Напоследък в цял свят се наблюдава все по-голямо разделение по редица въпроси, което не подминава и българските ученици. И ако споровете за музикални предпочитания, футболни пристрастия и това дали в България е редно да празнуваме Хелоуин или Св. Валентин донякъде биха могли да се определят като безобидни, други по-сериозни дискусии рушат социалното единство, поляризират обществото, подкопават доверието ни в институциите и демократичните ценности на България и водят до опасни последици за живота и здравето ни.
Ето защо разбирането и оценяването на различните гледни точки и мирогледа на другите, заедно с интереса и уважението към чуждите култури, когнитивната адаптивност и отношението към имигрантите, са посочени от PISA като втори елемент на глобалната компетентност и попадат в обхвата на проучването през 2018 г.
Учениците с висок индекс в този елемент:
- проявяват любопитство и интерес към опознаване на чужди култури, мирогледи, вярвания, ценности и практики;
- не осъждат предварително разбиранията на другите хора;
- по-лесно се адаптират към нови ситуации и търсят възможности за сътрудничество с другите.
Много вероятно е тези младежи да изучават с удоволствие и интерес чужди езици, да участват в програми за международен обмен, да членуват в клуба по дебати или да се ангажират с доброволчество в полза на уязвими социални групи и др..
В тази статия може да прочетете какво показват данните от изследването PISA 2018 и как се представят българските ученици спрямо своите връстници по света.
Разбиране и приемане на различните гледни точки
Фигура VI.3.1 илюстрира подредбата на държавите според индекса на разбирането и приемането на различните гледни точки в низходящ ред. Колона А отразява разликата между представянето на момичетата и момчетата, колона В – на учениците с висок и нисък социален статус, а колона С – на учениците с имигрантски и местен произход.
Прави впечатление, че вариациите в средната стойност на индекса са наистина големи в участващите държави и икономики. Най-висок индекс на разбиране и оценяване на чуждата гледна точка демонстрират учениците от Северна Македония, Албания, Косово, Босна и Херцеговина, Корея, Ливан, Румъния и Турция, а най-нисък – учениците от Колумбия, Франция, Италия, Литва и Словашката република.
Ето още какво показват данните:
- Във всички страни и икономики, с изключение на Доминиканската република, момичетата са по-склонни от момчетата да възприемат чуждата гледна точка;
- Във всички участващи държави, за които има налични данни, с изключение на шест, учениците с благоприятен социално-икономически показват по-голям капацитет за разбиране на чуждата гледна точка. Това може да е индикатор за диференциран достъп до подходящи учебни дейности, произтичащи от политики за избор или сортиране на ученици, групиране и сегрегация в училище въз основа на местоживеене или разлика в домашните ресурси и стиловете на възпитание;
- В десет от държавите се наблюдават значителни различия и между учениците-имигранти и другите ученици, като учениците-имигранти показват по-голям способност за разбиране на гледната точка на другите (обратната тенденция се наблюдава само в Черна гора). Едно от възможните обяснения е свързано с факта, че имигрантите така или иначе трябва да се справят с поне две културни перспективи в ежедневието си – по произход и местожителство. Тази способност може да действа и като защитен фактор, за да компенсира относителното по-неблагоприятното им социално-икономическо положение в някои страни.
Интерес към чуждите култури
Елемент от второто измерение на глобалната компетентност е и интересът към чуждите култури, защото PISA приема за много вероятно той да е свързан с критичното мислене и със знание за съответните култури.
Фигура VI.3.3 показва подредбата на държавите по този показател. Положителните стойности в индекса означават, че ученикът показва по-голям интерес към изучаването на други култури, отколкото “средният” ученик в ОИСР. И тук колона А отразява разликата между представянето на момичетата и момчетата, колона В – на учениците с висок и нисък социален статус, а колона С – на учениците с имигрантски и местен произход.
От 63 участващи държави и икономики, за които PISA разполага с валидни данни, най-голям интерес към чуждите култури показват учениците от Албания, Босна и Херцеговина, Коста Рика, Доминиканската република, Йордания, Косово, Черна гора, Панама, Филипините и Турция.
И по този показател момичетата спрямо момчетата заявяват по-голям интерес към чуждите култури. Учениците с благоприятен социално-икономически статус са по-заинтересовани от чуждите култури спрямо учениците с нисък социален статус. В 20 от 32 участващи държави и икономики, в които броят на ученици-имигранти надвишава 5%, учениците с имигрантски произход отчитат по-голям интерес към чуждите култури.
Уважение към хората от чужди култури
На следващо място, PISA 2018 изследва уважението към хората от чужди култури. Авторите на изследването отбелязват, че уважението не изисква непременно съгласие или минимизиране на разликите между чуждите и собствените възгледи. То представлява по-скоро убеждението, че всички човешки същества имат едно и също присъщо достойнство и право да избират собствените си принадлежност, вярвания, практики и мнения.
Подредбата на държавите според този индекс е представена във фигура VI.3.5. Колона А отразява разликата между представянето на момичетата и момчетата, колона В – на учениците с висок и нисък социален статус, а колона С – на учениците с имигрантски и местен произход.
И тук отговорите на учениците варират значително в различните страни. Най-високите средни стойности на индекса се наблюдават в Албания, Канада, Коста Рика, Ирландия, Корея, Мексико, Северна Македония, Шотландия (Обединеното кралство) и Испания. Най-ниски са наблюдавани в Баку (Азербайджан), България, Колумбия, Унгария, Индонезия, Италия, Словашката република, Тайланд и Виетнам.
И по отношение уважението към хора от други култури, момичетата отчитат по-високи стойности на индекса от момчетата. Учениците с благоприятен социално-икономически статус (тези в горното четвъртина на индекса на PISA за икономически, социален и културен статус) демонстрират по-голямо уважение към хората от други култури. В 20 страни/икономики, за които има релевантни данни, учениците с имигрантски произход отчитат по-голямо уважение към хората от други култури, спрямо своите връстници (обратното е само в Естония и Черна гора).
Когнитивна адаптивност и устойчивост пред изпитания
Следващ елемент от второто измерение на глобалната компетентност е когнитивната адаптивност, която се отнася до способността на даден човек да адаптира мисленето и поведението си спрямо преобладаващата културна среда или към нови ситуации и контексти. Това умение е важно за преодоляване на културния шок и на чувства като фрустрация, стрес и отчуждение в неясни ситуации и в нова среда. Адаптивните ученици развиват по-лесно дългосрочни междуличностни отношения с хора от други култури и да остават устойчиви на променящи се обстоятелства.
Фигура VI.3.7 представя подреждането на държавите в низходящ ред според заявената от учениците когнитивна адаптивност. Колона А отразява разликата между представянето на момичетата и момчетата, колона В – на учениците с висок и нисък социален статус, а колона С – на учениците с имигрантски и местен произход. Положителните стойности в индекса показват, че учениците в дадената държава/икономика имат по-голяма способност да се адаптират от “средния” ученик в ОИСР.
Най-високите нива на когнитивна адаптивност демонстрират учениците от Босна и Херцеговина,
Канада, Мексико, Северна Македония, Испания и Турция, а най-ниски – в Бруней Дарусалам, Гърция, Хонконг (Китай), Италия, Макао (Китай), Малайзия, Словашката република, Тайланд и Виетнам.
В 28 от участващите държави и икономики момчетата заявяват по-голяма когнитивна адаптивност спрямо момичетата. Учениците в горната четвърт на индекса за икономически, социален и културен статус на PISA отчитат по-голяма когнитивна адаптивност от тези в долната четвърт. Учениците с имигрантски произход отчитат по-високи нива на когнитивна адаптивност, отколкото местните ученици.
Отношение към имигрантите
Последният елемент от второто измерение на глобалната компетентност, който оценява PISA 2018, е отношението на учениците към имигрантите. Тази част от изследването е изключително актуална предвид това, че много страни по света станаха свидетели на рязко нарастване на броя на имигрантското си население през последните години (само през 2015 г. около 4,8 милиона имигранти са се установили в страните от ОИСР).
Фигура VI.3.10 показва, че учениците в Албания, Австралия, Канада, Ирландия, Корея, Нова Зеландия, Португалия, Шотландия (Обединеното кралство), Испания и китайски Тайпе заявяват най-положителното отношение към имигрантите, като стойностите в индекса са значително по-висока от средната за ОИСР. Обратното се наблюдава в България, Унгария, Латвия, Полша, Саудитска Арабия, Словашката република и Турция, където отношението на учениците към имигрантите е доста под средното за ОИСР и силно отрицателно.
Във всички страни и икономики с изключение на Хонконг (Китай), Макао (Китай) и Виетнам, момичетата показват по-положително отношение към имигрантите, в сравнение с момчета. Учениците с висок социално-икономически статус заявяват по-положителни нагласи към имигрантите, отколкото своите връстници с нисък социално-икономически статус (обратното се наблюдава само в Хонконг (Китай), Италия и Турция). С единствено изключение в Естония, учениците с имигрантски произход очаквано заявяват по-положително отношение към имигрантите в сравнение с връстниците си, родени в дадената държава/икономика.
Интересното е, че страните, в които взаимовръзките са положителни, са или дългогодишни дестинации за имигранти, или държави с преобладаващо високи доходи (Австралия, Австрия, Канада, Германия, Ирландия, Йордания, Латвия и Саудитска Арабия). Това означава, че успешната политика на интеграция и наличието на ресурси за финансиране на качествено образование за всички е в основата на положителната връзка между отношението към имигрантите и дела на имигрантите-ученици в училище.
Какво показват данните за България
За съжаление българските ученици отчитат отрицателни стойности на всички индекси, включени във втория елемент на глобалната компетентност. Според отговорите, които самите те дават в анкетата, младежите у нас трудно се приспособяват към новите ситуации, не приемат различните гледни точки и не проявяват силен интерес към чуждите култури (въпреки че преобладаващата част от тях изучават чужди езици). Много под средното ниво за ОИСР и в дъното на подреждането по държави се намираме по отношение уважението към хората от други култури и приемането на имигрантите. учениците с висок социално-икономически статус показват по-високи нива от от тези с нисък социално-икономически статус, както и момичетата от момчетата.
Ако искаме да избегнем тотална сегрегация и радикализация на българското общество, трябва да започнем да възпитаваме младите хора в толерантност и разбиране на чуждите гледни точки, положителна нагласа и уважение към хората от чужди култури. Със сигурност няма да е лесно, но начинът, по който училищата и образователните системи реагират на тези предизвикателства, може да бъде решаващ!
Ето защо си струва да помислим за някои общи подходи за промяна на нагласите по време на обучение. Едно добро начало в тази посока е създаването на възможност за учениците ни да изследват различните гледни точки и да бъдат активни участници в разговори и дискусии, да общуват с хора от други култури. Може да помислим за Клуб по дебати или Клуб на пътешественика, посещение в бежански лагер или включване в солидарна кухня, обмен на писма с ученици от други държави и т.н.
Прочетете също статиите ни Защо доброволчеството е полезно за учениците и как да го стимулираме и Ценност на класа.
