,,Книгата е може би най-сложното и великото чудо от всички чудеса, създадени от човечеството по пътя му към щастие и бъдещо могъщество“ – Максим Горки
В практиката си г-жа Павлина Тотова от Средно училище “Христо Смирненски” – гр. Брезово нерядко се сблъсква с безразличие към книгите от страна на някои ученици и дори с откровеното им нежелание да четат. Но това не обезсърчава учителката, а напротив – вдъхновява я да “пробуди” децата и да им разкрие вълшебния свят на литературата. “Недостатъчното четене на книги ги лишава от способността да мислят, да развиват въображението си, да изразяват мнението си, да се опитват разумно и спокойно да убедят събеседника си в своята позиция”, обяснява г-жа Тотова.
В следващите редове ви споделяме как от една идея описаната в тази статия добра практика се превръща в успешен училищен проект.
КАК ДА ПРИЛОЖИМ?
Добрата практика преминава през 4 основни стъпки.
Стъпка 1: Предварителна подготовка
Предварителната подготовка изисква учителят да осигури допълните материали, необходими за провеждане на добрата практика.
Първата задача на учителката е да определи децата, за които българският език не е майчин (80% от децата в класа на г-жа Тотова са от ромски произход и част от тях не говорят на български език у дома). В “целевата група” на проекта попадат и децата, които срещат трудности в обучението и социализацията си. Всички те ще бъдат включени в допълнителното обучение по български език.
На следващо място преподавателката се ориентира към привличане на родителите като нейни партньори – запознава ги с целите и задачите на проекта и изпраща до тях специално писмо /Приложение 1/. Консултирането с родителите е важен момент, в който трябва да се изяснят трудностите, които детето им среща с четенето и в комуникацията си на български език. Г-жа Тотова прилага индивидуален подход и методи за педагогическо взаимодействие с децата, което включва системно наблюдаване на напредъка и постиженията на децата.
Стъпка 2: Запознаване с проекта
След това г-жа Тотова запознава учениците с целите и задачите на проекта – важно е децата да знаят какво им предстои. Учителката проучва нагласите към четенето с помощта на анкетата “Чета, защото…“ /Приложение 2/. Тя прилага и следните стратегии, с които “да запали” учениците си:
- представя им любопитни факти, свързани с книгите и четенето на книги – запознава ги с най-малката и най-голямата книга в света;
- представя им презентацията “Пътят на книгата до нас”, свързана със създаването на книгите, отпечатването и разпространението им – презентацията завършва с представянето на книгата като одухотворена вещ, която отправя своята молба и съвети към читателите;
- учениците заедно прочитат ”Молбата на книгата“ и изработват таблото “Пътят на книгата”.
Следва прочит на книжката „Франклин учи Хариет“ и обсъждане на това как Франклин по забавен начин учи своята сестричка на интересни и полезни неща. “Важно е учениците да разберат, че има различни видове интелигентност, различни преживявания и различни стилове на учене“, казва г-жа Тотова и допълва: “Обясних им как очакванията от процеса на обучаване се определят от различията сред тях – те имат различни нива на опит, силни страни или възможности”.
Родителите активно се включват. По инициатива на самите ученици класната библиотека на II “б” клас се сдобива с много нови книги, а по-късно училищната библиотека също е обогатена.
Накрая учениците се разделят двойки – ученик, който се справя с четенето и такъв, който има затруднения. Всяка двойка получава “Книга на моя приятел” /Приложение 3/. Първо чете ученикът, който се справя по-добре с четенето, а после ролите се разменят. Работният лист се използва като ръководство за анализиране на книгата по време на дискусията след четенето.
Стъпка 3: Същинска част на проекта
Първа седмица
1. В първия ден от седмицата учениците “рекламират” любимата си книга, прочитайки кратък откъс от нея и препоръчвайки я на съучениците си.
2. Следващият ден е посветен на инициативата “Енциклопедията – прозорец към света” – учениците разгръщат различни енциклопедии като: „1000 въпроса”, “Невероятните животни”, “От къде идват нещата около нас?”, “Най-великите личности на света”, “Най-известните природни чудеса на България”, “Човешкото тяло”, “Енциклопедия за природата” и др. “Те бяха развълнувани от факта колко много неща могат да научат от енциклопедията и се впуснаха в четене на текстовете под интересните картинки, което от своя страна помага за усъвършенстване на техниката “четене наум“. Успяхме в часовете по занимания по интереси да превърнем четенето на енциклопедии в забавна и полезна традиция!”, разкава г-жа Тотова.
3. Учениците посещават училищната библиотека – библиотекарката г-жа Велка Гинова им разяснява думите “поет” и “писател” и им разказва как се пишат стихчета за деца, колко отговорна и трудна задача е това, но и какво огромно удоволствие доставя. “В библиотеката организирахме работа по групи, свързани с четенето. Инициативата се проведе при спазване на изискванията за качеството на четенето – правилно, с подходящ темп и изразително изпълнение. Госпожа Гинова показа на учениците различни детски книжки. Представи авторите и разкри пред учениците някои интересни факти от техния живот. Учениците разгледаха книгите, слушаха и работиха с интерес по поставените задачи, разказаха защо обичат да четат и какво им носи четенето”, допълва г-жа Тотова.
Тук второкласниците получават книжния чеклист /Приложение 4/, който има за цел да ги мотивира учениците да четат. Идеята на ресурса е всеки ден след четене по 15 минути у дома учениците да записват колко страници са прочели. Така те ще могат да проследят как малките стъпки, с които напредват и ще видят, че всеки ден броят на страниците се увеличава. Постепенно децата стават по-любопитни, конкурират се в четенето, очакват признание и оценка.
“Специален агент Книголюб“ /Приложение 5/ е друг ресурс, създаден от г-жа Тотова за развиване умението за четивна грамотност. Четенето с разбиране е много важно и в обикновено е тясно свързано с мотивацията на учениците – ниско или нулево ниво често води до липса на интерес, до невъзможност да се следва хода на преподаването и до разсейване. Когато учениците се затрудняват с непознати думи и терминология или губят смисъла на текста, поради това, че не четат гладко, за учителя е наистина трудно да задържи интереса им. Ето защо, независимо от преподавания предмет, нивото на четивна грамотност неминуемо оказва влияние върху атмосферата в класната стая и възможностите за напредък на учениците и трябва да се развива паралелно с конкретното предметно знание.
4. Седмицата завършва с изработване на проекти за корица на любима книга (“Книжката прочетох аз и корица сътворих завчас”).
Втора седмица
В Брезово провеждат седмица под надслов “Антискучно четене“, в която чрез игрови похвати за развитие на четивната техника учениците тестват различни стратегии, за да заобичат още повече четенето. Второкласниците на г-жа Тотова се забавляват с:
- четене наопаки;
- “въртящ текст”;
- непрекъснат текст;
- четене с липсващи думи;
- разбъркан текст;
- четене по роли.
“Чрез различните иновативни варианти второкласниците изпитаха удовлетворение от интересния начин на представяне на текстовете. Част от децата успяха да демонстрират своите умения за гладко и изразително четене. Най-добрите четци бяха наградени с книжка за супер четец. Всички деца получиха прекрасен сувенир с послание да обичат книгата”, разказва г-жа Тотова.
Трета седмица
През третата шроектна седмица учениците споделят своите приключения извън класната стая:
- обличат костюми и представят по впечатляващ начин известни приказни герои пред първокласниците; питат смело по-малките деца: “От коя приказка сме?” и им задават гатанки и интересни загадки /Приложение 6/;
- организират изложба с илюстрации от приказки – първокласниците оценяват рисунките и излъчват “Най-добър художник”;
- създават и показват своята Книга със седем поуки, която са изработили заедно.
“Влизането в роля и цялостната подготовка за представяне пред публика са забавни и любими на голяма част от учениците. Наред с четивната грамотност, създаването на театър развива креативността, организационните умения и уменията за работа в екип”, споделя г-жа Тотова.
Четвърта седмица
Второкласниците взимат участие в Деня на четенето под мотото “Четенето дава възможности!”
Пета седмица
Последната седмица на проекта включва няколко дейности:
- Състезание по краснопис
“В този ден учениците подредиха изложба от тетрадки с най-красиво и правилно записан текст и текст под диктовка. Те демонстрираха упоритост, старание и очарователен краснопис, с желание изпълниха листовете с уверените си ръчици, които “оживяха“ под тях”, разказва г-жа Тотова. - Маратон по четене
Маратонът се провежда в групата за целодневна организация. Децата изработват цветни ръкавички с цитати на велики личности за книгите и богатството, което дава четенето, а след това смело се впускат в четене. “Учениците усетиха атмосферата и много от тях осъзнаха колко важни са отговорите на въпроса: “Защо да четем?“… след четенето децата сами се оцениха и единодушно излъчиха най-добрите четци, които бяха наградени със специално изработени грамоти”, разказва г-жа Тотова. Таблото ”Добрият читател“ е пример за второкласниците. - Второкласниците ще раздадат книжката „Приказките на баба, разказани от втори клас“ на всяко дете от подготвителните групи на детските градини в града като коледен подарък. “Те ще имат възможност да занесат книжката вкъщи, да оцветяват в нея и да слушат приказките, прочетени от мама, татко, баба или дядо по време на коледните празници”, споделя г-жа Тотова.
ЗАЩО ДА ОПИТАМЕ?
Една от основните цели на проекта “Да събудим книгата от съня” е второкласниците да обикнат четенето и да се превърнат в бъдещи читатели. “Мисията е свързана с утвърждаване на уменията за слушане с разбиране, за обогатяване на лексиката чрез четене на книги, за представяне на добродетелите и ценностите в живота чрез художествени произведения. Четенето развива още мисленето, фантазията и творческите умения”, обобщава г-жа Тотова.
След приключване на проекта учителката отново провежда анкета, свързана с нагласите към четенето. Резултатите показват, че 88% от децата в клас вече четат за удоволствие и други 12% са „съблазнени“ да четат”. Второкласниците се мотивират да търсят, четат и споделят всичко, което ги вълнува. Подобряват техниката си на четене, както и комуникативните си умения. Проектът изгражда у тях самодисциплина, творческо и практическо мислене и способност за работа в екип.
“Учениците имаха възможност да изразят идеите си по различен начин – устно, писмено, графично; Разви се приемственост между детска градина – училище – възрастни, както и приемственост между различните възрасти. Поощрени бяха креативността и екипната работа; създаде се добър междуличностен диалог. Провокираха се навици за четене, представяне на книгата като ценност. Резултатите от проекта се изразяват в обогатяване езиковата култура на учениците и развиване уменията им творчески да влагат знанията си в приложни и практически дейности, в изграждане на личностни качества, трудно постижими при традиционното обучение – целеустременост в работата, работна и лична дисциплина, творческо и практическо мислене, способност за работа в екип”, споделя г-жа Тотова.
Но учителката ясно осъзнава, че поддържането на мотивацията на децата е едно от големите предизвикателства пред нея. Тя целенасочено работи за този цел и споделя с нас своите стратегии:
- Личен пример;
- Регулярни разговори по темата за четенето – за предпочитан начин на четене, любими книги и автори, за истории от незабравими романи, за филми и сериали по книги.
- Разнообразие от дейности в класната стая.
