Като разочароващи, но не и учудващи определи просветният министър резултатите на българските ученици от международното изследване PISA за 2018 година.
Откъде идва разочарованието и наистина ли вече сме апатични към слабото представяне на нашите ученици? В тази статия ще разгледаме основните тенденции и ще се опитаме да хвърлим обнадежден поглед към бъдещето!
Възможно ли е половината от българските ученици на възраст между 15 и 16 години да са неграмотни?
Нека да започнем оттам, че разбирането на PISA за четивната грамотност е сравнително широко: грамотният човек не само владее четенето и писането като самостоятелни практики, но и е мотивиран да ги използва, да ги интегрира в социалното си поведение в различните сфери на живота. Програмата оценява способността на учениците да работят с различни източници на информация (ръкописни, печатни или електронни текстове), които може да съдържат диаграми, изображения, карти, таблици, графики и др. От ученика се очаква да открие и осмисли определена информация или елемент от нея, за да отговори на въпросите.
Нововъведението в PISA 2018 за оценяване на четивната грамотност
В PISA 2018 за пръв път се използва адаптивен дизайн при оценяването на четивната грамотност1. Този подход е много по-различен от начина, по който беше организирано оценяването предходни години. Адаптивният дизайн е по-подходящ за измерване на способностите, които учениците показват на конкретния тест, в същото време той е по-гъвкав и съобразен със самия ученик, а не толкова с конкретен тестов вариант. Като недостатък може да се посочи това, че учениците нямат възможност да се върнат към въпрос от предишен етап от теста, за да променят своя отговор.
Как се разпределят резултатите
Постиженията на учениците се представят според скала, в която са описани нивата на грамотност и уменията за всяко равнище. Няма минимален или максимален резултат, резултатите по-скоро се скалират по начин, така че да отговарят на приблизително разпределения със средно около 500 точки и стандартно отклонение около 100 точки. Скалата за четивна грамотност и диапазонът на трудност на задачите в PISA 2018 са представени в осем равнища, като най-лесните задачи съответстват на 1С. равнище, а най-трудните – на 6. равнище2.
Представянето на българските ученици
Един от основните показатели при интерпретацията на резултатите от PISA е средният резултат на държавата/региона3. Както показват данните, резултатът по четене на България от 420 точки е доста под средното ниво за ОИСР.
Но сам по себе си броят точки не дава достатъчно информация за това какви трудности срещат учениците при четене. Много повече изводи може да се направят с оглед разпределението на резултатите в скалата за постижения, представено във Фигура 4 по-долу:
PISA определя второ равнище като базово ниво, което всички ученици трябва да придобият до края на задължителното си образование, за да бъдат определяни като функционално грамотни. За съжаление делът на българските ученици под второ равнище е висок, при това два пъти по-голям от средния за държавите от ОИСР.
Почти половината от българските ученици – 47,1 % не са достигнали „минималното ниво на владеене“:
Статистически значима у нас в представянето им по четене е и разликата между момичетата и момчетата, като момчетата са с по-ниски резултати.
Напредваме ли и кога ще ги стигнем
Дизайнът на изследването PISA, неговата регулярност и продължителността на провеждането му позволяват сравнение на резултатите на дадена държава през различните години, както и открояването на тенденции в представянето й.
По отношение на четивната грамотност, представянето на българските ученици от 2000 година, когато България участва за първи път в PISA, е константно. Не се забелязва промяна в положителна посока, делът на учениците с резултати под „минималното ниво на владеене“ (под второ равнище) остава изключително висок, а делът на учениците с високи резултати (на пето и шесто равнище) – сравнително нисък.
Трябва да се отбележи, че международното изследване PISA проверява не толкова какво знаят учениците, а дали умеят да го прилагат, за да се справят с практически насочени задачи. Това обяснява донякъде и ниските резултати на българските ученици, идващи от една по-скоро академично насочена образователна система с различна философия.
В заключение може да се обобщи, че независимо от знанията, които притежават, учениците у нас срещат големи затруднения да ги приложат на практика в близки до реалните ситуации. Тревожно голяма част от младите хора на възраст между 15 и 16 години не могат да определят ясно основната идея в умерено дълъг текст, да правят изводи за причинно-следствени зависимости и да откриват връзки, когато информацията не е посочена явно в текста. Затрудняват се в откриването и анализирането на стратегиите, които авторите използват, за да представят своите гледни точки, както и в оценката на надеждността на даден източник на информация въз основа на явни критерии. Малка част от учениците успяват да разграничават фактите от мненията, когато се касае за по-сложни или абстрактни твърдения.
Резултатите от PISA 2018 може и да не са меродавни, но ясно показват, че е необходимо да се свърши още много работа, за да се осигури високо качество на обучение във всички български училища. Експертите, работещи в Министерство на образованието и науката се надяват новият Закон за предучилищно и училищно образование, политиките за привличане на кадри в образованието и националната стратегия за повишаване на четивната грамотност да допринесат за преодоляването на неравенството, породено от образователната структура.
Дали нормативните промени ще повлияят благоприятно за намаляване на разликите в постиженията, тепърва предстои да видим в следващите издания на PISA!
Настоящата статия разглежда накратко как PISA оценява четивната грамотност и как се справиха в тази област нашите участници. Всички визуализации в нея са взети от националната извадка за България, с която може да се запознаете в детайли ето тук. Пълните резултати са публикувани за областите четене, математика и природни науки може да откриете ето тук.
______________________________
1 Адаптивният подход в PISA обособява три фази на процеса – основен етап, етап 1 и етап 2:
– В основния етап всички ученици работят по т.нар. неадаптивна част на текста. Минимум 80 % или винаги поне 7 задачи от този етап се оценяват автоматично в процеса на работа. Спрямо броя на верните отговори, постиженията на учениците на автоматизирано се определят като ниски, средни или високи;
– Етап 1 съществува в два различни варианта – сравнително лесен и сравнително труден. Учениците, които са показали средни постижения на основния етап, имат еднаква вероятност да получат лесен или труден набор от задачи на етап 1. Учениците с ниски постижения ще получат лесен вариант с 90 % вероятност, а труден – с 10 % вероятност. Съответно учениците с високи постижения имат 90 % вероятност да получат труден вариант на етап 1 и 10 % – да получат лесен вариант;
– Етап 2 също съществува в лесен и труден вариант, като разпределението според трудността му е направено на същия принцип, който описан за етап 1 по-горе.
2 Таблица 1. Скала за оценяване на постиженията на учениците по четене в PISA 2018:
| Равнище | Точки | Характеристика на равнището и задачите, оценяващи способностите на учениците |
| 6 | 698 | Читателите на равнище 6 разбират дълги и абстрактни текстове, в които търсената информация е косвено свързана със задачата. Те могат да сравняват, различават и интегрират информация, представяща много и потенциално противоречащи си перспективи, като използват различни критерии, за да направят изводи, комбинирайки различни части от текста, с цел да определят как адекватно може да бъде използвана информацията. Читателите на равнище 6 правят сложни изводи, съпоставки и сравнения, като използват абстрактни категории и неизучавани в училище понятия при оценяването на съдържанието и формàта на текста и при откриването на противоречива информация в него. Задачите, които съответстват на това равнище, обикновено изискват задълбочен анализ на текста и осмисляне на информация с непознато съдържание и нетипичен формàт, с подчертано внимание към детайлите. Много често информацията, която трябва да бъде обработена, е представена в няколко отделни, сравнително дълги текста. |
| 5 | 626 | Читателите на равнище 5 могат да разберат дълги текстове, могат да открият информация, която е представена неявно на различни места в текста, след което да преценят дали информацията е подходяща за изпълнението на задачата. Читателите могат да установят разликата между съдържанието и целта на текста, както и между фактите и мнението, при работа със сложни или абстрактни твърдения. Те могат да оценят неутралността и пристрастието въз основа на явни или неявни признаци, отнасящи се както до съдържанието, така и до вида и формàта на източника на информация. Извеждат причинно-следствени връзки на база задълбочено и детайлно осмисляне на непознат текст. Формулират хипотези, основани на специализирано познание и критична оценка на текста. Правят изводи относно надеждността на твърденията или заключенията, представени в текста. Рефлексивните задачи изискват изготвяне или критична оценка на хипотези, изхождайки от конкретна информация. Те могат също така да направят изводи относно надеждността на твърденията или заключенията, предлагани в част от текста. Задачите на това равнище обикновено включват справяне с понятия и концепции, които са абстрактни и противоречиви. В допълнение, задачите на това равнище могат да изискват от читателя да борави с няколко дълги текста, да превключва между текстове, за да сравнява и съпоставя информация. |
| 4 | 553 | Читателите на равнище 4 откриват неявна информация, която може да е представена на различни места в текста. Могат да тълкуват нюансиран език в откъс, като се има предвид целият текст, разбират и използват различни понятия в непознат контекст. Учениците на това равнище могат да оценят връзката между конкретни твърдения и цялостната позиция или заключение на автора по дадена тема. Те могат да открият и анализират стратегиите, които авторите използват, за да представят своите гледни точки, въз основа на видими характеристики на текстовете (например заглавия и илюстрации). Те могат да сравняват и противопоставят твърдения, изрично направени в няколко текста, и да оценят надеждността на източник въз основа на явни критерии. Текстовете на равнище 4 често са дълги и сложни и тяхното съдържание или формàт може да не са стандартни. Много от задачите са свързани с няколко източника на информация, които трябва да бъдат прочетени и осмислени. |
| 3 | 480 | Читателите на равнище 3 могат да представят буквалното значение на единични или множество текстове при липса на изрично съдържание или организационни улики. Читателите могат да интегрират съдържание и да генерират както основни, така и по-разширени заключения. Те могат също така да интегрират няколко части от текст, за да идентифицират основната идея, да разберат връзка или да разберат значението на дума или фраза, когато необходимата информация е представена на една страница. Читателите могат да откриват информация, която е представена на различни места в текста, да комбинират части от текста, за да определят основната му идея, да разберат характерът на взаимовръзка или смисълът на дума или фраза. В някои случаи читателите на това равнище разпознават връзката между различни части на текста, като се съобразяват с няколко критерия. Задачите на трето равнище изискват от ученика да прави връзки, да сравнява, да обяснява или да оценява особености на текст с познато съдържание, като показва задълбочено разбиране на текста. Има и задачи, които не изискват детайлно разбиране на текста, но са свързани с използване на специализирано научно познание. |
| 2 | 407 | Читателите на това равнище могат да идентифицират основната идея в текст с умерена дължина. Те могат да откриват и връзки или да тълкуват смисъл в част от текста, когато информацията не е посочена явно. Могат да намират и сравняват информация по предварително зададени критерии; да определят смисъла на ясно обособена част от текста дори и когато необходимата информация не е очевидна; да определят основната идея на текста или на отделна част от него; да тълкуват на взаимовръзки и да правят несложни изводи за причинно-следствени зависимости; да свързват информация, дадена в текста с личния си опит. Типичните задачи на това равнище изискват от учениците да правят сравнения и взаимовръзки на информацията, дадена в текста с това, което те знаят, като се позовават на личния си опит и нагласи. |
| 1 А | 335 | Читателите на това равнище могат да разберат буквалното значение на изреченията или кратки пасажи, да разпознават основната тема или целта на автора в част от текст на позната тема и да правят връзка между няколко явно посочени части от текста и собствените си предварителни познания. Задачите на първо А равнище измерват уменията на учениците да намират един или повече независими елемента от явно представена информация; да определят основната тема на текст по познат проблем и целта на автора. Обикновено в задачите от това равнище на учениците са дадени подробни указания какво трябва да направят, за да решат конкретната задача. |
| 1 В | 262 | Читателите на това равнище могат да откриват буквалното значение на прости изречения, да намират ясно посочена информация в кратък, несложен текст с познат стил и съдържание. При формулирането на самите задачи се съдържат елементи, които допълнително улесняват учениците: необходимата информация е повторена няколко пъти; добавени са изображения символи, обясняващи и илюстриращи съдържанието на текста, и др. При тези задачи обикновено се изисква ученикът да свърже смислово отделни елементи от информация, представени в няколко последователни изречения. |
| 1 С | 189 | Читателите на това равнище могат да разберат и потвърдят буквалното значение на кратки, прости изречения и да четат с ясна и конкретно зададена цел в рамките на ограничен период от време. Задачите на това равнище включват прости лексикални и синтактични структури. |
3 Таблица 2. Среден резултат на държавите/регионите по четене в PISA 2018:
|
Статистически значима разлика |
Държава/Регион |
Среден резултат |
Стандартна грешка |
Държави/региони с резултат, по-висок от този на България по четене |
Китай 555 | 555 | (2,7) |
| Сингапур | 549 | (1,6) | |
| Макао, Китай | 525 | (1,2) | |
| Хонконг, Китай | 524 | (2,7) | |
| Естония | 523 | (1,8) | |
| Канада | 520 | (1,8) | |
| Финландия | 520 | (2,3) | |
| Ирландия | 518 | (2,2) | |
| Корея | 514 | (2,9) | |
| Полша | 512 | (2,7) | |
| Швеция | 506 | (3,0) | |
| Нова Зеландия | 506 | (2,0) | |
| САЩ | 505 | (3,6) | |
| Обединено кралство | 504 | (2,6) | |
| Япония | 504 | (2,7) | |
| Австралия | 503 | (1,6) | |
| Китайски Тайпе | 503 | (2,8) | |
| Дания | 501 | (1,8) | |
| Норвегия | 499 | (2,2) | |
| Германия | 498 | (3,0) | |
| Словения | 495 | (1,2) | |
| Белгия | 493 | (2,3) | |
| Франция | 493 | (2,3) | |
| Португалия | 492 | (2,4) | |
| Чехия | 490 | (2,5) | |
| ОИСР | средно 487 | (0,4) | |
| Нидерландия | 485 | (2,7) | |
| Австрия | 484 | (2,7) | |
| Швейцария | 484 | (3,1) | |
| Хърватия | 479 | (2,7) | |
| Латвия | 479 | (1,6) | |
| Руска федерация | 479 | (3,1) | |
| Италия | 476 | (2,4) | |
| Унгария | 476 | (2,3) | |
| Литва | 476 | (1,5) | |
| Исландия | 474 | (1,7) | |
| Беларус | 474 | (2,4) | |
| Израел | 470 | (3,7) | |
| Люксембург | 470 | (1,1) | |
| Украйна | 466 | (3,5) | |
| Турция | 466 | (2,2) | |
| Словакия | 458 | (2,2) | |
| Гърция | 457 | (3,6) | |
| Чили | 452 | (2,6) | |
| Малта | 448 | (1,7) | |
| Сърбия | 439 | (3,3) | |
| ОАЕ | 432 | (2,3) | |
Държави/региони с резултат без разлика от този на България по четене |
Румъния | 428 | (5,1) |
| Уругвай | 427 | (2,8) | |
| Коста Рика | 426 | (3,4) | |
| Кипър | 424 | (1,4) | |
| Молдова | 424 | (2,4) | |
| Черна гора | 421 | (1,1) | |
| Мексико | 420 | (2,7) | |
| БЪЛГАРИЯ | 420 | (3,9) | |
| Йордания | 419 | (2,9) | |
| Малайзия | 415 | (2,9) | |
| Бразилия | 413 | (2,1) | |
| Колумбия | 412 | (3,3) | |
Държави/региони с резултат, по-нисък от този на България по четене |
Бруней Даруссалам | 408 | (0,9) |
| Катар | 407 | (0,8) | |
| Албания | 405 | (1,9) | |
| Босна и Херцеговина | 403 | (2,9) | |
| Аржентина | 402 | (3,0) | |
| Перу | 401 | (3,0) | |
| Саудитска Арабия | 399 | (3,0) | |
| Тайланд | 393 | (3,2) | |
| Северна Македония | 393 | (1,1) | |
| Баку, Азербайджан | 389 | (2,5) | |
| Казахстан | 387 | (1,5) | |
| Грузия | 380 | (2,2) | |
| Панама | 377 | (3,0) | |
| Индонезия | 371 | (2,6) | |
| Мароко | 359 | (3,1) | |
| Ливан | 353 | (4,3) | |
| Косово | 353 | (1,1) | |
| Доминиканска република | 342 | (2,9) | |
| Филипини | 340 | (3,3) |
