Всеки учител по география поне веднъж в своята практика си е задавал въпроса: “Как да обясня този процес?” С това започна и разговорът ми с Йонка Николова – учител в ОУ ”Св. Климент Охридски” в село Стоян Михайловски, община Нови Пазар.
Водена от желанието си да бъде иновативна, да обясни и демонстрира иначе сложните релефообразуващи процеси, учителката измисля кратка проектна дейност “Аз създавам своя релефна форма”. Практиката отнема един учебен час, в който, наред със знанията си за ендо- и екзогенните процеси, учениците развиват креативността си, потапят се в концепцията за причинно-следствените връзки и затварят вратата на класната стая с усмивка и чувство за успех.
“Провеждам този практически урок вече пет години. Позитивните му страни са, че изисква малко ресурси – три цветни листа, думи и емоции. В края му аз всеки път се предизвиквам не да търся най-добрия проект, а да открия най-доброто във всеки проект”, споделя г-жа Николова.
Как да приложим?
Всяка дейност има нужда от детайлно планиране, независимо дали е дългосрочен или краткосрочен проект. В този случай, по време на подготовката учителят подготвя необходимите ресурси за часа и синтезира информацията, която ще предаде по време на демонстрацията.
Тъй като в проектно-базираното обучение “Аз създавам своя форма на релефа” учениците работят сами, е добре да подготвим комплект работни материали за всяко дете – по един зелен, син и жълт лист.
Спрямо класа, в който прилагаме практиката, а и спрямо нуждите на учениците, подбираме внимателно информацията, която ще предадем на децата по време на процеса. Важно е да планираме основните си ключови точки, термини и определения, които ще включим в обяснението си.
Първа стъпка
Дейността започва в началото на учебния час след ангажиращо въведение. Учителят взема в ръце зеления лист хартия, играещ ролята на земната повърхност. Той/тя намачква зеления лист хартия, така че да се появят гънки, а след това обяснява:
“Това са вътрешните релефообразуващи процеси, които първично нагъват земната повърхност. С ръцете си пресъздаваме различните движения на земната кора – нагъвателни или разломни.”
След демонстрацията учениците трябва да повторят движението, като нагъват листа си по оригинален начин, така че да се получат оригинални първични форми.
По идея на учениците на г-жа Николова, вместо хартия, може да се използва гипс. По тяхна преценка това нововъведение ще разшири многообразието от авторски релефни форми и ще направи демонстрациите още по-реалистични.
Втора стъпка
Всеки ученик поставя своя нагънат зелен лист на чина пред него и наблюдава деформациите, които е претърпяла земна повърхност. Идеята на това наблюдение е те да открият, че няма идеална земна повърхност, тя винаги се деформира от вътрешни и външни земни сили.
Трета стъпка
Учителят взема в ръце жълтия лист хартия, който е в ролята на слънцето. Държейки листа разяснява на учениците, че Слънцето нагрява непрекъсната земната кора. Чрез връзка с Човекът и природата и старите знания на учениците, преподавателят акцентира върху релефообразуващата сила на “огненото кълбо”: то нагрява Земята, тя се затопля и разширява, а това води до нови деформации на земната кора.
За да покажем, че слънцето е основен релефообразуващ фактор, с двете си ръце разпъваме намачкания лист, с което демонстрираме разширяването на скалите и получаването на пукнатини в тях. След демонстрацията учениците самостоятелно повтарят упражнението като от жълтия лист оформят слънцето, което ще нажежи земната повърхност и ще деформира вече създадените гънки.
И тук петокласниците на г-жа Николова имат идея как да наградят практиката – с малка нощна лампа. Тъй като някои осветителни тела също отделят топлина, това ще доближи проектите още повече до реалността.
Четвърта стъпка
Синият лист илюстрира водата и нейното огромно влияние върху релефа. Вземайки го в ръце, учителят накъсва малки парченца – дъждовни капки, които се разпръскват неравномерно по листа. С това обясняваме на учениците, че водите и дъждовете са неравномерно разпространени по Земята, а тяхното действие е най-активно в най-богатите на води територии.
Според географите от село Стоян Михайловски, водата може да постъпи върху зеления лист хартия или гипсовата основа чрез пулвелизатор. Това подобрение също цели да повиши реалистичността на проекта, а това, че всички изброени до тук идеи за надграждане идват от ученици, показва ангажираността им с проекта.
И така, четири стъпки по-късно учениците разполагат със своя собствена форма на релефа, както и със знание как се е формирал релефът около нас.
“Те обаче много често искат да подобрят проекта си, той да стане по-красив и по-перфектен, за това повтарят дейността неколкократно. Това зависи от учителя – той най-добре познава учениците си и преценява дали има нужда от повторение”, споделя Йонка Николова.
Възможни адаптации
Практиката е приложима в различните класове, в които се изучава релеф – от начален до гимназиален етап, тя предлага възможност за диференциация и е подходяща за ученици, които имат специални образователни потребности.
Ако изберем да я приложим с ученици от начален етап, подбираме по-лека терминология, по-малко количество информация, а обясненията ни са изтъкани от кратки изречения.
Работата с ученици от гимназиален етап предполага наслагване на знания и умения. За това с тях е добре на онагледим разнообразни процеси, да включим научна терминология и да провокираме учениците дори да работят самостоятелно.
Г-жа Николова споделя още една идея за диференциране: “Понякога каня и децата, които имат интерес и знания, те да заемат моето място. Те да водят проекта, за да видят какво е “от другата страна” и да развият други умения.”
Учениците със специални образователни потребности също работят ангажирано според преподавателката. Тя споделя, че децата я следват, а това, че активират повече сетива – допир, зрение и слух – им помага да успеят.
ЗАЩО ДА ОПИТАМЕ?
Проектът “Аз създавам своя форма на релефа” има една основна суперсила и тя е, че води до повишаване на интереса на учениците към географията. Чрез тази практика децата задълбочават знанията си, успяват да създадат свой оригинален проект, а това повишава увереността и самочувствието им. Г-жа Николова разкрива и че наблюдава повишаване на успеха по география.
Мултисензорните проекти имат значимо място в образователните среди. Те ангажират целия мозък по време на урока, което води до убеждението, че подходът е високо ефективен начин за преподаване на сложни концепции.
Ето защо това проектно-базирано обучение, което е на пръв поглед семпло, е подходящо за всяка класна стая, в която има ученици със специални образователни потребности, такива, които срещат затруднения с четенето или презентирането, или пък когато учителят има желание да разнообрази практиката си чрез нова стратегия.
Опитайте! Учениците ви са само на четири стъпки разстояние от успеха!