fbpx
Умение за учене

Пенсионирайте фразата “не знам” в 3 работещи стъпки

Пенсионирай фразата не знам

На всички ни се е случвало. Преподавате, всичко върви по план, учениците изглеждат концентрирани и май внимават. Кратка пауза за проверка на разбирането – очаквате задълбочен анализ на изучавания материал, критично мислене и междупредметни връзки. Вместо това получавате две думи: “не знам”. Често учениците казват “не знам”, преди изобщо да се замислят или от страх, че ще сбъркат. Реагират така дори и на въпроси, на които лесно биха отговорили с малко усилие.

Пенсионирайте фразата "не знам" в 3 работещи стъпки

Колко хубаво би било да изкореним тази фраза от речника на учениците. Не че на учениците им е забранено да не знаят. Но незнанието предхожда знанието, а не е извинение за абдикация от мисленето.

Все още

Нагласа за развитие е често употребявана фраза из учителски форуми и педагогически кръгове. Като че ли обаче тя приема за даденост постоянството, което стои зад добавянето на “все още” след всяко “не знам”. Напротив – постоянството изисква целенасочено усилие, което много лесно бива пренебрегнато. Без план за действие “все още” са просто шест букви без много смисъл. Ще развием учениците си много повече, ако изцяло премахнем “не знам” от класните си стаи и ги научим как конструктивно да се справят с тези проблемни моменти.

Как да избавите класната си стая от “не знам”

Стъпка 1: Кажете ѝ довиждане символично.

Организирайте церемония, с която да се сбогувате с фразата. Трябва да установите нов стандарт в класната стая, при който “не знам” не е допустим отговор. Поканете учениците да напишат “не знам” на лист хартия, съберете ги и ги запалете – за предпочитане на открито и проветриво място. Друг по-малко пожароопасен вариант е да ги заровите или просто да ги накъсате на парченца. Разбира се, можете и да обвържете церемонията с идеята за рециклирането и преизползването. Ако тези идеи не ви харесват, отделете 15 минути в клас, в които да обсъдите ограниченията върху ученето и развитието, които “не знам” налага. Всеки начин физически, визуално или устно да покажете, че фразата “не знам” повече не е позволена в часовете е първата стъпка от пътя към по-продуктивна класна стая. 

Стъпка 2: Проучете причините учениците да я използват. 

Когато учениците са изправени пред предизвикателство, с което не могат да се справят лесно, много от тях не знаят как да подходят и затова по подразбиране използват опцията “не знам”. Ще използваме възможността да ви препоръчаме книгата на нобеловия лауреат Даниел Канеман “Мисленето”, където той разглежда тенденцията ни да отговаряме импулсивно, без много мислене (система 1) и практически съвети как да активирате концентрираното “бавно” мислене (система 2).

Има обаче много причини учениците да казват, че не знаят, и причината невинаги е, че нямат достатъчно знания. Това прави нашата работа като учители доста трудна. Как да реагираме, когато получим отговор “не знам”? Заедно с учениците помислете за различните причини те да отговарят така. Ще получите подобен списък:

  • Не чух въпроса.
  • Не разбрах въпроса.
  • Не можах да се сетя за отговора достатъчно бързо.
  • Не се чувствам комфортно да говоря пред класа.
  • Не съм сигурен/на, че отговорът ми е верен.
  • Наистина не знам отговора. 

Стъпка 3: Предложете алтернативи

Остава да подберете по-добри отговори, които учениците да използват в моментите на трудност. Както и при предходната стъпка, съветваме ви да го направите заедно с учениците. Когато сте готови, можете да оформите алтернативите в таблица и да я закачите в класната стая, за да могат учениците да свикнат да ги използват. Ето нашите предложения:

Какво да кажем вместо “НЕ ЗНАМ
Причината Какво да кажем
Не чух въпроса. “Може ли да повторите въпроса, моля.”
Не разбрах въпроса. “Не съм сигурен какво точно ме питате. Може ли да го зададете по друг начин?”
Не мога да отговоря веднага. “Може ли малко време да помисля?”
Не се чувствам комфортно да говоря пред класа. “Мога ли да споделя в малка група?”
Част от въпроса ме затруднява. “Знам {това}, но {онова} ме затруднява.”
Термин във въпроса ми е неясен. “Какво означава думата _ _ _ _?”
[За часове по чужд език]
Езикът ме затруднява.
“Може ли да чуя въпроса на български?”
Не съм сигурен дали отговорът ми е верен. “Сигурен съм на 60%” (измери с число)
Наистина не знам. “Може ли да се консултирам с някого?”
Страх ме е, че ще сбъркам
  • “В момента мисля…”
  • “Съдейки по малкото, което знам в момента…”
  • “Мога и да си сменя мнението по-късно, но в момента мисля, че …”
  • “Все още обмислям.”

Струва си да се отбележи последния ред на таблицата. Фразите в него дават възможности на учениците за повече риск и са взети от езика, който ние възрастните използваме, за да не се изложим, ако текущото ни мислене е грешно.

Пътят към знанието е осеян с неравности. Когато позволяваме на учениците ни да минават метър с “не знам”, всъщност набиваме спирачките на техния двигател на ученето. Вместо това гледайте на тези моменти като на малки препятствия, които изискват да открием по-гладък път, за да поддържаме равномерното движение напред. Нека превърнем  “не знам” от знак “Стоп” в “Път с предимство” за набавяне на нови знания.

 

 

 

Статията е адаптирана от Cult of Pedagogy.

От учители за учители

Абонирай се, за да получаваш безплатни статии и ресурси.