Дори за учители с дългогодишен опит, овладяването на бурните емоции в час понякога е истинско предизвикателство. Невинаги познатите стратегии водят до положителни резултати, а за съжаление, нямате свежи идеи как да се справите ефективно. В тази статия ще разберете какво може да се крие зад предизвикателното поведение на учениците и кои са най-често срещаните грешки при адресирането му.
Какво се крие зад предизвикателното поведение
Причините за подобни прояви са микс от взаимоотношенията на ученика с останалите деца от класа, от вашето отношение като учител и от конкретната социална среда.
Много се забавлявах с историята на Стив Джобс. Създателят на Епъл в едно свое интервю споделя:
“Когато бях в трети клас ми беше толкова скучно, че тероризирах съучениците си.”
Разбира се, никой не се гордее с подобни постъпки, но това, което той споделя, често може да се окаже една от основните причини за предизвикателното отношение на ваш ученик към останалите в клас или към вас самите.
Не всяка постъпка от този ранг обаче цели да предизвика границите, а може да е в резултат на насилие или неглижиране вкъщи, при което детето се чувства безсилно, но реагира с прояви на агресия или лошо поведение в училище. Ако имате едно наум ще разберете, че зад това, което се случва в клас, може да се крие вик за помощ.
Нещата стават още малко по-сложни, когато хормоните започнат да бушуват и вашите спокойни до скоро деца са на прага на пубертета. Борбата за вниманието на околните и понякога супер изненадващите им реакции, не само са естествена и здравословна част от развитието на един ранен тийнейджър, но е и поведение, което изисква съвсем различно отношение от ваша страна, в съвсем различни дози. Точно в този период абстрактното мислене на юношите се развива драматично бързо, което ги изправя пред множество въпросителни. Ако ние възрастните не успеем да реагираме адекватно и честно, то е твърде вероятно тийнейджърите да предизвикат хората, които дълго са били техни авторитети. За вас това може да е неприемливо нарушаване на правилата, но за юношите е начин да тестват границите и да се научат да постигат незвисимост.
Това са само няколко примера, които показват, че понякога зад лошите постъпки се крият съвсем различни причини. Затова нека разгледаме и кои са
7-те грешки при адресиране на предизвикателното поведение
Грешка #1: Реагиране на първосигналното поведение (а не на първопричините)
През 2010 година е направено едно доста мащабно изследване, което достига до изводите, че стратегия, която се справя с предизвикателното отношение на един ученик, може да влоши поведението на друг. Вместо да реагирате, отразявайки моментната ситуация, ще бъде по-д0бре, ако се опитате да разберете какви са първопричините за това поведение. Прилагайте индивидуален подход. Ако един ученик има проблеми вкъщи, друг може просто да търси внимание.
Определянето на поведението единствено спрямо това как ви изглежда, няма да ви даде никаква информация от какво е породена дадена ситуация и вашите усилия няма да променят нещата в дългосрочен план. Тези въпроси ще ви помогнат много, за да се ориентирате:
- Какво се случва преди и след предизвикателното поведение?
- Към кого или какво е насочено това поведение?
- Кога се случва то и има ли повтарящи се обстоятелства?
Чрез поведението си, учениците се стремят да получат нещо, което желаят или да избегнат нещо, което не им харесва. Ако учителите могат да разберат каква е целта на дадено поведение, ще могат да го адресират по много по-продуктивен начин.
Грешка #2: Да приемем, че това не е проблем свързан с ученето
Може и да се изненадате, но около 20% от предизвикателното поведение на учениците всъщност се дължи на дефицити в процеса на обучение:
- учениците не разбират задачите, които са им поставени;
- задачите са твърде сложни за тяхната възраст;
- материалът е написан елитарно и е труден за разбиране от децата.
И трите ситуации водят до фрустрация, която ще намери начин да се прояви. Затова при всеки урок търсете обратна връзка от учениците си, за да им помогнете да разберат по-добре материала, за който сте говорили в час.
Грешка #3: Конфронтация при всяко незначително нарушение
Понякога сте предизвикани от шума в класната стая и се изкушавате да накажете всяко нарушение, колкото и незначително да е то. За съжаление обаче подобна тактика няма да доведе до ред и дисциплина, а дори напротив – може да доведе до следните негативни ефекти:
- децата започват да се чувстват откъснати от учебният процес, което ще задълбочи проблемите с поведението им;
- ако учителите акцентират на негативното в поведението на своите ученици, това има спираловиден ефект и децата наистина започват да се държат зле в отговор на създалите се към тях очаквания и нагласи.
Дори и да сте изморени от шумната си класна стая, опитайте с поощряване на позитивните моменти. Похвалете учениците, които са предали домашното си в срок или успешно се справят с поставената им задача.
Невербалната комуникация също е от особено голямо значение и ще ви спести хиляди думи. Вместо да смъмрите бъбрещото на последният чин дете, използвайте “учителския си поглед” или направете жест с ръце, за да се знае, че свободното полувреме вече е свършило.
Грешка #4: Използване на наказания
При предизвикателно поведение реагирайте на степени. Ако назидавате дете в клас, пред всичките му съученици, това ще го засрами. За момента назиданието може да ви свърши работа, но не се съмнявайте, че ще бъде временно. Вместо това опитайте първо да проведете разговор на четири очи, с което ще покажете, че уважавате достойнството на ученика си и наистина сте загрижени. Ако това не доведе до промяна, използвайте опцията да напишете забележка, която може да обсъдите с родителите.
Грешка #5: Посочването или друга форма на засрамване
Както вече стана дума, предизвикването на чувство за срам в провинилия се ученик е нещо, което трябва да се опитате да избягвате. Изследване от 2019 сред американските училища провежда един много интересен експеримент:
- в главния коридор на едно училище били изписани имената на всички ученици, които са с дисциплинарни наказания и забележки;
- в друго училище по време на час учителите започват да изписват имената на учениците с предизвикателно поведение на бялата дъска;
- на други места са използвани цветове за визуализация на поведението на учениците и са раздавани червени картони за лошо поведение.
През цялото време изследователите проследявали настроението, поведението и академичното представяне на учениците, за да разберат как срамът им се отразява по тези показатели. Било доказано, че публичното засрамване на въпросните ученици довело до нанасяне на дългосрочни щети върху тях, защото академично им представяне значително се влошило или не искали да ходят повече на училище.
Ето защо е важно, вместо публично да се карате на даден ученик, да поговорите с него насаме, за да адресирате предизвикателното поведение и го накарате да го осмисли. Това ще го научи на нещо много ценно – да поеме отговорност за действията и отношението си.
Грешка #6: Да очаквате, че учениците ще спазват ред и дисциплина
Предварително ще изгубите битката за ред в класната стая, ако не увлечете децата в малко емоционални задачи. Ако отчаяно се стремите към дисциплина, учениците ще предизвикат границите, просто ще се разбунтуват или ще преминат към битка за власт в класната стая. Много по-добра стратегия ще бъде да установите така желаната дисциплина като показвате емпатия и доверие. Дисциплината не означава, че учениците ще бъдат винаги перфектни. Чрез търпение и вашата подкрепа те сами ще постигнат успехи в усвояването на уроците или в ежедневните упражнения. Фокусирайте се върху проактивните стратегии като например:
- още с влизането си в класната стая покажете на учениците, че се радвате да ги видите;
- съзнателно поддържайте емоционална връзка с учениците си;
- създавайте и променяйте заедно с тях правилата в класната стая;
- създайте силно присъствие, за да подкрепяте учениците си да развият силни социални и емоционални умения, с които сами ще успяват да регулират емоциите и поведението си.
Грешка #7: Да не познавате предразсъдъците си
Колкото и да сме наясно, че дискриминацията е нещо лошо, това не означава автоматично, че подсъзнателно нямаме предразсъдъци. Всички хора ги имат.
Отделете време и помислете за отношението си към малцинствата, хората с различна сексуална ориентация, бунтарите, хората, които изповядват различна от вашата религия, децата на разведени родители, осиновените деца, бедните, богатите, децата с увреждания и т.н. Списъкът с “различните” може да е безкраен. Запишете абсолютно всичко, което ви смущава за дадена група.
Ако в класа ви има ученик, който попада в някоя от гореизброените категории, какво забелязвате в отношението си към него? Вероятно първосигнално ще кажете “Нищо!” и това е нормално. Но помислете по-задълбочено. Случвало ли се е да имате по-ниски очаквания към някой ученик, защото знаете, че родителите му са необразовани например? Или пък сте се изненадвали искрено, когато най-добрата ви ученичка сподели, че е отглеждана от неграмотната си баба?
Ако си дадете реална сметка за това как отношението ви към даден ученик се променя в зависимост от житейските му обстоятелства, ще можете да избягате от коварния капан на предразсъдъците.
Към това наистина трудно упражнение има и допълнителен бонус – освен академично познание, вие ще завещаете на своите ученици важни ценности – чрез собствен пример, чрез житейските ситуации и взаимно споделените истории.
Статията е адаптирана от Едутопия
Източници:
Classroom Behavior Management: A Dozen Common Mistakes and What to Do Instead
