Как учениците развиват умения за учене и придобиват знания за демокрацията след Втората Световна Война

Необходимо е да влезете в своя профил, за да гласувате за тази практика.

Подходяща за

Необходими материали:
  • мултимедиен проектор;
  • работни листове с въпроси;
  • презентации.
Време за активността: 1 месец

Цели по предметно знание

  • Учениците сравняват, анализират и оценяват демократичните принципи след ВСВ в Западна Европа и САЩ.

Цели по умения

  • Учениците развиват критично мислене като анализират различни процеси; 
  • Учениците подобряват умението си за работа в екип като участват в групови задачи и постигат общи резултати;
  • Учениците развиват презентационните си умения като представят авторски презентации по предварително зададени критерии и теми.

Случвало ли ви се е да се чувствате ограничени от учебника? Да имате толкова много интересна информация, която да споделите с учениците, но да нямате възможност, защото сте “притиснати” от време, програма и очаквани резултати? Ако отговорът е “Да”, значи споделяме общи трудности. За щастие, в рамките на тази статия, ще предложим решение на тези проблеми.

Пламенка Чифлигарова е учител с богата практика, разнообразни интереси и никакви притеснения да експериментира в класната си стая. Тя преподава в столичното 101. СУ “Бачо Киро”, в гимназиален и прогимназиален етап. Изправена пред голямото предизвикателство – как да подкрепи учениците в разбирането на процесите след Втората световна война (ВСВ) – тя планира проект, интегриращ технологии, изкуствен интелект и разнообразни стратегии за ангажиране учениците. 

“Държави с демократично управление в света след ВСВ” е проект, в който освен г-жа Чифлигарова, учениците също презентират нов материал. В класната стая се дебатира, анализира, младежите използват ChatGPT, играят и разбира се – попълват работни листове. 

“Моята основна цел е да помогна на учениците да открият какво е добър живот. Този проект им помага да разграничат ключови процеси започнали след края на ВСВ, а придобитите знания са устойчиви”, споделя преподавателката.

КАК ДА ПРИЛОЖИМ?

Първата стъпка, разбира се, е процесът по планиране. Пламенка Чифлигарова внимателно разглежда материала в учебника и стига до следните изводи: 

  • уроците, свързани с демокрацията след ВСВ, са схематични и биха объркали учениците;
  • учениците трудно биха разграничили, сравнили и открили тенденции, използвайки само един учебник като основен ресурс.

Учителката си спомня, че когато е преподавала тези теми по традиционния начин – план в тетрадката и “прочетете си урока”, знанията на учениците ѝ не са били устойчиви, а мотивацията им за учене не е била висока. За това тя планира едномесечния проект “Държави с демократично управление в света след ВСВ” със следната структура: 

  • Проектът съдържа шест урочни единици – три за ново знание и по една за обобщение, преговор и оценяване
  • Уроците за ново знание и обобщение са разделени на две части:
    • В първата част учителката представя авторски презентации, посветени на конкретни държави.
    • Във втората част от урока учениците на ротационен принцип представят предварително разпределени теми, свързани с държавата, разглеждана в часа, например личност, събитие или процес.
  • Учениците си припомнят наученото чрез игри и работа в екип.
  • Г-жа Чифлигарова раздава авторски работни листове за контрол и оценка на знанията и уменията за анализ на текст и карикатура. 

Нека да разгледаме стъпка по стъпка изпълнението на проекта.

Първа стъпка

В първия урок, преподавателката представя презентация за „Великобритания и Франция след ВСВ“, а две групи ученици презентират резултатите от своето проучване за: 

  1. Шарл дьо Гол – история, принос и наследство 
  2. Лейбъристи и консерватори 

Както е видимо в една от презентациите, изготвена от ученик на г-жа Чифлигарова, те трябва да бъдат с минимум текст по слайдовете, да бъдат богати на визуализация и креативност. 

Втора стъпка 

Вторият урок „От „икономическото чудо“ до обединена Германия“ е посветен на немската “машина”, всички процеси и специфики, които се случват в страната и до днес. В урока учениците изработват мисловни карти с цел да организират по-ефективно информацията. Учениците представят и презентации, посветени на Конрад Аденауер, християндемокрацията и нобеловите награди за мир в Германия. 

Трета стъпка 

Г-жа Чифлигарова и нейната презентация „САЩ след ВСВ“ целят да отговорят на хилядите въпроси около свръхсилата отвъд океана. Учениците използват ChatGPT, за да изпълнят задачите в урока.

На този етап от проекта има няколко екипа, които презентират и допълват урока с теми като доктрината Айзенхауер, хипи движението, президентите Кенеди и Рейгън и макартизма. 

Четвърта стъпка 

Обобщителният урок „Икономически модели в Западна Европа и САЩ“ поставя ученика в центъра и дава възможност на младежите да сравнят различни модели за възстановяване след ВСВ. Отново учениците могат да използват ChatGPT, както и да работят с мисловни карти или със събраната в хода на проекта информация. 

Как учениците развиват умения за учене и придобиват знания за демокрацията след Втората Световна Война

Пета стъпка

„Утвърждаване на демокрацията в света след ВСВ. Демократични модели: прилики, разлики, тенденции“ е преговорен урок. Тук учениците разполагат с много нови знания и надградени умения за анализ и критично мислене. 

Г-жа Чифлигарова предлага игра на асоциации. На картончета са записани ключови събития, личности и процеси. Част от учениците трябва да ги обяснят, а останалите – да познаят. Класът се разделя на отбори и започва “най-забавната част от проекта”, както разкрива учителката. 

Шеста стъпка

Финалният етап от проекта е оценяването на знанията, придобити по няколко линии – чрез презентиране, собствено проучване, задълбочаване и разширяване на знанията, анализиране на текстове и карикатури.

За да оцени напредъка на учениците си, Пламенка Чифлигарова използва работен лист „Демократични модели в света след ВСВ: прилики, разлики, тенденции“. В него тя поставя задачи за анализ на текст, изображение и таблици за сравнение. Освен въпросите си, учениците могат да открият и скала за оценяване, която им позволява лесно да се ориентират колко усилия трябва да положат, за да постигнат висок резултат.

Възможни адаптации 

Според Пламенка Чифлигарова проектът, в който учениците влизат в “обувките” на преподавателя, редуват се в преподаването заедно с учителя си, играят игри, проучват, анализират и дебатират, е приложим във всеки предмет и с ученици от всички възрастови групи. Необходимо е внимателно да се организира материала, да се синхронизират учителят и децата и… воала! 

Учителката споделя, че проектът е полезен и на ученици с различен майчин език от българския, както и за деца, които имат специални образователни потребности. За тях изключително полезни са използваните мисловни и флаш карти, презентациите и визуализациите, които изследват в час, както и сътрудничеството с ресурсен учител. Едно от най-големите предизвикателства са задачите за анализ, тъй като са многокомпонентни и комплексни. 

Г-жа Чифлигарова разкрива много възможности за доразвиване и надграждане на проекта – някои от тях са вече тествани, а други са още на ниво план. Нека разгледаме всяка от специфичните ѝ идеи.

Мултидисциплинарен проект 

Проектът може да се реализира с ученици от 9. клас в часовете по история и цивилизация. Скоро, отдадената на иноваторството учителка, ще предложи мултидисциплинарен проект на своите колеги. 

Идеята е да се включат учители по български език и литература и изобразително изкуство. За да създадат краен продукт, децата имат задачи: 

  • Български език и литература: Да напишат авторска статия, отразяваща съвременна новина. Тук учителят може да оцени стил на писане, спазване на граматически и пунктуационни правила и речников запас. 
  • Изобразително изкуство: Да нарисуват картина или карикатура, илюстрираща (същата) съвременна новина. Преподавателят може да оцени стил на рисуване, прецизност, техника и креативност. 
  • История: Продуктите по БЕЛ и ИИ ще бъдат на историческа тематика – от най-новата история. 

Самооценяване 

Една от успешните практики на г-жа Чифлигарова е учениците ѝ да се самооценяват. Тя подготвя критерии за оценка и начин на точкуване, а от младежите се очаква да прегледат тестовете си и да поставят оценка на своята работа. 

В контекста на проекта, свързан с демократичните модели след ВСВ, самооценяването е една идея по-предизвикателно. Тук учениците развиват аналитичните си умения, като за да се реализира качествена самооценка, учителят трябва да подкрепи децата с много конкретни насоки, примери, скала и критерии за оценка. 

Адаптация за 7. клас

Проектът е приложим и в 7. клас. Тук темата е социализъм и Пламенка Чифлигарова вижда подобен проект по темата: 

  • запазва се концепцията за редуване в преподаването между ученик и учител;
  • учениците отново ще използват изкуствен интелект в задачите за проучване;
  • ще се включи нов елемент – анкетно проучване сред по-възрастните близки и роднини на децата на тема “Социализъм”. Идеята е учениците да получат реална картина за стандарта на живот, работата и развитието по онова време. 

ЗАЩО ДА ОПИТАМЕ? 

Проектът има най-голямо отражение върху мотивацията за учене и преоткриването на историята като интересен и “жив” учебен предмет. Преподавателката споделя, че тези проектно-базирани дейности са  харесвани и очаквани от учениците, след тях те са по-мотивирани да постигат високи резултати и да участват в нови исторически проекти. 

Знанията и уменията, които учениците развиват в рамките на проектния месец, са по-устойчиви във времето. Тъй като г-жа Чифлигарова има над 20-годишен стаж, тя може лесно да сравни успехите на младежите, които са учили темата традиционно и на тези, които са били включени в проекта. “В предходни години, когато съм преподавала традиционно, учениците заучаваха факти час за час. По време на преговор установявах, че децата не знаят основни неща. За това реших, че и моята практика трябва да се промени и да се адаптира към нуждите на днешното поколение.”, разказва тя. 

Този проект развива и разнообразни компетенции в децата: уважение към чуждото мнение, изслушване, критично мислене, доказване на теза, а от там и гражданска позиция, приемане на европейските ценности, формиране на гражданско общество.

Сподели статията с колеги

Най-новите ни ресурси по имейл

Необходимо е да влезете в своя профил, за да гласувате за тази практика.

За автора на практиката

Пламенка Чифлигарова
Учител по история и цивилизация в 101. СУ “Бачо Киро”, гр. София
Г-жа Чифлигарова преподава на прогимназиален и гимназиален етап. Обича професията си и се стреми към новаторство и индивидуален подход към всяко дете.

Още полезни статии:

Четивна грамотност

Кои елементи изграждат четивната грамотност?

Формирането на четивната грамотност е продължителен процес, който започва още от първите месеци в училище и преминава през усвояване на умението за четене на различни

5 К (кой, какво, къде, кога и как)
Креативност

5 К (кой, какво, къде, кога и как)

След като учениците разполагат с няколко различни източника на информация по темата, дайте им бял лист. Всеки ученик трябва да обобщи петте К от всеки

Получите достъп до още повече ресурси и практични материали