Без съмнение на всеки учител се е случвало да премине през малка нервна криза, когато учениците му „внимателно” прочетат урока, произведението или просто условието на задачата, след което се оказва, че нямат ни най-малка представа за какво става въпрос. Работата с текст е може би най-голямото и най-масовото предизвикателство пред децата на модерната реалност и съответно се нарежда сред най-епичните борби на техните учители.
С този проблем се сблъсква и г-жа Анелия Георгиева, докато се опитва да помогне на своите 25 второкласници да затвърдят изучения материал в рамките на следобедната занималня. Те срещат особено големи затруднения при самоподготовката по “разказвателните” предмети. „Днешните деца много трудно се фокусират върху урока, така че да се научат да го разказват. Забелязах, че когато учат сами, те четат съвсем машинално и нищо не запаметяват. Понякога даже изобщо не четат, а само се взират в учебника, докато времето не изтече. Бързо губят интерес и задачата им се струва непосилна.”, споделя г-жа Георгиева.
Тя е начален учител в столичното 60 ОУ „Св. св. Кирил и Методий”, едно от най-старите училища в гр. София, създадено преди повече от 180 години. Не е много голямо, но се гордее с добрите си материални условия – сградата и класните стаи са ремонтирани и приветливи. „Екипът ни е сплотен – колегите са страхотни преподаватели. Директорът г-жа Кръстева е не само много успешен ръководител, но и човек с главно „Ч”. Стараем се децата да се обучават в приятна среда.”, с усмивка обяснява учителката.
Г-жа Георгиева е студентка последна година в специалност „Педагогика” в СУ „Св. Климент Охридски”. Тя е очарована от преподавателите си във факултета, които са много взискателни, но същевременно запознават студентите си с разнообразни методи за по-интерактивно поднасяне и затвърждаване на учебния материал. Именно по време на една от лекциите г-жа Георгиева оформя в съзнанието си идеята да възложи на малките си второкласници задачата да учат в екип.
Визитка на практиката:
Име: Учим заедно, работим в екип
Подходяща е за: ученици от начален етап, но може да бъде адаптирана и за ученици в прогимназиален и гимназиален етап
Прилага се: целогодишно
Необходими материали: празни листове хартия за всеки екип и предварително подготвени теми с въпроси от учебния материал
Цели:
- учениците ефективно затвърждават знанията си, като вникват по-задълбочено в текста на урока;
- децата усвояват важни социално-емоционални умения – да се самоорганизират, да се изслушват, да проявяват търпение един към друг и да избягват конфликтите;
- учениците развиват четивната си грамотност и презентационните си умения;
- класът се сплотява и децата се научават да работят ефективно с всеки от съучениците си;
- повишава се мотивацията и интереса на децата към учебните задачи.
Описание на практиката:
Стъпка 1 – Предварителна подготовка
Госпожата въвежда практиката за първи път, когато учениците трябва да преговорят раздел по родинознание. Преди да представи идеята пред тях, тя разделя материала на теми, отговарящи на броя на групите, които планира да оформи в класа. После за всяка тема подбира по 4-5 въпроса в съответствие с основните точки от изучената материя.
Стъпка 2 – Инструктиране на учениците
Г-жа Георгиева подчертава важността на подробните и ясни инструкции преди началото на работата, които осигуряват безпроблемно и леко протичане на процеса. Споделя с учениците, че първоначално тя ще ги разпределя по групите, но когато свикнат достатъчно с практиката, ще им даде възможност да го правят сами. Пояснява, че всяка група има за задача да запише на листа всичко, което знае по въпросите към зададената тема и след това да го представи устно пред класа. Г-жа Георгиева подчертава, че децата трябва първо да се разберат помежду си кой за какво ще отговаря, така че всеки от екипа да участва в работата. Един записва имената на листа, втори и трети – отговорите на различните въпроси, а четвърти прочита написаното по темата пред останалите екипи.
Стъпка 3 – Същинска работа по групи
Г-жа Георгиева разпределя учениците в отделните екипи на случаен принцип, като първоначално се съобразява с разположението на чиновете в стаята, така че преместването да стане възможно най-бързо и безболезнено. Старае се всеки път групите да са в различен състав, така че всеки да се научи да работи с всеки. Ролите, които учениците разпределят помежду си, също трябва да се сменят.
Стандартно един екип се състои от 4 ученици. Когато целта е научаване на нов урок, децата имат право да ползват учебниците, а когато се прави преговор – сами активизират усвоените знания. Учениците имат 15 минути за работа по възложената тема. Г-жа Георгиева минава между чиновете, за да окаже съдействие, където има нужда и да напомня да се обсъжда тихо, за да не се пречи на останалите.
Стъпка 4 – Презентиране на екипната работа
След като децата са готови с разработването на темите, всяка група излиза пред класа в пълния си състав. Ученикът, отговорен за представянето, чете написаното, а другите трима допълват информацията. Госпожата целенасочено застава между учениците като слушател, за да намали притеснението на говорещите.
Останалите деца от класа, които слушат, предварително са получили категорични инструкции да не прекъсват презентирането, а да си записват въпросите или коментарите, които междувременно им хрумват. След всяка презентация има дискусия, в рамките на която слушателите задават въпросите си или споделят по темата допълнителна информация, за която са се сетили. Думата се взима само с вдигане на ръка.
Стъпка 5 – Коригиране на грешки и попълване на липсващи знания
Ако случайно се окаже, че в презентацията са допуснати грешки или липсват ключови елементи от учебния материал, г-жа Георгиева избягва да казва „тук сте сбъркали” или „не сте се справили”, защото това може доста да разстрои и демотивира учениците. Вместо това тя се обръща към класа с призиви, които насърчават взаимопомощта между екипите. Например: „Нека да обсъдим тази част.”, „Хайде да доизясним онзи момент!”, „Някой иска ли да помогне, като допълни?”. Така по естествен начин децата коригират грешките си и попълват липсващите знания.
„Искам да ги науча, че в класа всички сме един екип, работим заедно и се учим, като си помагаме.”, пояснява г-жа Георгиева.
Защо да опитате тази практика?
Г-жа Георгиева забелязва, че второкласниците се включват с ентусиазъм и очакват съвместното учене с нетърпение. Споделят, че много им харесва и често в началото на самоподготовката питат „Пак ли така ще учим?” или „Ще има ли екипна работа днес?”.
„Приемат го като игра, като нещо много по-интересно от стандартното четене на урока.”, казва госпожата: „Когато има дискусия, им е по-лесно да вникнат в смисъла на текста, а и се забавляват.”
Другото, което ѝ прави впечатление, е че учениците започват да проявяват все по-силно желание да се изявят по време на работата. По-свитите деца, които първоначално са избягвали ролята да представят темата пред целия клас, се отпускат и вече искат да презентират. Към момента са реорганизирали процеса така, че всеки ученик от екипа отговаря за един от въпросите по темата – записва информацията на листа и после я представя устно. Децата вече са свикнали бързо да разпределят работата помежду си – всеки е наясно, че трябва да допринесе за общия резултат и го прави с желание.
Академичните резултати на учениците също осезаемо се подобряват – след всяко учене в екип г-жа Георгиева получава обратна връзка от класния ръководител, че децата много добре са усвоили уроците си и са се справили с учебните си задачи чудесно. Тя открива, че знанията, придобити по този начин, остават в паметта трайно, а не само за момента. Учениците демонстрират, че помнят какво са учили, макар и да е било преди една седмица.
Благодарение на ротационния принцип при формирането на групите учениците свикват да общуват по-ефективно. Характерните за тази възраст разделения в неформална среда от типа „ти не си ми приятел” или „с теб не си играя”, не се проявяват при екипното учене. Децата се доверяват на госпожата за разпределението и после работата ги увлича и преодолява междуличностните конфликти – няма спорове и караници, няма мрънкане като „не искам да работя с него” или „искам в другия екип.”
За какво да внимавате при реализацията на практиката?
Наблюденията на г-жа Георгиева оформят следните съвети към учителите, които искат да изпробват практиката:
- От съществена важност за успеха на работата в екип е още в самото начало учителят да даде ясни указания за предстоящата дейност и да заяви очакванията си по недвусмислен начин;
- Добре е разпределението на децата по групите първоначално да се прави от учителя на случаен принцип (като всеки път е различно), докато те не свикнат да работят по този начин. Така се избягва възникването на възможни конфликти на база неформалните взаимоотношения в класа;
- Важно е да се предостави на учениците достатъчно време за работа в екипа, особено докато те още се учат как да разпределят ролите помежду си и как да организират процеса.
Работата в екип е многофункционален учебен метод, който неслучайно набира все по-широка популярност сред българските учители. Тя подпомага ефективното усвояване на знания, повишава интереса към учебните задачи е безценна при извличането на информация от текст. Учениците развиват ключови умения за бъдещата им реализация както в професионален, така и в личен план.
Ето защо е прекрасна идея да опитате практиката още утре или да потърсите допълнително вдъхновение от ресурсите по темата на Prepodavame.bg.
Практиките са селектирани в инициативата „Добрите практики на фокус 2023“, която има за цел да открие, опише и популяризира ефективни, приобщаващи и устойчиви педагогически практики в три категории: благосъстояние на учениците, отговорност и принос на учениците, академичен напредък на учениците.
Имате нужда от още работещи практики? На prepodavame.bg може да намерите още много изпробвани практики за вашата класна стая.
