Стаята на гнева в с. Горно Сахране

Гняв, враждебност обиди и агресия – взаимосвързани явления, които за съжаление са част от ежедневието на немалко ученици в България.

Разпознават ли децата в училищна възраст емоциите, които изпитват?

Умеят ли да правят етичен избор и да контролират поведението си?

Как да намалим агресивното поведение сред подрастващите?

Това са въпросите, които си задава училищната психоложка Тихомира Михайлова, която ежедневно изследва взаомоотношенията между учениците в ОУ “Васил Левски”, с. Горно Сахране. В отговор на нуждата от по-позитивна среда тя създава своята “Стая на гнева”. Добрата практика е насочена към психичното благополучие на децата и най-вече – към намаляването на агресията в училище. Повече за нея прочетете в тази статия.

ВИЗИТКА НА ПРАКТИКАТА

Име на практиката: “Стая на гнева”

Цели:

Развиване на:

  • Умения за разпознаване на собствените емоции.
  • Умения за самоконтрол при усещане на силни емоции.
  • Нагласа за решаване на конфликти без агресия.

Подходяща е за: Всички ученици

Прилага се:  

  • При регулярни срещи с психолога – групови за деца на една и съща възраст или индивидуални;
  • При възникнала конфликтна ситуация.

Необходими материали: 

  • Мека топка;
  • Празна чанта;
  • Емоциометър;
  • Листи и пособия за рисуване.

ОПИСАНИЕ НА ПРАКТИКАТА

Емоцията гняв често буди притеснение и според всеобщото мнение трябва да бъде прикрита. Като психолог обаче г-жа Михайлова знае, че всички емоции са естествени и са част от природата на човека. Когато се говори за негативните чувства, тяхната сила отслабва. Децата отработват преживяването, което ги е разгневило, и неприятното усещане дори може да се превърне в нещо позитивно.

Така Тихомира Михайлова решава да създаде пространство, в което учениците да имат възможност да трупат знания и опит как да се справят с емоциите си в трудни ситуации. Тя разказва от къде ѝ хрумва да нарече работното си пространство “Стая на гнева”: “Името е провокация към децата да започнат на назовават емоциите си с истинските имена. Защото гневът е нещо, за което не се говори, а е в основата на агресивното поведение”.

Стаята на гнева всъщност е кабинетът на училищния психолог. Помещението се намира на комуникативно място, така че при необходимост всяко дете да успее да дойде бързо и лесно. Стаята е цветна и приятна за децата – украсена е с рисунките на децата, с жълти стени, зелен диван и маса във формата на детелина. На една от стените са закачени следните правила, които описват приемливо поведение при четирите основни емоции: тъга, страх, гняв и радост: 

“Когато съм тъжен, мога да плача.

Когато съм уплашен, мога да разкажа.

Когато съм ядосан, мога да изразя спокойно гнева си.

Когато се радвам, мога да пея и да се смея.”

Работа с децата

В Стаята на гнева децата се учат да разпознават емоциите си и да ги назовават. Когато усетят напрежение, те идват в кабинета на психолога и веднага трябва да оценят нивото на напрежение по скала от 1 до 10 (като 1 означава “не усещам гняв”, а 10 – “толкова съм ядосан, че искам да ударя някого”). Скалата е украсена с емотикони и закачена на входа на кабинета. Г-жа Михайлова кани децата да покажат къде в тялото си усещат гнева, а след това и да го нарисуват. Друга дейност в Стаята на гнева е играта  с “топката на спокойствието”, а за трансформацията на гнева помага и училищната боксова круша. 

Стаята на гнева в с. Горно Сахране

Стаята на гнева в с. Горно Сахране

Много важен предмет в кабинета е чантата за излишни неща. Когато някой изпитва силна емоция, той е подканен да я рисува или запише на лист хартия. Оставя листчето в чантата, за да не задържа в себе си това, което го напряга. Г-жа Михайлова разказва как един ден чантата била преместена от обичайното ѝ място – децата веднага забелязали нейната липса и попитали къде е.

Стаята на гнева в с. Горно Сахране

Когато хората започнат открито да споделят емоциите си, те се чувстват много по-спокойни. Училищната психоложка представя на учениците различни казуси, които им помагат да видят ситуацията “от страни”, да се замислят за начина, по който реагират, и да изградят приемлив модел на действие. Ето пример за хипотетична ситуация, която наскоро са обсъждали учениците: “Една вечер Тошко си тръгва от училище. Пред оградата среща друго момче, което го заплашва с бой, ако не му даде мобилния си телефон. Какво може да направи Тошко? Имало ли е такъв случай в нашето училище? – с този въпрос приравнявам казуса към среда, в която се намираме ние. Децата са много креативни и дават различни добри предложения. По този начин възпитаваме модел на поведение”, споделя г-жа Михайлова.

Стаята на гнева в с. Горно Сахране

Работа с учителите

В началото на Тихомира Михайлова се налага да работи активно за това да изясни своята роля в училище. Сега тя ежедневно си сътрудничи с класните ръководители и обсъжда с тях различни въпроси, свързани с децата. Добрата комуникация между психолога и класните ръководители обуславя навременната реакция при възникнали ситуации на агресия между учениците.

Работа с родителите

Като част от своята работа психоложката общува активно и със семействата на учениците: “Родителите трябва да бъдат наши партньори. Ако в училище се борим с агресията, а вкъщи я толерират – нашата работа не е ефективна”.  

Г-жа Михайлова се опитва да прави ежемесечни консултации с родителите в Стаята на гнева. Разказва им как работи с децата и какъв е резултатът. Родителите виждат положителната промяна в децата си и оценяват приноса на училищната психоложка за това. Скоро самите те започват да я търсят с различни въпроси как да постъпят. 

ЗАЩО ДА ОПИТАМЕ

След обособяването на Стаята на гнева и целенасочената работа на психолога за разпознаване на емоциите, децата вече открито назовават това, което чувстват. Като цяло физическата агресия в училище е сведена до ниско ниво, а учениците сами разпознават неприемливото поведение. “Едно дете дойде и съобщи за агресия между ученици. Децата се научават да говорят и да търсят помощ в такива ситуации, защото оценяват кое е редно и кое не”, споделя г-жа Михайлова. 

ЗА КАКВО ДА ВНИМАВАМЕ 

Г-жа Михайлова дава своята препоръка: “Партньорството между учители, родители и деца е с най-голямо значение. Важно е всички да бъдем търпеливи, за да научим децата да разпознават емоциите си. Това е ключът към самоконтрола.”

Напомняйте си, че е нормално резултатите да не идват веднага, а работата за психичното благополучие на учениците на моменти изобщо да не е лека. За да се ограничи агресивното поведение, е важно да се работи последователно и с упоритост.

Практиката е селектирана в инициативата ”Добрите практики на фокус“, която има за цел да открие, опише и популяризира ефективни, приобщаващи и устойчиви педагогически практики в три категории: благосъстояние на учениците, отговорност и принос на учениците, академичен напредък на учениците.

Имате нужда от още работещи практики? На prepodavame.bg може да намерите още много изпробвани практики за вашата класна стая.

Още полезни статии:

Получите достъп до още повече ресурси и практични материали