Критическо мислене

Критическо мислене

Критическо мислене

Критическо мислене

Какво представлява умението и защо е важно

Ученик с критическо мислене? Това е все още обект на обсъждане и най-вероятно има различни интерпретации според културния и социален контекст.

Най-общо казано, това е умение да анализираш, синтезираш, оценяваш и прилагаш информация, събрана при наблюдение, опит, размишление с цел решаване на проблеми. Или, ако цитираме определението на Робърт Енис, водещ изследовател в областта на критичната мисъл, „Критичното мислене е смислено, разсъдъчно мислене, чиято цел е да решим на какво да вярваме или как да постъпваме.“

Един от изследователите по темата обобщава основните моменти на критическо мислене (КМ):

  • то е самостоятелно – трябва да можем да формираме собствено мнение въз основа на придобити вече знания;
  • информацията е начална (не крайна) точка на КМ;
  • започва със задаването на въпроси и е ориентирано към решаването на проблеми;
  • търси убедителни аргументи, тъй като е възможно да има повече от едно решение, и трябва да се докаже защо предпочетеното твърдение е логично и практично;
  • необходимо е обсъждане и оспорване на идеите, за да се усъвършенства собствената позиция. 

Ако трябва да обобщим, ученик с критическо мислене стъпва на информация, задава въпроси с цел решаване на проблема, привежда аргументи и ги обсъжда – и на тази база формира собствено мнение. 

Тук възниква въпросът как да преподаваме критическо мислене в училище, без да пренебрегваме преподаването на предметно знание. Все пак усвояването на нови знания е предпоставка при формирането на критическо мислене и едното не изключва другото.

За да улесним преподаването на това умение, предлагаме да се разбие на следните елементи, по които да работим в определени часове: 

 

Карта на умението критическо мислене

Елемент Цели Стратегии
1. Подхождане към проблема 1.1. Разделя проблема/въпроса на елементи. 1.1.1.

1.1.2.

Раздробяване на въпроса; 

Един въпрос, много отговори;

1.1.3. Обсъждане на различни подходи към задачата, без техническо решение (точни науки, хуманитарни);
1.2. Проследява тенденции, повтарящи се елементи; 1.2.1. Групиране по критерии;
1.2.2. Данни за проблема, от които да се открои тенденция;
1.2.3. Анализ на резултатите от изходни билети;
1.2.4. Извлечи алгоритъм;
1.3. Поставя хипотеза, тества мнение; експериментира; провежда симулация; 1.3.1. В началото на раздела – всеки ученик дава своя хипотеза за отговор (вж. главата Научна грамотност);
1.3.2. При разглеждане на задача или въпрос всеки ученик дава своя хипотеза преди да почне разискване (вж. главата Научна грамотност);
1.3.3. Експерименти (вж. главата Научна грамотност);
1.3.4. Анкети/интервюта;
1.3.5. Казус – симулация на проблема.
2. Системно мислене 2.1. Обяснява/представя схематично системата (описва устройството, връзката и ролята на всеки от елементите в системата); 2.1.1. Схематизират и обясняват схемата и ролята на всеки от елементите – чертежи/схеми/таблици/линии на времето/модели/блок схеми с обяснение (писмено, заснето на видео, устно);
2.2. Прогнозира и аргументира промените в системата при промяна на един или повече от елементите й; 2.2.1. Какво ще стане ако…;
2.2.2. Чертаят нова схема при промяна на началните условия и обясняват разликата;
2.3. Обяснява системата като елемент от по-голяма система; 2.3.1. Поставяме разглеждания въпрос винаги като част от по-голяма система (история – взаимовръзки с други държави и концепции на времето); 
2.3.2. Визуализация – схема, която се надгражда; mindmap;
2.3.3. Zoom in zoom out – поглед навън и поглед навътре;
2.4. Прогнозира и аргументира как промените в една система влияят на друга. 2.4.1. Може да ползваме всяка от стратегиите от 2.1.1 до 2.3.3, но мислим за системата като елемент на по-голяма система
3. Правят оценка на аргументи/възможни решения 3.1. Идентифицира различни аргументи и гледни точки; 3.1.1. Извличат гледна точка от зададен текст/видео;
3.1.2. Даваме източни на различни гледни точки по проблема;
3.2. Оценява качество на аргументи; 3.2.1. Дават си ОВ;
3.2.2. Оценяват по зададени критерии;
3.2.3. Даваме източници за различни гледни точки по проблема
3.3. Анализира как външни и вътрешни фактори влияят на различните гледни точки/позиции; 3.3.1. Обясняват посредством контекст (време, място, учение и т.н.);
3.3.2. Поставят събитието/личността в различен контекст;
3.4. Обобщава различните позиции/начини за решаване на проблема, познати до момента. 3.4.1. Анализатор;
3.4.2. Заключение на урока;
4. Формулиране на решение/заключение 4.1. Взима решение при съществуваща рамка; 4.1.1. Вземане на решение при зададен контекст;
4.1.2. Решаване на казус.
4.2. Взима решение, като модифицира съществуваща рамка или създава нова;
4.3. Разпознава своята субективна гледна точка при вземането на решение.
5. Преразглеждане на резултатите 5.1. Оценка на решението;
5.2. Предлага начини за подобрение.

 

Примерно годишно разпределение на учебните цели за развиване на умението критическо мислене

Седмица Цел № Цел
1 – 4 1.1. Разделя проблема/въпроса на елементи;
1.2. Проследява тенденции, повтарящи се елементи;
Междинно оценяване
5 – 8 1.1. Разделя проблема/въпроса на елементи;
1.3. Поставя хипотеза/тества мнение; експериментира; провежда симулация;
Междинно оценяване
9 – 12 1.1. Разделя проблема/въпроса на елементи;
2.1. Обяснява/представя схематично системата;
2.2. Прогнозира и аргументира промените в системата при промяна на един или повече от елементите;
Междинно оценяване
13 – 16 2.1. Обяснява/представя схематично системата;
2.2. Прогнозира и аргументира промените в системата при промяна на един или повече от елементите;
2.3. Обяснява системата като елемент от по-голяма система;
2.4. Прогнозира и аргументира как промените в една система влияят на друга;
Междинно оценяване
17 – 20 3.1. Идентифицира различни аргументи и гледни точки;
3.2. Оценява качество на аргументи;
3.3. Анализира как външни и вътрешни фактори влияят на различните гледни точки/позиции;
3.4. Обобщава различните позиции/начини за решаване на проблема, познати до момента;
Междинно оценяване
21 – 24 3.3. Анализира как външни и вътрешни фактори влияят на различните гледни точки/позиции;
3.4. Обобщава различните позиции/начини за решаване на проблема, познати до момента;
4.1. Взема решение при съществуваща рамка;
Междинно оценяване
25 – 28 3.3. Анализира как външни и вътрешни фактори влияят на различните гледни точки/позиции;
3.4. Обобщава различните позиции/начини за решаване на проблема, познати до момента;
4.2. Взема решение, като модифицира съществуваща или създава нова рамка;
5.1. Оценка на решението;
Междинно оценяване
29 – 32 4.1. Взема решение при съществуваща рамка;
4.3. Разпознава своята субективна гледна точка при вземането на решение;
5.1. Оценка на решението;
5.2. Предлага начини за подобрение;
Междинно оценяване
33-36 Резервни часове.
Финално оценяване

 

Инструмент за измерване на напредъка

Критерий 1 2 3
Подхождане към проблема Липсват два елемента Липсва един елемент 1. Разделил е проблема на основните елементи;
2. Отсял е важната от неважна информация;
3А. Правилно е идентифицирал всички тенденции и/или повтарящи се елементи;
3Б. Формулирал е хипотеза и е избрал подход за тестване, който изцяло обхваща първоначално заложената хипотеза.
Системно мислене Липсват два или повече елемента Липсва един елемент 1. Схемата и/или обяснението включват всички елементи, ролята и връзката им в системата;
2. Дава реалистична прогноза за изменение в системата при промяна на един или повече от елементите й. Прогнозата обхваща всички елементи в системата;
3. Обяснява каква е ролята на системата в по-голямата система, кои са другите системи, които й влияят и как тя влияе на тях;
4. Дава реалистична прогноза за това как промените в една система влияят на друга. Аргументира прогнозата си.
Оценка на аргументи/възможни решения Липсват два или повече елемента Липсва един елемент 1. Идентифицира основните гледни точки и/или свързаните с тях аргументи;
2. Оценява аргументите по критерии (базираност на факти, свързаност с въпроса);
3. Идентифицира основните външни фактори, които са повлияли на позицията;
4. Обобщава ключовите аргументи на позициите до момента.
Създаване на заключение/решение Липсват два елемента Липсва един елемент 1. Взема решение при съществуващата рамка и може да аргументира на каква ценност/гледна точка/позиция е дал тежест и защо;
2. Направил е анализ на съществуващите решения и намира иновативно решение;
3. Дава си сметка от какви вярвания, ценности, предишен опит се влияе гледната му точка.
Преразглеждане на заключението/решението Липсва конкретика и елемент Липсва конкретика или елемент 1. Оценява решението по определени критерии (ефективност, ефикасност, колко хора засяга и т.н.);
2. Формулира конкретни идеи за подобрение.

 

Стратегии за развиване на критическо мислене

 

1.1.1. Раздробяване на въпроса

Подходяща за Приблизително време
Цел Възрастова група Предварителна подготовка В час
1.1. Разделя проблема/въпроса на елементи. 1-12 5 мин 10-15 мин

 

Описание

Тази стратегия е отлична възможност за учениците да приложат своята четивна грамотност в контекста на критическото мислене и да се запознаят с умението. По време на час им задайте отворен въпрос, който предполага повече от един верен отговор, за да сте сигурни, че учениците ще имат възможност да открият различни елементи/съставни части на проблема. Оставате ги да запишат елементите на въпроса в рамките на 5-6 минути. Например в час по география разглеждате различни отраслови сектори и задавате въпрос на учениците да предложат какво би се случило с българската икономика, ако в България не съществуваше туризъм. Тук, от една страна, учениците трябва да помислят за приноса на туризма за българската икономика, а от друга – на кои други сектори в България туризма влияе. Разбира се, може да надградите с повече елементи на проблема. В следващите 8-10 минути помолете различни ученици да споделят идентифицираните елементи.

Резултат: Учениците са посочили всички елементи/съставни части на проблема/въпроса.

Примерна инструкция

В тетрадките си запишете всички възможни елементи на въпроса в рамките на 5 минути. След изтичане на времето ще споделите отговорите си. 

Предимства на стратегията

  • Стратегията е приложима в широк контекст – както от гледна точка на възрастта на учениците, така и от гледна точка на предметната област;
  • Стратегията интегрира в себе си умения като четивна грамотност и математическа грамотност;
  • Подходяща стратегия за въвеждане на нов материал.

За тази стратегия е добре да имаме предвид, че:

  • е необходим добре формулиран въпрос (отворен, да провокира изследване, да предполага различни гледни точки);
  • може да отнеме повече време, ако въпросът е по-сложен.

 

1.1.2. Един въпрос, много отговори

Подходяща за Приблизително време
Цел Възрастова група Предварителна подготовка В час
1.1. Разделя проблема/въпроса на елементи. 1-12 5 мин 10-15 мин

 

Описание

Тази стратегия е възможност за учениците да приложат своята креативност в контекста на критическото мислене. Задайте отворен въпрос на учениците в началото на часа и ги оставете сами да помислят за възможни отговори в рамките на 3-4 минути. В следващите 10 минути помолете различни ученици да споделят решенията/отговорите на зададения въпрос, като посочват конкретни причини за разликата в предложенията си. В оставащото време от часа използвайте отговорите на учениците за основа на упражненията/задачите, върху които работят.

Пример: В час по история може да зададем следния въпрос: Как би изглеждала България днес, ако цар Борис I беше приел католицизма, а не православието? 

Резултат: Учениците са посочили всички елементи/съставни части на проблема/въпроса.

Предимства на стратегията

  • Стратегията е приложима в широк контекст – както от гледна точка на възрастта на учениците, така и от гледна точка на предметната област;
  • Стратегията интегрира в себе си умения като четивна грамотност, креативност и математическа грамотност;
  • Подходяща стратегия за въвеждане на новия материал.

За тази стратегия е добре да имаме предвид, че:

  • е необходим добре формулиран въпрос, който предполага различни отговори от учениците;
  • необходима е контролирана дискусия при обсъждане на отговорите, тъй като при по-комплексни въпроси учениците биха могли да влязат в разгорещени дискусии.

1.2.1. Групиране по критерии

Подходяща за Приблизително време
Цел Възрастова група Предварителна подготовка В час
1.2. Проследява тенденции, повтарящи се елементи. 1-12 5 мин 10-15 мин

 

Описание

Тази стратегия помага на учениците да откроят различни характеристики на отделните елементи от проблема, като фокусира вниманието им към идентифициране на сходни и/или повтарящите се характеристики. Голямата идея на стратегията е да запознае учениците с подход към разрешаване на даден проблем, при който се опитваме да намерим сходни характеристики между познати проблеми и такива, за които търсим решение. Например в час по химия може да зададем упражнение, в което учениците да групират непознати елементи към вече познатите групи от Менделеевата таблица, докато по литература бихме могли да зададем на учениците да групират авторите по характеристики като: период, през който са писали, интереси, групи, в които са членували, и пр. 

Предимства на стратегията

  • Помага на учениците да структурират сложна информация;
  • Изгражда навик у тях да разглеждат информацията в контекст – да видят по-голямата картина.

За тази стратегия е добре да имаме предвид, че:

  • при първоначалното й използване е важно да подкрепяме учениците с насоки за принципите, по които да групират елементите.

1.2.4. Извлечи алгоритъм

Подходяща за Приблизително време
Цел Възрастова група Предварителна подготовка В час
1.2. Проследява тенденции, повтарящи се елементи. 1-12 10 мин 10-15 мин 

 

Описание

Тази стратегия е подходяща за ученици, които предварително са работили по идентифициране на тенденции или повтарящи се елементи, тъй като за да се извлече алгоритъм, се очаква от учениците да създадат модел. Това помага за по-ефективно решаване на проблеми от сходен тип. В основата си стратегията включва елементи от математическата грамотност. Тя би могло да се приложи във всички възрастови групи в зависимост от сложността на алгоритъма, който трябва да се извлече. Стратегията е подходяща за всички предметни области, тъй като този принцип се ползва както при точни науки като математика и физика, така и при хуманитарни и социални науки като психология и икономика.

Примери

Учениците може да извлекат:

  • алгоритъм за ефективно даване на обратна връзка; ненасилствена комуникация (по психология);
  • алгоритъм за провеждане на експеримент (по химия);
  • граматическо правило (по език).

Резултат: Учениците извличат алгоритъм, основан на тенденция или повтарящи се елементи.

Предимства на стратегията

  • Когато учениците сами извлекат алгоритъм, това помага за по-дълбокото разбиране на процеса.

За тази стратегия е добре да имаме предвид, че:

  • всеки алгоритъм изпуска крайни, нетипични случаи и е важно да припомняме на учениците, че един алгоритъм рядко може да обхване всички случаи и той винаги е опростен модел на реалността;
  • важно е да подкрепяме учениците сами да стигнат до алгоритъма, а не да го даваме наготово.

2.1.1. Схематизират и обясняват схемата и ролята на всеки елемент

Подходяща за Приблизително време
Цел Възрастова група Предварителна подготовка В час
2.1. Обяснява/представя схематично система. 1-12 5 мин 15

 

Описание

Тази стратегия е чудесна възможност за учениците да приложат своята математическа грамотност в контекста на критическото мислене и да се запознаят с умението. Преди да я приложите, трябва да се убедите, че учениците са запознати с различните елементи на системата. Чрез стратегията фокусирате вниманието им върху взаимодействието на елементите помежду им (в двете посоки) – например как данъците влияят на доходите на населението, както и как доходите на населението влияят върху данъчната политика. Целта на стратегията е да покажем на учениците, че всяко нещо съществува и си взаимодейства в определена система. Важно е да се наблегне на факта, че от една страна, конкретен елемент от една система влияе върху останалите елементи, и от друга – че върху един елемент от системата влияят множество други елементи на системата. При ползване на схематичното представяне на системата учениците я описват чрез графично представяне.

Резултат: Учениците описват ролята и връзката на различните елементи в една система и/или я представят посредством схема.

Примерна инструкция

Като използвате схема, опишете взаимовръзка между различните елементи в системата Х. Разполагате с 10 минути.

Предимства на стратегията

  • Интегрира математическа грамотност;
  • При по-големи ученици има широко приложение – може да се ползва и при водене на записки и/или развиване на умението за учене;
  • Стратегията е широко приложима;
  • Подпомага учениците при систематизиране на информация.

За тази стратегия е добре да имаме предвид, че:

  • задачата би отнела повече време при работа с по-сложни системи;
  • учениците трябва предварително да са запознати с различни начини на схематично представяне на системи;
  • системите имат един начин на схематично представяне (при константен брой елементи) и трябва да се внимава учениците да не възпроизвеждат вече обсъждана схема на система.

 

2.3.1. Разглежда поставения въпрос винаги като част от по-голяма система

Подходяща за Приблизително време
Цел Възрастова група Предварителна подготовка В час
2.3. Обяснява системата като елемент от по-голяма система. 1-12 5 мин 10 мин

 

Описание

Като част от елемента системно мислене тази стратегия цели да надгради разбирането на учениците, че елементите в една система си взаимодействат, с разбирането, че една система винаги е част от една по-голяма система. Например, когато по литература разглеждаме автори от конкретен период, е важно учениците да си дадат сметка, че това, което се случва в България, се повлиява от това, което се случва на Балканите, което пък се влияе от процесите в Европа, и т.н. Тази стратегия ще помогне на учениците да си дадат сметка, че не може да обясним функционирането на една система само с елементите, от които е съставена, а трябва да мислим и за по-големите системи, от които тя е част.

Резултат: Учениците посочват от коя/кои по-големи системи е част поставеният въпрос.

Предимства на стратегията

  • Изгражда навик учениците да мислят в контекст и да гледат голямата картина, преди да търсят решение за много конкретен случай;
  • Помага на учениците да започнат да мислят за междупредметни връзки и да си дават сметка, че конкретното нещо, което учат в момента, е много малка част от цялата картина.

За тази стратегия е добре да имаме предвид, че:

  • трябва да помогнем на учениците да изградят баланс между отваряне на перспективата и фокусиране върху въпроса, който решават. Можем до безкрайност да търсим все по-голяма и по-голяма система от разглежданата и това дотолкова да усложни картината, че да ни отдалечи много от решавания проблем.

3.1.2. Даваме източници на различни гледни точки по проблема

Подходяща за Приблизително време
Цел Възрастова група Предварителна подготовка В час
3.2. Идентифицира различни гледни точки и аргументи. 6-12 30 мин 20-30 мин

 

Описание

Тази стратегия е подходяща първа стъпка за развиване на критическо мислене от високо ниво. Стратегията има за цел да провокира учениците, че един проблем има множество решения, тъй като всяко решение изхожда от различна гледна точка, която невинаги съвпада с нашата. Стратегията е подходяща за ученици в 6. – 12. клас, тъй като се очаква те да разбират и синтезират по-дълги и комплексни текстове. При подготовка за часа подберете аргументи по проблема, който ще зададете на вашите ученици, които произтичат от различни гледни точки. Например, ако в час ще коментирате Втората световна война, подберете аргументи от гледните точки на България, Америка и Англия. Може да ползвате цитати от речи, вестници и т.н. Дайте възможност на учениците да се запознаят с текстовете и им поставете задачата да определят какви са били позициите на различните страни и защо всяка от позициите е валидна от гледна точка на страната, която я изказва, но не е валидна за останалите.

Вариант на стратегията може да бъде да разделите учениците на групи и всяка група да влезе в ролята на една от страните. След това може да бъде разиграна дискусия между страните по ключов проблем. След дискусията е важно да бъде направено обсъждане на това какви са били различните гледни точки на страните и какво е било водещото за тяхната позиция.

Резултат: Учениците идентифицират гледните точки при представените аргументи/становища.

Предимства на стратегията

  • Стратегията е много подходяща за работа в екип;
  • Дава се възможност на учениците да се запознаят с автентични и оригинални текстове;
  • Може да ползвате както текстове, така и видео и аудиоматериали;
  • Подходяща за хуманитарни и социални науки.

За тази стратегия е добре да имаме предвид, че:

  • е по-подходяща за по-големи ученици;
  • учениците имат нужна от предварителна подготовка по четивна и писмена грамотност;
  • възможно е да отнеме повече време при по-комплексни и дълги текстове и/или повече гледни точки.

3.3.2. Поставя събитието/личността в различен контекст

Подходяща за Приблизително време
Цел Възрастова група Предварителна подготовка В час
3.3. Анализира как външни фактори влияят на различните гледни точки/позиции. . 1-12 5 мин 15 мин

 

Описание

След като учениците са успели да идентифицират различните гледните точки и техните аргументи, както и да оценят качеството на всеки аргумент, идва ред да помислят какво е повлияло върху различните гледни точки. Идеята на тази стратегия е събитието/личността да бъдат поставени в различен контекст, за да могат учениците да помислят дали и как събитието би протекло по различен начин или личността би имала различни аргументи. Например по история може да попитаме учениците каква щеше да бъде каузата на Левски, ако беше наш съвременник. 

Резултат: Учениците посочва набор от фактори, които са повлияли на личността/събитието.

Предимства на стратегията

  • Тя води до много дълбоко осмисляне на разглеждания въпрос;
  • Учениците свикват да правят подобни паралели между периоди, пространства, предмети и т.н. 

За тази стратегия е добре да имаме предвид, че:

  • за да се справят успешно с нея, учениците трябва да имат сериозна база от предметно знание или налични ресурси, от които да черпят информация. В противен случай такъв тип стратегия може да води до стереотипизиране на конкретната личност или събитие.

 

4.1.1. Вземане на решение при зададен контекст

Подходяща за Приблизително време
Цел Възрастова група Предварителна подготовка В час
4.1. Взема решение. 1-12 20 мин 30 мин

 

Описание

Тази стратегия надгражда достигнатото ниво на критическо мислене, като фокусира учениците в посока да вземат решение, давайки тежест на определени аргументи според зададения контекст. Например, ако учениците са оценявали качеството на аргументите за и против построяването на нов кабинков лифт на Витоша (доколко аргументите са силни и базирани на конкретни данни), на този етап те ще трябва да предложат дали такъв лифт би трябвало да се построи, или не, като поставят тежест на икономическото състояние на региона или екологията. При оценката на аргументите учениците се позовават на обективни данни и факти и тяхната оценка за качеството на аргументите е обективна. При вземането на решението учениците се позовават на субективни факти, тъй като решението им зависи от това, на което избират да придадат тежест. Голямата идея на тази стратегия е да покаже на учениците, че трудно може да бъде намерено универсално решение на конкретен казус. Решенията, които вземаме, винаги зависят от това на какво придаваме тежест (ценности, приоритети, дългосрочност).

Пример

Вие сте депутат в Народното събрание и трябва да решите как да гласувате. В момента се дискутира инвестиция от Х млн. лв., като може да се инвестира в инфраструктура или във въвеждането на нова социална политика. Запознайте се с аргументите на вашата парламентарна група, както и с аргументите на опозиционните партии и вземете решение за кой от двата проекта ще гласувате, като разпишете своята аргументирана позиция. Разполагате с 30 минути.

Предимства на стратегията

  • Дава възможност на учениците да разберат, че решенията трудно могат да бъдат еднозначни;
  • Учи учениците да ценят стройната аргументация дори когато не отговаря на техните възгледи. Изгражда дълбоко разбиране на това какво стои в основата на истинската толерантност. Учениците разбират, че позицията на хората зависи от и се основава на нещата (ценностна система, традиция, политически убеждения и т.н.), които ги карат да поставят тежест на един или друг аргумент и това, че поставят тежест на нещо различно от нас, не прави аргументацията им по-малко валидна от нашата. 

За тази стратегия е добре да имаме предвид, че:

  • не можем да я използваме, преди да сме преминали през предходните стъпки.

 

Проекти и задачи

 

Предметна област: чужди езици

Проект: Становище пред директора

Описание

Идеята на проекта е учениците да излязат със становище пред директора: „за“ или „против“ въвеждане на униформи в училище. Можем да използваме и всяка друга значима тема от училищния живот.

Етапи на проекта

  1. Разискване на статии, предоставени от учителя – идентифицират ключовите позиции и оценяват аргументите, посочени в статиите;
  2. Проучване на училища по света (комбинация от училища със сходен и различен профил). Учениците трябва да намерят минимум 6 училища, които да проучат.
    1. Даваме на учениците видео с интервюта на ученици по темата;
    2. Учениците намират сайт на училищата, от които са интервюираните ученици;
    3. Посочват фактори, които са повлияли на аргументите на учениците от видеото, например училище в богат/беден квартал; престижно/непрестижно; с фокус върху изкуствата/технологиите/хуманитарните науки;
  3. Оценяват аргументи от видеото (аргументите емоционални ли са, или са базирани на обективни данни);
  4. Обобщават силните и слабите аргументи по темата;
  5. Излизат със становище (под формата на писмо, реч, и т.н.) пред директора по посочената тема.

 

Кои цели покрива?

Оценка на аргументи:

3.1. Идентифицира различни гледни точки;

3.2. Оценява качество на аргументи;

3.3. Анализира външни фактори;

3.4. Обобщава аргументите.

Взема решение:

4.1. Взема решение при съществуваща рамка.

Времетраене: поне 12 учебни часа

Краен продукт/визуализация: Становище във формата на реч или писмо

 

Предметна област: социални науки

Проект: Какво щеше да стане, ако България не беше част от ЕС?

Описание

Този проект се фокусира върху взаимоотношението на отрасловите сектори и външнотърговските взаимоотношения на България с други държави. Голямата цел на проекта е учениците да оценят ефекта на членството на България в ЕС върху различни аспекти на живота у нас и на базата на тази оценка да направят хипотеза как би изглеждала страната, ако не беше влязла в ЕС.

Етапи на проекта

  1. Учениците представят схематично взаимоотношението между различните отраслови сектори в България и обясняват връзката между тях;
  2. Учениците схематично представят търговски взаимоотношения с ЕС;
  3. Учениците идентифицират върху кои сектори ЕС има най-голямо влияние;
  4. Учениците схематично представят външнотърговските взаимоотношения на България с държави извън ЕС;
  5. Учениците представят схематично външнотърговските взаимоотношения с ЕС на държава със сходни на България характеристики (т.е. ако България не е част от ЕС, какви взаимоотношения би имала с ЕС);
  6. Въз основа на изводите от анализа от предходните стъпки изготвят хипотеза (Икономически доклад за България извън ЕС за настоящата година) как би изглеждала страната, ако не беше влязла в ЕС.

 

Кои цели покрива?

Системно мислене:

2.1. Обяснява системата схематично;

2.2.Прогнозира и аргументира промени в системата;

2.3. Обяснява системата като част от по-голяма система;

2.4. Прогнозира и аргументира как промените в една система влияят на друга.

Времетраене: 24 учебни часа

Краен продукт/визуализация: Икономически доклад за България извън ЕС за настоящата година

 

Предметна област: точни науки

Проект: Направи игра за приложение на Втория закон на Нютон

Описание

Идеята на проекта е да предизвика учениците да измислят игра, която демонстрира Втория закон на Нютон (можем да използваме който и да е пример за взаимодействие в система). Важно е да поставим условията за играта така, че максимално да се доближават до принципите на научния експеримент, т.е. да имаме възможност да променяме само един от елементите, за да видим как промяната му влияе върху останалите. 

Етапи на проекта:

  1. Учениците проучват различни визуализации на Втория закон на Нютон;
  2. Учениците измислят условия на игра, базирани на визуализациите от т. 1;
  3. Учениците обясняват писмено как тяхната игра демонстрира Втория закон на Нютон, кой е параметърът, който се променя, и как влияе върху останалите параметри;
  4. Учениците пишат инструкция за употреба на играта, като обясняват какви може да бъдат външните влияния, които биха повлияли на играта;
  5. Учениците правят „Панаир на игрите“, в който всеки отбор демонстрира своята игра.

 

Кои цели покрива?

Системно мислене:

2.1. Обяснява системата схематично;

2.2.Прогнозира и аргументира промени в системата;

2.4. Прогнозира и аргументира как промените в една система влияят на друга.

Времетраене: 1 месец

Краен продукт/визуализация: Физична игра

 

Предметна област: изкуства

Проект: Cherchez la femme –Търсете жената в творчеството на Климт, Кокошка, Шиле

Описание

Целта на проекта е учениците да изследват творчеството на художници от един и същи период през мисълта на времето, в което са творили. Примерното задание, което предлагаме тук, е да поставим на учениците задачата да изследват как е представен образът на жената в творчеството на Густав Климт, Оскар Кокошка и Егон Шиле и как този образ се свързва с идеите на времето, идващи от психоаналитичната школа на Зигмунд Фройд.

Етапи на проекта

  1. Учениците си начертават план как да подходят към проблема;
  2. Учениците проучват водещите концепции за жената през периода, като използват научнопопулярни източници за историята на психоанализата, и изследват как се променя статутът на жената през този период;
  3. Учениците намират картини с изображения на жени на всеки от художниците;
  4. Учениците изследват сходни елементи в картините;
  5. Учениците анализират как се проявяват идеите на времето в тези картини;
  6. Учениците са куратори на виртуална изложба на тримата автори, като представят как експозицията представя идеите на времето.

 

Кои цели покрива?

1.1. Разделя проблема/въпроса на елементи;

1.2. Проследява тенденции, повтарящи се елементи;

1.3. Поставя хипотеза, тества мнение; експериментира; провежда симулация;

3.3. Анализира как външни и вътрешни фактори влияят на различните гледни точки/позиции.

Времетраене: 1 месец

Краен продукт/визуализация: Виртуална изложба и анализ на връзката между идеите на времето и изложбата

От Учители за Учители

Абонирай се, за да получаваш безплатни статии и ресурси.