Или как гимназисти предотвратяват заличаването на уникална по рода си музейна сбирка
Следващите редове са посветени на една история с главни действащи лица една учителка и нейните ученици – гимназисти от гр. Севлиево. Г-жа Марина Димитрова, преподавател по история и археолог по образование, въвлича младежите във вълнуващо (и на моменти малко опасно) приключение, защото в резултат от бюрократични неуредици един музей е напът да се срути върху експонатите си.
Описаните действия за спасяване на музея може и да не са приложими във вашия случай, но вярваме, че тази статия ще ви вдъхнови да намерите своята кауза на класа и заедно с вашите ученици да се впуснете в доброволчески приключения с образователен елемент.
ВИЗИТКА НА ПРАКТИКАТА:
Име на практиката: Да спасим училищния музей
Цели:
- Формиране на гражданско самосъзнание и принадлежност в учениците;
- Развиване на редица умения на 21 век: работа в екип, комуникационни умения, критическо мислене, креативност;
- Удовлетворение от работата върху реален значим проблем, а не хипотетичен учебен казус;
- Сплотяване на класа.
Подходяща е за: всички възрастови групи
Прилага се: целогодишно
КАК ДА ПРИЛОЖИМ
За да превърнем класа си в клас с кауза, най-напред трябва да запознаем учениците с идеята и да ги мотивираме да се включат в разрешаването на проблема. Може да предизвикаме вниманието им с подходящо видео по темата, с провокативен въпрос, ролева игра или с една по-обща дискусия за доброволчеството и ползите от него. Важно е да изберем значим реален проблем, а когато имаме и лично отношение към него, вероятността да запалим учениците е още по-голяма.
Преди 4 години Марина Димитрова започва работа като учител по история, философия и гражданско образование в ПГ “Марин Попов” в гр. Севлиево. Археолог по професия, тя не може да се примири с възможността една уникална по рода си музейна сбирка да бъде унищожена. В позицията си на учител в общинското училище, което вероятно има право да се нарече собственик на Музея по селско стопанство, тя вижда възможност едновременно да даде на учениците си шанс буквално да се докоснат до историята на техния роден край и да извършат благородно дело. И така часовете по история се превръщат в спасителна мисия за експонатите от разпадащия се музей.
Основна цел на мисията е да се спасят от разпад предмети от българското земеделие с призната историческа стойност, събирани над половин век, но също така – да се стимулира интересът на учениците към историята и те да влязат в ролята на нейни пазители.
ПРЕДИСТОРИЯ
През 1981 г. г-н Пенчо Матев е един от главните учители и заместник-директор на Гимназия по механизация на селското стопанство в гр. Севлиево. Тогава той лично създава музейна сбирка с артефакти от селското стопанство. С голямо старание г-н Матев събира множество експонати. Каузата прегръщат и семействата на учениците в гимназията, като мнозина от тях даряват артикули от собствените си колекции. Постепенно сбирката се разширява значително и прераства в единствения по рода си Музей на селското стопанство в северозападна България.
С времето музейната сбирка приютява 583 експоната, като сред тях са впечатляващи големи машини с призната историческа стойност – включително единственият трактор, внесен в България от Германия и задвижван с твърдо гориво. За съжаление обаче сбирката така и не получава официален статут на музей и остава неясно чия е отговорността за поддръжката ѝ (днешната Професионална гимназия “Марин Попов” е наследник на тогавашната ПГМСС и на закритата Професионална гимназия по керамика и мебелно производство).
От няколко години сбирката, започната от г-н Матев, е изоставена и напълно занемарена. Тя все още се помещава в сграда, която навремето е била база за практическо обучение на тогавашните гимназисти, но извън територията на сегашната ПГ “Марин Попов”. В момента тази сграда буквално се руши върху останалите в нея музейни експонати, а тракторът и останалите големи машини на двора са ръждясали и обрасли в бурени.
СПАСИТЕЛНАТА АКЦИЯ
В приключенито по спасяване на експонатите от изоставената музейна сбирка под ръководството на г-жа Димитрова се впускат всички ученици. Те внимателно влизат в полуразрушената сграда, взимат всичко, което могат да пренесат, и създават музейна сбирка в класните стаи на училището.
НОВ ДОМ ЗА СТАРИ ВЕЩИ
Децата почистват вещите и ги подреждат в свободни помещения в сградата на гимназията. Някои експонати имат нужда от консервация и биват обработени с импрегнант. “Повечето ни ученици са от патриархални семейства с традиции. Много са гледани от баби и дядовци, научени са на труд.”, казва учителката и допълва, че грижата за вещите всъщност поражда голямо вълнение в гимназистите. С помощта на учителя по изобразително изкуство г-жа Димитрова прави възстановка на една възрожденска стая. Учениците участват активно в този процес, подреждат и преподреждат артефактите.
Класната стая, в която се помещава музейната сбирка, се използва активно през цялата учебна година. Голяма част от часовете по история се провеждат именно там. Когато учениците могат да видят и пипнат нещата, за които учат, интересът им към предмета расте: “Днешните деца са различни, това е поколението на визуализацията.”, обяснява учителката.
УРОЦИ ПО ИСТОРИЯ СРЕД ИСТОРИЯТА
Госпожа Димитрова често успява да извади учениците си от традиционната образователна среда. Регионът около училището е пълен с археологически обекти, които те редовно посещават – “Взимаме училищния автобус и отиваме на място. Учениците пътуват, виждат, докосват се до историята. Уроците стават по-интересни и привлекателни, дават различна образователна възможност и децата запомнят наистина много.”, разказва учителката.
Идеята на г-жа Димитрова е не само да не изостави на произвола Музея на селското стопанство, а и да продължи да го обогатява. По примера на създателя му Пенчо Матев, тя отправя молба към семействата на настоящите ученици да дарят за каузата подходящи вещи от земеделието и бита, с които разполагат вкъщи. Много от децата носят запазени предмети, които грижливо се надписват и добавят към музейната сбирка.
Експонати, донесени от учениците в последните години
Обединяването на двете вече несъществуващи професионални гимназии дава и друга “жертва” – училищните библиотеки са напълно изоставени. Г-жа Димитрова намира захвърлени множество ценни книги – художествена и техническа литература. С томовете, които успява да спаси, тя обособява кът в настоящата сграда на ПГ “Марин Попов”, за да могат децата да имат достъп до тези произведения.
КЪДЕ Е МУЗЕЯТ?
Не на последно място трябва да се спомене, че въпреки бюрократичната и документална неуредица, преместването на сбирката не я отнема от обществото. Класните стаи, които приютяват експонатите на бившия музей, са винаги на разположените (стига училището да е отворено) за всеки, който иска да ги посети. Самата г-жа Димитрова често е там и е готова да разкаже на интересуващите се повече за вещите, които е спасила с помощта на учениците.
Стига да е възможно и достатъчно безопасно, учителката иска да продължи с преместването на експонати от рушащата се сграда, с цел максимален брой от тях да бъдат опазени. На следващ етап се надява да се вземе и някакво решение относно големите машини в двора на изоставения музей.
ЗАЩО ДА ОПИТАМЕ
“Резултатите от спасяването и подреждането на музейната сбирка са интелектуалната стимулация, засиленият интерес към историята, интересният и различен начин на преподаване на учебния материал по история, който влияе изключително върху самосъзнанието на учениците.”, казва г-жа Димитрова.
Тя се надява нейната практика да вдъхнови други учители да потърсят информация дали в техните региони се случва нещо подобно и ги призовава да не изоставят тези сбирки на произвола на съдбата.
ЗА КАКВО ДА ВНИМАВАМЕ
Рядко ще попаднете на споделени добри практики, в които отговорът на въпроса “За какво да внимаваме?” касае физическата безопасност на участниците. В конкретния случай г-жа Димитрова и нейните класове изнасят предмети от сграда, която е на прага на разруха си. Самото влизане в старата база на музея става изключително внимателно.
Физическата безопасност и здравето на учениците винаги трябва да бъдат приоритет, когато осъществяваме с децата доброволчество “на терен”.
Практиката е селектирана в инициативата ”Добрите практики на фокус“, която има за цел да открие, опише и популяризира ефективни, приобщаващи и устойчиви педагогически практики в три категории: благосъстояние на учениците, отговорност и принос на учениците, академичен напредък на учениците.
Имате нужда от още работещи практики? На prepodavame.bg може да намерите още много изпробвани практики за вашата класна стая.
