През последните месеци светът сякаш се е обърнал с главата надолу. Ковид кризата все още продължава да ни държи в страх и на разстояние един от друг, докато само на няколкостотин километра от нас се водят активни военни действия с хиляди жертви и страховити разрушения. Милиони бежанци търсят убежище в други държави, включително в България, възрастни и подрастващи непрестанно обсъждат войната и ужасните последствия, които тепърва предстоят. Силен дистрес е обхванал цялото ни общество.
Войната и насилието засягат най-драстично децата, като ги лишават от изключително нужното им време за когнитивно-емоционална обработка и себеизцеление. Децата, живеещи в зони на военни конфликти нямат нормален живот. Те стават свидетели на разрушаването на домовете им и на нараняването или дори убиването на членове на семействата им, приятели и съседи. В тази ситуация е възможно да не им достигат думи да изкажат какво са преживели и вместо това го изразяват чрез негативни поведения като възрастова регресия, агресия към околните, новопоявила се склонност към самонараняване или изключване от реалността.
В този смисъл децата бежанци от Украйна се намират в повишен риск от хроничен дистрес, поведенчески и социални проблеми. Повечето от тях не са посещавали училище от началото на военните действия, което допълнително се отразява негативно на развитието им. Връщането им в училище е нужно не само за да продължат обучението си, но и за да бъдат физически и емоционално защитени от заобикалящия ги хаос.
Кризисната ситуация в момента е многопластова и оказва влияние на всички ученици, не само децата бежанци. Тя провокира силни негативни емоцииhttps://prepodavame.bg/kakvo-e-ko-regulatsia-v-klas-3-zazemyavashti-strategii-za-malki-i-golemi/ като паника, тревожност, гняв и страх. Те от своя страна оказват пагубно влияние върху здравето и способността за учене. Само когато се чувства социално свързан и емоционално сигурен, ученикът може да се фокусира върху академично съдържание и да учи.
Ролята на социално-емоционалните умения за преодоляването на травмата
С цел да овладеят и преодолеят несигурността, социалната тревожност и емоционалните сътресения, децата имат нужда от изграждането на знания, умения и нагласи, които им позволяват да останат здрави и позитивни, да управляват емоциите си, да демонстрират просоциално поведение и да се справят с ежедневни предизвикателства. Развитието на социално-емоционални умения в училище помага на учениците да реагират на стресови ситуации спокойно, да засилят критическото си мислене, да взимат информирани решения и да разрешават конфликти по мирен път.
Социално-емоционалното учене е важно за всички деца и младежи, но е особено критично за преживяващите кризисна ситуация. То може да бъде реализирано в отделни часове, интегрирано в училищните учебни програми или провеждано в извънкласни и неформални занимания. Негативните последствия от хроничния стрес могат да бъдат преодолени, ако на учениците се осигури достъп до безопасна и предвидима учебна среда и възможност да развиват социално-емоционални умения.
Няколко важни причини да интегрираме социално-емоционално учене в класната стая:
- Социално-емоционалните умения могат да бъдат преподавани както всеки учебен предмет. Те не са въпрос на природна даденост, а подлежат на развитие. Конкретни упражнения в рамките на училищните уроци могат да включват например идентифициране на лични и чужди емоции, овладяване на стрес чрез дишане и движение, развитие на екипни техники за решаване на проблеми, ролеви игри за разрешаване на конфликти и др.
- Социално-емоционалното учене насърчава естествената склонност на децата към алтруизъм. Алтруистичните прояви активират центровете за награда в мозъка, което подпомага трансформирането на негативните емоции като страх и гняв в позитивни като надежда и увереност.
- Развитието на социално-емоционални умения е част от цялостното личностно израстване. То има потенциала да преодолее негативни поведенчески тенденции при децата и младежите, тъй като им позволява да се изразяват ясно и пълноценно, да се чувстват по-свързани и да изграждат по-здравословни взаимоотношения с околните.
- Според изследванията интегрирането на социално-емоционално учене в клас води до повишаване на академичните резултати на учениците. Използването на средствата на изкуството – музика, танц, театър, визуални изкуства – се отразява ползотворно на младите хора, тъй като ги излага на хуманистични идеи и ги включва в креативни занимания.
- В по-дългосрочен план развитието на социално-емоционални умения подобрява икономическата ситуация на страната. Липсата на социално-емоционално учене в образователната система може да понижи средната икономическата продуктивност с около 30 %.
- По време на криза в медийното пространство циркулира динамична информация – както точна, така и фалшива, често допълнително нагнетена от сензационно медийно представяне. Това не само усилва несигурността и тревожността, но и се превръща в плодородна почва за разпространението на нетолерантност и омраза. Социално-емоционалното учене насърчава както критическото мислене, така и проявата на уважение и разбиране към другите. По този начин учениците развиват устойчивост спрямо негативното влияние на фалшиви новини и разделение на обществото.
- Проведените в засегнати от кризисни ситуации държави изследвания показват, че вредните ефекти на токсичния стрес могат да бъдат преодолени с помощта на социално-емоционалното учене. Учениците съумяват да се излекуват от травматичните преживявания и да се върнат към нормално съществуване, когато са изпълнени две условия. Едното е да имат безопасна и предвидима учебна среда и да участват в дейности, свързани с тяхното развитие, а другото е да са заобиколени от възрастни, които демонстрират социално-емоционални умения и отношението им към децата е позитивно и изпълнено с грижа.
Ползите от социално-емоционалното учене несъмнено са много, особено към днешна дата. То помага на децата да се изцелят от преживявания, свързани с трагедии и насилие, учи ги да разчитат на себе си чрез умения за справяне във и извън училище, поощрява равнопоставеността и здравословните връзки и не на последно място увеличава общностната свързаност и стабилност. Цялата тази съвкупност от позитивни явления е в състояние да помогне на учениците да устояват дори на насилствен екстремизъм и много тежки обстоятелства. Грижата за психическото здраве по време на криза е от първостепенно значение. Започнете днес!
Не сте сигурни откъде да започнете? Разгледайте ресурсите за развиване на социално-емоционални умения в час на сайта на prepodavame.bg.
Тази статия е адаптирана от: UNESCO COVID-19 Education Response. Education Sector issue notes, (2020). Nurturing the social and emotional wellbeing of children and young people during crises.
Допълнителни източници:
1. EducationLinks, (2018). Social and Emotional Learning in Crisis and Conflict Settings. US Agency for International Development (USAID).
2.Alves, V., (2016). Psychosocial Support and Social and Emotional Learning. Inter-Agency Network for Education in Emergencies (INEE)
3. Farajallah, I., Reda, O., Moffic, H., Peteet, J. & Hankir, A., SPIRIT (Social Psychiatrists Interested in Recovery from International Trauma) (2022). The Psychosocial Impacts of War and Armed Conflict on Children. Psychiatric Times.
4. Zins, J. E., Weissberg, R.P., Wang, M. C., & Walberg, H. J. (2004). Building academic success on social and emotional learning: What does the research say? NY: Teachers College Press
5.Duraiappah, A.K. & Sethi, S. (2020). Social and emotional learning: the costs of inaction. Rethinking learning; a review of social and emotional learning for education systems. UNESCO publication.
6.Inter-Agency Network for Education in Emergencies (INEE). (2016). Psychosocial Support and Social and Emotional Learning for Children and Youth in Emergency Settings
