Ученически парламент

Людмила Карамитева е всеотдаен учител в Софийска гимназия по строителство, архитектура и геодезия “Христо Ботев”. Зад гърба си има 30 години преподавателски стаж, от които 12 години са посветени на овластяване на ученици чрез създаването и утвърждаването на една от ключовите училищни структури – училищен парламент. 

“Всичко, което правихме с парламента, ми е в голяма помощ тук”, споделя една от ученичките на г-жа Карамитева, която вече следва висшето си образование във Великобритания.

А какво точно правят в училищния парламент на СГСАГ? Да видим… 

Визитка на практиката:

Име на практиката: Ученически парламент 

Цели: овластяване на учениците и формиране на гражданско самосъзнание

Подходяща е за: ученици на различна възраст

Прилага се:  по време на цялата учебна година

КАК ДА ПРИЛОЖИМ: 

Първата стъпка в създаването на ученически парламент е представянето на идеята. В СГСАГ “Христо Ботев” институцията вече има дългогодишна традиция, затова основна роля тук имат самите гимназисти. Още през септември г-жа Карамитева избира двама от членовете на предишния парламент, които да посетят всеки клас и да разкажат какво представлява ученическият парламент, какви са неговите дейности и постижения. Всеки клас излъчва по 4-5 кандидати за място в парламента.

“Избори” е името на стъпка номер две. В СГСАГ те се провеждат тайно, обикновено в часа на класа, и едновременно за цялото училище. Всеки ученик получава специално листче за гласуване, на което има право да запише името на някой от кандидатите, който да представлява класа в ученическия парламент. Още в същия учебен час гласовете се преброяват: “Двамата ученици с най-много гласове влизат в парламента. Ако са трима – взимаме и тримата.”, споделя Людмила Карамитева

Третата стъпка е провеждането на Общо събрание. Това е изключително важно събитие, на което се гласува Устав на Парламента и тайно се избира ръководството. Всеки член на парламента има право да заяви кандидатура, да изкаже своята визия и да аргументира кандидатурата си.

Учителката споделя: “Аз съм с тях на Общото събрание, след това ги оставям да работят самостоятелно.” На този етап ученическият парламент вече има председател и постоянни членове, които започват работа веднага. Следващата стъпка е определяне на работни комисии и избор на председатели всяка комисия.

Петата стъпка е планирането на дейностите във всяка комисия. Идеите се представят на общо събрание, където всяка група трябва да “защити” идеите си. “Имаме например комисия “Благотворителност”, която тази година проведе благотворителен базар, а средствата дарихме на две кампании – “Топъл обяд” на Български червен кръст и “Българската Коледа.”, разказва г-жа Карамитева.

Снимка 2. Постер, изготвен за Коледния базар, организиран от учениците, членуващи в парламента

След като имат утвърден план, учениците на г-жа Карамитева започват последователна работа, за която през определени интервали споделят напредъка си на Общо събрание или педагогически съвет. Следващите две стъпки са спираловидни, т.е. периодично повтарящи се.  Започва изпълнението на дейностите и отчитането на резултатите. 

Не на последно място стои медийното отразяване на дейността на парламента. Учениците на СГСАГ са създали страници в социалните мрежи Facebook и Instagram, които актуализират редовно и отразяват всяко събитие в училище. 

Снимка 3. “Вратите” към Парламента са широко отворени

ЗАЩО ДА ОПИТАМЕ?

Един от големите страхове свързан с овластяването на ученици, е страхът от злоупотреба с власт. Някои учители се притесняват също, че учениците ще им се противопоставят или няма да работят в градивна посока. Но в процеса на овластяване се оказва, че всъщност децата са уважителни, включват се с желание в дейностите и влагат много хъс, за да постигнат положителна промяна. Г-жа Карамитева споделя същото: “Учениците няма да направят революция. Те искат просто да направят училището една добра среда за себе си.”.

Снимка 4. Учениците от парламента в колаборация с БМЧК към СГСАГ отбелязват 1-ви декември Световен ден за борба със СПИН. 

Дванадесетгодишният опит на Людмила Карамитева показва, че ученическият парламент има редица ползи за децата, които развиват уменията си за работа в екип, планиране и имат източник на непрекъсната мотивация. Всичко това улеснява работата на учителите в класната стая – кой не обича да преподава на ангажирани гимназисти?! Училището печели вдъхновени ученици, които са готови с хъс и енергия да подобряват средата около себе си, да творят добро и да развиват талантите си: “Тъкмо сега, част от учениците имат идея за подобряване на училищната среда с изграждане на кът за почивка със столчета и маси в коридора и водят разговор с Ръководството. Избрали са столове, които да са сгъваеми, за да не пречат на движението.”, разказва учителката.

Като бонус се явява и развитието на училищна общност – освен честите срещи между учители и ученици в извънкласна обстановка, родителите и близките на младежите също са силно ангажирани и се включват в различни дейности. 

ЗА КАКВО ДА ВНИМАВАМЕ? 

“Винаги може да възникне нещо, което не си предвидил, но всяко нещо може да се коригира и да се трансформира в положително.” – споделя г-жа Карамитева. Нейната основна препоръка е свързана с правилата за работа. Те трябва да бъдат ясно формулирани, за да знаят учениците какво е позволено и не, какво е възможно и какво не е. Те трябва да бъдат комуникирани още в началото на съвместната работа, а при проблем е важно да насочваме вниманието именно към тези споделени норми.

Практиката е селектирана в инициативата „Добрите практики на фокус“, която има за цел да открие, опише и популяризира ефективни, приобщаващи и устойчиви педагогически практики в три категории: благосъстояние на учениците, отговорност и принос на учениците, академичен напредък на учениците.

Имате нужда от още работещи практики? На prepodavame.bg може да намерите още много изпробвани практики за вашата класна стая.