение с математиката, преподавана в „изолация“ (Carraher, Carraher and Schliemann 1985);
– знанието не се пренася автоматично от часовете по математика в останалите предмети (Lave 1988); математическата грамотност изисква не само математически умения, но и стратегическо разбиране и контекстуалност (AAMT 1998);
– нуждата от математическа грамотност често възниква в неочаквани ситуации както в класната стая така и в живота (Thornton and Hogan 2005).
Всичко това показва, че развиването на математическата грамотност не може да остане ангажимент само на учителите по математика, а е важно да се превърне в приоритет на всеки учител. В настоящата глава ще споделим идеи как може да осъществим това на практика.
