СУ “Любен Каравелов” – гр. Пловдив е сред училищата, които се включват в програмата “Училища за пример” на фондация “Заедно в час”. “Ученическият съвет единодушно реши, че всички ученици се нуждаят от повече практични уроци. Вдъхновени от това, с колегите решихме да обединим силите си и да сътворим един по-интересен урок по география и икономика, включвайки българските традиции и народната музика. Основната ни цел е да поставим ученика в центъра на образователния процес.”, споделя г-жа Георгиева.
Габриела Георгиева, Боряна Василева, Инна Кирякова и Данка Йорданова са част от екипа, който превръща темата “Тракийско-Странджанска област” от обикновен урок по география и икономика във вълнуващо STEAM преживяване. В следващите редове г-жа Георгиева споделя с нас процеса, през който тя и колегите ѝ са преминали, за да реализират практиката.
КАК ДА ПРИЛОЖИМ?
Стъпка 1. Предварителна подготовка
В проекта участват пряко учителите по география и икономика, български език и литература, музика и информационни технологии. Предварителната подготовка изисква обсъждане между учителите на конкретните стъпки и действия, които трябва да се предприемат за реализиране на идеята. Екипът се спира на темата “Тракийско-Странджанска област”, но добрата практика може да се адаптира за всеки регион.
“Предвиден е подобен подход и за тази учебна година, при реализацията на уроците за останалите природни области в България. Различия се планира да има при процеса на работа, колаборацията на учебни предмети и изготвянето на крайните продукти.”, допъва г-жа Георгиева.
Безплатен бюлетин с ресурси
Запиши се, за да получаваш всяка седмица практични ресурси и идеи
Стъпка 2. Разпределяне на задачите
Г-жа Георгиева използва google classroom, за да представи заданието на десетокласниците.
Първата задача, която трябва учениците да изпълнят, е разделяне в екипи и избиране на лидер, който ще координира груповите дейности. “За нашите ученици екипната работа не е нещо ново. Те са наясно, че колкото по-бързо изберат лидер и разпределят задачите си спрямо силните си страни, толкова повече време ще имат за работа и крайният им продукт ще бъде готов в срок.”, обяснява г-жа Георгиева.
Всеки екип се състои от 4-5 души. Лидерът е този, който записва въпросите и затрудненията на съотборниците си и се съветва с учителите. Ролята на самите преподаватели е менторска.
Следващите предизвикателства пред десетокласниците са пряко свързани с предметно знание по различните учебни дисциплини:
- География и икономика: анализиране на особеностите на местоположението, обхвата и спецификите на природната среда на Тракийско – Странджанската област.
- БЕЛ: проучване особеностите на Югоизточните (рупски) говори, характерни за Тракийско – Странджанската област. “Разглеждайки обредния календар, учениците се спряха на ритуалния танц – нестинарство, характерен само за тази фолклорна област. Като се опираха на придобитите знания по природни науки, представиха научно обяснение за танцуването върху огън.”, разказва г-жа Георгиева;
- Музика: проучване на характерните инструменти, танци и песни в региона; разучаване на песента “Димо седи на дюгене”, изпълнена от Комня Стоянова;
- Информационни технологии: използване на Google Sites за структуриране и представяне на резултатите от изследването.
Стъпка 3. Подготовка на крайния продукт
След първоначалния етап на проучване, събиране и анализиране на информация, учениците преминават към втората практическа дейност – систематизиране на информацията и изработване на крайния продукт за представянето – сайт в Google Sites.
Десетокласниците работят около седмица, за да се справят с поставените задачи. Използват различни източници на информация в училищната библиотека, провеждат кратки интервюта с по-възрастни баби и дядовци в околните села, за да съберат информация за традициите и местните обичаи.
Стъпка 4. Презентиране
За представяне на проекта пред публика се отделя един учебен час. Десетокласниците подготвят план-сценарий, като избират и водещ на събитието.
“Всеки екип представяше своята работа, в зависимост от последователността на изложението в изработения от тях сайт. Най-вълнуващата част от представянето беше изпълнението от учениците на традиционна песен – “Димо седи на дюгене”, в съпровод с джура гайда и демонстрацията на традиционни народни танци. Текста на песента беше “преведен” от учениците, като замениха всички диалектни думи.”, разказва г-жа Георгиева.
Стъпка 5. Рефлексия
Инициативата за провеждане на рефлексия и получаване на градивна обратна връзка идва от самите десетокласници. Може да структурирате този процес с помощта на стратегиите “Дневник за рефлексия” или “Билетче за рефлексия”.
ЗАЩО ДА ОПИТАМЕ?
Г-жа Георгиева и нейните колеги забелязват редица удовлетворяващи резултати в резултат от работата по проекта. За тяхна най-голяма радост учениците са силно ангажирани и дават положителна обратна връзка: “Те изтъкнаха предимствата на този вид уроци и предпочитанията си за работа по този начин. Споделиха ни, че им е по-приятно да работят в екип. Забелязахме, че комуникацията им се подобрява и успешно реализират целите си. Работата в екип им позволява да се опознаят и да използват силните си страни.”, споделя г-жа Георгиева.
Преподавателите са убедени, че чрез добрата практика са успели да поставят учениците в центъра на образователния процес и да ги овластят. Творческата свобода е от изключителна важност за екипа на училището: “Стремим се чрез музиката да възпитаваме нашите деца, да развиваме техните таланти и да ги научим да мислят креативно. Базирайки се на методи, използвани при сформирането и обучението на формации, оркестри и групи, организираме учебния процес на всички нива в училището. Този начин на работа е по-интересен и приятен за учениците. По време на работния процес те са мотивирани, работят изключително дейно и се забавляват, подхождат отговорно към учебния процес, а придобитите знания и умения остават по-трайни.”, обобщава г-жа Георгиева и допълва: “Учениците трябва да познават родното си място. Трябва да ги научим да бъдат активни граждани и родолюбци. Работата на терен е ценност, която трябва да запазим”.
Добрата практика е приложима във всички образователни етапи и позволява адаптация спрямо образователните и социалните потребности на учениците. Тя дава шанс на децата да се запознаят по-дълбоко с родния край, език и традиции и да разработят автентичен продукт, който могат с гордост да представят не само пред училищната общност, а и с помощта на интернет – пред една много по-широка публика.
