Prepodavame.bg

Модерен ли е парниковият ефект – или как модата влияе върху глобалното затопляне?

Екологичен проект за 5. – 8. клас

Опазването на околната среда е отговорност на всеки един човек, която е важно да възпитаваме у децата още от най-ранна възраст. Това поражда нуждата от екологично образование в училище, което може да бъде включено като елемент в обучението по всеки учебен предмет.

В тази статия ще ви представим примерен екологичен проект, свързан с влиянието на модната индустрия върху качеството на околната среда. Включените дейности са подходящи за провеждане в часовете по човекът и природата, технологии и предприемачество, математика, информационни технологии и химия. В зависимост от дисциплината, по която преподавате, може да развиете проекта, като добавите задачи, свързани с изучавания учебен материал.

Същност на проекта

По време на проекта учениците:

– установяват какви са основните видове тъкани, как се произвеждат и кои са най-големите производители в света;

–  идентифицират въздействието на модата и нашия избор на облекло върху околната среда;

– анализират собственото си облекло и изчисляват какви материи употребяват в най-голяма степен;

– изследват какво негативно въздействие може да има върху природата производството, употребата и депонирането на тези тъкани;

– сравянват и представят графично данни;

– търсят начини за промяна на собствените си навици и обществените нагласи относно последиците от бързата мода;

– представят проекта пред общността в подходящ формат.

Цели на проекта

Основната цел на проекта е да запознае с учениците с негативните последици върху околната среда в резултат от свръхупотребата на различни текстилни продукти и да предизвика у тях отношение към проблема.

В процеса на работа учениците събират и обработват числови данни, свързани с реален проблем, развиват умения за анализирането и графичното им представяне.

Проектът дава възможност на учениците да развиват ключови компетентности като работа в екип, критично и творческо мислене.

Очаквани резултати

След края на проекта учениците трябва да могат да:

  • дават примери за текстилни влакна с естествен и изкуствен произход;
  • идентифицират негативното въздействие върху околната среда вследствие на производството, употребата и изхвърлянето на дрехи;
  • предлагат възможни и лесно приложими на практика решения.

Теоретична постановка

Въглеродът е важен химичен елемент, защото се намира във всичко, което е част от живата природа. Но не само! Телата ни съдържат въглерод, храната, която ядем, е направена от въглерод и дори дрехите, които носим, ​​също са направени от въглерод.

Количеството въглерод на Земята е винаги едно и също. Това, което се променя, е фактът къде е въглеродът. В резултат от производството и употребата на различни стоки, все по-голяма част от него попада в атмосферата. Въглеродът е елемент, който се съдържа в няколко парникови газа, като въглероден диоксид (CO2), метан (CH4) и флуоровъглеводороди (HFC). Парниковите газове затоплят атмосферата, като улавят топлината във явление, наречено парников ефект. Това затопляне играе важна роля в изменението на климата. Въглеродният диоксид е газът, отговорен за около 77% от парниковия ефект.

Около 8-10% от парниковите емисии произхождат от модната индустрия. Това представлява 4-5 милиарда тона въглероден диоксид, които се отделят в атмосферата всяка година. С увеличаващите се темпове на потребление се очаква дялът на тези емисии да достигне 50% до 2030 година.

Дрехите са ни необходими, така както и храната и жилищата ни. Те ни предпазват от околната среда и представляват важна част от нашата идентичност. Същевременно текстилът, който купуваме, носим и изхвърляме, има важно значение за околната среда. 

В световен мащаб хората купуват все повече дрехи. През последните години се наблюдава почти двойно увеличение – от 7 на 13 кг. дрехи на човек годишно. По данни на Националния статистически институт, в България за последните 10 години разходите за облекло също са се увеличили почти двойно. Изчислено е, че един човек средно харчи по 256 лв. годишно за облекло.

За да отговори на повишените нужди, модната индустрия произвежда между 80 и 150 милиарда дрехи за една година. Това се равнява на 10-20 нови дрехи на година за всеки един човек на планетата.

Цялото това производство и консумация на дрехи има огромно въздействие върху околната среда. Освен че е източник на значително количество парникови газове, модната индустрия използва огромно количество вода – около 79 трилиона литра годишно. И това количество ще се увеличава пропорционално на нарастващото потребление на облекло. За какво се изразходва тази вода? Част от нея се използва за култивирането на растения, от които се произвеждат текстилни влакна. Едно стръкче памук има нужда от около 38 литра вода, за да се развие и разцъфне. Необходими са 2700 литра вода, за да се отгледа достатъчно памук за производството на една единствена тениска. Същото количество вода за пиене ще бъде достатъчно за един човек за 900 дни.

На следващо място, модната индустрия отделя голямо количество вредни химикали във водоемите. Около 20% от индустриалното замърсяване на водите идва от производството на дрехи. Роля в замърсяването на водите имат и домакинствата. При прането на дрехите в пералнята миниатюрни влакна полиестер и акрил (пластмасови микрофибри) се откъсват от тях и попадат  във водата. Когато перете поларена полиестерна дреха, от нея могат да се откъснат близо милион пластмасови микрофибри. Всяка година 190 хиляди тона от тях попадат във водните екосистеми. Около 38% от това количество произлиза от прането на дрехи, направени от синтетични материи.

Проблемите обаче не спират дотук. Производството и употребата на облеклото замърсява не само водата и въздуха. В световен мащаб над 92 милиона тона дрехи се депонират или изгарят всяка година. Освен това дрехите не могат лесно да бъдат рециклирани. Към настоящия момент едва 13% от дрехите и обувките се рециклират. Проблемът допълнително се усложнява от факта, че хората вече не използват облеклото си продължително време. Близо 60% от произведените дрехи се изхвърлят няколко години след производството им, а някои – след само 7-10 обличания. При изгарянето на изхвърлените дрехи в атмосферата попадат огромни количества въглероден диоксид, които засилват парниковия ефект.

Синтетичните материи като найлона и полиестера са почти неразградими. Една полиестерна дреха може да оцелее до 200 години в депото за отпадъци. Това се дължи на факта, че по-голямата част от синтетичните материи са вид пластмасови изделия, произведени от изкопаеми горива като петрол, въглища и природен газ. Модната индустрия е отговорна за близо 15% от световното потребление на пластмаса. Към момента за производство на дрехи се изразходват около 100 милиона тона горива, като се очаква това количество да се увеличи 3 пъти до 2050 година.

Производството на дрехи от естествени материи също води до екологични проблеми. За засаждането на текстилни растения се заемат обширни селскостопански земи. Върху 2,4% от световните земеделски земи се отглежда памук. В тях се реализират 6% от пестицидите и 16% от инсектицидите, които се използват в световен мащаб за 1 година. Отглеждането на кози и овце за производство на вълна е свързано с изсичане на гори, с цел създаване на пасища, и понякога уврежда почвите.

За нуждите на модната индустрия с цел производство на целулоза и вискоза се изсичат много дървета – около 200 милиона дървета годишно. Това е една от основните причини за обезлесяването на места като Индонезия и Амазонка. Колкото повече дървета се изсичат, толкова по-голямо количество въглероден диоксид остава неусвоен в атмосферата. Това също води до засилване на парниковия ефект.

Следователно начинът, по който произвеждаме, употребяваме и изхвърляме вече ненужните дрехи,  води до множество екологични проблеми.

Ход на проекта

Въведение: От какво са направени дрехите? (40 минути)

В тази част от проекта учениците се запознават с основните видове тъкани и начина на тяхното производство. Може да направите съвместен урок с колегата по технологии и предприемачество, който да помогне на учениците с пояснения за различните видове тъкани и технологичните процеси на обработката им.

Съществуват много видове тъкани, някои от които имат естествен произход, а други са синтезирани от човека чрез използването на различни суровини. Независимо от вида им и начина на производство, всички облекла оставят своя екологичен отпечатък.

  • Направете кратко въведение в темата и ангажирайте класа със задачи:
  1. Раздайте на учениците по един формуляр за проследяване на процеса. В него те трябва най-напред да запишат от какво мислят, че се правят дрехи.
  2. След това учениците трябва да проучат какви видове тъкани се произвеждат по света, какви суровини се използват и до какви екологични проблеми води употребата им. Поощрете ги да използват различни източници на информация или им предложете тази флип-книжка.

Може да разделите класа на няколко групи, за да дадете възможност на учениците да си сътрудничат и да развиват уменията си за работа в екип.

  1. Раздайте на всеки по един работен лист за видовете текстилни влакна. В него трябва да се запишат предимствата и недостатъците от използването на различните видове тъкани, както и някои изводи за въздействието на модната индустрия върху околната среда и в частност – върху парниковия ефект.

Проучване: Какви дрехи носим ние? (40 минути)

След като учениците вече имат представа за основните видове текстилни влакна и екологичните последици от производството, употребата и изхвърлянето им, те трябва да проучат дрехи от какви влакна се купуват и употребяват в най-голяма степен в тяхната общност. За целта заедно с тях създайте и разпространете заедно въпросник. По този начин ще съберетв данни, които да анализирате в следващия етап от проекта. Ето как да подходите:

  1. Разделете учениците в групи по четирима. Раздайте на всяка група по един формуляр за съставяне на въпросник. В него учениците ще намерят указания как да измислят подходящи въпроси, в зависимост от това какви данни се надяват да получат.

В рамките на 10 минути всички групи трябва да измислят по 5 въпроса, които ще им помогнат да разберат какви текстилни влакна се използват най-често в района, в който живеят.

Подходящи въпроси за целите на проучването могат да бъдат например: “Приблизително какъв брой нови дрехи купувате за 1 година?”, “Пазарувате ли дрехи втора употреба?”, “Какво правите със старите си дрехи?”, “От 10 произволно избрани дрехи в гардероба ви, колко съдържат изкуствени влакна (полиестер, акрил, полипропилен, найлон)?”, “Как според вас модата влияе върху околната среда?”, “Има ли връзка между парниковия ефект и модната индустрия?”. 

Препоръчително е въпросниците да имат анонимен характер, за да се избегне получаването на социални желани отговори.

  1. Когато всички групи са готови с техните предложения, трябва да обсъдят идеите помежду си. Може всяка група  да сподели идеите си с друга група от класа. В рамките на 5 минути нека видят кои въпроси се припокриват и да обсъдят кои от останалите могат да комбинират или изключат. Така формираните по-големи екипи трябва да изготвят списък от 7 въпроса.
  2. След това класът трябва да се съгласи за финалния вариант на въпросите. Помолете “обединените” екипи да запишат на дъската своите предложения, като внимават да не включват въпроси, които се припокриват или са сходни с вече записаните от другите групи. Крайният вариант на въпросника трябва да съдържа между 10 и 12 въпроса.
  3. Изберете подходящ начин или платформа, в която учениците да създадат въпросниците. Може да им предложите да използват Google формуляри, Kahoot , Quizzoodle, SurveyMonkey или могат да направят анкетата на лист хартия.

Обсъдете как ще разпространят и как ще съберат данните от въпросниците. Поставете срок за събиране на необходимата информация.

  1. Задайте събирането на данни за домашна работа. Нека и самите ученици да попълнят направената анкета, като бъдат максимално честни, за да не се наруши обективността на резултатите.

Анализ на данните (40 минути)

С вече събраните данни учениците трябва да направят математически анализ на потреблението на дрехи в общността. В зависимост от поставените въпроси, анализираните показатели ще бъдат различни. За тази част от проекта можете да направите съвместен урок с колегата по математика, който да помогне с различните изчисления.

  1. Разделете учениците в групи по четирима и раздайте на всеки по един работен лист за анализ на потреблението на дрехи. В него най-напред трябва да се попълни броят на събраните анкети и районът на изследване.
  2. Нека учениците да запишат какви са изследваните показатели въз основа на поставените въпроси. Примерни показатели могат да бъдат: “Среден брой купувани дрехи от един човек за една година”, “Процент на хората, пазаруващи дрехи втора употреба”, “Процент на депонираните дрехи за една година”.
  3. За всеки от показателите учениците трябва да направят математически анализ, като изчислят средните стойности или процентното участие на променливите. За някои въпроси може да има нужда от повече от едно пресмятания.

Ако учениците са включили отворени въпроси в анкетата, вероятно ще получат най-разнообразни отговори, които ще трябва да групират в категории. Например на въпроса “Как според вас модата влияе върху околната среда?” могат да очакват отговори като: “Не знам”, “Не мисля, че влияе”, “Заради модните тенденции често се налага да си купуваме нови дрехи и да изхвърляме старите и това замърсява природата”, “Когато се изгарят дрехите, въздухът се замърсява” и други. Тези отговори могат да бъдат обединени в категории като “Нямат мнение”, “Замърсява околната среда”, “Не влияе върху околната среда”. 

Искате да работите по-задълбочено с учениците си върху теми, свързани се екология и климатични промени? Свалете наръчника “В час с климатичните промени”, разработен от фондация “Заедно в час” с финансовата подкрепа на Европейската климатична фондация. В него учителите могат да намерят готови уроци, организирани в 4 раздела – “Въведение”, “Природа и земеделие”, “Транспорт” и “Енергия и производство”, както и подробни насоки за провеждането на проект по темата. Целта на материалите е да подкрепи учениците да разбират по-добре предизвикателствата, свързани с климатичните промени и да ги провокира сами да търсят и предлагат на решения на екологичните проблеми в техните общности.

Модерен ли е парниковият ефект - или как модата влияе върху глобалното затопляне?

Поощрете екипа да разпредели показателите помежду си. Така всички ще бъдат ангажирани със задачата и ще я изпълнят по-бързо.

  1. Направените изчисления трябва да бъдат представени графично, с помощта на компютърни програми или мобилни приложения. Ако учениците нямат достъп до необходимите устройства за графична обработка на данните, можете да им покажете как да ги визуализират с помощта на милиметрова хартия и чертожни инструменти.
  2. Учениците трябва да направят изводи за потреблението на дрехи в тяхната общност. Нека помислят дали и в каква посока хората от общността им трябва да получат повече информация за влиянието на модната индустрия върху качеството на околната среда.

Изводи и решения: Как можем да променим статистиката? (40 минути)

В тази част на проекта учениците ще потърсят отговори на въпроса как действията на един човек могат да окажат влияние върху един голям проблем като изменението на климата.

Когато капка вода падне в езерото, по повърхността се образуват вълни, които се разпростират във всички посоки и стават все по-обширни. Това се нарича “ефект на вълната” и се случва и с промените в обществените нагласи. По същия начин впрочем се налагат и различните модни тенденции.

Ефектът на вълната започва с някой, който има идея. Реализирайки я, този човек вдъхновява приятелите и семейството си, а те от своя страна споделят със своите приятели. Постепенно идеята се популяризира, организират се групови дейности и по-мащабни инициативи, за които често ни информират телевизионните медии, социалните мрежи и местните сайтове. Идеята привлича вниманието на популярни личности, които я споделят с още по-широка аудитория.

В случая с влиянието на модната индустрия върху климата и околната среда идеята е всички да започнем да потребяваме текстил по-отговорно. Промяната в търсенето ще мотивира бизнеса да произвежда артикули, които отговарят на нуждите на обществото. Все повече хора вече предлагат решения на екологичните проблеми и споделят наученото, а с цел промяна в обществените нагласи се организират граждански движения и дори протести. В резултат на това държавите предприемат законодателни и инициативи и все повече си сътрудничат за постигане на глобална промяна.

Ето как да подходите в часа:

  1. Направете въведение в темата, като организирате кратка мозъчна атака на тема “Какво означава да бъдем модерни и как разбираме, че нещо е модерно?”, след което представете на учениците тази информационна брошура за ефекта на вълната.
  2. Разделете класа на групи по четирима ученици. Всяка група трябва да помисли за дейности, с които може да намали екологичните последици от производството, употребата и изхвърлянето на различните видове тъкани (чрез рециклиране или повторна употреба).
  3. Раздайте на учениците по едно лепящи листчета, на които да отбележат идеите си. Напомнете им, че няма глупави идеи, правилни и грешни отговори. Всички предложения трябва да бъдат третирани с уважение 
  4. Пригответе постер, върху който учениците да залепят листчетата. Направете обща мисловна карта с дейностите.
  5. Дискутирайте направените предложения и изберете дейност, която да реализирате и популяризирате заедно. Направете план за действие и обсъдете след какъв период от време ще коментирате резултатите. 
  6. Последната стъпка е именно реализирането на избраната дейност. За споделянето й пред общността може да използвате различните социални мрежи, местни медии и инициативи. Може да направите плакат, с който да популяризирате работата по проекта и да вдъхновите другите хора от общността да последват примера ви.

Пример за дейност може да бъде въвеждането на “униформа на класа”. Учениците прекарват по-голямата част от деня си в училище и ако изберат да посещават училище с униформа, това би намалило в голяма степен количеството нови дрехи, които си купуват. Самата “униформа” може да се изразява дори само в избор на конкретни цветове, например черен панталон и синя блуза, без ограничения в дизайна. Това е малка стъпка, но лесна за реализиране и с гарантиран ефект върху количеството купувани дрехи. Същевременно учениците ще превърнат класа си в общност, която споделя общи идеи и цели, общност със собствена идентичност.

В заключение…

Въвеждането на екологично образование в училище е от изключително значение за формиране на екологично самосъзнание у децата и опазване на околната среда. Климатичните промени вече са факт и са сериозни. Затова не се колебайте да въведете екологичното образование във вашите часове. Всяка малка стъпка към по-природосъобразен начин на живот е наистина важна и необходима.

За статията са използвани следните ресурси, които са допълнени с личния опит на автора:

https://online.fliphtml5.com/sichv/sjbp/

Débute | Parlons sciences

Годишни данни | Национален статистически институт

https://online.fliphtml5.com/sichv/fucv/

Училищният абонамент на Prepodavame.bg, дава достъп до екслузивно съдържание, видео курсове, сертификация и много други ресурси на всички учители във вашето училище. Ако заявите абонамент до края на седмицата, ще получите безплатен период  на ползване до края на учебната година. 

Популярни статии:

Получавай най-новите ресурси по имейл

Още популярни статии:

Симулация на институции
Гражданска активност

Симулация на институции

Цел Възрастова група Време за предварителна подготовка Време в час Учениците преживяват, обработват данни, анализират елементи от законодателния процес на национално или наднационално ниво. 13-18

learning for clever
Комуникативни умения

Ролеви игри

Ролевите игри могат да бъдат използвани в обучението по всеки предмет, както и във всеки урок/тема. Те могат да бъдат по двойки или в групи

Получи достъп до още повече ресурси и практични материали

Училищният абонамент на Prepodavame.bg, дава достъп до екслузивно съдържание, видео курсове, сертификация и много други ресурси на всички учители във вашето училище. Ако заявите абонамент до края на седмицата, ще получите безплатен период  на ползване до края на учебната година.