По последни данни за България бежанците от Украйна са вече над 66 хиляди души, като основно става въпрос за жени и деца. Министерството на образованието предприема мерки тези деца да бъдат включени в системата на нашето образование. В някои области на страната има малки украински общности, които са тук от дълги години и ако имате ученици, които се тревожат за роднините си в Украйна, със сигурност вече сте имали поводи да наблюдавате промени в настроението и поведението им.

Независимо дали ще работим за приобщаване на децата бежанци или ще се опитаме да успокоим децата, които се тревожат за близките си в Украйна, тази статия ще ви бъде полезна, за да се ориентирате дали детето е травмирано, какви са детските реакции и поведение при травма и ще ви даде насоки как да подкрепите детето по пътя към училищните успехи.

Как травмата засяга мозъка?

Всеки учител се стреми да създаде най-добрата учебна атмосфера и да подкрепи своите ученици, затова съм сигурна, че информацията в тази статия ще ви бъде много полезна. Беше полезна за мен, когато най-добрата приятелка на дъщеря ми, започна да се тревожи при първите новини за войната в Украйна. Детето мислеше за своите баба и дядо, които живеят съвсем близо до Киев, и си представяше как братовчедите ѝ са толкова смели, че вероятно вече са на фронта. Тези мисли и тревоги са непосилни за едно дете и е много важно да знаем как да реагираме.

И така, какво означава травмата?

Като травмиращо се определя всяко плашещо, опасно или насилствено събитие, което заплашва живота или здравето на детето. Това засяга и събитията, които са заплаха за близките на детето, загубата на любим човек или децата са били свидетели на насилие над друг човек.

Как реагират тялото и мозъкът?

Мозъкът и тялото ни се подчиняват на инстинктите за самосъхранение и когато се случи подобно събитие – ако детето преживява заплашваща живота ситуация – цялата енергия и внимание се пренасочват за незабавна реакция и преодоляване на пряката опасност. Това поставя детето в състояние на свръх-бдителност и стрес. Мозъкът създава хипер фокус за преодоляване на опасността и не може да възприеме почти нищо друго от заобикалящата го среда, докато събитието и опасността не отминат.

Понякога се случва така, че дори и след като пряката опасност е далеч назад във времето, физически и психически детето остава в непрекъсната бдителност да не се случи отново нещо лошо. За децата, които са в условията на повтаряща се травма, каквито са събитията при война или домашно насилие, става почти невъзможно да се почувстват отново в безопасност, независимо къде се намират и какво ги заобикаля. 

Какво означава това? 

Спомнете си как се чувствахте последният път когато бяхте супер стресирани. Сега си представете отново да изпитвате този стрес, но по време на час, когато се опитвате да предадете урока и да общувате спокойно с децата, докато овладявате дисциплината и вниманието в час. Ще можете ли да се фокусирате върху преподаването? Какво ще се случи ако точно тогава възникне нещо неочаквано? Как мислите, че ще реагирате в тази ситуация?

Всички сме имали периоди на стрес и затова ще ви бъде лесно да си представите, че детето преживяло травма непрекъснато се намира в състояние на безкраен стрес и напрегнатост. Преживяването на травмата, особено докато детският мозък се развива, капсулира моментните емоции в някои мозъчни центрове и не позволяват на детето да се фокусира върху ученето. Изпълнителните функции на мозъка за справяне с неочакваните събития, които другите деца дори не отчитат като стресиращи, са забавени или променени, а уменията за справяне с тъгата и негативните емоции остават недоразвити.

Травмираните деца нито имат пространството, нито имат физическата възможност и капацитет, за да изразят силните емоции, които преминават през тях и понякога развиват неподходящи или непродуктивни стратегии за справяне.

Как изглежда това в класната стая? 

За разлика от нас възрастните, децата реагират по различен начин на травмиращите събития. Нека разгледаме кои са основните знаци, по които да се ориентирате, че някое от децата в клас е травмирано:

• Ектремна срамежливост и трудности при сближаване с другите деца;
• Непропорционална реакция при неуспех и неочаквани промени;
• Трудности при овладяването на силни емоции (силен гняв, нестихващ плач);
• Прекалена привързаност и “прилепчивост” към вас или съученик от класа;
• Трудности при преход от една активност или задача към друга;
• Често забравяне;
• Чести оплаквания, че не се чувства добре или е болно;
• Трудности при фокусиране на вниманието;
• Липса на информираност за безопасността и грижа за себе си;
• Често пропуска крайния срок за предаване на домашните;
• Ниски оценки и представяне в час;
• Апатия и липса на желание за учене;
• Стремеж към перфекционизъм;
• Склонност към физическа или вербална агресия.

Помислете за момент дали имате ученик, който проявява някои или повечето от тези симптоми. Да се опитаме да анализираме събитията в класната стая с помощта на следните въпроси:

• Когато детето е появявало някои от тези симптоми в клас, как реагирахте вие или вашите колеги?
• Били ли сте обучавани за справяне при подобни ситуации и към кого бихте се обърнали за съвет и съдействие?

Помислете и за действията си към това дете в миналото, за да се ориентирате как да продължите:

• Как вашите реакции се отразяват на поведението на вашият ученик? 
• Дали вашите реакции водят до деескалация на ситуацията и успокояване на емоциите?
• Дали спомагате детето да работи за изграждане на собствени стратегии за справяне, които да са му от полза в бъдеще?
• Как се променя самооценката и себевъзприятието на детето и как то се опитва да се впише в класната стая? Опитва ли се изобщо?
• Следващия път бихте ли действали по същият начин? 
• Ако отговорът е не, какво бихте направили по различен начин, за да се уверите, че всяко дете –  независимо от контекста, независимо от ситуацията –  се чувства забелязано, спокойно и в безопасност във вашата класна стая.

Разпознаването на травмата е трудно дори и за специалистите, затова ако мислите, че някое от вашите деца е травмирано, потърсете помощ и съдействие от училищния психолог. Той ще разговаря с детето, ще зададе специфични въпроси и ще направи комплексна оценка, за да прецени състоянието. След като получите неговото експертно мнение, ще бъде от полза ако можете да сформирате мини клуб за подкрепа на това дете, който да включва директора на училището, други ключови преподаватели и специалисти по детско развитие, както и родителите. 

Очаквайте и следващата статия, в която ще поговорим за това кои са най-ефективните стратегии за обучение и подкрепа на травмираните деца, а дотогава се опитайте да създадете пространство, в което да поговорите с децата за войната  и в което да се успокоят поне малко детските страхове.

 

 

Статията е адаптирана от: Edutopia

Източници:

д-р Деларош, П., “Проблемите на юношеството”, изд. Център за психосоциална подкрепа;

The National Child Traumatic Stress Network: The effects of trauma;

Psychological Distress in Young Adults Exposed to WAR-Related Trauma in Childhood.