Случвало ли ви се е да се чувствате ограничени от учебника? Да имате толкова много интересна информация, която да споделите с учениците, но да нямате възможност, защото сте “притиснати” от време, програма и очаквани резултати? Ако отговорът е “Да”, значи споделяме общи трудности. За щастие, в рамките на тази статия, ще предложим решение на тези проблеми.
Пламенка Чифлигарова е учител с богата практика, разнообразни интереси и никакви притеснения да експериментира в класната си стая. Тя преподава в столичното 101. СУ “Бачо Киро”, в гимназиален и прогимназиален етап. Изправена пред голямото предизвикателство – как да подкрепи учениците в разбирането на процесите след Втората световна война (ВСВ) – тя планира проект, интегриращ технологии, изкуствен интелект и разнообразни стратегии за ангажиране учениците.
“Държави с демократично управление в света след ВСВ” е проект, в който освен г-жа Чифлигарова, учениците също презентират нов материал. В класната стая се дебатира, анализира, младежите използват ChatGPT, играят и разбира се – попълват работни листове.
“Моята основна цел е да помогна на учениците да открият какво е добър живот. Този проект им помага да разграничат ключови процеси започнали след края на ВСВ, а придобитите знания са устойчиви”, споделя преподавателката.
КАК ДА ПРИЛОЖИМ?
Първата стъпка, разбира се, е процесът по планиране. Пламенка Чифлигарова внимателно разглежда материала в учебника и стига до следните изводи:
- уроците, свързани с демокрацията след ВСВ, са схематични и биха объркали учениците;
- учениците трудно биха разграничили, сравнили и открили тенденции, използвайки само един учебник като основен ресурс.
Учителката си спомня, че когато е преподавала тези теми по традиционния начин – план в тетрадката и “прочетете си урока”, знанията на учениците ѝ не са били устойчиви, а мотивацията им за учене не е била висока. За това тя планира едномесечния проект “Държави с демократично управление в света след ВСВ” със следната структура:
- Проектът съдържа шест урочни единици – три за ново знание и по една за обобщение, преговор и оценяване
- Уроците за ново знание и обобщение са разделени на две части:
-
- В първата част учителката представя авторски презентации, посветени на конкретни държави.
- Във втората част от урока учениците на ротационен принцип представят предварително разпределени теми, свързани с държавата, разглеждана в часа, например личност, събитие или процес.
- Учениците си припомнят наученото чрез игри и работа в екип.
- Г-жа Чифлигарова раздава авторски работни листове за контрол и оценка на знанията и уменията за анализ на текст и карикатура.
Нека да разгледаме стъпка по стъпка изпълнението на проекта.
Първа стъпка
В първия урок, преподавателката представя презентация за „Великобритания и Франция след ВСВ“, а две групи ученици презентират резултатите от своето проучване за:
- Шарл дьо Гол – история, принос и наследство
- Лейбъристи и консерватори
Както е видимо в една от презентациите, изготвена от ученик на г-жа Чифлигарова, те трябва да бъдат с минимум текст по слайдовете, да бъдат богати на визуализация и креативност.
Втора стъпка
Вторият урок „От „икономическото чудо“ до обединена Германия“ е посветен на немската “машина”, всички процеси и специфики, които се случват в страната и до днес. В урока учениците изработват мисловни карти с цел да организират по-ефективно информацията. Учениците представят и презентации, посветени на Конрад Аденауер, християндемокрацията и нобеловите награди за мир в Германия.
Трета стъпка
Г-жа Чифлигарова и нейната презентация „САЩ след ВСВ“ целят да отговорят на хилядите въпроси около свръхсилата отвъд океана. Учениците използват ChatGPT, за да изпълнят задачите в урока.
На този етап от проекта има няколко екипа, които презентират и допълват урока с теми като доктрината Айзенхауер, хипи движението, президентите Кенеди и Рейгън и макартизма.
Четвърта стъпка
Обобщителният урок „Икономически модели в Западна Европа и САЩ“ поставя ученика в центъра и дава възможност на младежите да сравнят различни модели за възстановяване след ВСВ. Отново учениците могат да използват ChatGPT, както и да работят с мисловни карти или със събраната в хода на проекта информация.
Пета стъпка
„Утвърждаване на демокрацията в света след ВСВ. Демократични модели: прилики, разлики, тенденции“ е преговорен урок. Тук учениците разполагат с много нови знания и надградени умения за анализ и критично мислене.
Г-жа Чифлигарова предлага игра на асоциации. На картончета са записани ключови събития, личности и процеси. Част от учениците трябва да ги обяснят, а останалите – да познаят. Класът се разделя на отбори и започва “най-забавната част от проекта”, както разкрива учителката.
Шеста стъпка
Финалният етап от проекта е оценяването на знанията, придобити по няколко линии – чрез презентиране, собствено проучване, задълбочаване и разширяване на знанията, анализиране на текстове и карикатури.
За да оцени напредъка на учениците си, Пламенка Чифлигарова използва работен лист „Демократични модели в света след ВСВ: прилики, разлики, тенденции“. В него тя поставя задачи за анализ на текст, изображение и таблици за сравнение. Освен въпросите си, учениците могат да открият и скала за оценяване, която им позволява лесно да се ориентират колко усилия трябва да положат, за да постигнат висок резултат.
Възможни адаптации
Според Пламенка Чифлигарова проектът, в който учениците влизат в “обувките” на преподавателя, редуват се в преподаването заедно с учителя си, играят игри, проучват, анализират и дебатират, е приложим във всеки предмет и с ученици от всички възрастови групи. Необходимо е внимателно да се организира материала, да се синхронизират учителят и децата и… воала!
Учителката споделя, че проектът е полезен и на ученици с различен майчин език от българския, както и за деца, които имат специални образователни потребности. За тях изключително полезни са използваните мисловни и флаш карти, презентациите и визуализациите, които изследват в час, както и сътрудничеството с ресурсен учител. Едно от най-големите предизвикателства са задачите за анализ, тъй като са многокомпонентни и комплексни.
Г-жа Чифлигарова разкрива много възможности за доразвиване и надграждане на проекта – някои от тях са вече тествани, а други са още на ниво план. Нека разгледаме всяка от специфичните ѝ идеи.
Мултидисциплинарен проект
Проектът може да се реализира с ученици от 9. клас в часовете по история и цивилизация. Скоро, отдадената на иноваторството учителка, ще предложи мултидисциплинарен проект на своите колеги.
Идеята е да се включат учители по български език и литература и изобразително изкуство. За да създадат краен продукт, децата имат задачи:
- Български език и литература: Да напишат авторска статия, отразяваща съвременна новина. Тук учителят може да оцени стил на писане, спазване на граматически и пунктуационни правила и речников запас.
- Изобразително изкуство: Да нарисуват картина или карикатура, илюстрираща (същата) съвременна новина. Преподавателят може да оцени стил на рисуване, прецизност, техника и креативност.
- История: Продуктите по БЕЛ и ИИ ще бъдат на историческа тематика – от най-новата история.
Самооценяване
Една от успешните практики на г-жа Чифлигарова е учениците ѝ да се самооценяват. Тя подготвя критерии за оценка и начин на точкуване, а от младежите се очаква да прегледат тестовете си и да поставят оценка на своята работа.
В контекста на проекта, свързан с демократичните модели след ВСВ, самооценяването е една идея по-предизвикателно. Тук учениците развиват аналитичните си умения, като за да се реализира качествена самооценка, учителят трябва да подкрепи децата с много конкретни насоки, примери, скала и критерии за оценка.
Адаптация за 7. клас
Проектът е приложим и в 7. клас. Тук темата е социализъм и Пламенка Чифлигарова вижда подобен проект по темата:
- запазва се концепцията за редуване в преподаването между ученик и учител;
- учениците отново ще използват изкуствен интелект в задачите за проучване;
- ще се включи нов елемент – анкетно проучване сред по-възрастните близки и роднини на децата на тема “Социализъм”. Идеята е учениците да получат реална картина за стандарта на живот, работата и развитието по онова време.
ЗАЩО ДА ОПИТАМЕ?
Проектът има най-голямо отражение върху мотивацията за учене и преоткриването на историята като интересен и “жив” учебен предмет. Преподавателката споделя, че тези проектно-базирани дейности са харесвани и очаквани от учениците, след тях те са по-мотивирани да постигат високи резултати и да участват в нови исторически проекти.
Знанията и уменията, които учениците развиват в рамките на проектния месец, са по-устойчиви във времето. Тъй като г-жа Чифлигарова има над 20-годишен стаж, тя може лесно да сравни успехите на младежите, които са учили темата традиционно и на тези, които са били включени в проекта. “В предходни години, когато съм преподавала традиционно, учениците заучаваха факти час за час. По време на преговор установявах, че децата не знаят основни неща. За това реших, че и моята практика трябва да се промени и да се адаптира към нуждите на днешното поколение.”, разказва тя.
Този проект развива и разнообразни компетенции в децата: уважение към чуждото мнение, изслушване, критично мислене, доказване на теза, а от там и гражданска позиция, приемане на европейските ценности, формиране на гражданско общество.
