Биология Добри практики Научна грамотност Четивна грамотност

Как в град Козлодуй развиват четивна грамотност в час по биология?

Четивна грамотност

Тази статия беше създадена в сътрудничество с г-жа Верка Петрова от СУ “Христо Ботев” в гр. Козлодуй. 

Четивната грамотност е сред ключовите компетенции за успеха на нашите деца. Затова много учители използват всяка възможност да подкрепят четивната грамотност на своите ученици. Стратегиите за развиване на четивна грамотност са приложими в часовете по всеки предмет и могат да са полезни на всички ученици, независимо от класа.

Как можем да работим върху четивната грамотност дори и в час по биология ни разказва г-жа Верка Петрова от СУ “Христо Ботев” в гр. Козлодуй.

СУ “Христо Ботев” в гр. Козлудуй е част от училищата, одобрени за участие в проекта FIERST по програма Еразъм +, в сътрудничество със “Заедно в час”. През учебната 2019-2020 година работата на учителите от 18-те училища, участващи в проекта, беше фокусирана върху уменията на 21 век. Екипът на СУ “Христо Ботев” в гр. Козлудуй насочи усилията си към развиване на четивна грамотност.

“Моята новина” или как да развием четивната грамотност на учениците в час по биология?

Г-жа Петрова и нейните ученици наричат този изследователски подход “Моята новина”. Учениците сами събират информация за изучавано явление, биологичен вид, система и др. Темите могат да варират според учебното съдържание и възрастта на децата. За събирането на необходимата информация децата използват мобилните си телефони по време на час. Ако задачата е за домашно, могат да направят проучване в интернет от компютърния кабинет в училище или от вкъщи.

“Моята новина” може да бъде  зададена като групова или самостоятелна работа.

Примерна инструкция: 

Създайте “Любопитна новина” за приложението на водорасли, гъби, житни култури и т.н. в хранителната или в козметичната индустрия. Измислете заглавие, което да привлече вниманието на читателя. Новината ви трябва да е с дължина до 300 думи. Информацията, която подберете трябва да отговаря на следните въпроси: 

  • Как изглеждат тези водорасли/гъби/житни култури? 
  • Къде виреят?
  • Как функционират?
  • За какво ги използват хората? 

Разполагате с 15 минути за работа. 

Как тази практика развива четивната грамотност?

При изпълнението на този изследователски проект учениците прочитат голям обем от информация и подбират само тази, която им е нужна за създаването на новината. Съставят авторски текстове, които са най-смислени и логични за самите тях. След това ги обобщават чрез поставянето на подходящо заглавие. Всичко това упражнява тяхната четивна грамотност.

Г-жа Петрова вижда възможност в тази практика учениците да:

  • Осмислят;
  • Тълкуват;
  • Сравняват информация;
  • Извличат информация;
  • Обобщават идеи и концепции.

Какви са предимствата на тази практика за развиване на четивна грамотност?

Г-жа Петрова споделя, че учениците ѝ са по-ангажирани и мотивирани:

“Децата влизат в ролята на изследователи, анализатори, откриватели. Дейността ги мотивира. Повишава тяхната активност в учебния процес. Повишава интереса към учебното съдържание по биология. Учениците придобиват увереност в отговорите си, защото са активната страна и защото могат да се допълват. Класът се сплотява. Демонстрират се личностни качества, непоказани до момента от учениците. А мобилните телефони се използват за целите на учебния процес.”

За какво да внимаваме?

  • Честото прилагане на тази практика може да я направи по-скучна;
  • Учениците работят с различно темпо. Затова г-жа Петрова ги разпределя в смесени групи, така че учениците, които четат по-бавно да работят с ученици, които се справят по-бързо с четенето;
  • Някои ученици могат да работят по-повърхностно и непрецизно. Добре е учителят да помисли предварително кое е това, което ще ги мотивира да изпълнят задачата си по-задълбочено;
  • Възможно е в текста да има непознати думи и понятия;
  • Възможно е някои ученици да не използват мобилните си телефони по предназначение.

Предизвикайте себе си!

Ние от prepodavame.bg ви предизвикваме да опитате “Моята новина”, като я адаптирате към предмета, по който преподавате и към от възрастта, на която са вашите ученици. Ще се радваме да споделите впечатления!


Ако искаш да чуеш за още практики и да участваш в 1 от 5 безплатни работилници, можеш да се регистрираш за онлайн конференицята!

 

Конференция


Повече за проекта FIERST

From Inclusive Education to Real Scale Transfer (FIERST) е тригодишен проект, финансиран от програма Еразъм +, Ключова дейност 3. В консорциума, воден от „Заедно в час“, участват общо 7 партньора от България, Естония, Румъния, Великобритания и Швеция.

Целта на FIERST е да популяризира добри практики за приобщаващо образование чрез развиване на умения на 21-ви век у учениците и създаване на професионални учебни общности (ПУО) в училищата. В България партньори по проекта са “Заедно в час”, Министерството на образованието и науката и Нов български университет, а Синдикатът на българските учители е асоцииран партньор.

 

 

От Учители за Учители

Абонирай се, за да получаваш безплатни статии и ресурси.