Давате на учениците задача и те притихват. Концентрирани са и нещата вървят по план. След малко един ученик казва, че не знае какво да прави. Отивате да му помогнете и докато сте до неговия чин други двама вдигат ръка. Казвате, че ще дойдете след минутка, а те започват да си шушукат за нещо. Междувременно друг ученик вече е приключил и си прибира нещата. Тези до него го питат какво е направил. Шумът се покачва, а вие не можете да се концентрирате.
“Трябва да сме по-тихи, за да могат всички да се фокусират.”
Отивате до друг ученик с въпрос. Зад вас учениците си говорят. Още един ученик е готов и някъде нова ръка се вдига за помощ. Фоновият шум пак е достигнал критични за продуктивността нива. Този път апелирате по-високо:
“Ученици, ще ви помоля за малко тишина.”
Някои отварят тетрадките си отново и се правят, че пишат. Един ученик иска да отиде до тоалетната. Друг става да хвърли нещо в кошчето. Ръцете във въздуха не са по-малко от преди. Много бързо нещата излизат извън контрол. Започвате да викате…
Ако това ви звучи познато, не сте сами. Учениците говорят изключително много и е голямо предизвикателство да ги приглушим, за да е продуктивен урокът.
От друга страна, сигурни ли сте, че тишината винаги значи продуктивност? Прекомерното наблягане върху реда и дисциплината в клас задушава креативността и ентусиазма на учениците. Класна стая, в която учениците са строени като войници, изглежда като успех за учителя, но може да прикрива дълбоки проблеми, свързани с ангажираността на децата в учебния процес. Иначе казано, учениците слушат, но дали чуват?
Защо говорят учениците?
Краткият отговор е, че трябва да говорят. Това е част от нашата същност. Понякога това е единственият начин за мозъка да обработи новата информация, т.е. без разговор няма учене. Ако си мечтаете за класна стая, в която не се говори, ще имате проблеми. А ето и две по-конкретни причини за разговорите в час:
Причина 1: Учениците не знаят какво значи “да не говорят”
“Ама как така?”, мислите си вие, “Нали всички учители им казват, че не се говори в час?”. Обаче г-жа Стоянова има предвид да са по-тихички и да шушукат, като си говорят, г-н Иванов очаква да мълчат, освен ако имат да си споделят нещо важно, а г-жа Димитрова изисква пълна тишина. Така че учениците не знаят коя дефиниция използвате вие и разбираемо ви разочароват с поведението си.
Решение 1: Обяснете им очакванията си в детайл
Изрично и недвусмислено им покажете какво очаквате от тях, когато давате инструкции, когато трябва да работят индивидуално, когато са разделени в групи или когато провеждате дискусия. Освен това бъдете и модел за подражание. Аз например много често сядам на произволен чин и се преструвам на ученик, когато друг говори или докато имат някаква задача. Покажете им и какво не трябва да правят. Поведението на учениците зависи от вас.
Причина 2: Не ви вярват
Преподавали сте в тиха класна стая в началото на годината, а сега часовете ви са шумни. По някое време авторитетът ви се е загубил. Учениците не вярват, че е толкова важно да спазват заръките ви за тишина. Или още по-зле – не им пука. Вероятно не считат, че нещо ще се случи, ако игнорират исканията ви. Това се случва на толкова много учители. Повечето просто се примиряват, преподават като надвикват учениците и ги обвиняват в лошо поведение и неуважение, когато са шумни.
Решение 2: Ясни правила и последствия
Бъдете пределно ясни в последствията, ако учениците говорят, когато не трябва. Покажете им стъпките, които ще предприемете, ако например се обърнат да говорят със съученик. Предупреждение, забележка, обаждане до родител… няма значение какви са вашите последствия, но е важно да са ясни. След това ги прилагайте като компютър – всеки път и веднага.
Нетрадиционни съвети и решения
Да имате стриктни правила и да ги прилагате безкомпромисно е важно, но целта ви не трябва да е гробна тишина постоянно. Класната стая е място за обмен на информация, за сблъсък на идеи и за взаимно учене. Не лишавайте учениците от възможността да комуникират и взаимодействат в час под предлог, че учат по-добре в пълна тишина. Ако приемем, че традиционната класна стая е тиха, то сега ще ви предложим няколко нетрадиционни идеи за шума в клас.
Дайте им малко свобода
Правилата са важни, но знаете ли какво е още по-важно? Взаимоотношенията ви с учениците. Ако ви имат доверие, учениците ще спазват правилата повече и ще учат по-ефективно. Давайте им възможности да са себе си в часовете – разговаряйте за неща, несвързани с материала, разказвайте си шеги и случки, споделяйте интересни събития. На пръв поглед може да изглежда непрофесионално и хаотично, но това е начинът, по-който добрите учители създават от класа общност, а от учениците – всестранно развити личности.
Повече по темата ще научите от безплатния ни онлайн курс за култура на класната стая:
Време за истории
Споделете нещо от личния си живот с учениците и им дайте възможности да споделят нещо от техния с вас. Това е лесен, но резултатен начин да изграждате позитивни взаимоотношения с учениците. Споделянето на случки може да е относително неструктурано. Започнете часа с нещо интересно, което ви се е случило наскоро. Попитайте дали някой друг иска да разкаже нещо от своя живот. Не е нужно да е нещо значимо – може да поговорите за най-новите филми по кината или за последното нещо, което сте яли. Ако започвате часовете си по подобен начин, учениците бързо ще свикнат и ще се отпуснат. След това лесно можете да разширите идеята и да ги оставите да споделят в малки групи по 4-5 ученици. Споделяйте и вие. Групите бързо могат да превключат към работен режим по задача, която сте подготвили.
Енергизиращи почивки
Да дадете на учениците време, в което просто да си говорят може да звучи като пълно кощунство, но точно това ще ви предложим, защото е наистина ефективно! Ключът се крие в това вие да определите кога ще се случи почивката. Пробвайте двуминутна почивка по средата на часа. Дайте им възможност да се разходят из класната стая, проведете бърз разговор с някого, проверете как се чувства намусеният ученик в ъгъла… Когато продължите урока ще видите, че учениците са по-концентрирани, по-свежи и ще е къде-къде по-вероятно остатъкът от часа да е приятен и за тях, и за вас.
Тихата класна стая е убиец на креативността. Нормално е да очаквате учениците да мълчат докато давате инструкции или при индивидуална работа, но трябва да има време през часа, в което да могат да говорят свободно. Приемливо е понякога да излизате от традиционната програма и ред на учебния час, за да създавате устойчиви междуличностни връзки с учениците. Търсете възможности по време на часовете, в които учениците да могат да споделят, да си разказват истории, да се смеят. Класните стаи трябва да са изпълнени с живот, трябва да провокират въображението, да са интересни и забавни места. Това е и най-добрата стратегия за управление на класната стая – там, където учениците ви имат доверие, а вие им давате възможност да бъдат себе си в часовете. Ако го постигнете, ще имате картбланш да поискате всичко от тях – дори и малко тишина.
За статията е използвана информация от тази статия от Edutopia и тази от Cult of Pedagogy.
