Клуб по театър на английски език – защо е страхотна идея

Започнах регулярните си театрални изяви на сцена, когато бях на 11. Днес, десетилетия по-късно, ако чуя текст, напомнящ ми с нещо разучавана пиеса, в главата ми започват да вървят цели пасажи. При това този феномен съвсем не се свежда до репликите на героите, които самата аз съм пресъздавала. Още помня наизуст и мога да възпроизведа дълги диалози между всички участващи в историята персонажи.

Театралното изкуство е благодатно средство за преподаване в много отношения, но една от спецификите му го прави изключително подходящо за работа именно по чужд език – един и същи текст се повтаря на глас многократно, докато не бъде отлично наизустен.

Ето защо още по време на интервюто ми за работа като учител живо се интересувах от въпроса ще имам ли възможност да организирам театрален клуб с децата. През моя личен опит тази статия разкрива как да организирате извънкласен театрален клуб с учениците и защо е много добра идея да го направите, ако преподавате чужд език. 

ЦЕЛИ НА ПРАКТИКАТА

  • Подобрява академичните знания на учениците – научаването на изречения или дори само кратки фрази в контекста на конкретно сценично действие разширява лексикалния запас и затвърждава определени граматически конструкции;
  • Повишава мотивацията за учене – децата учат езика чрез дейности, които са им интересни и ги вдъхновяват, съответно изграденото положително отношение се прехвърля и върху работата в стандартните часове;
  • Развива социално-емоционалните умения – театралното изкуство предполага много интензивно взаимодействие между актьорите, което помага на учениците да тренират и усъвършенстват умения за общуване, преодоляване на конфликти, работа в екип, креативност и т.н.;
  • Влияе положително на четивната грамотност – действеният анализ на драматургичен текст изгражда ефективни стратегии за четене с разбиране;
  • Формира нагласата „аз мога” – дори и да са били затруднени по предмета, учениците постепенно започват да усещат, че могат да се справят, когато участват в създаването на театрална постановка на чужд език;
  • Приобщава семействата на децата към дейността на училището – в ролята на зрители при публичното представяне, родителите и близките на учениците стават свидетели на постиженията и напредъка на децата, което повишава нивото на доверие към учителя и към училището като цяло.

ОПИСАНИЕ НА ПРАКТИКАТА

Практиката, за която предстои да прочетете, е проведена преди няколко години с ученици от 6. и 7. клас на СУ „Д-р Петър Берон” – гр. Костинброд. Може да я адаптирате за всякаква възраст (а ако за пръв път организирате извънкласна дейност, запознайте се с няколко полезни съвета по темата).

Етап 1: Театрален клуб на български език

Когато създадох училищното театрално студио, бях не просто току що назначен учител по английски език в училището – изобщо бях учител в училище за първи път. Познавах визуално няколко от бъдещите си ученици от изява по време на голямо образователно събитие на фондация „Заедно в час” и се чувствах много вдъхновена да реализирам страхотни театрални инициативи с тях. Но да им хвърля ръкавицата с театър на английски език непосредствено след запознанството ни можеше да ги обезсърчи и откаже. Затова реших първоначално да „примамя” децата с интерес към театралното изкуство с една наглед по-лесна цел, след което постепенно да ги подготвя за по-трудната част.

Ако познавате учениците си, изградили сте у тях увереност, че могат да се справят с предизвикателни задачи или пък те вече имат опит в изяви на сцена, може и да пропуснете тази стъпка и директно да стартирате театрален клуб на чужд език.

Тъй като фокусът на статията е върху ученето на английски език чрез театър, тук ще опиша съвсем накратко стъпките, през които нашият клуб премина в рамките на първия етап от извънкласната ни дейност – театър на български език.

Стъпка 1: Калейдоскоп от етюди

Повечето ученици нямаха опит с актьорското майсторство, затова започнахме съвсем отначало, т.е. с разработването на кратки сюжетно завършени миниатюри без текст. Целта беше децата да свикнат, че на сцената актьорът действа активно през цялото време, а не само когато има реплики, както и че действието се разгръща по много други начини, освен чрез текста на героя. Сюжета на някои от етюдите предлагах аз, но в повечето случаи задавах само тема и младите актьори сами измисляха въображаемата случка. Избрани етюди представихме в училище пред съученици и родители. Така се роди Театрално студио „Мелпомена”.

Стъпка 2: Сценичен вариант на приказка

Втората ни инициатива беше да изградим словесно-изпълнителска интерпретация на фолклорната творба „Приказка за змията”. Това не беше типичен драматургичен материал, в който всеки има конкретна роля. Всички бяха на сцената през цялото време в ролята на разказвачи и различни деца пресъздаваха героите от приказката в откъсите с пряка реч.

Тук фокусът ни беше върху словото и действието чрез текст. Учениците тренираха изпълнителските ефекти на загатване и отношение, а също и как се играе групов образ (гората, разказвачите, змията, в която се превъплъщаваха трима души едновременно). Отново завършихме с представление в училище пред приятели и близки.

Стъпка 3: Театрален спектакъл по авторска драматургия на учениците

В тази стъпка се предизвикахме сами да напишем кратка пиеса, която след това да разиграем. Актьорите избраха тема, която ги вълнува и дадоха идеи за сюжетни линии. С малко насоки и помощ при уточняването на репликите от моя страна създадохме фаталистичната комедийна драма „13”. Това вече беше типичен театрален спектакъл – всеки ученик играеше само една роля и се превъплъщаваше в нея на 100 %.

Представихме сценичната си творба пред публика в училище, където имахме и специални гости от Община Костинброд. С авторския спектакъл участвахме и в Международния детски фестивал „Млади таланти”, организиран от Националния дворец на децата – гр. София.

Етап 2: Театрален клуб на английски език

След като участниците в Театрално студио „Мелпомена” вече имаха изградени определени актьорски умения и самочувствие, бяха излизали няколко пъти пред публика и бяха участвали във фестивал, беше назрял моментът да ги предизвикам с идеята да направим спектакъл на английски език. 

Някъде между втория и третия ни сценичен проект на български бях започнала да им подхвърлям реплики от типа „Хайде, скоро ще пробваме да играем и на английски”, така че общо взето бяха подготвени и в някаква степен настроени за предложението ми. Вече се познавахме и се бяхме сработили добре и младите ми актьори се чувстваха сигурни, че ще получат помощ и подкрепа, ако нещо им е трудно, както и че никой от останалите няма да им се подиграва.

Стъпка 1: Избор на драматургичен текст

Тъй като мотивацията на учениците е по-крехка, когато трябва да преодоляват трудности, свързани с творчеството на чужд език, е общо взето задължително да участват активно в избора на материал за работа. В нашия случай проведохме анкета с предложени от децата теми, вълнуващи за тях и се спряхме на проблем, който всички намират за интересен. Предполагам не е особено изненадващо, че избрахме тормоза за фокус на бъдещия ни спектакъл. 

Решихме да използваме готова адаптирана пиеса (имах подходяща подръка) – “The Bully” от Herbert Putcha, Günter Gerngross и Matthew Devitt , публикувана в сборника Get on Stage – 21 sketches and plays for young learners and teens (може да го откриете в специализираните книжарници). При желание (или трудности в намирането на конкретен материал) може заедно с учениците да напишете авторски текст директно на английски език – това е много полезна писмена задача. Или ако нивото им на знания не го позволява, първо напишете пиесата на български, след което вие я преведете на английски.

Стъпка 2: Разпределение на ролите

В тази важна за крайния успех стъпка трябва да се съобразите с няколко фактора:

  •  От чисто театрална гледна точка е добре темпераментът, излъчването и външните особености на всеки от изпълнителите да съответстват на тези на персонажа им (не че е невъзможно да се играе герой с напълно противоположни характеристики, но това е задача за много опитни актьори); 
  • Важно да се вземат предвид и нивото на знания по езика на всеки актьор и т.нар. сценична стеснителност (доколко детето се притеснява от публична изява).

Участниците в нашия клуб бяха с разнообразни умения по английски – имаше борещи се за оценка 3, люлеещи се между 4 и 5 и непоклатими отличници. Най-затруднените ученици получиха роли с по 2-3 изречения, така че да са спокойни, че ще могат да ги научат. Ролите с по-голямо количество реплики разпределихме между децата с повече знания. Ролите с най-много текст останаха за напредналите, които най-малко се притесняваха от публика. 

Важно е да се отбележи, че нямаше никакъв дисбаланс между персонажите от гледна точка на актьорското действие. Всеки ученик имаше персонална отговорна задача и никой не играеше „третото храстче вляво”. Ако използвате готова пиеса и няма достатъчно герои за всички или пък има съвсем епизодични герои, не се притеснявайте да адаптирате пиесата спрямо вашия актьорски състав – смело сливайте персонажи или прибавяйте нови, променяйте текста, ако е нужно и т.н. И по писан, и по неписан закон никой автор няма да ви преследва за правата си, когато става въпрос за обучение на ученици.

Стъпка 3: Действен анализ на текста

Тази стъпка е много ключова за успешния краен резултат. Ако драматургичният материал е готова пиеса, е абсолютно задължително да отделите време да анализирате действието, но е силно препоръчително дори и когато децата сами са написали текста.

Първо прочетохме внимателно цялата пиеса и изяснихме всички непознати думи. След това проведохме подробна дискусия относно сюжета като цяло – с какъв проблем се занимава, какво е посланието към зрителя, какъв е основният конфликт и към коя от конфликтуващите страни принадлежи всеки от персонажите. После изследвахме подробно и линията на действието на всеки герой – отговорихме си на въпросите защо постъпва така, какво иска, от какво се страхува или притеснява и т.н.

След дискусията опитахме и една интересна задача – да импровизираме отделни сцени между персонажите, без още да сме научили авторовия текст. По този начин учениците активират личните си преживявания и наблюдения, свързани с основната тема и разбирането им за пиесата допълнително се задълбочава.

Стъпка 4: Активен репетиционен период

Разбира се, най-много занятия отделихме на репетициите на спектакъла, като изградихме действието сцена по сцена. В този период учениците трябва да научат и затвърдят точния текст, да си доизяснят в детайли каква цел преследва всеки от героите във всеки момент, какви са взаимоотношенията помежду им и как се е стигнало до тях. Не пестях обяснения и препратки към личните преживявания – както техните, така и моите собствени.

Изграждането на действието съвсем не се свежда до построяване на мизансцен и наизустяване на репликите. Най-важно е всички да са напълно наясно с отговорите на трите основни въпроса – какво се случва, защо се случва и как се случва. След като бяхме готови с тази задача, отделихме няколко занятия за въртене на целия спектакъл и доизработване на дребни детайли. Бяхме готови да се срещнем с вярната си публика!

Стъпка 5: Представяне пред публика

С малко съдействие успяхме да ангажираме за изявата ни хубава театрална зала в местното читалище. Знаехме, че част от зрителите ни не владеят английски език и съответно може да не разберат пиесата. Ако и вие имате същите притеснения, може да използвате либрето – да подготвите листовки с кратко описание на сюжета на български език и да ги раздавате при посрещане на публиката.

Ние избрахме малко по-предизвикателна и креативна стратегия. Тъй като спектакълът не беше твърде дълъг, решихме, че след като приключи, ще предложим на публиката да изберат сцени, които да им изиграем втори път на български език. Това беше моя тайна идея от самото начало, макар и съвсем целенасочено да я споделих с учениците чак на последната ни генерална репетиция. Бях истински щастлива, че те я прегърнаха с две ръце и без никакви следи от тревога.

Въпреки че имахме доста непредвидени препятствия от технически и организационен характер, младите актьори от Театрално студио „Мелпомена” се справиха с предизвикателството да играят на чужд език наистина впечатляващо. Представлението ни се проведе напълно успешно пред пълна с усмихнати зрители зала.

Стъпка 6: Групова рефлексия

Тази завършваща стъпка е от изключително значение. Погледът назад и споделянето на впечатления, усещания и преживявания ни помагат да осмислим истински напредъка и развитието си, както и да празнуваме постигнатите успехи. Нашият клуб провеждаше групова рефлексия след всяко публично представяне, но в зависимост от конкретните нужди и желание на учениците ви тази дискусия може да се случва и по-често, например един път месечно.

ЗАЩО ДА ОПИТАТЕ ТАЗИ ПРАКТИКА

Експериментът, който си направих с повторното изиграване на спектакъла на български, категорично доказа, че учениците са се преборили успешно с чуждия език. Въпреки че в началото бяхме превеждали непознатите думи, реално през цялото време бяхме репетирали само на английски и никой не разполагаше с превод на текста си. Фактът, че всички деца успяха от раз и без никакви засечки, колебание или излизане от действието да превключат от английски на български, показва 100 % разбиране на текста и отсъствие на каквото и да било механично наизустяване.

Публичното представяне показа нещо още по-впечатляващо, което дори аз не очаквах. След като изиграхме пиесата на английски, попитах зрителите в залата колко от тях знаят езика. Оказа се, че нито един от присъстващите не го говори. Въпреки това една майка стана и въодушевено заяви, че е разбрала абсолютно всичко и съвсем точно разказа сюжета с подкрепящи и допълващи реплики от останалите гости в залата. Това означава, че младите актьори са съумели много ефективно да използват параезикови изразни средства (невербално поведение, интонация, акценти и т.н.), за да предадат посланието си. В края на краищата публиката ни пожела да гледа и втори път спектакъла, вече на български, при това отначало докрай. Учениците ми бяха горди и въодушевени от успеха си.

Както в писмената анкета, така и в неформалната рефлексия, 100 % от децата заявиха, че искат да продължат извънкласните си занимания в този формат и че се чувстват по-уверени в знанията си по езика. Един от учениците с най-големи затруднения по предмета ме попита дали има училище с профил актьорско майсторство, където би могъл да кандидатства след 7. клас. Отзивите на родителите бяха не по-малко положителни, някои дори затрогващи – гледаха ме с надежда и сълзи на умиление в очите. 

Работата в учебните часове също се повлия положително от творческия ни клуб. Всички участници осезаемо повишиха мотивацията и ангажираността си и съответно –  академичните си резултати. Част от тях проявиха смелостта да се включат и в други извънкласни инициативи, свързани с английския език, като например национално състезание по креативно писане.

Не на последно място, клубът се превърна в общност, към която всеки участник чувства принадлежност и където всеки е подкрепян и приет такъв, какъвто е. Създадоха се приятелства и отношения на взаимно уважение. По време на една от рефлексиите ученичка спонтанно каза, че само в тази група се чувства на място и че ние сме нейният истински клас. Други деца също споделиха подобни усещания.

ЗА КАКВО ДА ВНИМАВАТЕ

Ако решите да опитате практиката в училище, бих ви дала следните съвети:

  • Застраховайте се при разпределението на ролите – добра идея е да имате дубльори за всяка роля или поне резервен план за преразпределение, ако нещо се обърка (в този случай може да организирате две представления, така че всеки състав да играе). Насърчавайте всички да научат текста на всички останали;
  • Ако някой все пак се уплаши от чуждия език и се откаже да участва, не го приемайте драматично – подходете с разбиране. Оставете ученика да наобикаля репетициите и да гледа. Ангажирайте го да ви помогне с разлепянето на плакати, посрещането на публика и т.н. Има голяма вероятност следващия път да се престраши;
  • Изберете пиеса, за която не е нужен специален декор, реквизит или костюми – ако нямате допълнително финансиране или добронамерен роднина сценограф, просто наблегнете на актьорското майсторство на учениците и използвайте колкото е възможно по-семпла сценична среда;
  • Бъдете готови самите вие да се качите на сцената, за да спасите положението – случаите, в които ми се е налагало да играя в представление вместо участник, недошъл в последния момент, са повече от тези, в които не ми се е налагало;
  • Не забравяйте, че практиката е насочена към ученици с изявен интерес към актьорското майсторство – ако искате да опитате подобна дейност с целия клас, подходът и организацията на дейностите трябва да са малко по-различни.

Неведоми са положителните ефекти на театъра върху процеса на обучение! В тази статия можете да се вдъхновите и с допълнителни идеи за часовете по английски език, а ако чувствате влечение към театралното изкуство, горещо ви препоръчвам да се престрашите. Няма да съжалявате!

Източници:

  1. Тодорова, Е. (2022). Няма драма: драма в образованието. Prepodavame.bg
  2. Младенова, М. (2023). Как да ръководите извънкласна дейност: полезни съвети. Prepodavame.bg
  3. Динева, Н. (2023). Мотивирайте ученицитеси да учат английски език чрез атрактивни театрални занимания. Prepodavame.bg
  4. Putcha, H., Gerngross, G., Devitt, M. (2012). Get on Stage! 21 sketches and plays for young learners and teens. HELBLING LANGUAGES.

Още полезни статии:

Комуникативни умения

Всичко важно за една успешна презентация

Презентацията е една от възможностите децата и младежите да демонстрират разбиране/усвояване на дадена тема и да се изявят пред публика. Но целта е ученикът не

Един въпрос, много отговори
Критично и аналитично мислене

Един въпрос, много отговори

Тази стратегия е възможност за учениците да приложат своята креативност в контекста на критическото мислене. Задайте отворен въпрос на учениците в началото на часа и

Получите достъп до още повече ресурси и практични материали