Ключовото в тази стратегия е при всяка възможност, която имаме, да представяме информация/данни в графичен вид и да провокираме учениците сами да извличат информация и да правят заключения от тях, а не да им ги даваме наготово.
За да подкрепим учениците да извличат и анализират информацията, е важно не просто да обясним принципа на графиката, а и да им задаваме насочващи въпроси. Можем да подготвяме готови работни листове, които учениците да използват при работа с данни/величини. Насочващи въпроси могат да бъдат:

За разчитане на графика/диаграма:

Какво е заглавието?
Какво показва легендата?
Какво показват данните на абсцисата/ординатата/колоната/реда?
Какви величини са изобразени?
Какви мерни единици се използват?
Открийте конкретна стойност на една величина от графиката.

За анализ на данните:

Коя е най-малката/голямата стойност?
Каква е приблизителната средна стойност?
Каква е разликата между две стойности на една и съща величина?
Наблюдава ли се тенденция? Каква е тя?
Има ли стойност, която се откроява рязко от останалите?
Има ли корелация между величините? Каква е тя?
Кои стойности са близки? С какво е свързано това?
Как се променят стойностите?
Сравнете стойности в различни периоди.

Предимства на стратегията

Тази стратегия позволява учениците да се задълбочат в това, което учат, защото сами стигат до отговори на въпроси, на които иначе учителите отговарят;
Учениците са в ролята на анализатори;
Стратегията ги предизвиква да си задават допълнителни въпроси.

За тази стратегия е добре да имаме предвид, че:

максимална мотивация се постига, когато учениците работят с реални данни. Все още в български контекст няма твърде много данни с отворен достъп, но пък съществуват такива в световен контекст и те изискват само базово владеене на чужд език;
много полезно е учениците сами да събират данни и да ги анализират. Например собствения си напредък по предмета, връзка между отсъствия и резултати на теста, връзка между процент написани домашни и резултат на теста и т.н.