Агресията в училище и работа с родители на проблемни и агресивни деца

Усилията за спиране на агресията в училище никога не са стихвали и за съжаление темата едва ли скоро ще загуби своята актуалност. Ежегодно се провеждат редица инициативи за превенция на агресията и повишаване на информираността, а на страниците на prepodavame.bg не спираме да обръщаме внимание на проблема, защото вербалната, инструменталната и физическата агресия са може би най-често срещаните негативни прояви сред децата в училище. 

В началото на настоящата учебна година имахме възможност да се допитаме до учениците за отношението им към агресията в училище. Въпросите бяха в широк спектър, но особено впечатление направи нагласата на децата и младежите да не се намесват, когато станат свидетели на агресия или нарушение на училищните правила. Това ни показва, че има още много теми, на които трябва да обърнем сериозно внимание. 

Първата ни поредица от материали отговаря на въпросите какво се крие зад агресивните прояви на детето и как адекватно да се справим с проявите на агресия в класната стая. Вярваме, че изграждането на единна стратегия на цялото училище относно агресивните прояви и поддържане на позитивна среда са най-силният катализатор на промени, на които един учител може да разчита.

От изключителна важност е всяко училище да състави протокол за реакция и поведение на училищния персонал при ситуации на агресия. Но не можем да пренебрегнем и още един важен компонент- родителите на нашите ученици.

В тази статия ще поговорим именно за стратегиите при работа с родителите на децата с агресивни поведенчески прояви. Ще помислим заедно за факторите, на които предварително трябва да обърнем внимание, за да изберем най-подходящия подход към самите семейства.

Предварителна оценка на агресивните поведенчески прояви

Много е важно да имаме предварителни наблюдения върху агресивните прояви на съответния ученик. Трябва да може да си отговорим максимално ясно на въпросите: Кой? Кога? Как? Какво? И евентуално – защо? Този подход ще минимизира влиянието на собствените ни емоционални реакции и проекцията на нашите преживявания върху действително случващото се в училище. Основната цел е да се опрем на фактите, за да анализираме ситуацията.

Подобен анализ задължително трябва да се извърши заедно с психолога на училището, а събраните данни и изводи да се обсъдят с ръководството, преди да се предприемат следващи действия:

  • наблюдавайте честотата на агресивните прояви – ако те са по-скоро изключение за даден ученик, то е добре да реагираме веднага и да се свържем с родителите, за да споделим какво се е случило. Тази бърза реакция е в състояние да изясни ситуацията и да допринесе за това поведението на детето да не се повтори;
  • ако агресивната проява е единична, но включва физическо насилие или жестокост от какъвто и да е вид (психологическа или физическа) –  важно е да насочим родителите към необходимостта детето да работи известно време с училищния психолог или с избран от тях специалист. Тази опция не бива да бъде натрапвана като решение, а само като препоръка;
  • важни са обстоятелствата, при които се случва дадена агресивна проява – опитайте се да запомните и да опишете ситуацията, довела до агресия. А ако не знаете кои са причините, не се изкушавайте да предполагате – може да сте далече от истинските причини, които са задействали серията от събития;
  • ако агресивните прояви на ученика са системни – освен работа с училищния психолог психолог ще е важна и една ясна позиция на училището относно цялостното поведение на ученика. 

Средата в училище като катализатор за агресия

Агресивните прояви понякога са свързани със средата в училище. Ако децата в класа подкрепят показването на сила, независимост, оспорване мнението на авторитети, то е много вероятно агресията да е в резултат на желанието на детето да се впише, да бъде лидер на класа и да бъде считано за изключително в очите на съучениците си. Това може да включва както сблъсъци със съученици за налагане на авторитет, така и с учители, за да се затвърдят “позициите”, които детето иска да покаже пред другите. Създаде ли се веднъж прецедент без ответна реакция от страна на учителите и родителите, доста вероятно е след това да бъдете непрекъснато предизвиквани – учениците скрито или дори открито да ви се подиграват, да пренебрегват дисциплината и изискванията ви, което в крайна сметка ще се превърне в спирала от негативни ситуации. В този случай използвайте някои от практическите стратегии за работа с агресивни ученици, за да се справите и да прекратите негативното поведение.  

Тук трябва да разгледаме и противоположната ситуация, когато детето страда от социална фобия (често срещана в наши дни) и изключително много се притеснява от съучениците си. Натрупването на вътрешно напрежение в детето в тази ситуация също може да доведе до агресивни прояви. Ученикът силно се стреми към одобрение, но смята, че има “дефекти”, които иска да прикрие. В напрегнати ситуации не успява да контролира всички свои жестове, мимики, външен вид и действия и това може да доведе до присмех или подигравки от страна на съучениците му и съответно – до агресивна физическа или вербална проява от страна на засегнатия ученик.

И в двата случая агресивните деца може да нямат никакви проблеми у дома и поведението им да не е свързано със семейната среда. Ако това е така, разговорите с родителите ще бъдат много плодотворни. Важно е още при първоначалните ви контакти да изложите фактите и да не бъдете осъдителни. Покажете ясно, че като учител на детето желаете най-доброто за него и вярвате, че то ще се справи.

Тук е мястото отново да се върнем към склонността на учениците често да не реагират при агресия от този ранг и просто да наблюдават. Освен директна работа с отделни семейства, може да организирате училищни  инициативи с децата родителите или дори да си съдействате с външни организации, за да повишите информираността относно формите на агресия в училище. Поставете на преден план ценностите, които ще  могато да ни помогнат да се справим с проблема. 

Семейната среда като катализатор на агресия

Не са редки случаите, когато поведението на учениците е свързано с проблеми в семейството на детето. Неглижирането, прекаленият контрол или липсата на граници в семейната среда може да доведат до прояви на агресия в училище. Често децата не могат да реагират открито на това, което се случва вкъщи, но техните емоции ескалират когато вече са извън семейната среда. 

Бихте могли да си отговорите на въпроса дали случаят е такъв, ако познавате добре учениците си и често разговаряте с тях. Изясняването на действителните причини зад агресивните прояви ще е добре да се извърши от психолога на училището при разговори с ученика, а след това и с родителите. В тази ситуация вашите действия и позицията на училището трябва да са много премерени, но категорични. Вашата роля не е свързана с позитивно повлияване поведението на родителите, а с обръщане на внимание върху конкретните проблеми в поведението на детето и причините за това. 

Доста е вероятно родителите да не са си давали ясна сметка, че поведението им е свързано с агресивни прояви или поведенчески проблеми на тяхното дете. В този случай, работейки в екип (и особено ако родителите са склонни да посещават семеен терапевт), ще постигнете позитивна промяна.

Дори и случаят да не е такъв, разговаряйте с ученика и му позволете да усети, че може да ви се довери и има пълната ви подкрепа. При всяка една от ситуациите на проблеми вкъщи децата имат нужда от авторитетен възрастен, който е на тяхна страна и им помага да преодолеят чувствата и обърканите си емоции. 

Агресията като симптом на заболяване

Ако имаме някакви съмнения в тази посока, добре е детето да бъде консултирано от психолог, за да се отхвърли или потвърди наличието на психологически травми, забавяне в развитието, психични заболявания, аутизъм, хиперактивност, тревожност, депресия, разстройство на вниманието или други психични проблеми.

Тук е момента да споменем и авто-агресията, която не се изразява само в опити на ученика за самонараняване, а и в едно цялостно отношение към самия себе си. Ако детето е склонно да се самообижда, да говори за себе си с цинични и груби думи, да се самоунижава и самосаботира, то е възможно процесите на агресия да са обърнати навътре в деконструктивен стремеж към самоунижение и самоунищожение.

Съставянето на точна преценка за ситуацията ще помогне за предприемането на адекватни мерки. Работата с родителите от страна на психолозите и ресурсните учители ще е от изключителна помощ и ще позволи овладяване на съществуващите агресивни прояви.

Разговорите със семейството и тук са ключови, защото в някои случаи може да се наложат консултации и с лекар – например за да се изключат проблеми с хормоните, с нивата на основни витамини и минерали в тялото или неврологични заболявания. Препоръките за насочване към специалисти би трябвало бъдат дадени от психолога на училището, а работата на учителите и класните ръководители е свързана повече с интеграцията на тези ученици в учебния процес.

Как да си сътрудничим с родителите, за да помогнем на децата

Работата с родителите на агресивните ученици може да бъде предизвикателство, но при всички случаи е важно да се установят положителни отношения на сътрудничество с тях – това ще гарантира най-добрият възможен резултат за ученика. Ето няколко стъпки, които можете да предприемете:

Слушайте и съчувствайте/емпатизирайте

По време на разговора родителите може да се чувстват разочаровани, смутени или да влязат в отбранителна позиция относно поведението на детето си. Важно е да се вслушвате в притесненията им и да проявявате съпричастност към тяхната ситуация.

Комуникирайте ясно

Бъдете открити относно случващото се в класната стая и обяснете подхода си към управлението на поведението на ученика. Използвайте ясен и прост език и избягвайте жаргон или технически термини, които могат да объркат родителите. Говорете с факти и не давайте превес на собствените си емоции, а на цялостната картина.

Разработете план

Заедно с родителите обсъдете план, който да адресира агресивното поведение на детето им. Помислете за конкретни стратегии и интервенции, които могат да се прилагат както в класната стая, така и у дома. 

Свалете примерен шаблон “Договор за поведение”

Чрез подобен договор за поведение заедно с родителите ще установите ясни очаквания към ученика и ще осигурите стимули за положително поведение, като същевременно прилагате последствия за отрицателното поведение. Това ще гарантира, че всички възрастни, които участват в живота на детето, ще работят заедно за справяне с агресивното му поведение.

Уеднаквете правилата вкъщи и в училище

Използвайте родителските срещи и личните разговори с родителите, за да споделяте ценни насоки при работата си с децата в училище. Дори елементарни примери и обмяна на опит могат да бъдат от огромна помощ. Ако сте открили, че съставянето на план-график за уроците и домашните е създало ред и чувство на сигурност и е довело до намаляване на тревожността на учениците и агресивните прояви в класа, то споделете с родителите. Насърчете ги на свой ред да използват този подход у дома.

Тези актове на сътрудничество и уеднаквяване на изискванията там, където е възможно, ще бъдат ясен знак за детето, че наложените правила важат както в училище, така и извън него, а то трябва да се съобразява с тях.

Осигурете ресурси 

Предложете ресурси за подкрепа на родителите (например контакти на специалисти или възможности за обучение на родители), с помощта на които могат да разберат и управляват по-добре поведението на детето си.

Документирайте всичко

Съхранявайте подробни записки за взаимодействията си със семействата на агресивните ученици – срещи, телефонни обаждания и имейли. Тази документация ще бъде ясно ”доказателство” за вашите усилия да работите с родителите и да овладеете агресивното поведение на детето. 

Свалете примерен шаблон “Документиране на комуникация с родители”

Този шаблон ще ви помогне лесно да записвате важните подробности от комуникацията си с родителите, включително всички обсъдени стратегии и интервенции, сключени споразумения и необходими последващи действия. Чрез тези записки ще останете организирани и ще гарантирате, че имате ясно изградена система за работа с родителите.

Включете други професионалисти: 

Помислете за привличане на други професионалисти – училищни психолози, социални работници или ресурсни учители – за да си осигурите допълнителна подкрепа в управлението на поведението на ученика.

Не забравяйте, че работата с родителите на агресивни ученици изисква търпение, разбиране и готовност за сътрудничество. Когато изградите положителна връзка със семейството и работите заедно за справяне с поведението на детето им, ще направите важна крачка към създаването на по-подкрепяща и ефективна учебна среда за всички ученици на всички нива.

Агресията и проблемните поведенческите прояви са преодолими, когато учителите, родителите и специалистите работят съвместно, за да анализират обстоятелствата, предизвикващи съответното поведение, и да реагират своеременно и адекватно . В допълнение към това, все по-широкото обучение в социално-емоционални умения в клас предоставя стабилната основа, която с времето да повлияе позитивно на всички замесени страни. Необходимо е да подкрепим децата да се научат да се справят с емоциите си, да уважават и ценят поставените граници, да се стремят към най-доброто си представяне.

Източници:

  • Cavell, T., Working with parents of aggressive children: A practitioner’s guide; Research Gate.

 

Още полезни статии:

Училищна култура

7 съвета за позитивна училищна култура

Полезни насоки за учители и директори Представете си, че влизате в училище, в което ви посрещат усмихнати лица! Учителите са ентусиазирани да започнат деня си;

Получите достъп до още повече ресурси и практични материали