През 2006 г. Европейският парламент издава Препоръка относно ключовите компетентности за учене през целия живот, която подкрепя развитието на образование, ориентирано към компетентности и необходимостта от реформиране на учебните програми в Европейския съюз. През 2018 г. динамичните промени в социалната и работната среда налагат актуализиране на Препоръката, която цели да насочи вниманието на образователните системи в Европа към необходимите промени в целите и методите на преподаване, така че да подготвят младите хора да намерят работата, която ги прави щастливи, да бъдат независими и същевременно отговорни граждани. Препоръката поставя общото разбиране за знанията, уменията и нагласите, които са необходими на учениците днес за успешното им развитие и реализация в бъдеще, като определя следните осем ключови компетентности:
- Езикова грамотност/ общуване на роден език;
- Многоезична компетентност/ познаване и общуване на повече от един чужд език;
- Математическа компетентност и компетентност в областта на природните науки, технологиите и инженерството;
- Дигитална компетентност;
- Личностна, социална компетентност и умения за учене;
- Гражданска компетентност;
- Предприемачество;
- Компетентност в областта на културата и творческата изява
Развиването на посочените компетентности е важно за всеки ученик и е добре да се заложи във всеки предмет. За целта са необходими по-динамични, ангажиращи и провокативни задачи за учениците, като например решаването на казуси – в часовете и/или като домашна работа. Казусите доближават учениците до реалния живот, като им дават възможност да проявят и развият необходимите им „меки“ умения и компетенции в допълнение към предметното знание.
Как работата по казуси развива ключови компетентности?
Казусите представляват морални дилеми, в които ученик или група от ученици проучват, анализират и аргументират решения за разрешаване на актуален проблем. Анализирането на казус позволява на младите хора:
- да потърсят сами информация;
- да ги сравнят и да проучат различни източници на информация и да следят за неточности и разминавания;
- да изразят и защитят собствено мнение върху ситуация, която е близка до тяхното всекидневие;
- съдейства за развиването на редица умения, като работа в екип, критично мислене, предприемачество и т.н.;
- както и за проява на гражданска активност, комуникативни умения, лидерски качества и др.
Независимо от предмета и класа, на който преподавате, винаги може да намерите или да създадете казуси за вашите ученици. Примери, които може да адаптирате, ще намерите в тестовете на PISA, в някои от олимпиадите, в различни научни списания и сайтове.
Много полезен ресурс в тази насока предлага екипът на Национален център за безопасен интернет – Наръчник за учители: Младите хора между реалното и виртуалното (Разработване и прилагане на казуси в учебна среда). В него (на стр. 8) са разписани конкретните умения, които казусите развиват, примерни действия на учителя и очаквани резултати:
При подготовката на казус за работа с ученици е добре да:
- Подготвите ясна инструкция за изискванията, структурата и времевата рамка;
- Подберете подходящ текст, който неутрално описва ситуация, съдържаща противоречие и изисква действие от страна на главния герой и изисква знания по предмета, който преподавате;
- Дадете насочващи въпроси към учениците какво се очаква от тях, в какъв обем и в какъв срок;
- Да им дадете предварително критериите за оценка, които да ги ориентират. Тук прилагаме примерна карта за оценка, адаптирана от картата за оценка на казус в олимпиадата по гражданско образование за 11. и 12. клас
Възможни капани при работата по казуси и как да ги избегнем
Работата по казус крие и своите капани. За да ги избегнете, предлагаме следните идеи за справяне с най-често срещаните сред от тях:
- Не знам какво да правя! – Подгответе примерен казус, който да решите заедно с целия клас, преди да го дадете за самостоятелна и/или групова задача на учениците. Така те няма да се чудят какво се очаква от тях.
- Не искам да работя с нея/него! – Предупредете учениците си, че ще разпределите групите на случаен принцип, за да се учат да работят всеки с всеки.
- Няма време :/ – Предвидете достатъчно време за работа по казуса и за представяне на всички отбори.
- Не се работи ефективно! – Оптималния брой ученици за работа в един екип е 3-4-ма. Важно е да наблюдавате работата на учениците и да следите да няма нито “почиващи”, нито “налагащи мнението си”.
- Не искам да участвам! – Винаги може да срещнете съпротива у някой ученик да се включи в даден отбор или в задачата като цяло. Важно е да обясните, че понякога се налага да направим нещо въпреки нежеланието си. Ако по подобен начин откажат да изпълнят задача на работното си място, може да останат без работа. А и по-добре да бъдат активни участници в света около тях, отколкото потърпевши от решенията на другите.
Използвана литература:
European Commission, Directorate-General for Education, Youth, Sport and Culture, Key competences for lifelong learning, Publications Office, 2019, https://data.europa.eu/doi/10.2766/569540
Sala, A. and Herrero Ramila, C., LifeComp into Action: Teaching life skills in the classroom and beyond, EUR 31141 EN, Publications Office of the European Union, Luxembourg, 2022, ISBN 978-92-76-54525-5, doi:10.2760/201230, JRC130003.
https://epso.europa.eu/en/system/files?file=2023-01/en_EPSO_8_competency_Golden_Anchors.pdf
https://www.safenet.bg/images/sampledata/Materiali/Mladite_hora_mezhdu_virtualnoto_i_realnoto.pdf
