Навярно няма учител, който да не се стреми да възпита учениците си в добронамереност и толерантност, в познаване и зачитане на човешките права и свободи, в уважение към институциите, демокрацията и правовата държава. Но ако сте класен ръководител или преподавате гражданско образование, то обществото разчита в още по-голяма степен на вас да “отгледате” бъдещите активни и отговорни граждани, а изброените по-горе теми са директно свързани с учебното съдържание.
Затова всеки един работещ метод, стратегия или подход е добре дошъл, а драмата в класната стая може да бъде сред най-ценните ви “активи”.
Как се “възпитава” демокрация чрез драма?
Образователната драма не просто осигурява сцена и контекст за действие. Тя дава на учениците едно защитено пространство за изследване на човешките аспекти в безкрайно много ситуации, повече или по-малко близки до реалността. Когато влязат в ролята на някой друг, учениците често започват да разбират по-добре себе си. Но заедно с това – започват да разбират по-добре причините за заемането на определени позиции или извършването на определени постъпки, дори когато самите те не ги приемат за правилни и ги осъждат. Използването на драматичните подходи по този начин – чрез разбиране, изследване и идентифициране с другия – помага на учениците да създават смисъл. Да разбират и дори да поставят под съмнение културата, в която се намират, да мислят за по-добри алтернативи, да са мотивирани да работят за постигането на един по-справедлив обществен ред. Да бъдат активни граждани на държавата, в която живеят.
Всичко това води до по-задълбочено разбиране на обществото, в което живеем, и оттук – на демокрацията, с равенството и свободата като нейни съществени характеристики.
Това е важно, защото демокрацията не е дадена на хората по природа, може би не им е вътрешно присъща и най-малкото трябва да бъде обяснена, за да бъде осъзната… и приета по вътрешно убеждение. Демокрацията е историческо постижение, за което са се водили (и продължават да се водят) множество борби. При демокрацията хората сами управляват себе си и заедно с това управлението е способно само да контролира себе си и да се учи от грешките си. Тази система на управление предявява определени претенции към личностното развитие и образованието на гражданите (1). Развиването на необходимите знания, умения и нагласи далеч не трябва да започва в училище, но непременно трябва да бъде подкрепено и затвърдено в класната стая.
Какво показват данните
Изследването „Драмата подобрява лисабонските компетенции“ ясно показва връзката между гражданската активност на младите хора и използването на драматичен подход в образователните системи (Cziboly, 2010)(2). Мащабният международен проект изучава именно въздействието на драмата върху младите хора, като данните са събрани в 12 държави от приблизително 5000 изследвани деца и младежи. Данните са събрани от ученици, учители, ръководители на театрални програми, независими наблюдатели, външни оценители и експерти по драма.
Резултатите показват, че включването на образователна драма и театър в училищните програми води до това младите хора да са по-склонни да:
- бъдат значително по-толерантни както към малцинствата, така и към чужденците;
- следят с по-голям интерес обществените въпроси и да бъдат по-активни граждани;
- упражняват активните си избирателни права;
- бъдат по-съпричастни и грижещи се за другите;
- променят гледната си точка при представяне на нови доказателства.
Ключовите открития в изследването
Значението на образователната драма за насърчаване на демократичните ценности и многообразието е наистина голямо, но далеч не е единствената причина за използване на театралния подход в училище. Образователната драма носи на подрастващите и редица други ползи. В сравнение със своите връстници учениците, които са участвали в някакви образователни театрални и драматични програми:
- получават по-висока оценка от учителите си във всички аспекти на учебния процес;
- се чувстват по-уверени в четенето и разбирането на задачите;
- се чувстват по-уверени в комуникацията;
- е по-вероятно да се определят като “креативни”;
- по-мотивирани са да посещават училище;
- наслаждават се повече на училищните дейности;
- показват по-добри умения за решаване на проблеми,
- справят се по-добре със стреса;
- са по-иновативни и предприемачески;
- показват много по-голям интерес в областта на изкуството и културата – към сценичното изкуство, писането, музиката, киното, занаятите и музейното дело;
- прекарват повече време в училище, в четене, вършене на домакинска работа, в занимания и разговори с членове на семейството, отколкото в гледане на телевизия или в игра на компютърни игри;
- грижат се повече и помагат на семействата си, като по-често работят на непълно работно време;
- е по-вероятно да заемат лидерска позиция в класа;
- проявяват по-добро чувство за хумор;
- чувстват се по-добре у дома.
Ето защо авторите на изследването призовават всички лица, които взимат решения в сферата на образованието, да осигурят на учениците редовен достъп до образователна драма.
Въпреки че театърът под една или друга форма присъства в българското училище, той със сигурност заслужава повече внимание. Драматичният подход е чудесен начин за създаване на общност, на пространство за участниците да разказват своите истории, да развиват комуникативните си умения и, както видяхме, е една добра възможност за възпитаване на гражданска активност.
Конкретни “драматични” дейности, които да пробвате в час, очаквайте скоро в раздела ни Добри практики – Prepodavame.bg!
_________________
Източници:
(1) ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ ЗА 11. КЛАС, Грекова, М., Кабакчиева, П., Славкова, Л., Славчев, К.Тодоров, Х. София, „Просвета – София“, 2020, стр. 44
(2) Cziboly, A. (Ed.) (2010). The DICE Has Been Cast: Research Findings and Recommendations on Educational Theatre and Drama. Lisbon: DICE.
