Какво е демократично образование? – Интервю с Яков Хехт

Яков Хехт е международно признат образователен експерт от Израел и един от пионерите на демократичното образование. Той е сред гост лекторите на годишната конференция на Европейската общност за демократично образование, която тази година ще се проведе в София. 

Екатерина Юлианова от екипа на prepodavame.bg проведе това интервю с Яков Хехт, за да разбере повече за ролята на учителя в демократичното училище и какво е успехът през призмата на експерта.

Бихте ли ни казали точно какво е демократичното образование и как се различава то от традиционните образователни модели?

Мисля, че демократичното образование е точно това, като което звучи. Нашият фокус е върху въпроса как възпитаваме в демократичност и от този въпрос се вижда, че ние вярваме, че демокрацията не е нещо, с което се раждаш, а процес, върху който трябва да се работи чрез обучение, за да се разбере самата идея за демокрация. Ние вярваме, че основната идея на демокрацията, основната идея на обучението в демократичност, е да го преживееш. В следствие, мислим, че училището трябва също да е демократичен процес, демократична среда, демократична култура. Когато едно малко дете влезе в училище, то да разбере, че ценностите на тази класна стая са демократичните ценности. Когато това дете порасне, това продължава. Та каква е основната идея? Във всички традиционни училища има някаква изконна грешка, защото стъпка по стъпка все повече страни стават демократични, или поне се наричат такива, искат да са демократични. Но тези страни приемат образователна система, която подготвя хора да живеят в недемократична култура. Традиционната класна стая, традиционната образователна система изисква детето да отиде на училище, някой да му каже какво да прави, как да го направи и да провери дали го е направило. А това не те подготвя да живееш в демократично общество. Когато станеш на 18 внезапно ти се казва, че сега трябва да избереш пътя си в живота, докато до преди момент някой постоянно ти е казвал какво да правиш, как да го направиш, с кого да го направиш и сега искат от теб да избереш сам. Това, в което ние от демократичното образование вярваме е, че процесът започва от рождението, по време на образованието ти, и постепенно започваш да избираш сам какво искаш да научиш, как да го научиш, как оценяваш какво си научил и какво правиш. Така до 18-годишна възраст, а после просто продължаваш да правиш това, което си се научил да правиш в училище. По този начин построяваме силна демократична култура.

 

Разбирам. Значи една от основните концепции е вземането на решения – всяко дете взема решения, учи се да взема тези решения за обучението си.

Да, това е централната идея на демокрацията – както в момента. Вие ме поканихте на интервю и надявам се никой не ви е накарал на сила да го направите, както никой не ме е накарал мен, аз сам реших да приема. Това е основата на демокрацията.

 

Как изглежда един типичен урок или една типична седмица в едно демократично училище? Щом учениците трябва да избират сами програмата си, как изглежда училището за тях, а и за учителите също, защото звучи сякаш и двете страни са силно ангажирани?

Към настоящия момент имаме около 4000 демократични училища в повече от 70 страни и се надяваме, че всяко едно от тях е различно. Няма как да има общност, която взема решение за себе си и тя да е същата като общността някъде другаде. Вярваме, че хората са различни, така вярваме, че демократичните училища са различни. Но във всяко демократично училище може да намерите 4 основни принципа.

Първо – децата избират какво искат да учат и всяко дете има индивидуален образователен план и го правим във всяко училище по различен начин. Та, даваме на децата възможност да избират, но е различно в различните училища по света.

Второ – управляваме училището демократично. Какво означава това? Всяка седмица имаме среща, цялата общност в училището, говорим, после гласуваме, създаваме комитети, които се опитват да осъществят идеите. Може да се каже, че строим един микрокосмос, който представлява една демократична страна вътре в самото училище.

Третата идея, която може да видите в повечето училища, са много близките взаимоотношения между деца и възрастни. Това е базирано на диалогичност, а не на йерархична връзка. 

Последното нещо, което можем да видим в повечето училища е това, че учим децата на ценностите, на държавата, в която се намират. В България това биха били вашите ценности и история, в Израел биха били израелските. Но във всички училища говорим за централната роля на Правата на човека – правата на малцинствата, на животните, на жената, правата като цяло. Това е много важно. Днес демократичното училище се фокусира изрично и върху 17 цели за устойчиво развитие на ООН.

 

А каква е точно ролята на учителя във всичко това? В традиционната класна стая учителят отива и преподава. Каква е разликата с демократичната класна стая?

Учителят е като ментор. Той е близък до учениците и до родителите. Това, към което се стремим, е задълбочено учене. Когато учителят създаде тази връзка с учениците, той разбира какво им е интересно и им помага да се задълбочат в тези интереси. Например, много са ми интересни очилата, всяко нещо, което намирам за интересно, аз ще се задълбоча, но за целта ще са ми нужни английски, математика, ще трябва да знам историята за това как се е стигнало дотук. Следователно, когато има близка връзка между учителя и ученика, това е не само добре, то е много важно, за да работят заедно, да се построи тази диалогична връзка. И това не е само между учителите и учениците, но и между учениците и родителите им.

 

Значи и родителите играят важна роля?

Родителите играят важна роля в образователната система, в училище, но и в самото възпитание на детето.

 

Ще се върнем след малко към родителите. Нека видя дали съм разбрала идеята за ролята на учителите правилно. Ролята на учителя е да разбира кои са сферите на интерес на детето и да предостави всички необходими инструменти, за да може това дете да проучи дадената сфера. Както казахте в примера за очилата – интерес към очилата, предоставяне на знание за физиката…

Да, но ние сме също така много фокусирани върху работата със самия учител. Повечето обучения на учители, които съществуват, учат учителите как да преподават, докато ние започваме с процеса на учене. Ние прекарваме много време в нашето училище да учим заедно, учителите, учим заедно. Също така всички учат това, което искат да научат, защото ако искаме учителите да помагат на учениците да се научат как да учат, самият ти трябва да си самостоятелен (независим) ученик (учащ). Много е важно и когато подбираме учителите и когато ги обучаваме – учителят трябва да е самостоятелен в ученето си. 

 

Връщайки се към родителите, защото както казахте, разбираемо, те са голяма част от обучението на детето в и извън училище. Как родителите виждат успеха на децата? По принцип сме свикнали учениците да имат бележници, тестове и прочие и това е начинът, по който родителите проследяват успеха. Но как се измерва успехът в демократичното училище, за децата и за родителите?

Преди всичко, помислете, в едно близко взаимоотношение не искаш оценки. Например, не знам дали вие сте женена или имате партньор, но не му давате тестове, не му пишете оценки. Например, днес си 8 [от 10] и утре трябва да ме тестваш. Това не го правиш и с майка си и баща си. В близките отношения, идеята за изпити (тестове) не работи. Това е нещо, в което заедно се опитваме да постигнем целите. Познаваме се един друг, нямаме нужда от тестове. Ако работя с някого, например по математика, аз съм с него, аз знам къде е добър и къде – не. И той знае. И заедно се опитваме да постигнем нашите цели. Да, от време на време може да ме помоли за обратна връзка. Както жена ми би ме помолила за обратна връзка и аз бих ѝ дал. Но не е под формата на факт. Ние сме повече семейство, отколкото една оценка.

 

Тогава как знаем, че някой е успял. Когато е овладял сферите си на интерес? Когато продължат да се развиват? Ако има напредък, има успех? Това ли се разглежда?

Бих ви попитал същото. Нека се върнем назад. Как знаете дали майка ви е успяла като майка?

 

Спрямо това колко добре се адаптира човека и как работи със света около себе си.

Да, точно. В зависимост как се чувства човекът. И точно това правим в нашето училище. Учениците казват какво чувстват, какво искат да постигнат ако са успешни, какви цели си поставят. Ние казваме, напълно откровено, какво ние мислим. Ако не мислим, че всичко е наред, можем да кажем какво се постига или не и то по-ясно от родителите, например. И това е диалогът помежду ни. Как решаваме какво е успехът? Сложно е. Но ще ви дам пример. В Израел демократичното училище има огромен списък с чакащи. Много е трудно да влезеш в демократичното училище. Фактът, че толкова много родители искат да запишат децата си в демократичното училище, това е една от обратните връзки, които можем да получим. Друго нещо, много от нещата, които сме правили  в демократичното училище, днес са в обикновеното училище. И така виждаме, че традиционната структура приема (адаптира) все повече и повече идеи, които първо са се зародили в демократичното училище.

 

Колко предизвикателен е този процес? Колко дълго отнема приемането на демократичното образование в училище?

От моята гледна точка, бил съм няколко пъти в България, и моето впечатление е, че хората, които се занимават с демократично образование в България са много, наистина много смели хора. Много по-сложно е да се направи в други страни, защото например ние [в Израел] работим с правителството, то е с нас (поне до сега, сега може би ще е малко по-сложно). Например предишният министър на образованието, тя беше учител в демократично училище. Така че е лесно да се работи така. Мисля, че в България днес демократичното училище е частно училище и мисля, че целта е да стане държавно училище. Защото вярваме, че образованието трябва да е отворено за всички, а не само за хора, които могат да си платят. И затова мисля, че хората, обучителите, които срещам в България, те са много смели хора, които правят нещо, което променя не само училището, в което работят. Те вярват, че променят България и я правят по-добра страна. И  всеки път когато видя този ентусиазъм, се вълнувам. 

 

Един последен въпрос, свързан с успеха в глобален аспект. Сещате ли за пример някъде от света, където успешно са приели демократичното образование.

Първо, мисля, че демократичното образование не е само в образованието. Днес виждам, че ако искаме силна демокрация, тя трябва да е на работното място, в културата. Днес виждаме много вплитания на демократичното образование в различни сфери. Един силен пример, ще ви разкажа историята на Южна Корея, нещо много интересно, което се случи там. В Южна Корея, мисля през 2016, имаше голяма криза – ферибот със стотици хора започна да потъва. На този ферибот са и 300 ученици. Учителите казват на учениците, щом виждат, че фериботът започва да потъва, казват им да влязат в кабината и да се заключат вътре. Учениците са шокирани – какво? Да отидем в кабината и да се заключим? И се обаждат на родителите си.  Казват им, че фериботът потъва, а учителите ги карат да .се заключат в кабината. Има съществуващ запис как родителите казват на учениците да правят точно каквото учителят им каже. И всички те загиват. 300. И това беше една голяма катастрофа в Южна Корея. Главата на департамента по образованието беше уволнен, беше голяма трагедия за цяла Южна Корея. Но сега, до преди COVID-19 и миналата година, те [Южна Корея] се фокусират, огромен район около Сеул, започват да приемат демократичното образование, защото казват: “Сбъркахме  в нашата идея за образование. Направихме децата си като роботи, да правят точно това, което възрастните им кажат да правят.” И това е една силна история, която имаме в сферата на демократичното образование. Но също го виждаме и навсякъде по света. Индонезия, голяма страна, която започва движение към демократично образование. Също така правителството там започва да се интересува от промотирането на демократично образование. Имаме много голямо движение в Бразилия. Най-интересното нещо, което се наблюдава е свързано също с обществения въпрос и идеята как може в един социално беден район да се предостави по-добро образование с по-малко пари. Така че мисля, че демократичното образование може да направи, както казваме, “по-малкото е повече”, т.е. с по-малко ресурси, голяма промяна. Мога да ви разкажа истории от целия свят, но нямаме много време. 

Но ако дойдете на EUDEC в България другия месец може да чуете много, много истории, най-малко от моята работа. 

 

Благодаря ви много. Беше изключително интересно и вярвам, че ще бъде такова и като въведение за нашите читатели. Надявам се да съберем много хора на конференцията другия месец. 

Какво е демократично образование? - Интервю с Яков Хехт

EUDEC конференцията се провежда за първи път в България. В рамките на 7 дни (1-7 август) са предвидени работилници, лекции, дискусии и др., които могат да обогатят всеки, който се интересува от образование. Организаторите предоставят избор между билет за целия период или дневни билети за отделни дни на конференцията. 

Подробности може да научите тук:

Уебсайт: https://eudec2023.com/bg/ 

Фейсбук събитие: https://www.facebook.com/events/417512050531403

 

Още полезни статии:

Проектно базирано обучение

Как “Новини в облака” обединява учениците от ОУ “Елин Пелин” – гр. Пловдив

Основното предизвикателство, с което се сблъсква в работата си преподавателката по БЕЛ Нели Кръстева, е разделението сред учениците и ниската им мотивация за учене. Като

Получите достъп до още повече ресурси и практични материали