Когато говорим за приказки, навярно в мислите на повечето от нас изниква мила картинка. Връщаме се в спомените си и се виждаме като малки деца, сгушени в прегръдката на любим човек. Неслучайно приказки съществуват във всички култури и устояват във времето и пространството!
Излишно е да казваме, че силната ангажираност към приказките носи много ползи за децата. Малчуганите сякаш се потапят в приказната история, вълнуват се заедно с героите, съпреживяват техните приключения, а в резултат на това измислицата се трансформира в реалност на преживяванията, която им дава ценен опит и силна емоция.
Насърчава се концентрацията, развива се креативното мислене и умението за решаване на проблеми. Не по-малко важен е приносът на приказките и по отношение на развитието на езика и комуникативните умения. А фактът, че народните приказки са част от всички култури, ги прави универсално средство за учене и приобщаване.
В класната стая приказките са начин да подарим на учениците си нещо непредсказуемо, удивително или просто ново. Ако работите с малки деца, приказките вероятно така или иначе са част от учителския ви арсенал. Но ако преподавате на гимназисти, може би до момента не сте се замисляли по въпроса.
Ето защо в настоящата статия решихме да поговорим малко повече за това. Надяваме се да ви бъдем полезни!
Как да включим приказки в часовете си?
След като видяхме защо, нека помислим как да включим приказки в преподаването си. Използването на народни и вълшебни приказки в класната стая може да приеме много форми, но по съществото си вариантите са два:
- да използвате в часа съществуваща приказка;
- да измислите приказка и да я използвате за целите на урока.
Оттук-насетне нещата са във вашите ръце – вие задавате рамките на “приказната” схема! Съобразете се с образователните цели и плана на урока и се доверете на собствената си креативност. Може да въведете приказката под формата на съпровождащ урока разказ, театър, образователна драма или друго взаимодействие между вас и учениците. Може да заимствате от класическата приказка само отделни нейни елементи, да поставите героите в нова ситуация или да измислите нов финал.
Основни елементи на приказката
За да извлечем всички ползи от включването на приказки в преподаването, то историята, която разказваме в часа, трябва наистина да може да бъде определена като “приказка”. За целта пък е важно да познаваме основните елементи на този жанр. На темата са посветени множество научни трудове. Съветският фолклорист Владимир Проп посочва така наречените от него елементи-функции – постоянни и трайни елементи, които присъстват във всяка една приказка в различни вариации. В своята “Граматика на фантазията” Джани Родари обобщава и съкращава този списък до двадесет елемента-функции.
Разбира се, за нас като учители не е необходимо да навлизаме в темата в дълбочина. Но когато измисляме приказка или адаптираме съществуваща приказка за часа си, непременно трябва да имаме предвид следното:
Човешкият аспект
Приказките работят в контекста на човешките качества от момента, в който героите поемат на “приключение”. Това важи както за случаите, когато героите са хора, така и когато са други същества (животни, растения, елфи, дракони и т.н.). Чрез техниката на разказването урокът ни също трябва да се развива между герои, които използват познатия ни език и движения, които са носители на различни качества.
Фантастичното царство
Независимо дали използвате добре позната приказка или измисляте собствена такава, влезте във фантастичното царство и следвайте този път, докато завършите урока си. Ако вашата приказка е прекалено “реална”, то това… няма да е приказка!
Драматичният конфликт
Приказката създава конструктивен конфликт между героите, а в нашият случай резултат от този конфликт ще бъде урокът, когнитивният предмет или неговото разбиране от учениците.
Въображаемото място
Приказното действие се развива на измислено място, където времето няма смисъл или значение.
Символите
В приказките персонажите и действията излизат от реалността и се превръщат в символи. Поетично енергизирани, символите увличат не само ума, но и емоциите ни, докосват подсъзнанието ни и носят смисъл, предаван през поколенията и вековете.
Как да изградим урок, базиран на приказка?
Използването на приказки по време на часа не трябва да е самоцелно – в крайна сметка идеята е да постигнем във възможно най-голяма степен целите на урока и да улесним ученето на децата. Някои уроци може да протекат изцяло под формата на разказ, докато за други образователни теми може да е по-подходяща комбинация от разказ и действие (изпълнение на някаква задача от страна на учениците). В този случай ви съветваме да започнете с приказката, да продължите със задачата и да завършите отново с приказката.
Когато планирате “приказен” урок, преминете през следните 4 точки:
1. Определете целта
Помислете какво знание искате да предадете в конкретния урок. Какво искате да кажете на децата и как приказката би помогнала за това?
2. Измислете фабулата
Използвайте изобретателността си при избора на интересна фабула с интересен сюжет. За да е напълно ясно, че разказвате в жанра на приказката, започнете с „Имало едно време …“.
3. Придайте драматизъм
Не забравяйте да включите конфликт между главните герои, преодоляване на препятствие или две противоречиви позиции. Обмислете битка между доброто и злото и помогнете на доброто да победи, за да постигнете заедно с децата крайната си цел.
4. Помислете за изводи, послания, резултат
Свържете резултата от конфликта със съответно послание. Ако разказът върви гладко и следва логиката на приказките, с малко подкрепа децата сами ще стигнат до необходимите изводи. В края на часа е добре да предвидите време за кратка дискусия и да насърчите учениците да идентифицират наученото от приказката.
Както вече казахме, не е необходимо целият урок да протича под формата на приказка. Достатъчно е да добавите към часа си само щипка вълшебство и обстановката в класната стая вече ще бъде различна.
“Приказни” са всички учебни предмети
Не затваряйте приказките само в кабинетите по литература или чужди езици! По същия начин може да използвате приказки и в дисциплини като биология, физика или химия. Ето една идея как да включите приказка, когато преподавате на учениците си координатната система в час по математика:
Имало едно време един млекар, който обикалял селото и раздавал мляко на хората. След време млекарят остарял и се залежал на легло (тук чертаете центъра на координатната система). Млекарят имал 4 деца, които започнали да му помагат в работата. Всеки ден, след като напуснели магазина му, те се отправяли в четирите посоки на света, за да разнесат млякото…
Същата приказка може да използвате и като “текстова задача”:
Имало едно време един млекар. Всяка сутрин той нареждал в своя магазин на красиви дъбови лавици 40 каси с по 10 бутилки мляко във всяка. Млекарят имал четирима сина и един ден дал на всяко от децата си да разнесе по 8 каси…
Тук вече приказната история се превръща в източник на най-различни въпроси, които могат бъдат по-лесни или по-трудни според нивото на класа:
- Колко бутилки е взело всяко дете?
- Колко бутилки са взели всички деца заедно?
- Колко каси са останали в магазина?
- Колко бутилки са останали в магазина?
И един последен (непоискан) съвет: не забравяйте да завършите приказката с щастлив финал. Животът така или иначе ни разказва твърде много тъжни истории, нека поне нашите класически или новоизмислени приказни герои да “живеят щастливо до края на дните си”, било то и в рамките на един учебен час. Гарантираме ви, че учениците също ще останат доволни!
Източник:
Наръчника за учителя по проект РАЗНООБРАЗИЕ („Насърчаване на демократичните ценности и многообразие в училищата чрез творческа драма и приказки“), съфинансиран по програма „Еразъм +“ на Европейския съюз.
