Напоследък burnout стана често споменавана дума. По дефиниция от Psychology Today, burnout е състояние на психическо, физическо и емоционално изтощение поради дълги периоди на стрес. С две думи пренатоварването ни се случва, когато не можем да се справим със стреса. В учителската професия стресът е константа. Не ни разбирайте погрешно, не говорим как да премахнем стреса, защото това е нереалистично. Тук искаме да разберем как да не стигаме до претоварване чрез ежедневните ни избори и навици. Ето няколко идеи:
- Преходно време
След работа най-вероятно все още мислите за изминалия ден, какво се е получило и какво още имате да правите. За да не дълбаете по тези въпроси и у дома, е хубаво да имате преходно време между училище и дома. Използвайте минутите докато се прибирате, за да помислите за това, което ви вълнува от работния ден и после спрете тази тема. Изпразнете главата си и се настройте за почивка, хапване и близки. Дори да имате работа вкъщи, постарайте се да не мислите за нея в този момент.
Ако вървите пеша или пътувате с транспорт, много помага да си определите някое място по пътя, което да ви служи като преходна граница. Може да е автобусна спирка, завой или пейка. Когато стигнете до това място, си кажете: “От тук насетне спирам да се тревожа и вълнувам и ще се прибера в спокойствие.”
Ако живеете наблизо и прибирането не ви стига да се освободите от мислите си, тогава може да определите някоя дейност като преходно време – да се преоблечете и да нарежете салата, или да си вземете душ. Изберете това, което е удобно за вас. И го спазвайте.
- Време само за мен
Всеки ден, един малък отрязък от времето ви трябва да бъде само за вас. Не за работа, нито за дома. Миенето на чинии и сгъването на пране не е време за вас, а задължение. Проверяването на фейсбук също не се брои, това е разсейване. И както има неща, които просто трябва да свършите, приемете, че времето за вас е наложително и няма как да не го направите. Може да са 10 минути, но нека ги има. Ако ви помага, пишете си нещо или просто излезте на балкона и погледайте дърветата. Направете нещо, което не е нужно, от което няма полза, а просто ви се иска.
- Очаквайте да се провалите
Не всеки ден ще можете да си отделите време или да спрете мислите си за работа и да отворите входната врата у дома с огромна усмивка на уста. Понякога дори няма да имате сили да се преоблечете. И това е нормално. Провалът всъщност показва напредък. Защото сте се опитали и не се е получило, но поне сте се опитали. Важното след такива дни е да пробвате отново. Може би ще спрете мислите си на последния завой преди дома и това ще е успех. А на другия ден ще пробвате да е на предпоследния. Както децата учите децата на постоянство и старание, така и вие можете да го приложите за собственото си здраве.
- Отделно място за онлайн преподаване
Чували сте, че не бива да работите в леглото, защото мозъкът ви го асоциира със сън и ви се приспива. Това правило важи и за онлайн преподаването. Осигурете си специално място, на което да разположите нещата си. Не взимайте тефтери със себе си на кухненската маса или лаптопа на дивана. Кажете си, че работният ви плот е точно определен и когато отидете там, работите. Когато свършите, ставате и правите нещо друго. Опитайте се да не ползвате компютъра си през останалото време, когато не е за работа. Не знаем колко още ще продължи онлайн обучението, затова е добре да се погрижим за очите и ума си. А когато не ни се получи, си припомняме точка 3.
- Подкрепа
Не сте сами. Хората около вас преживяват същия стрес и срещат близки трудности. Когато се чувствате безпомощни, потърсете подкрепа от колеги, близки, приятели. Когато се чувствате съвсем леко стресирани, потърсете ги отново. Споделянето помага, изкарва проблемите на повърхността и често ви олеква. Някои казуси нямат решение, което да изплува в мига, в който споделите, но поне има човек отсреща, който да ви чуе. Подкрепете го и него също. Затова сме тук.
