За да научим младежите да управляват собствения си процес на учене, да преценяват възможностите си и да си поставят индивидуални цели за развитие, трябва да ги запознаем с метакогнитивните процеси на мозъка.
Метакогницията е състояние, в което осъзнаваме собствените си мисли и възможности, анализираме предишен опит и извеждаме уроци, които ни помагат да подобрим настоящите си действия.
Следващите 7 стратегии за успешно преподаване на метакогнитивни умения ще ви помогнат да интегрирате метапознанието, така че да превърнете учениците си в непрестанно търсещи знание и любопитни за процеса на учене личности, които анализират потенциални модели на грешки, разсъждават върху стратегиите, които използват и планират бъдещите си действия.
С повече информация за начина, по който усвояваме знания, учениците ще могат да учат по-ефективно и да оптимизират действията си. Ще видят как силните и слабите им страни се отразяват върху резултатите им и ще съумеят да намерят най-ефикасните методи за учене.
1. Помогнете на учениците да изградят “нагласа за развитие”
Първата стратегия за успешно преподаване е свързана с нагласата за развитие. Успехът на учениците зависи от вярата, която имат в собствените си възможности да се развиват. Изследванията показват, че когато учениците притежават нагласа за развитие (хиперлинк) е по-вероятно да се включат в рефлексивно мислене за това как учат и да потърсят възможности за подобрение на учебния процес.
За да дават честна оценка на собствената си работа, да търсят обратна връзка и възможности за растеж, учениците трябва да се чувстват в безопасност да експериментират, да правят грешки и да поемат творчески рискове. Ролята на учителя е да създаде тази среда, в която ученето да се разглежда като непрестанен процес на подобрение и развитие. В книгата “Как работи ученето” (How Learning Works) Сюзън Амброуз и нейните съавтори отбелязват, че отношението и нагласата на учениците оказват силно влияние върху метакогнитивното мислене и резултатите им.
2. Покажете на учениците, че е нормално да има неща, които не разбират
Объркването и липсата на разбиране са неизменна част от ученето. Идентифицирането на тези елементи и възможността учениците да рефлектират върху тях е важна част от развитието на метакогнитивно самосъзнание. Когато учителите разглеждат всяка грешка като една стъпка по-близо до успеха, те учат своите възпитаници на постоянство и борбеност. По този начин учениците виждат в грешките възможности да се учат, а това е едно от условията за развитие на метакогнитивно мислене.
Отделете време в края на часа да попитате:
- Какво беше най-объркващо в материала, който изучавахме днес?
- Как преодоляхте това объркване?
- Какво научихте от грешките, които допуснахте?
С тази стратегия за успешно преподаване, не само задвижвате метакогнитивния процес на мислене, но и създавате култура в класната стая, която признава объркването като неразделна част от обучението.
3. Осигурете възможност за размисъл върху уроците
Умението за мислене се насърчава, когато учениците се научат да разпознават собствения си растеж. Правейки връзки между какво е било преди и как се е променило, те съумяват да изследват собствения си капацитет за учене.
Дайте им възможност в началото на часа да предположат какво ще се учи на база на заглавието или първото им впечатление. Нека разкрият какви са досегашните им знания по дадения предмет. След това проверете как мнението им се е променило, какъв е бил процеса учене. Помолете ги да разкажат какви асоциации имат сега след като вече са преминали през урока. По този начин ще им покажете, че ученето е непрестанен процес на подобрение.
Въпросите, които помагат за приложението на тази стратегия, включват:
• Преди да вземем този урок смятах, че земетресенията са причинени от _______. Сега разбирам, че са резултат от _______.
• Как се е промени мисленето ми за парниковите газове след този урок?
4. Нека учениците водят лични дневници за напредъка си
Една от стратегиите за успешно преподаване е да помогнете на учениците да наблюдават собственото си мислене, чрез използването на лични дневници. Задайте седмични въпроси, които да помогнат на учениците да разсъждават върху това как, а не какво са научили. Въпросите могат да включват:
- Какво ми беше най-лесно да науча тази седмица? Защо?
- Какво ми беше най-предизвикателно? Защо?
- Какви стратегии за учене работиха добре, докато се подготвях за теста/контролното/класната работа?
- Какви стратегии за подготовка не работиха добре? Какво ще направя по-различно следващия път?
- Какви навици за учене ми въздействаха най-добре? Как?
- Какъв навик ще опитам или подобря след следващата седмица?
Насърчете творческата изява, като позволите на всеки ученик да персонализира своя дневник по какъвто начин иска и му харесва. Индивидуалният подход е много важен, за да почувстват този дневник като свой. Те трябва да решат как да отразяват напредъка си и да следят изпълнението на задачите, които имат. Докато за едни това може да означава да рисуват и скицират, за други може да е да описват всичко, да имат разпределение на задачите по дни и дати, да работят с планове и стриктни срокове. Нека всеки открие това, което работи най-добре за него.
5. Техниката “обвивка” за развиване на метакогнитивни умения
“Обвивка” е кратка активност, която обгражда съществуваща дейност и интегрира метакогнитивна практика. Пример: В началото на часа помолете учениците да слушат внимателно и да запишат три основни идеи от урока, които смятат за най-важни. Неща, които са им направили впечатление или са ги изненадали. Накрая споделете кои според вас са трите ключови идеи в този урок. След това проверете колко точно си пасва вашето мнение с това на учениците. Вижте какво на тях им е интересно и как възприемат новата информация. Това ще ви помогне да подготвяте уроците по-ефективно и ще подобри уменията за метакогнитивен мониторинг на учениците.
6. Метода на реципрочно преподаване за развиване на метакогнитивни умения
Реципрочното преподаване е стратегия, използвана при развитието на умението за четене (Палинскар и Браун, 1984 г.), но може да бъде адаптирана и към предмета, по който преподавате. Работейки с малки групи ученици, учителят моделира използването на четири ключови стратегии, които помагат за разбирането на урока:
- Задаване на въпроси свързани с урока или текста, който се изучава. Това включва умения за критично мислене. Задавайте такива въпроси, които по-скоро ще объркат учениците и ще ги накарат да анализират и разсъждават, отколкото да обобщават. Тук не търсим правилни отговори, а се стремим да провокираме интерес и стимулираме задаването на въпроси.
- Изясняване – Учениците споделят всичко, което не им е ясно, а целта е някой друг от класа да отговори на възникналите неясноти.
- Обобщаване – Обобщение на взетия материал, извеждаме основни точки и каква е есенцията на дадения урок.
- Прогнозиране – На базата на взетия материал, учениците се опитват да предвидят какъв ще бъде следващият урок.
7. Улеснете самонаблюдението на учениците
Самонаблюдението дава възможност на учащите да анализират критично своите резултати във връзка с определена задача и да обмислят какво биха могли да направят по различен начин, за да подобрят представянето си в бъдеще. Важно е да отделяте време за размисъл на учениците и да им предоставите инструментите за пълноценна рефлексия.
Тези стратегии за успешно преподаване са само началото. Можете да измислите и свои собствени, които пасват на нуждите на класа ви. Важното е да помогнете на учениците да осъзнаят индивидуалния си подход към ученето и да си изградят стратегии, които да им помогнат в бъдеще.
Източници:
https://www.edutopia.org/blog/8-pathways-metacognition-in-classroom-marilyn-price-mitchell
https://cambridge-community.org.uk/professional-development/gswmeta/index.html
https://www.cmu.edu/teaching/designteach/teach/examwrappers/