Учениците отговарят писмено как се чувстват, какви нагласи имат спрямо математиката, какво искат и могат да променят.
Самоосъзнатост: описвайки нагласите и емоциите си спрямо математиката,
учениците ги разпознават, припознават, опознават себе си и успяват да си
поставят цели.
Самоуправление: учениците могат да създават, описват и контролират промените спрямо идеите, нагласите и целите си.
5 – 10 мин. всеки час
Работен лист или цял дневник.
Стъпки за изпълнение на дейността
Въведете учениците в дейността като им обясните, че “нашето отношение към математиката е много важно и е добре да познаваме емоциите и нагласите си спрямо предмета. Така ще можем да им влияем и да подобряваме математическите си способности”.
Раздайте дневниците на децата и им кажете да попълнят определени въпроси.
Дневниците могат да се съхраняват от тях, от учителя или в общо място за съхранение в стаята. Важно е в началото въпросите да от по-общ характер като:
- Математиката любим предмет ли ти е?Ако да, защо? Ако не, защо?
- Какво харесваш в математиката?
- Какво не харесваш в математиката
- Опиши момент, когато си използвал математиката извън училище.
- Какво се вълнуваш да научиш по математика?
След като учениците са имали достатъчно време, за да отговорят писмено, направете кратка дискусия – нека децата да споделят мненията си.
С времето в дневника се включват ангажиращи математически проблеми, на които децата не трябва просто да отговорят с решение, а да опишат защо смятат, че това е най-доброто решение според тях. В дневниците учениците могат да си поставят цели и да ги следят.
Преглеждайте редовно дневниците на учениците, споделяйте добрите идеи и примери без да споменавате имената на децата, в дискусия. Можете да направите таблица, чрез която децата да виждат очакванията за дневника.
Ето някои от примерните критерии:
- Вярно решение на проблема
- Разбиране на задачата
- Стратегии и стъпки
- Обяснение
Учениците могат да попълват самостоятелно дневниците си у дома и в час само да се дискутират изводите, размислите и наблюденията им.
