fbpx
За родители Приобщаващо образование

Партньорство и взаимодействие с родителите на ученици със специални образователни потребности

Партньорство и взаимодействие с родителите на ученици със специални образователни потребности

Приобщаването на дете със специални образователни потребности в общообразователна среда е нелека задача, която не би могла да се реализира без участието, подкрепата и ефективното сътрудничество на родителите. Комуникацията с тях е от изключително значение. Когато се касае за семейства, в които се отглежда дете с някакво нарушение в развитието, общуването следва да се осъществява със завишен параметър на добронамереност, разбиране и деликатност. Препоръчително е да се реализира в атмосфера на добрия тон и при избягване на  императивния оттенък на изказа.

Настоящата статия ще ви запознае с различни реакции и фази на тяхното преодоляване от родители на деца с увреждания и други нарушения, както и с производните от тях модели на родителско поведение. Тя ще ви посочи някои стъпки и насоки за ефективното общуване с родители на деца със специални образователни потребности.

Принципи на комуникация

В комуникацията с родителите няма строго фиксирани правила. Много често я определяме като изкуство на умелото общуване и неведнъж се налага да подходим с известна доза талант и галантна прецизност, за да постигнем набелязаните цели. При осъществяването ѝ следваме няколко основни принципа:

  •   Изграждане на доверие и партньорство;
  •   Индивидуален подход за всяко дете и семейство;
  •   Непрекъснат диалог;
  •   Постоянна обратна връзка;
  •   Включване на родителите в съвместни дейности.

Тези принципи следваме и при общуване с родители на деца със СОП като прибавим още няколко задължителни елемента:

  • Акцент върху спецификата на нарушението, всички факти и обстоятелства, произтичащи от него;
  • Опит за опознаване ежедневието на семействата, в които има дете със специални потребности;
  • Приемане на различието, формиране на реални очаквания.

Необходимо е да сме добре информирани за здравословното състояние на съответния ученик, да познаваме същността на наличните нарушения и произтичащи от тях факти и обстоятелства, а също и как те биха се отразили върху способността му за учене и овладяване на нови знания и умения. Тази информираност би ни била от полза за подбиране на правилни средства, методи и похвати, с които да си служим, за да поддържаме конструктивен диалог със семействата.

Важно е да се опитаме да опознаем тяхното ежедневие и всички съпътстващи трудности и предизвикателства, с които се справят. Това ще помогне да сглобим елементите от пъзела с много неизвестни и ще ни мотивира да подкрепяме и да оказваме съдействие на различни нива, което уверено гради отношения на доверие и разбирателство.

Когато успеем да превъзмогнем стереотипно ориентираните си нагласи към различието, ще ни е доста по-лесно да се фокусираме върху формирането на лесно постижими цели, начините, по които да ги реализираме, както и върху формирането на реалистични очаквания, съобразени с наличните възможности на ученика.

Колкото и трудно да се осъществява понякога комуникацията с някои родители, никога не бива да прекъсваме опитите си за нейната реализация. Родителите са най-ценният източник на информация за своите деца. Те могат да имат активна партньорска роля в осъществяване на приобщаването и да бъдат ефективен участник в образователния процес – подкрепа за детето и за учителя. Повечето от тях винаги търсят контакт с учителите, от които очакват нормално общуване, разбиране, съчувствие, съпричастност и подкрепа.

За да общуваме пълноценно с тях, е необходимо да знаем малко повече за това как протича ежедневието на едно семейство, което полага грижи за дете със специални потребности. Появата на такова дете е сложна житейска ситуация, която променя изцяло досегашното функциониране на семейството. Пътят, по който поема то съвсем не е лек. 

Как родителите приемат диагнозата на детето си? 

Първоначалният шок и драматичният сблъсък със съответната диагноза повлича след себе си поредица реакции на родителите. Те преминават през няколко етапа/фази на приемане и осъзнаване на реалността:

  • Неприемане
  • Гняв
  • Страх от неизвестността
  • Вина
  • Объркване
  • Безсилие
  • Разочарование
  • Приемане

Не е задължително тези етапи да протекат в горепосочената последователност. Възможно е да се застъпват и дори да се повтарят. Понякога истината е смразяващо жестока и е трудно да бъде приета. Дългоочакваното дете и всички вълнения и трепети, свързани с неговото появяване, са помрачени от тежки диагнози и мрачни прогнози за бъдещето му развитие. Това е силен удар върху родителската психика и нормална реакция е неприемането. Родителите отказват да приемат, че всичко това се случва точно на тях.

Веднага след тази първа реакция на отричане следва нова реакция – гняв. Той може да бъде насочен в различни посоки: 

  • гняв към лекарите;
  • гняв между родителите;
  • гняв в цялото семейство – роднини, близки, приятели.

Това е най-силната реакция, през която преминават семействата и много бързо повлича след себе си страх. Недостатъчно деликатно поднесената информация или липсата въобще на такава водят до страх от това какво предстои. Страхът от неизвестността поражда много въпроси, чиито отговори са неизвестни. 

Страхът много често бива придружен от вина. Това е следваща родителска реакция. Къде сбърках? Аз ли съм причината за състоянието на детето си? Добре ли се грижех за себе си по време на бременността и след раждането? Това е само една малка част от всички въпросителни, пред които се изправят родителите на деца с увреждания. Невинаги намират отговорите на тези въпроси и това води до объркване и безсилие. Те от своя страна повличат след себе си разочарование от всичко, което със страшна сила се стоварва върху тях и което са безсилни да променят.

Как се преодолява шокът от диагнозата?

Срокът за преодоляването на всички реакции за различните родители е различен. Всеки сам и по различен начин преминава през тези емоции на личността, докато достигне до периода на адаптация. Той е свързан с приемане на диагнозата, преодоляване на страха, превъзмогване на чувството за вина, получаване на ясни отговори относно какво предстои и какво трябва да се предприеме. 

Понякога всички тези неизвестни се преодоляват с месеци, дори с години. Много често предучилищната възраст на децата не е достатъчна за родителите здраво да стъпят на краката си и да предприемат най-адекватни мерки относно осигуряване на необходимата подкрепа. Много от тези деца не посещават детска градина. В някои случаи по преценка на родителите, а в други поради неприемането на детето в детско заведение поради спецификата на здравословното му състояние. Това е абсолютно недопустимо и в разрез с нормативната уредба, но за съжаление, все още се случва. 

Други родители предпочитат децата им да посещават различни социални услуги, специализирани центрове или различни специалисти, което също не е най-добрият вариант за ефективна социализация и адаптация в образователна среда и изправя пред доста повече изпитания децата, когато настъпи училищната възраст. Има и родители, които продължават да отричат проблема на детето си, други смятат, че като расте, детето само ще преодолее всички налични до момента затруднения. Понякога дори в рамките на едно семейство приемането на специфичните образователни потребности на детето могат да бъдат осъзнати по различен начин от единия и другия родител, различно виждане върху нещата да имат баба, дядо и други близки, с които евентуално ще се налага да общуваме.

Как да подходим в общуването с родителите на учениците със СОП?

И така времето се изнизва неусетно, докато не дойде време за училище, където всички трудности осезаемо излизат на преден план и става невъзможно да бъдат повече подминавани.  

Децата със специални образователни потребности прекрачват прага на училището, но наред с комуникацията с тях, идва и предизвикателството да общуваме с техните родители. Комуникацията с родителите на деца със СОП до голяма степен се определя в зависимост от това, как и докъде семействата са успели да овладеят всички изброени до момента реакции и фази на приемане на специфичното състояние на детето си. Родителската аудитория е разнородна и се крепи върху доста деликатна и неустойчива основа. 

Условно можем да групираме три групи родители на деца със СОП според периода на осъзнаване и приемане на специалните потребности на техните деца:

  1. Родители, които са в период на стрес, вина, агресивно поведение, отричане на ситуацията и специфичните потребности;
  2. Родители, които наред с огорчението, болката и притесненията от проблема на своето дете, демонстрират отговорно поведение, проявяват загриженост и са в готовност да приемат насоки, препоръки и съдействие в интерес на детето;
  3. Родители, които приемат ситуацията.

Най-предизвикателно е общуването с родители на деца със СОП, които все още са във фаза на стрес, вина, агресивно поведение и отричане на ситуацията. Те не желаят с детето им да работят специалисти и то да получава допълнителна подкрепа за личностно развитие/ресурсно подпомагане. В тези случаи оставаме сами в опитите си да бъдем полезни на конкретното дете. Това, разбира се, не трябва да ни демотивира. Диалогът със семействата не трябва да спира. Само така бавно и деликатно можем да внедрим идеята, че в интерес на детето и с желание за максималното разгръщане на наличните му възможности, за него трябва да се погрижи екип от специалисти. Възможно е родителите да не са съгласни, да има противоречия, да отказват да съдействат, дори да последва гневно отношение и реакция. 

След внимателно проучване на първопричината за отказа им от тази подкрепа е добре да ги успокоим, че тя е в отговор на потребностите на детето им, не наслагва етикети и специално отношение към него, а следва интересите му. Можем да дадем примери от практика си, за да  покажем, че получаването на допълнителна подкрепа от ресурсен учител, логопед, психолог и други ресурсни специалисти е довело до добри резултати. Запознаването на  такива семейства с родители на деца със СОП, които вече получават ресурсно подпомагане, също е в огромна помощ. Обменът на информация между родители е много ефективен и работещ модел на взаимодействие. Много често родителите са склонни да се доверят на хора, които имат сходен на техния проблем и които вече са минали по този път, по който те тепърва трябва да поемат в търсене на най-доброто за своето дете.

Втората група родители се нуждаят най-силно от подкрепа. Те все още много болезнено преживяват това, което ги е сполетяло и са много раними от проблема на своето дете. Не могат да се справят със силата на всички емоции и реакции и се нуждаят от помощ, за да преодолеят тези свои емоционални състояния. В същото време осъзнават, че трябва да приемат нещата такива, каквито са, да трансформират цялостно своето ежедневие и да се пригодят и адаптират към начин на живот, който е съобразен с наличните нарушения. Тези родители очакват една мечтана и жадувана промяна от училищния живот на детето си. Добре е да ги насърчим и обнадеждим без да обещаваме чудеса, защото разочарованието много лесно ще погуби граденото с месеци доверие. Не трябва да се правят прогнози за това кога ученикът ще се научи да чете или кога ще догони по умения останалите в класа. Нека родителите осъзнаят, че всяко дете се различава от останалите, че различието не бива да стряска и демотивира. То трябва да бъде прието. Добре е да им напомним, че са взели необходимите мерки, че вървят в правилната посока, че детето получава нужната подкрепа. Резултатите при тези деца идват с по-различно темпо и родителите трябва да знаят това. На пръв поглед може и да са незначителни, но всъщност всяка малка стъпка напред трябва да се приема като една голяма победа за детето със специални потребности, за неговите родители, за учителите и специалистите, които работят с него. 

Ако усетим чувство на безсилие и безизходица при общуването си с първия или с втория тип родители, можем да потърсите методическа подкрепа от Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование във вашата област, където специалисти в областта на приобщаващото образование могат да окажат подкрепа, да дадат насоки за ефективна комуникация, да споделят модели на партньорство и взаимодействие с родители на деца със СОП. Те могат да проведат родителско консултиране с цел по-висока информираност относно същността на допълнителната подкрепа, запознаване с дейността на различните специалисти, как те могат да бъдат полезни на детето им и много друга полезна информация, която да бъде в полза и подкрепа на родителите. 

Родителите се нуждаят от подкрепа и сигурност, че поемат в правилна посока. За целта е необходимо да имат достъп до консултация със специалисти за проблемното развитие на своето дете, както и до специалисти, които да подкрепят тях самите. Преди всичко обаче се нуждаят от информираност. Достъпът до такава е изключително ограничен. Много често семействата не знаят към кого да се обърнат, как да постъпят, къде да потърсят помощ и специализирана грижа за детето си. Тук учителите биха били полезни като насочат, посъветват и информират. За целта е хубаво да разберат какви социални услуги са налични в съответната община (Дневен център, Център за социална рехабилитация и интеграция, Център за обществена подкрепа и др.) и с какви специалисти разполагат те. Родителите могат да се насочат и към личния лекар, ако е необходимо детето да посети специалисти. Ако имаме контакти на други родители на деца със СОП, можем да ги споделим при съгласие от тяхна страна, за да могат да обменят информация помежду си или да ги насочим към Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование в областта, където биха могли да получат информация, консултиране, насочване и други полезни насоки.

Най-ефективна би била комуникацията с третата група родители, които приемат ситуацията напълно или поне до голяма степен. Успели са да обърнат гръб на всички противоречиви чувства, емоции и реакции и се опитват да ги оставят в миналото. Те приемат проблемите на децата си и смело са отправили поглед напред, решени да ги подкрепят по най-добрия възможен начин. Тези родители са отворени за диалог, съдействащи и помагащи. Готови са да участват в различни дейности и мероприятия на училището и класа и са добри партньори на учителите в процеса на приобщаване на “различните” деца. Те също се нуждаят от подкрепа, но могат и да са в огромна помощ на учителите. 

За да можем да подкрепим родителите на деца със специални потребности, ние трябва добре да познаваме процесите, през които минава семейството, и да бъдем толерантни към тяхното поведение, породено от сблъсква с нереализираното очакване. Необходимо е да познаваме тези възможни реакции на родителите, обусловени от тяхното сблъскване с реалността, от шока, стреса, страха, от разочарованието от неочакваната промяна на планове и надежди за тяхното дете. 

Когато опознаем периода на адаптация към съответната ситуация в семейството, ще ни е много по-лесно да разберем някои модели на родителско поведение и да подберем най-правилните подходи за ефективно общуване.

Познавайки по-детайлно нелекия път, по който трябва да върви едно семейство, полагайки грижи за дете с различни нарушения в развитието, в нас се засилва  желанието и готовността за оказване на подкрепа. Расте мотивацията ни за справяне с поредното предизвикателство. Водени от идеята да сме полезни, успяваме да открием най-правилния подход, да окажем най-ефективната подкрепа и да реализираме приобщаване по най-правилния за конкретното дете начин.

 

Статията е вдъхновена от личния опит на автора и е допълнена с информация от следните източници:

  1. Дерменджиева, С. (2012) Как да работим с родители. София: РААБЕ България ЕООД
  2. Чавдарова-Костова, С.(2019) Приобщаващо образование. София: Университетско издателство “Св. Климент Охридски”
  3. Дейности в подкрепа на родителите на деца с увреждания
  4. Дете с увреждане в семейството 
Тагове

За автора

Виолета Георгиева

От учители за учители

Абонирай се, за да получаваш безплатни статии и ресурси.