Слънчеви деца – как да приобщим учениците със синдром на Даун?

Слънчеви деца 

„…Синдром на Даун учените го наричат,
това слънчевите деца на света са, не отричат.

Една допълнителна хромозома ги отличава
и тя от тълпата хора ги различава.
При едно на 700 бебета без значение раси и социални класи се проявява,
при кого – съдбата решава и следния апел към обществото отправя:
Ръка към различните протегнете
и с разбиране и добра дума подходете!…“

Какво е синдром на Даун?

Синдромът на Даун е генетично състояние, което се изразява в наличието на една допълнителна хромозома в някои или във всички клетки. Вместо да имат по две копия от двадесет и първата хромозома, хората със синдром на Даун имат три. В резултат на това вместо 46, те имат общо 47 хромозоми в клетките си. Този допълнителен генетичен товар е причина за промените в развитието и типичните физически характеристики за синдрома на Даун, тъй като хромозомите и генетичният материал, който носят, играят ключова роля в определянето на чертите и характера. Тази допълнителна хромозома влияе върху целия им живот. Имат специфичен външен вид, някои характерни здравословни проблеми и в повечето случаи – интелектуални затруднения. 

Децата със синдром на Даун са като всички останали. Изпитват чувства и емоции, могат да играят, да учат, да спортуват и да работят като всички нас. Много обичат да са заобиколени от хора, да имат приятели, да общуват, да споделят общи дейности. Те са изключително добронамерени, позитивни и общителни, а усмивката рядко слиза от лицата им, поради което често ги наричат „слънчеви деца”.

Въпреки всички предразсъдъци и заблуди, мястото на децата с тази генетична аномалия е сред техните връстници в общообразователна среда. От изключително значение за тяхното развитие е ранната интервенция, както и достъпът до ефективно приобщаващо образование. Децата със синдром на Даун могат да учат в детски градини и в общообразователни училища, с  подкрепа на съответните специалисти, според спецификата на своите потребности. 

Наличието на интелектуални затруднения води до специфика в обучителния процес, съответно до някои съпътстващи особености, които отличават децата със синдром на Даун от техните връстници в детската градина и в училище, но това не бива да ги обрича на изолация и неприемане от страна на деца, родители и учители. Те са част от нашето общество, в което трябва да живеем заедно, приемайки всички свои предимства и недостатъци.

Децата със синдром на Даун в детската градина

Детската градина има водеща роля за овладяването на умения и  формирането на самостоятелност за всяко дете. Изключение не правят и децата със синдром на Даун. Още от предучилищна възраст те могат да получават допълнителна подкрепа за личностно развитие от съответните специалисти, включени заедно с ръководителите на групата в екип за подкрепа за личностно развитие. 

Тази ранна детска възраст  е важен период за формиране на умения за самостоятелно справяне с дейности от ежедневието и на различни функционални умения. Средата в детското заведение и ученето чрез игра са благоприятни за справяне с всички по-трудно формиращи се умения, за преодоляване на редица трудности, за ефективна социализация и постигане на оптимална автономност. Именно в детската градина е добре да се даде възможност за развитие на потенциалните възможности, за да се преследва възможно най-високо ниво на училищна готовност.

Какво не трябва да допускате:

Не изолирайте детето със синдром на Даун от останалите деца:

  • Не го отделяйте от другите деца по време на педагогически ситуации. То трябва да е сред тях, не бива да е на отделна масичка, за да не притеснява другите деца; защото може да измачка листове, да разпилее цветни моливи, да вземе и разхвърля играчките или предметите, които показвате по време на ситуацията;
  • Не изолирайте „различното“ дете по време на хранене на отделна маса, защото може да разлее, изцапа или обърне нещо от посудата; ако това се случи, включете деца да му помогнат да се избърше или да съдействат на помощник-възпитателя да се справят заедно със създалата се ситуация;
  • Не оставяйте детето в празната зала с помощен персонал, докато останалите деца играят в двора на детската градина;
  • Не оставяйте детето със СОП в детската градина, докато сте на посещение в библиотека,  книжарница или друго място, където е възможно да попречи на останалите или на вас, да си проведете спокойно изнесената ситуация;

Какво не трябва да пропускате:

  • винаги да адаптирате задачите за детето със СОП според неговите възможности;
  • да потърсите ресурсния учител и да го приемете с вас в групата, да подкрепя детето. Помислете за съвместни дейности в подкрепа на различното дете, които да са атрактивни и полезни и за всички останали деца в групата.;
  • да контролирате реакциите си спрямо всяка грешка на детето със СОП. Не забравяйте, че сте под наблюдение от всички деца в групата и че вашият модел на поведение е образец за тях, както и за крехките формиращи се детски нагласи към различието;

Децата със синдром на Даун в училище

Много от децата с това състояние могат да бъдат ограмотени – да се научат да четат, да пишат, да овладеят умения за извършване на сметни операции, таблично умножение, деление, както и други компетентностиДа, необходими са много търпение, усилия, умения да мотивирате детето да постига нови и нови постижения. Понякога се налага да преодолявате импулсивно или агресивно поведение, но за всичко това отново имате подкрепа на ресурсни специалисти, които осигуряват допълнителна подкрепа за детето със СОП. 

Труден може да е периодът на възприемане на новата социална роля на ученик. Промяната в средата, цялостната обстановка, нови деца и преподаватели в първи клас е един преходен период, труден за адаптация на децата със СОП. Необходимо е време, подкрепа, търпение и протегната ръка. 

Децата със синдром на Даун са добронамерени, любвеобилни, много чувствителни. Те очакват от вас същото отношение. Лесно долавят негативизъм, той ги демотивира и дори е възможно да провокира неприемливо поведение. 

Насоки за успешно включване в дейности на класа

Добронамереното отношение отключва всякакви врати за ефективна комуникация с децата в това състояние. Колкото и не навреме да задават въпроси, да стават и да се разхождат по време на час, да ви занимават със странични неща или други дейности, запазете спокойствие и заменете нерегламентираните предпочитания като поставите целенасочена задача.

  • Променете нагласите си към различието

Прескочете всякакви страхове, опасения,  предразсъдъци и негативно отношение към по-различното дете. То е част от класа ви и е като всички останали деца. Очаква подкрепа от вас и иска да бъде като другите ученици. Положителното отношение, протегната ръка, готовността и желанието ви да му помагате няма да останат незабелязани. Ще помогнат да спечелите доверието на по-различния ученик и ще мотивирате всички останали да подкрепят по-различните потребности в класа.

  • Ангажирайте детето по време на час

Ако съумеете да ангажирате детето, така че то да се чувства заето и значимо, ако има с какво да се занимава и ако усети, че усилията му водят към успех, няма да се стигне до моменти на отегчение, в които ще си позволи да нарушава правилата и да се държи неприемливо  в клас. 

  • Разделете класа на малки работни групи 

Така и ученикът с различни възможности може да се включи в общи задачи по темата на урока, няма да се чувства пренебрегнат, няма да скучае или да шуми по време на час;

  • Бъдете подготвени

Винаги имайте подготвени персонални задачи и работни листове с адаптирано учебно съдържание за него, съобразено с неговото ниво на успеваемост, за да ангажирате вниманието му и да го включите в часа;

  •    Използвайте проекти

Подгответе проектно базирано обучение за ученика със СОП – персонално или в екип с други негови съученици, чрез което той ще се почувства значим и ценен и ще покаже на класа, че участва наравно с тях и че се справя добре.

  • Осигурете среда на доверие и подкрепа

Не забравяйте да подсигурите подкрепяща среда за ученика със синдром на Даун. И не спирайте да му гласувате доверие. 

  • Забравете за опцията “последен чин” 

Вместо това възлагайте задачи и дейности, внедрете отговорности. Може да отговаря за маркерите и дъската, за подреждането на масите в класната стая, да ви помогне да раздадете работни листове на класа и после сам да ги събере, попълнени от децата и да ви ги остави на бюрото. Осигурете участие на детето. Нека постоянно да е около вас, без да спирате да му показвате колко много ви помага в различните възложени задачи. По този начин ще спечелите приятел, който е готов по всякакъв начин да ви подкрепя и няма и да остане следа от възможни спънки, които ще пречат на нормалното протичане на учебния час.

Мотивацията ви за приемане на детето със синдром на Даун лесно ще се прехвърли и върху вашите ученици. Не спирайте да споделяте с тях колко е важно да бъдат добри, да могат да подкрепят по-различните свои връстници, да не странят от тях, а да бъдат приятели и да им помагат. Не пропускайте да похвалите и поощрите всяко дете, което се опитва да общува или да подкрепя ученика със СОП. Нека тези постъпки не остават незабелязани. Научете децата в класа да не реагират бурно на някои неприемливи действия и неспецифично поведение. Покажете им как гневът може да се трансформира в подкрепа. Обяснете им, че зад “неправилната” постъпка на едно такова дете може да стоят ограниченията на здравословното му състояние, трудностите в комуникацията, неразбирането на останалите, необходимостта от внимание или дори просто желанието да бъде забелязано. За целта акцентирайте върху най-дълбоко скритите човешки ценности – доброта, търпение, емпатия, толерантност, с които всеки от нас разполага, стига да ги открие в себе си и да ги цени и развива в забързаното си ежедневие. 

Как да се справите с предизвикателно поведение на ученик със синдром на Даун?

Възможно е да попаднете в ситуация, в която не трудностите в овладяването на учебния материал от ученика със синдром на Даун, а неговото импулсивно поведение ще се превърне в сериозно предизвикателство, пред което трябва да се изправите и да преодолеете. В редки случаи деца с това състояние развиват поведение, неприемливо за околните, свързано с хиперактивност, автоагресия, агресия към деца или към учители. 

Винаги, когато говорите за неприемливо и проблемно поведение, не забравяйте първо да потърсите първопричината за него. Можете да се консултирате с психолога, който подкрепя детето, да потърсите допълнителна консултация и с други специалисти. Поканете родителите и поговорете за неприемливото поведение на ученика. Поинтересувайте се дали и вкъщи има подобни прояви.  Опитайте се да откриете заедно  какво поражда тази автоагресия или агресия към околните.

В случаите, когато поведението не подлежи на промяна и овладяване, можете да помислите с ръководството на училището за осигуряване на помощник на учителя или да поискате от родителите ученикът да има придружител от семейството или свой асистент по време на престоя му в училище.

Когато подобен тип поведение е комбинирано и със сериозни затруднения при овладяване на учебното съдържание, трябва да помислите за промяна на формата на обучение в индивидуална или въобще да промените вида на предоставената подкрепа. Има деца, при които общообразователната среда не може да посрещне спецификата на техните потребности. В такива случаи обучението би могло да продължи с подкрепата на Център за специална образователна подкрепа. 

Винаги има изключения и по-специфични случаи. Допълнителният генетичен материал предизвиква различни проявления на състоянието. Допринася за забавяне в развитието на децата, но това не ограничава възможностите им за развитие на различни интелектуални способности и творчески таланти. Невинаги децата с тази особеност в генетичния си код са с интелектуални ограничения. Все  по-често се срещат хора със синдром на Даун, които завършват висше образование в различни специалности.

Как да помогнем на останалите ученици да разберат повече за синдрома на Даун?

Има редица доказали себе си актьори, скулптори, дизайнери, предприемачи, реализирали се на политическата сцена личности – всички те, носещи в себе си хромозома повече. В интернет има много информация, статии и видеа за намерили своята реализация “слънчеви деца”. Отделете малко време в час на класа, за да гледате заедно с вашите ученици образователен филм по темата или селектирайте любопитна информация за личности със синдром на Даун, с която да отпразнувате 21 март – Международния ден на хората със синдром на Даун. 

Показвайки своите успехи, тези личности не спират да отправят посланието, че хората със синдром на Даун имат нужда от подкрепа в непрекъснатата и несправедлива битка, която водят, опитвайки се да се впишат и да бъдат приети. Демонстрират своя потенциал и страхотни умения, както и всички стъпки, довели ги до тях, а за нас остава изборът да направим най-важната стъпка – да преодолеем предразсъдъците и да протегнем ръка.

 

ИЗТОЧНИЦИ:

Живот със синдром на Даун

Сдружение Синдром на Даун България

Синдром на Даун – симптоми, причини, превенция, скрининг

Хората със синдром на Даун: Ангелите на Земята, в които живее слънцето

Аз приемам хората със синдром на Даун. Урок в партньорство с Уча.се 

Йончева, А., Тодорова, В., Да се запознаем с „различните“ деца на България – НАРУ, Фондация Просвета – София, „Различните“ деца на България, Можем заедно

Още полезни статии:

Приобщаващо образование

Адаптиране на учебно съдържание за ученици със СОП: защо, кога и как

Адаптирането на учебно съдържание е основен компонент на приобщаващото образование. То е част от дизайна на подкрепящата и приобщаващата среда в съвременното общообразователно училище, мост

Академичен напредък на учениците

Разкрийте твореца във всяко дете с нестандартни задачи по БЕЛ

Модерното образование все повече преориентира фокуса си от традиционното предаване на знания, които учениците трябва да запаметяват и възпроизвеждат, към формиране на умения, ключови за

Получите достъп до още повече ресурси и практични материали