Как да сложим край на глада?

През 2015 г. ООН си поставя 17 цели за устойчиво развитие. “Да преобразим нашия свят: Програма за устойчиво развитие до 2030” ни дава контекст за най-тежките глобални проблеми, както и възможностите за тяхното разрешаване. Втората от тези цели – предотвратяването на глада – залага конкретни стъпки за осигуряване на продоволствена сигурност дори в най-уязвимите региони на света. 

Водена от идеята “Мисли глобално, действай локално”, Ганка Мушикова, учителка по география и икономика в СУ “Екзарх Антим I”, град Казанлък, реализира в класната си стая проектно базирано обучение “Край на глада”. Преподавателката успешно въвлича своите ученици в концепцията за устойчиво развитие, като ги прави съпричастни към огромния мащаб на продоволствения проблем и различните му лица. 

КАК ДА ПРИЛОЖИМ?

Първа стъпка: Планиране

“Край на глада” е многокомпонентен проект, в който се преплитат разнообразни дейности. Планирането и подготовката на всички съпътстващи материали отнема около на г-жа Мушикова около седмица.

В годишния си план тя залага проекта в програмата на учениците от 7. клас. За реализирането му отделя три учебни часа, които слива в един ден. Така децата могат да работят по-фокусирано и да осъзнаят по-добре проблема. 

Втора стъпка: Реализация на проекта

Ход на урока

1. Обособяване на работни екипи:

Учениците работиха в екипи, които разделих на случаен принцип. По този начин те не спорят и не се противопоставят – знаят че такъв им е късметът и бързо влизат в работен режим”, разказва преподавателката по география. За определяне на групите седмокласниците хвърлят жребий

2. Въведение в темата:

Въведението се случва чрез разглеждане на онлайн ресурса Глобална цел за устойчиво развитие № 2 – Преодоляване на глада. 

Как да сложим край на глада?

3. Активиране на знанията:

Следващата дейност е кратко проучване сред класа. Г-жа Мушикова поставя въпрос и чрез електронен формуляр събира мненията на всяка група. Въпросите са следните:

  • Какво си представяте, когато чуете думата “глад”? 
  • Посочете поне една причина, водеща до глад сред населението.

4. Работа с текст:

На следващия етап от проекта учениците разглеждат авторска разработка на г-жа Мушикова – български вестник от времето на Първата световна война. Задачата на седмокласниците е да прочетат статиите и да отговорят на следните въпроси: 

  • Какви са причините за глада в България по това време? 
  • Какви мерки са предприети? 
  • Какво бихте направили вие, за да излезете от продоволствената криза? 

В края на дейността учителката обобщава причините за глада и последиците, които произтичат от него: енергийна криза, изчерпване на природните ресурси и природни бедствия.

5. Генериране на идеи

След това екипите получават нова задача-въпрос: „Как да се предотврати енергийната криза и последващият глад, без да навредим на природата?“. “За да отговорят на въпроса, им предоставих информация за алтернативни източници на енергия, като свързах темата с изученото по география и икономика. Учениците търсиха  отговори и изработваха хипотези”, разказва г-жа Мушикова. 

След изтичане на заложеното време за работа всеки екип сподя с класа своите хипотези и решения. 

6. Практическа задача

Време е за експерименти в класната стая! Всеки екип изработва мини соларен панел и водна помпа от следните материали: 

  • соларен панел с кабелни изводи;
  • водна помпа;
  • гумени маркучи и коленни връзки;
  • основа за водна помпа;
  • винтоверт;
  • два малкии аквариума.

Как да сложим край на глада?

7. Изработване на карта:

Последната задача на всяка група е да създаде интерактивна карта на алтернативните енергийни източници в България. С помощта на ArcGIS Online учениците отбелязват на картата на България съществуващи алтернативни енергийни източници и сами предлагат възможни места за изграждане на нови такива, които също отбелязват.

Исках да съобразят енергийните мощности с околната среда, защото знаем, че те също имат вреда. Интересно беше, че тази година на едно от предложените места започна реален проект за монтиране на такъв генератор. Децата много се вдъхновиха”, споделя г-жа Мушикова. 

8. Затваряне на часа и обобщение.

ЗАЩО ДА ОПИТАМЕ?  

Всяко дете може да бъде активна част от проекта “Край на глада”. Един от най-големите плюсове на ПБО е, че с известни адаптации и помощни материали в него могат да се включат и децата със специални образователни потребности. 

Практиката е приложима в часовете по география и икономика от 5. до 10. клас, тъй като продоволственият проблем съществува в почти всеки регион на света. За голямо съжаление темата ще продължи да бъде актуална (с оглед целите на ООН – поне до 2030 г.). 

Проектът “Край на глада” постига разнообразни резултати и има висока добавена стойност за цялостното развитие на учениците. Докато работят по задачите, те разширяват своя изследователски дух и създават устойчиви знания и умения. 

Дейностите са подредени така, че учениците имат възможност да генерират нови идеи и да извеждат поуки дори от необмислени решения. И не на последно място, проектът развива и някои ценни нагласи като емпатия и любов към природата.

Още полезни статии:

Търсене на незададените въпроси по темата
Креативност

Търсене на незададените въпроси по темата

След като учениците са синтезирали информация от различни източници и имат отговори на най-важните въпроси по темата, е време да намерят нестандартната гледна точка към

Ученическо самоуправление
Гражданска активност

Ученическо самоуправление

Цел Възрастова група Време за предварителна подготовка Време в час Учениците изпълняват правата и задълженията си. 12-18 години Около 1 астрономически час В зависимост от

Световно кафене
Работа в екип

Световно кафене

Стратегията „Световно кафене“ се използва за творческо решаване на проблеми и чрез нея се насърчава сътрудничеството и споделянето на нови идеи и мнения от всички

Получите достъп до още повече ресурси и практични материали