Какво е добротворчество и защо е полезно за учениците?

Напът към вкъщи застигате самотната възрастна жена от долния етаж, която с усилие мъкне две тежки пазарски торби. Без да се замисляте, ги грабвате от ръцете ѝ и внимателно изслушвате новините за внучката ѝ в Германия, докато я изпратите до входната ѝ врата. След което се прибирате някак по-удовлетворени от обикновено. На следващата вечер закъснявате много след тежък работен ден, изнервени и гладни сте, а нямате никакви сили да готвите вечеря. Звъни се на вратата и същата възрастна съседка с усмивка ви носи току-що изпечена домашна баница. Усмихвате се в отговор и блаженството завладява не само стомаха ви.

Стана ли ви приятно, докато си представяхте как сте създател и получател на добро дело? Без съмнение, всички оценяваме добродетелността като положително човешко качество, което обичаме да откриваме както в другите, така и в себе си. Съответно като учители се чувстваме отговорни да насърчаваме ученическите добрини по всички възможни начини, включително и с личния си пример.

Замисляли ли сте се обаче защо добрите дела са толкова важни и дали могат да бъдат включени в учебната програма? 

В тази статия ще откриете какво представлява добротворчеството, какви са ползите от него и на какви основни елементи можем да го разделим. 

Какво е добротворчество?

Най-общо казано, добротворчеството (в английската литература kindness) е израз на склонността на човек да се грижи за нечие благополучие. То се свързва с прояви на внимание, дружелюбие, щедрост, солидарност, съчувствие, помощ и т.н. Добротворчество са всички действия, които карат някого да се чувства добре – например усмивка, мила дума, искрен комплимент, внимателно изслушване, отваряне на врата, отстъпване на място, съдействие за трудна задача, подарък, споделяне на храна, благодарствено писмо, дарение, празнуване на нечий успех и др.

Добротворчеството е междуличностно умение, ключово за взаимоотношенията с другите. Способността на хората да забелязват нуждите на околните и да оказват необходимата помощ създава и поддържа усещането за общност. Добротворчеството може да е насочено към близки, малко познати или съвсем непознати хора, както и към животни и растения. Положителното отношение и грижа, проявени към самите нас, също са добротворчество. Изследванията показват, че ползите за добротвореца не зависят съществено от обекта или значимостта на извършената добрина. Те са налице дори когато просто забелязваме, че някой проявява доброта към другиго.

Защо добротворчеството е полезно?

Добротворчеството ни прави щастливи по много различни начини, което е осезаемо още в ранна детска възраст. В каква степен ни влияе всеки от тях зависи от личността ни, но безспорно цялостното ни благополучие се подобрява, когато извършваме добрини. Науката обяснява защо:

• Добротворчеството подкрепя психичното здраве

Когато сме сърдечни, емпатични и състрадателни, настъпват промени в областта на мозъка, свързана с позитивните емоции – тя се уголемява и генерира усещане за емоционална топлота. Така настроението ни се повишава, а тревожността и депресията намаляват.

• Добротворчеството ни прави по-щастливи

Извършването на добри дела активира отделянето на хормоните на щастието – серотонин, окситоцин и допамин. Те създават чувство на удовлетвореност, вътрешна радост и благополучие. Също така, добрините предизвикват позитивни ответни емоции, които често са заразителни и се прехвърлят и върху добротвореца. По този начин се задълбочава усещането за свързаност, което заздравява взаимоотношенията.

• Добротворчеството повишава самочувствието

Проявата на грижа и щедрост към някого ни помага да изградим позитивна идентичност. Ответната благодарност ни кара да се гордеем със себе си и да се чувстваме по-добри и завършени като личности. Така добротворчеството генерира повече увереност и самоуважение.

• Добротворчеството подобрява сърдечното здраве

Правенето на добрини е полезно за сърцето! Окситоцинът повишава съдържанието на азотен оксид в кръвта, който разширява кръвоносните съдове и понижава кръвното налягане. Доказано е, че хората, склонни към постоянно добротворчество, имат намалени нива на кортизол (хормонът на стреса) в кръвта си. Така че добрите дела запазват сърцето здраво.

• Добротворчеството облекчава болката

Ендорфините или хормоните на щастието могат да служат като болкоуспокояващо. Извършването на добри дела предизвиква освобождаването на специфично вещество в мозъка, чиято функция е да помага на тялото да се справи с болката.

• Добротворчеството поддържа имунната система

Изследванията потвърждават, че добротворчеството повишава нивата на жизненоважен вид антитела на имунната система (секреторен имуноглобулин А). Този ефект се наблюдава не само при добротвореца и приемащия доброто дело, но дори и при хора, които са просто свидетели на ситуацията.

• Добротворчеството забавя стареенето

Процесът на стареене е резултат от множество фактори, един от които е увеличаването на възпалителните процеси в тялото. Възпаленията са свързани с множество заболявания, които влияят на продължителността на живота. Състраданието и емоционалната топлота повишават нивата на окситоцин, който от своя страна намалява възпаленията.

Тук може да откриете цветен постер с ползите от добротворчеството, който ще ви помогне да вдъхновите учениците си да творят добрини.

Начините да бъдем добри към себе си и към другите са на практика безкрайни. Долуизброените проявления добротворчество съвсем не изчерпват всички възможности. Целта им е просто да ви помогнат да организирате и целенасочите усилията си при интегрирането на добрите дела в учебната програма.

Основни елементи на добротворчеството

• Сътрудничеството означава да допринасяме със знанията и уменията си за постигането на обща цел. То е съществено в почти всички житейски ситуации – на площадката за игра, в класната стая, в семейството и в общността. Екип от ученици, които умеят да си сътрудничат, е по-ефективен, по-продуктивен и по-успешен. Тук може да се запознаете със стратегия за насърчаване на сътрудничеството.
• Състраданието е израз на способността да съчувстваме искрено на човека до нас, когато има проблем, и да сме мотивирани да му окажем подкрепа и помощ. То е в основата на здравословните връзки с другите и значително намалява проявите на тормоз в класната стая. “Поща с добрини” е добра практика, която може да ви се стори интересна.
• Емпатията предполага да можем да определим какво изпитва другия, да разберем защо се чувства така и да си представим какво би било, ако сме на негово място. Способността на учениците да съпреживяват чуждите емоции е ключова за изграждането на позитивна учебна среда. Повече за емпатията може да научите тук и тук, а конкретни уроци, които я развиват в класната стая ще откриете тук.
• Благодарността означава да отчетем и признаем ползите, които получаваме. Тя облагодетелства както даващия, така и приемащия я. Когато се фокусират върху благодарността, учениците се учат да преценяват хората и ситуациите от гледна точка на признателността. Интересни практики за насърчаване на благодарността в класната стая можете да намерите тук.
• Честността се определя като искреност и прямота в думите и поведението. Тя е необходима за продуктивните взаимоотношения в клас, тъй като подпомага изграждането на доверие между учениците. Честността изисква смелост и обективност, поради което има нужда от съзнателно практикуване. Конкретен урок как да я насърчите в учениците ще откриете тук.
• Скромността се проявява в занижен фокус върху собствената личност, който ни позволява да мислим за останалите и да се радваме искрено на успехите им. Тя не предполага учениците да отхвърлят или принизяват себе си, а по-скоро да са отворени за обратна връзка, точно и обективно да оценяват своите качества и постижения. Как да помогнете на децата да показват уважение към другите ще откриете в този урок.
• Хуморът е нещо забавно, което развеселява всички присъстващи, без да засяга никого. Регулярното му използване повишава усещането за щастие в класната стая и изгражда чувство за общност. Може да ви се стори интересна добрата практика, при която учениците създават своя “Кутия на щастието”.
• Осъзнатостта (mindfulness) означава да бъдеш напълно ангажиран със случващото се в сегашния момент. Въвличането на учениците в индивидуални или колективни медитации за осъзнатост ги учи да преживяват пълноценно настоящия миг и да интегрират това умение в ежедневието си. Повече по темата можете да гледате в уебинара “Как да се погрижим за себе си преди началото на годината?”.
• Приемането на чуждата гледна точка се изразява в способността да погледнеш “отвъд върха на собствения си нос”. Това позволява на учениците да разберат и вземат предвид как някой друг разсъждава и приема нещата в дадена ситуация – умение, което е ключово за успешното разрешаване на конфликти. Тук ще откриете как да помогнете на децата да предполагат и разбират гледната точка на съучениците си.
• Позитивизмът представлява фокусирането върху положителните аспекти на случващото се с цел да се минимализират негативните емоции. Позитивният светоглед е сред най-значимите фактори за благополучието. Освен това той е “заразен” и може да помогне на околните да се чувстват приети, оценени и по-щастливи. Разберете как да развиете позитивна училищна култура тук и как да помогнете на учениците да призовават положителни емоции – тук.
• Себеприемането е умението реалистично да преценим и приемем талантите, способностите и цялостната си значимост. То изисква волята да се вгледаме обективно в себе си и да празнуваме силните си страни. Себеприемането предполага учениците да прегърнат истинската си същност без условия, осъждане или резерви, което им помага да приемат и околните такива, каквито са. Този урок ще ви помогне да научите децата на това ценно умение.
• Доверието представлява степента, в която усещаме, че можем да разчитаме всеки да направи онова, което казва. То е базисно за здравословните взаимоотношения в клас и предполага не само увереност в благонадеждността на другия, но и усещане за физическа и емоционална безопасност. Идеи как да развиете култура на класната стая, в която основа стои взаимното доверия, ще намерите в онлайн курса “Култура на класната стая”. 

И така – добротворчеството има много лица и всички те ни правят по-здрави, по-млади и по-щастливи. В днешната реалност на пандемия, война и икономическа нестабилност грижата ни един за друг е по-важна от всякога. Добрите дела могат да бъдат на фокус в рамките на всеки учебен предмет, независимо от възрастта на учениците. 

Ако нямате търпение да направите света по-красив, опитайте някои от предложените по-горе практики, открийте още идеи за ученически добрини в уроците за развитие на социално-емоционални умения или прегледайте статиите от поредицата добротворчество в класната стая.

 

Източници:

1. Младенова, М. (2022). Добротворчески практики за класната стая: Благодарност. Prepodavame.bg
2. Иванов, П., (2019). Ценност на класа. Prepodavame.bg
3. Стоянова, М. (2021). „Димитър, илюзионистът” или какво ни казват емоциите на другите. Prepodavame.bg
4. Стоянова, М. (2021). Урок по емпатия за четвъртокласници. Prepodavame.bg
5. Стоянова, М. (2021). Как да изразяваме чувствата и мнението си без да нараняваме другите? Prepodavame.bg
6. Стоянова, М. (2021). Урок по активно слушане за първокласници. Prepodavame.bg
7. Стоянова, М. (2021). Добро настроение като по поръчка в час? Prepodavame.bg
8. Симеонова, В. (2022). Емпатия в класната стая – коя е първата стъпка? Prepodavame.bg
9. Симеонова, В. (2021). Учители или родители трябва да развиват емпатия у учениците? Prepodavame.bg
10. Симеонова, В. (2021). “От твоята гледна точка” или как да научим децата да се поставят на мястото на другите. Prepodavame.bg
11. Симеонова, В. (2021). Мурка и Щерю или защо е важно да се поставяме на мястото на другия? Prepodavame.bg
12. Симеонова, В. (2021). Искате емпатични ученици? Ето как! Prepodavame.bg
13. Симеонова, В. (2021). Как да се научим да се харесваме такива каквито сме? Prepodavame.bg
14. Маринкова-Йорданова, С. (2022). 7 съвета за позитивна училищна култура. Prepodavame.bg
15. Борисова, И., Мичева, Ц. (2022). Какво е „Поща с добрини”? Prepodavame.bg
16. Чакърова, П. (2022). Практиката “Кутия на щастието” от с. Ръжена. Prepodavame.bg
17. The Kindness Factory, Kaplan Academics. (2020). KINDNESS CURRICULUM.
18. Hall, K., PhD. (2017). The Importance of Kindness. Psychology Today.
19. Cutler, J., Banerjee, R. (2018). Five Reasons Why Being Kind Makes You Feel Good – According to Science. The Conversation.
20. Learn Kind. Curriculum.