Философията като любов към мъдростта

Подходящ за: 8. клас

Продължителност: 40/45 минути; един учебен час

Очаквани резултати: учениците различават понятията знание и мъдрост 

Всекидневно хората се сблъскват с различен тип информация и като че все по-често се забелязват проблеми при боравенето със съдържание. При това не само що се отнася до търсенето на информация в интернет, дигиталната грамотност и фалшивите новини – не всяка информация е знание, а и не всяко знание е мъдрост. Този урок (подходящ за първи във философското приключение) има за цел учениците да могат да разграничат знанието от мъдростта.

Ангажиране

Поставете учениците в следната (или подобна) хипотетична ситуация: Представете си, че сега научавате, че ще ставате батко/ кака. Каква би била вашата реакция? Дайте около минутка време за размисъл и дискутирайте. В коментарите на учениците се опитайте да отсеете без значение дали реагират положително или отрицателно на новината  тяхното учудване. Може да го направите, като задавате подходящи насочващи въпроси, например: Би ли ви изненадало такава информация? Бихте ли изпитали шок от новината? и т.н. Свържете реакцията на изненада с неочаквана новина. Предайте посланието, че се учим да живеем в този свят именно с изненадите и го свържете с опитността. Така например, бебе може да се изненада, че някоя играчка дрънчи, дете би се изненадало, че ще има брат/сестра, възрастен човек би се изненадал, че някои други родители не позволяват на детето си да ядат нищо с добавена захар и т.н. Изненадите могат да бъдат най-различни и в различен контекст, като може да доведат от слабо до силно изразени емоции и реакции. Именно изненадата води до учудването, което от своя страна е налице именно защото имаме различно очакване за ситуацията, в която се намираме. Учудвайки се, човек поставя под въпрос досегашните си случки/събития/възприятия и т.н.

Изследване

След въвеждането на изненадата и учудването е добре да предизвикате учениците да поставят въпроси върху ситуации или утвърждения. 

Примерна задача:

Учениците трябва да разгледат следните отговори и да се опитат да отгатнат какъв е бил поставеният въпрос /тук можете да дадете нагледен пример, за да разберат по-добре инструкцията/. За дейността може предварително да подготвите бланки или презентация, или просто да запишете изреченията на дъската:

  1. “Тя скача на въже.” /примерен въпрос: Какво прави тя?/;
  2. “Тайната е неизказана истина, а лъжата – откровено действие.” /примерен въпрос: Каква е разликата между тайната и истината?/;
  3. “Слънчево е.” /примерен въпрос: Какво е времето?/;
  4. “10.” /примерен въпрос: Колко е 2+8?/;
  5. “Искам да уча медицина.” /примерен въпрос: Какво искаш да учиш?/;

Поставете време за работа и изслушайте различните предложения. След това попитайте учениците си дали усещат качествена разлика между поставените въпроси. На база дискусията въведете трите основни вида въпроса: 

  • въпроси за факти – за достигане до верните отговори се използват статистика, научни методи. Ако не знаем нещо, може да направим изследване, за да се потвърди или отхвърли хипотезата, че нещо е/не е факт;
  • въпроси за личен избор – налице са индивидуални верни отговори за всеки конкретен човек;
  • философски въпроси – за да достигнем до отговора, не е достатъчно само проучване както при въпросите за факти, а размисъл. За разлика от въпросите за личен избор, които се “занимават” с конкретния човек, философските въпроси са насочени към човешкото съществуване въобще;

Направете връзката между двете дейности, през които сте преминали до този момент в часа. Припомнете как човек се учудва на нещо, поставя го под въпрос, който има различна насоченост и то води до някаква информация. Каква обаче е тази информация? Знание ли ни носи, ил мъдрост?Или се намираме във всекидневно битова ситуация, която няма значима добавена стойност? Тук може да добавите, че така започва всичко според Аристотел – с учудването.

Задълбочаване

Преминете към следващата задача, като отново зададете конкретно време на изпълнението ѝ. Възложете на учениците да запишат 3 неща, които са научили през последната седмица от училище /може да е по конкретен предмет/. Ако осмикласниците се затрудняват с изпълнението на задачата, насочите ги да отворят свой учебник по някой предмет и да вземат някаква твърдение. Изслушайте отговорите им и ги попитайте знание ли е това, или мъдрост. Защо мислят така? .

Ориентирайте се спрямо отговорите на учениците и насочете вниманието върху знанието. Използвайте техните отговори, например, ако някой е казал, че е научил следното: “Клетката е основна структурна и функционална единица на всички живи организми.”, разгледайте този пример. Попитайте това мъдрост ли е, или знание? Как се ориентират? Какво мислят? Най-вероятно осмокласниците ще отговорят “по усет”, без да могат да облекат в думи по какво се ориентират, че говорим за знание. Ключовото тук е да обясните, че знанието може да бъде преподадено, а мъдростта – не, тя е начин на живот. 

Тук може да въведете, че философия от старогръцки е “любов към мъдростта” и обвържете с диалога “Пирът” на Платон, в който сравнява любовното увлечение с увлечението по мъдростта. Според него философът е в ролята на човек, който не е постигнал мъдростта, но се стреми към нея, защото осъзнава ценността ѝ: знанието е основата, върху която може да се рефлектира със самостоятелно усилие и мислене, за да се доближи човекът до мъдростта. Препратете към училищното ежедневие – всички предмети, които се изучават, имат значение – те ни дават основата (знанието), а “ние като философи в 8. клас” ще се стремим да я надградим самостоятелно. 

А как да достигнем до мъдростта?

Запознайте учениците с  тези два цитата за мъдростта: 

  • “Мъдрият не е начетен. Начетеният не е мъдър.” 
  • “За да придобиеш знание, всеки ден добавяй нещо. За да придобиеш мъдрост, всеки ден изхвърляй нещо.”

/Лао Дзъ/

Попитайте:

  1. Как мога да разбера нещо?
  2. Как мога да премахна нещо?

Дайте им две-три минути да помислят и дискутирайте. Насочвайте разговора: няма как човек да научи нещо, ако не прави нищо. Няма как да притежава нещо, ако не прави нищо. Няма как да му се случи нещо, ако не прави нищо. Така, за да научиш урок по история, трябва да отидеш на училище, да го чуеш или прочетеш, да го разбереш. За да си купиш нов телефон, трябва да събереш пари, да отидеш и да го платиш. За да преживееш нещо, трябва да кажеш “да” на някаква възможност или да смениш посоката. 

Обобщете, че какъвто и пример да вземем, ще стигнем до извода, че е необходимо действие, което зависи от нас. Това е и знанието – било то от опит или от наблюдение. Имайки тази основа, човек може човек да се ориентира – какво иска в живота си, кое знание/факт му е важно да знае и кое не, какво иска да преживее и какво не, какъв иска да бъде и какво му пречи! Така на база придобитото може да премахне ненужното. Мъдростта е именно това – трябва първо да се научим да знаем, да опитваме, да наблюдаваме, чак след това е време да опростим процеса.

Проверка на разбирането и обратна връзка 

След като сте задълбочили разбирането на понятията знание и мъдрост и сте ги обвързали с философията, попитайте учениците:

  1. Какво ви хареса и какво не в урока? 
  2. Какво за вас е знание и какво – мъдрост?
  3. Как виждате философията след този урок?

Надграждане 

Дайте за домашна работа на осмокласниците да напишат по минимум 5 думи за всяко от понятие, които асоциират със знание и с мъдрост.

_______

Източници:

Още полезни статии:

Дърво на решенията
Креативност

Дърво на решенията

Дървото на решенията е инструмент за взимане на решения, който представлява графика с възможните последствия от различни варианти на действие. Това е начин за избор

Получите достъп до още повече ресурси и практични материали