Милена Минчева – учител по Български език и литература в ПМГ “Иван Вазов”, град Димитровград, открива, че учениците невинаги вникват в идеите на произведенията, понякога не достигат до скритите от автора послания и за това решава да ги потопи изцяло в образите на героите чрез проекта “Драматизации на литературни произведения”.
Практиката позволява на учениците да влязат в обувките на изучаваните литературни герои като по този начин развиват своите емоционална интелигентност и четивна грамотност. Дейностите започват в класната стая, но продължават в неучебно време и кулминират по време на театрален спектакъл “Нощ на театрите”.
“Първите драматизации реализирах в училище ОУ ”Св. Св. Кирил и Методий”, град Хасково. Това е училището, в което работих предходната учебна година. По проекта работих с учениците ми от 6. и 7. клас, както в часовете, така и след тях. Сега тепърва прилагам практиката в гимназиален етап в ПМГ “Иван Вазов”, като сме изнесли дейностите изцяло в клуб по интереси. За да формираме група, аз поканих учениците, които имат интерес към театралното изкуство”, разказва Милена Минчева.
Да напишат сценарии, да създадат рекламни материали и да подготвят реквизит са само част от допълнителните проектни задачи, върху които работят младите актьори. Нека видим как да приложим практиката стъпка по стъпка, за да подкрепим учениците в разбирането на понякога сложните авторски идеи.
КАК ДА ПРИЛОЖИМ:
“Драматизации на литературни произведения” е проект, вдъхновен от децата билингви, които имат различен майчин език от българския. В работата си с деца, които изучават български език и литература като чужд език, г-жа Минчева открива, че те няма как да вникнат в персонажите, чувствата и емоциите на героите, когато не говорят добре съответния език.
Така стигат до литературните упражнения, включващи разиграване на части от произведенията, четене по роли, драматизация, а скоро това прераства в дългосрочен проект.
Стъпка 1. Упражнения
Упражненията за четене с разбиране в часовете по български език и литература дават начало на проекта. По време на тези упражнения учениците се запознават с конкретното произведение, задават въпроси и откриват символика в текстовете.
Стъпка 2. Задълбочаване
В следващите няколко учебни часа по БЕЛ, г-жа Минчева и учениците правят специфични упражнения, в които изследват автора и творбата.
“Тъй като много от учениците ми от училището в Хасково не говореха добре български език, те имаха нужда от допълнителна подкрепа, за да се научат да изговарят хубаво целите думи и всичките звукове. За това включително сме правили упражнения с коркова тапа за правоговор.”
Стъпка 3. Сценарий
След задълбочения прочит на творбата, г-жа Минчева разделя учениците на малки групи. На този етап от проекта учениците имат задача да разпишат сценарий върху произведението, като преобразуват репликите и действията на героите в диалог. Благодарение на насочващите въпроси на преподавателката, чрез допълнителни инструкции и подкрепа, те успяват да покрият едно важно условие – да разпишат сценария така, че да има реплики и роли за целия клас.
“Когато е включен целия клас, предизвикателно е да се осигури роля и реплика за всеки. Понякога се случва така, че репликите на един герой от произведението биват разделени на няколко човека или обратното – репликите на няколко героя се обединяват. Но работейки с по-малка група в клуб по интереси, процесът е по-лесен за организиране”, разказва учителката по БЕЛ.
Друга характеристика на сценария е, че той е с дължина около 4 страници, като целта е самата драматизация да е с продължителност максимум 15 минути.
Стъпка 4. Ролята на учителя
Г-жа Минчева събира сценариите, разписани от всички екипи, за да сглоби един общ финален вариант, по който ще се изнесе представлението. Една от големите цели на преподавателката е да включи максимално много идеи на учениците от всички работни групи.
Стъпка 5. Ролите
Следващата стъпка пред групата е да разпределят ролите за драматизацията. Това обикновено става на база силните страни на учениците. В свободен формат всяко дете може да сподели в какво се чувства уверено и как ще подкрепи общия проект на класа.
Стъпка 6. Репетиции
Репетициите се провеждат регулярно след часовете, като в тях се включват всички млади актьори и г-жа Минчева.
Стъпка 7. Реклама
Учениците са ангажирани да изработят самостоятелно рекламни материали за събитието “Нощ на театрите”. На тази стъпка учениците са изготвяли освен плакат, още флаери и дори билети, в случаите, когато постановката има благотворителна цел. За да постигнат целта си, учениците работят с платформата Canva.
“Учениците стартираха от нула с Canva, а в момента всички могат много умело да ползват различните ѝ опции”, споделя учителката по БЕЛ.
Рекламната дейност развива много умения у децата и отваря врата към интегрирани уроци с предмети като информационни технологии или компютърно моделиране.
Стъпка 8. Реквизит
Последната стъпка преди поставянето на драматизацията на сцена е изготвянето на реквизита и костюмите на участниците. Децата имат задание да изготвят табели на различни местоположения, на които се развива действието и да сглобят костюми като съберат дрехи от семейството си.
“Например в “Немили-Недраги”, учениците изработиха табела “Народна кръчма на знаменосеца”, за да визуализираме къде се развива действието. Когато представяхме “Серафим”, децата бяха направили табела “Еньовото кафене”.
Стъпка 9. Представлението
Литературните драматизации се изпълняват на сцена в училището. На събитието са поканени всички членове на училищната общност – учители, родители и ученици.
ЗАЩО ДА ОПИТАМЕ:
Проектът “Драматизации на литературни произведения” има много широко приложение и добавена стойност за участниците. “Той овластява учениците във вземането на решения, дава им практическа приложимост на знанията от учебната програма, кара ги да се вълнуват и да приемат училището като място, на което се случва нещо интересно и им дава усещането, че са част от нещо голямо”, споделя Милена Минчева. Неговият интердисциплинарен характер позволява на учителите да си сътрудничат, като освен БЕЛ се интегрират други предмети като информационни технологии, компютърно моделиране, графичен дизайн или пък история и цивилизации.
“Тази година работя по драматизации с големите ученици от 10. клас. Заедно с колегата по история се включихме в проекта “Иновации в действие”. Ще подготвим постановка по мотиви от “Под игото” и “Немили-недраги”, което ще се обвърже с периода Възраждане от българската история”, споделя учителката.
От друга страна, чрез участието си в театралните дейности, учениците променят своите нагласи. Участието в проекта носи на младите актьори чувство за автономност, принадлежност и усещане за компетентност. Цялостно в класовете, в които г-жа Минчева прилага този подход, тя наблюдава по-голяма инициативност сред учениците, стремеж към по-високи постижения и по-висока отговорност. По отношение на уменията, децата развиват своите комуникационни комтетености, както и управление на конфликти. Те се научават да споделят идеите си открито и свободно, а фактът, че са обединени около обща цел, намалява премеждията помежду им.
Емоционалната интелигентност също е застъпена в проекта. За да пресъздадат конкретен персонаж, учениците влизат в “неговата кожа” и разбират по-добре чуждите мисли, чувства и емоции, което им помага да пренесат тази връзка в реалния свят. “Децата успяха да видят и какви са различните физически проявления на емоциите”, споделя преподавателката.
Анализът на Милена Минчева показва задълбочен поглед върху конкретно измерими данни: “Конкретно измерим показател, който пролича значително и на представянето на НВО в 7.клас, беше броят верни отговори на задачите по литература. На входните нива, както и на всяка пробна матура, на въпросите, свързани с литературни творби, верните отговори бяха над 50% за всеки въпрос. Дори учениците, които имаха ниско представяне на подобни тестови формати, съумяваха да се справят задоволително на тези въпроси. Имайки предвид мултикултурната среда на училището и работата предимно с деца билингви, в чиито класове има поне двама ученици с обучителни трудности, резултатите показват изключително повишаване”.
