“Да сме щастливи заедно” – как един начален учител постига целта в 163 ОУ в София”

Ежедневието на един учител е изключително натоварено и пълно с разнообразни дейности – планиране на уроци, преподаване, дежурства, проверяване на домашни и контролни, анализ на резултати, срещи с родители и какво ли още не. Всичко това запълва до такава степен работния ни ден, че често оставяме на заден план нещо изключително важно – емоционалното здраве на децата и тяхната нужда да говорят за чувствата си и взаимоотношенията си с околните. 

Учителката Златина Граховска показва, че когато има желание, се намира време за всичко. Добрата идея, която тя споделя с нас, се казва “Да сме щастливи заедно” и вече дава желаните резултати в поверения ѝ 3. клас в столичното 163 ОУ “Черноризец Храбър“. Повече за практиката прочетете в настоящата статия!

ВИЗИТКА НА ПРАКТИКАТА:

Име на практиката: “Да сме щастливи заедно”

Цели:

  • развиване на емоционалната интелигентност;
  • умения за общуване;
  • приемане, толерантност, емпатия.

Подходяща е за: ученици в начален етап

Прилага се:  във всички часове

Необходими материали: табло с имената на учениците, кът за четене, разработени ресурси по проект “Общуване с обич” по програма “Еразъм +” на ЕС за подкрепа на образованието, обучението, младежта и спорта в Европа

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ПРАКТИКАТА

Миналата учебна година г-жа Граховска участва в проекта “Обучение чрез общуване с обич” по програмата “Еразъм+”. В класните стаи в Португалия тя вижда множество интересни практики за развиване на емоционалната интелигентност, които решава да адаптира за своите второкласници. През втория срок учителката научава, че в класа се очакват и нови деца, което допълнително налага необходимостта да работи с децата по отношение на приемане, толерантност, спокойно изразяване на емоциите и контрол върху поведението. Целта е поствавена: “Да сме щастливи заедно”!

Табло на емоциите

Основен инструмент за въвеждане на темата е Таблото на емоциите – табло с имената на учениците, на което да поставят емотикон с емоцията, която ги владее в момента.

Таблото на г-жа Граховска всъщност е част от врата, която не се използва. Учителката сама я пребоядисва със специална магнитна боя, а когато обяснява в железарията каква боя търси и за какво ще ѝ трябва, получава боята като подарък. Магнитната повърхност издържа вече цяла година. 

Върху нея срещу своето име всяко дете може да постави емотикон с емоцията, която изпитва в дадения момент. Винаги, когато настъпи някаква промяна, учениците могат да станат и да сложат на таблото личицето, което ги определя в момента. По този начин учителката получава бърза обратна връзка за емоционалното състояние на всяко дете и може да реагира своевременно при проблем. 

Емоциите, между които учениците могат да избират, са следните: радост, тъга, гняв, изненада, страх. Също така децата могат да поставят изморено, спящо или влюбено личице или да нарисуват допълнително нещо друго, ако за “ситуацията” им няма подходящ емотикон. 

Двете учителки, които работят основно с този клас, също не пропускат възможността да поставят емотикон срещу своите имена на дъската.

Децата бързо реагират, когато има промяна в емоциите им и емотикончетата на таблото са в постоянна динамика. “Например след час по физическо възпитание и спорт, когато са играли някаква игра, половината от класа са тъжни или ядосани, защото са загубили, а другата половина – щастливи, защото са победили”,  разказва г-жа Граховска. Когато някой ученик смени емотикона си с тъжно или ядосано лице, това е знак за учителката да проследи състоянието му. Ако негативната емоция се задържи по-дълго в рамките на деня, тя трябва да поговори за това с детето. 

"Да сме щастливи заедно" - как един начален учител постига целта в 163 ОУ в София"

Г-жа Граховска разказва за случай на ученик от класа, който се държи предизвикателно и умишлено изнервя останалите. След въвеждането на Таблото на емоциите всички осъзнават, че детето всъщност не се чувства добре, а в последствие учителката разбира, че то често плаче вкъщи. По-чувствителните ученици се ориентират бързо какво се случва и се стараят да бъдат по-внимателни.

Дейности за развиване на емоционалната интелигентност

Учителката отделя времеза раговори винаги, когато вижда, че учениците имат належаща нужда да споделят нещо. За нея тяхното емоционално здраве е много важно, защото когато децата са разстроени и не са в кондиция, няма как да са готови за учене и работа по учебния материал.

За да подкрепи своите ученици, г-жа Граховска често използва и разписаните по проект “Обучение чрез общуване с обич” дейности. Някои от тях са съвсем простички и може да се проведат в рамките на десетина минути в началото или в края на часа/деня. “Направих сърца, на които всеки да напише какво харесва в себе си и след това другите да напишат какво харесват в него. Аз толкова щастливи не съм ги виждала, както след този час”, дава пример учителката.

Кът за четене

Емоционалната интелигентност може да бъде подхранвана и укрепвана и чрез литературата. За специалния Кът за четене в класната стая г-жа Граховска избира книги, които обхващат темите за емоциите и толерантността (например “Двете кралства” на Катя Андонова, “По-зла от вълк” на Амели Жаво).

"Да сме щастливи заедно" - как един начален учител постига целта в 163 ОУ в София"

Когато искат да се усамотят, учениците винаги могат да седнат и да прелистят книгата, от която имат нужда в момента. Много често те избират приказки за различията между децата и между хората като цяло. “Кътът за четене се превръща в любимо място за учениците. Те четат и в междучасието”, разказва г-жа Граховска.

ЗАЩО ДА ОПИТАМЕ

Това, което практиката “Да сме щастливи заедно” най-вече дава на г-жа Граховска, е бърза обратна връзка за преживяванията на децата и тяхното емоционално състояние. Учителката има нужда своевременно да знае как се чувстват учениците, какво преживяват, имат ли нужда от допълнителна подкрепа, за да се справят с проблемната ситуация: “Като учител аз не мога да виждам и да чувам всичко, но мога да науча децата да дават знак, когато имат проблем. Така мога да реагирам навреме”, споделя тя.

Обсъждането на всяко тъжно лице на Таблото на емоциите помага на децата да бъдат по-открити един към друг. Учениците споделят без притеснение как се чувстват и какво е довело до това състояние. Те стават много по толерантни един към друг, а първичните реакции на агресивно поведение са сведени до минимум – самоконтролът при негативна емоция вече е много по-голям.

Благодарение на практиката “Да сме щастливи заедно” новите ученици, които постъпват в класа към края на миналата учебна година, бързо се приобщават и биват приети. Г-жа Граховска разказва за постигнатото: “Когато учениците се научат как да общуват помежду си и са в спокойна атмосфера, стават по-продуктивни и са щастливи. Всички знаят, че има на кого да разчитат”.

ЗА КАКВО ДА ВНИМАВАМЕ 

За да се научат активно да ползват Таблото на емоциите, учениците трябва да имат позволение да сменят емотикона на своята емоция винаги, когато се наложи. Учителят от своя страна трябва да обръща внимание на емоциите на всяко дете ежедневно.

За Къта за четене е важно да подбирате подходящи четива и герои, в които децата да се припознаят.

“Когато се интересуваш от учениците, няма грешен подход. Всеки опит рано или късно ще даде резултат. Единствената цел e да бъдем щастливи заедно“, коментира г-жа Граховска.

Практиката е селектирана в инициативата ”Добрите практики на фокус“, която има за цел да открие, опише и популяризира ефективни, приобщаващи и устойчиви педагогически практики в три категории: благосъстояние на учениците, отговорност и принос на учениците, академичен напредък на учениците.

Имате нужда от още работещи практики? На prepodavame.bg може да намерите още много изпробвани практики за вашата класна стая.

Още полезни статии:

Girl in library reading a book
Четивна грамотност

Свързване на въпросите с нещо лично

Учениците четат първо въпросите и ги свързват с нещо лично, което са преживели или на което са били свидетели, като си водят бележки и тълкуват

Ролята на учителя
Четивна грамотност

Защо четенето за удоволствие е важно за учениците

Всички си спомняме списъците със задължителна литература, които ежегодно получавахме за четене през лятото – първоначално от класните си ръководители, по-късно от учителите по български

Получите достъп до още повече ресурси и практични материали