Какво се крие зад агресивното поведение на децата?

Тази статия е разработена от екипа на фондация „Хестия“.

Темата за агресивното поведение в детска възраст е необятна. За да започнем да търсим причините за определено поведение, е необходимо да го разгледаме от различни гледни точки и перспективи. Най-важното е да останем обективни и неемоционално обвързани, ако искаме да реагираме адекватно и с цел промяна. 

Какво разбираме под „агресивно поведение“?

Днес много често се сблъскваме с поведения, класифицирани като „агресивни“, особено в учебна среда. Все по-често учителите са първите, които забелязват или обръщат внимание на родителите за проблеми с комуникацията, социализацията или придържането към определени граници на тяхното дете. И неслучайно тези първи прояви се случват точно в тази среда, а не в семейната.

Като агресивно може да бъде определено всяко поведение, което цели да нарани целенасочено вербално, физически и/или психически друго лице. Също така, манипулативните поведения с цел принуждаване на другия да извърши дадено действие също могат бъдат класифицирани като насилствено-агресивни.

Освен с цел нараняване на другия, агресивните поведения могат да бъдат обърнати и към самото дете – автоагресия. В това отношение можем да говорим освен за явните автоагресивни прояви – самонараняване или самообвиняване, но и доста по-голям диапазон от поведения, които са прикрити и не толкова забележими. Понякога една срамежливост и социална затвореност биха могли да бъдат насочени агресивно към самото лице. Това, разбира се, не е актуално във всяка една ситуация и трябва да се провери от специалист.

Какви са причините за агресивните и автоагресивните прояви?

Тук ще разгледаме възможните причини в хронологичен ред спрямо етапите на развитие, които биха могли да са водещи при формиране на агресивно поведение.

  • Липса на формиране на граници от страна на родителите – един от важните моменти в израстването и изграждането на детето като личност е отделянето от родителите (особено от майката). Това формира в него чувство за отделност и самостоятелност, които на по-късен етап влияят при спазването на правила и график на занимания в учебна среда, както и уважение на границите и личното пространство на другите – като връстници и учители.
  • Незачитане на личността на детето и омаловажаване на неговите чувства и преживявания – много често възрастните подценяват нивото на разбиране и емоционално преживяване при децата, особено ако са на по-малка възраст. Системното показване на неуважение и незачитане на желанията, гледната точка и правото на изразяване, възпитават в детето модел, който то възпроизвежда при комуникацията си с другите. Това може да се прояви като агресивно поведение срещу връстници или възрастни (в лицето на учители).
  • Неразпознаване на емоционалните състояния (собствените и чуждите) – този аспект е донякъде свързан с предходните две точки. Разграничаването на себе си от другите е ключов момент за разбирането, че „Аз имам различни усещания, желания и емоции от другите и в този момент другите може да не усещат, искат и чувстват това, което аз изпитвам.“ Назоваването на тези важни състоя започва още в най-ранния период след раждането от майката, когато тя пита бебето си дали е гладно или иска да си играе. Този монолог, макар и да изглежда безсмислен, е изключително важен за изграждането на бебето и показването, че то е там и е забелязано. Тук говорим за разпознаване и назоваване на състояния, емоции и усещания, свързани с определени фактори. Важно е да споменем и преживяването за значимост, което е ключово в изграждането на емпатията.
  • Липса на регулация на емоционалните състояния – освен разпознаването на собствените емоции, тук става въпрос и за усвоените модели от семейството за ефективно и здравословно справяне с тях. Едно дете може да има съзнанието да разбере и назове емоционалното си преживяване, но е възможно да не е в състояние да го изрази по социално приемлив начин. Това са уменията за контрол и отлагане на емоционалните състояния. Тези два механизма позволяват да се избегне избухването и загубата на контрол, които най-често са водещи при агресивните прояви. Но в същото време, за да не се обърне агресията навътре към самия себе си, е важно да бъде изразена по здравословен начин и да се потърси решение на конфликта.
  • Страх от наказание или чувство на безизходица – децата, които са били наказвани системно или заплашвани без да има последствия след това, са изключително чувствителни към ситуации, които биха могли да им създадат неприятности. По-забележимите прояви са агресивното и раздразнително поведение с цел защита. Въпреки това, също толкова често срещани са и автоагресивните симптоми, които невинаги са видими за другите. Страхът и евентуалните идеи за бъдещи последствия биха могли да предизвикат самообвинения, пориви за самонаказание и самонараняване.

Безплатен бюлетин с ресурси

Запиши се, за да получаваш всяка седмица практични ресурси и идеи

Какво се крие зад агресивното поведение на децата?

Как да се справим с агресивните поведения в учебната среда?

При развитието и израстването на децата, учители заемат важно място в изграждането на навици, чувство за идентичност и усещане за част от общност. Неслучайно, те са едни от първите, които забелязват особености или промени в развитието и поведението на своите ученици. Навременните действия в посока промяна или превенция са от изключителна важност във всяка една ситуация. Поради тази причина тренинги и практически обучения с цел надграждане и развиване на познанията на учителите как е добре да реагират в конкретни ситуации са много полезни за навременната превенция на агресивното поведение. Ето няколко идеи за работа на педагозите в учебна среда, които биха могли да бъдат доразвити спрямо конкретни ситуации:

  • Класът (групата) е нашата общност. – Много често преживяванията на децата, които проявяват агресивни поведения, са свързани с чувство на различност, отхвърляне и изолация от другите. Тук би повлияло добре приобщаването и изграждането на усещане за едно цяло на групата (класа). Учителят играе ролята на свързващия механизъм, който създава това усещане. Думи като: „Ние като клас сме задружни и мислим един за друг.“; „Нека ЗАЕДНО да помислим как можем да решим този проблем.“; „Тук ние се уважаваме и зачитаме емоциите на другите. Нека да изслушаме всеки, без да се обиждаме.“ и т.н., създават преживявания в децата, че са част от едно цяло и в същото време са подкрепени и защитени. Тук намират място различни занимания и задачи по двойки, по групи и като едно цяло. Създаването на общи правила и норми, които са измислени от всички, улеснява спазването им и връщането към тях, когато има изключения („Ние не правим така. Създадохме правила, които всички да спазват.“).
  • Не допускаме и не толерираме агресивни прояви. – В този случай е много важно навременното вземане на мерки и разпознаване на поведението. Това може да е физическа или вербална агресия или антисоциално поведение (кражба, лъжа, манипулация). При забелязване от страна на учителя или информирането му, той трябва незабавно да предприеме мерки. Забавянето или омаловажаването, би накарало нараненото дете да се почувства незащитено, а детето, извършило действието – безнаказано. Тук е много „тънък“ моментът на реакция, защото едновременно е добре да се запази достойнството и на двете деца, но в същото време трябва да се предприемат действия с цел поемане на последствията за извършеното. Добре е да се започне с разговор с двете деца по отделно за запознаване с двете гледни точки. След това, обща дискусия с двете страни с цел намиране на решение и потушаване на конфликта. И накрая, представяне пред класа и изразяване на обща подкрепа – това е механизъм, който носи ползи и уроци за всички, като в същото време работи и с цел превенция за възникване на подобни ситуации.

Тук са много работещи и полезни ролевите игри, които поставят децата в отговорни и в зависими позиции. Също така и общите игри с цел търсене на решение на даден конфликт. Така всеки работи самостоятелно, но с идеята за „общото благо“.

  • Емоционална свързаност. – Тук говорим за изграждането на интерес в посока „Как си днес?“. Това може да бъде направено с една незначителна реплика на учителя в началото на деня или в началото на неговия час като: „За мен е важно да знам как сте.“ Или нещо по-задълбочено: „Искам да Ви споделя, че днес моят ден досега беше …. И предлагам преди да започнем, всеки да ми каже с една дума как се чувства… За мен е важно да разбера това преди да започнем, за да знам дали можете да …“

Тук интересни и забавни за децата са различни модели на изразяване чрез табла на емоциите или други подобни. Например, използването на емотикони или може всяко дете да си направи свои такива. Много популярен е подходът за влизане в класната стая с избор на поздрав към учителя. Привнасянето на всякакви идеи, разчупващи нормалното протичане на учебния час, са подходящи. Това действа зареждащо, позитивно и е приятно за децата.

  • Забелязваме емоциите у другия. – Много често по-забелязвани са експресивните прояви и поведенията, които предизвикват възмущение, страх или гняв, отколкото липсата на показност и тишината. Говорим за срамежливите деца и така наречените „аутсайдери“. Срамът понякога е свързан с липса на увереност, самочувствие и страх от предизвикване на негативна оценка. В повечето случаи тези деца не могат сами да влязат в социален контакт или да изградят връзка с другите. Помощта в социализацията и приобщаването им е от изключителна важност, за да бъдат приети и да направят опит за изява. В определени ситуации представянето на индивидуални проекти може да повиши самооценката на децата и да повдигне самочувствието и важността им за другите. Работата по двойки или в малки групи (определени от учителя) също е полезна при приобщаването на деца, които по-трудно се вписват в цялото. Поощряването и желанието да се чуе мнението на всеки, независимо какво е то, също е работещ механизъм. Така се дава гласност на всеки и се подчертава колко важно е всеки ученик да изрази позиция си и да представи гледната си точка.

От друга страна, т.нар. „аутсайдери“ често носят негативна зареденост и не са добре приемани от другите. В много случаи те са изолирани, нежелани, дори е възможно да предизвикват агресивни прояви от другите към себе си. Много често това са децата с нисък успех, които се спотайват и сякаш прикриват „дяволите си“, но не пречат на работния процес по време на часовете. Този „симптом“, ако можем така да го наречем, понякога е сигнал за неглижиране на конкретното дете в семейната среда. Възможно е в тази ситуация да са необходими по-кардинални мерки, които да установят степента на ангажираност на родителите и причините за това поведение. От страна на учителите е важна медиацията между родители и училищен психолог, който да се заеме с подпомагане на детето и предприемане на последващи мерки, ако са необходими. Неотразяването и подминаването на този проблем би могъл да доведе до антисоциални поведения в юношеска възраст, които да застрашат детето.

  • Изграждане на авторитет от страна на учителя. – Един от най-важните моменти в установяването на връзка с децата от страна на учителя, е изграждането и запазването на неговия авторитет. Това е моментът, в който учителят показва, че е време на учене, а не за разговори и игри. Той успява да задържи вниманието, а не да предизвика негативизъм. Може би определяща функция тук играе думата „баланс“ – между задължения и забавления, между концентрация и почивка и най-вече между доверие и уважение. Говорим за уменията на учителя да представи учебния материал по интересен и интерактивен начин, да задържи вниманието на децата максимално и да ги награди за техните усилия по време на часа с почивка и разпускащи занимания или разговори.

Възможно ли е всички тези съвети да бъдат изпълнени?

В заключение, трябва да имаме предвид и реалната ситуация в масовите училища. Излизането от рамките на установения работен учебен процес е трудно и изисква допълнителни усилия. Всичко това сякаш обезкуражава и прави всякакви инициатива привидно безсмислени. Това изисква да излезем извън рамките и да мислим по-глобално.

Като например, липсата на време в часовете да се приложат някои от предложените модели, би могло да създаде пространство за мислене на допълнителни идеи за включването им – тематични екскурзии, организиране на чествания на празници, тематични уъркшопи или тиймбилдинги за ученици и учители. Преразпределение на учебния материал, така че първите часове на всеки срок да бъдат отделени за сплотяване и опознаване на учениците и учителя. Време за представяне на това, което предстои през учебния срок или година, и за споделяне на лични впечатления, свързани с конкретния теоретичен материал.

Днешните деца са различни и имат различни потребности. Учат по различен начин, но и комуникират на друго ниво. Затова е важно да адаптираме освен тях и самия процес на учене, за да отговори на потребностите им.

Още полезни статии:

За учители

Книжно лято за учители

Много преподаватели посрещат лятната ваканция със собствен списък с книги, за които не им е стигнало времето през учебната година. Ако и вие сте от

Социално-емоционално учене

Практика за края на учебната година: Откриване на личните ценности (за прогимназиален и гимназиален етап)

Да се учи през първия летен месец може да е много демотивиращо за учениците от гимназиален и прогимназиален етап. Началото на лятото е време, в

Получите достъп до още повече ресурси и практични материали