Как учениците от СУ “Д-р Петър Берон” подобряват комуникативните си умения

“Като училищен психолог и практикуваща дейността си в други институции забелязвам, че взаимоотношенията между младите хора са емоционално нестабилни.” – споделя г-жа Фатме Кез и допълва: “Смятам, че е важно да се дефинират чувствата и преживяванията им. Да се уважи личността им и да се обясни естеството на всяко негативно чувство, възникнало в тях. Считам, че те ще могат да диференцират чувствата и преживяванията си, като покажат у тях различни подходи за междуличностни отношения. С отговорите на редица въпроси и за тяхното място в дома, в училище, в живота, биха се подобрили комуникацията и взаимоотношенията им”.

С тази цел г-жа Кез, учител по философия и училищен психолог, подготвя за учениците в Средно училище “Д-р Петър Берон”, гр. Тополовград различни психологически практики, част от които споделя и с нас.

ВИЗИТКА НА ПРАКТИКАТА

Име на практиката:  Общуване с връстници

Цели: изграждане на здравословни взаимоотношения между учениците и баланс в комуникацията помежду им

Подходяща е за: ученици 5-12 клас; 

Прилага се: в часовете по гражданско образование, философия, час на класа и практика при заместване на отсъстващ учител; може да се адаптира и за часовете по чужд език

Необходими материали: столове, лист А4 формат, маркери, химикали и цветни моливи

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ПРАКТИКАТА

Г-жа Фатме Кез разработва няколко игри, с които да го адресира проблема с комуникацията между учениците. 

“Още докато бях студентка, мислехме заедно с други мои колеги как да направим психологическа игра. Аз съответно вземам каквото откъдето ми харесва, но в повечето случаи (в компилация и източници) съм автор на игрите. Играта “Мъгла” съм я взела от детската градина, а работната фаза – от сборник“ – разказва психоложката.

Ако искате да отделите време на темата “Общуване с връстници” по модела на г-жа Кез, ето кои са най-важните моменти, които трябва да предвидите:

1. Дейностите се провеждат в рамките на 90 мин (евентуално след учебните часове или в поредни два учебни часа). 
2. Броят на участниците е около 15-20 ученици. 
3. Използват се столове подредени в кръг, без мебели (маси, чинове) между тях като ориентир, за да не стане хаос.
4. Необходими материали: бели листове формат А4, маркери, химикали и цветни моливи. 

Стъпка 1 – Учителят казва на учениците, че предстои да изиграят няколко учебни игри и задава общо целта – децата ще описват отношения и разграничават положителни и отрицателни емоции.

Стъпка 2 – Учителят приканва учениците да пристъпят към първото упражнение, като им дава инструкция за изпълнение на играта “Мъгла”. Предвиденото време за това е около 15 минути:

“Всички участници трябва да намерят свой партньор, като се движат със затворени очи и си представят, че са в мъгла. Всеки трябва с протегната напред ръка да потърси и да хване ръка на друг участник.

Тук работя и за развитие на въображението, като подсказвам, че всеки трябва да си представи какво чувства при допир с другия участник. След това ги поканвам да си отворят очите и да споделят със събеседника си, който са избрали, какво са чувствали по време на упражнението. Как са почувствали ръката на партньора си, изобщо какви чувства са се породили и да се опитат да ги анализират” – разказва г-жа Фатме Кез.

Стъпка 3 – Когато учениците са преминали през упражнението, се търси по-задълбочено ниво на осъзнатост. Започва така наречената от г-жа Кез “Работната фаза”: 

“Всеки трябва да нарисува сам своя социален атом на взаимоотношения с връстниците. …на един бял лист формат А4 всеки рисува себе си в средата спрямо пола си: като кръгче – ако е момиче, като квадратче – ако е момче. Около себе си рисува своите връстници, с които общува. Използва същата символика.

След това ученикът трябва да помисли над следните въпроси (може да се включат и други): кои са връстниците, с които общувам? Колко близо/далече са те от мен? Какви взаимоотношения ме свързват с всеки човек? Какви чувства предизвикват у мен тези взаимоотношения?

Белите листове остават за участниците и те не трябва да ги показват на останалите” – разказва г-жа Кез.

Следва групова дискусия. Учениците разсъждават върху следните въпроси:

• Какви са връстниците, с които общувам (съседи, съученици, приятели братовчеди и др.)?
• Какви отношения имам с тях?
• Какво правя с него, с нея или с тях? 
• Харесвам ли всичко, което правят връстниците ми?
• Как се чувствам – какво ме кара да се чувствам добре или недобре? Какво харесвам и какво не харесвам?
• Има ли разлика в начина, който общувам с момичетата и с момчетата?

“След обсъждането обобщаваме резултатите, като подчертаваме допирните точки и различията”, обяснява психоложката.

Тази дейност за размисъл и споделеност отнема повече време. Целта е учениците да се ориентират къде се намират в социалното си обкръжение, да обърнат внимание, че може да са по-близки до хора, които “държат” по-далеч от себе си, и обратно. 

Стъпка 4 – Последният етап е рефлексия, която завършва с предизвикателство към учениците: да опишат себе си и своята възраст с една дума. Тук има възможност да се зададе и въпросът: “Как другите ме описват мен с една дума?”. По този начин ще се срещнат самооценката и оценката от другите.

ЗАЩО ДА ОПИТАМЕ

С провеждането на дейността учителката наблюдава как учениците започват да се ориентират къде се намират в социума и по-осъзнато да се вълнуват от въпроса харесва ли им то и в каква посока са се запътили.

Г-жа Фатме Кез напомня, че всички деца “…имат нужда от разговор, емпатия. Трябва психичното и физичното здраве да се поставя на първо място, а след това всичко останало. Едно малко нещо може да развие много сериозен потенциал у едно дете. Например това, че сега учител изисква от теб да направиш по-разчупена мартеница, може да се окаже първата крачка на бъдещ добър дизайнер. Така е с всичко, затова си струва да опитаме да дадем възможност на децата“.

ЗА КАКВО ДА ВНИМАВАМЕ

“Единственото нещо, с което трябва да се внимава, е мотивацията в учителя – имаш ли мотивация – няма как да сбъркаш! Също така инструкцията – тя трябва да е ясно и правилно поднесена, като за играта учениците е добре да знаят един-два дни преди изпълнението, защото трябва време, за да се въвлекат в процеса.” – коментира г-жа Фатме Кез.

Психоложката споделя, че има ученици, които отказват да се включат и тя не ги насилва, а им дава за задача да наблюдават процеса и да описват действията на участниците.

Г-жа Кез допълва, че практиката трябва да се разглежда като част от серия дейности – очакването, че една игра може да промени цялостната ситуация, е погрешно.  Важно е учителят през цялото време да поддържа високи мотивацията си за промяна и ангажираността си към учениците.

Практиката е селектирана в инициативата “Добрите практики на фокус”, която има за цел да открие, опише и популяризира ефективни, приобщаващи и устойчиви педагогически практики в три категории: благосъстояние на учениците, отговорност и принос на учениците, академичен напредък на учениците.

Имате нужда от още работещи практики? На prepodavame.bg може да намерите още много изпробвани практики за вашата класна стая.